След като в миналата статия направих някакъв кратък обзор на моногамията и полигамията (ТУК), който не беше кой знае колко задълбочен и не даваше кой знае какви отговори, а по-скоро поставяше повече въпроси, то тук ще се опитам да надградя миналата публикация и да дам повече детайли за сексуалността при животните и при нас хората като вид и най-вече за различните репродуктивни системи (системи на междуполови отношения), за да може в следващата статия да стигна до някакво заключение за системата на междуполови отношения при нас хората.
Системи на междуполови отношения:
Съществуват различни системи на репродукция (на междуполови отношения, които ще наричам още сексуални стратегии). Моногамията е една от няколкото системи на междуполови отношения (репродуктивни системи – mating systems) наблюдавана при животните. А това, което прави темата още по-сложна е, че в един животински вид (най-вече при хората) е възможно да се използва повече от една система на междуполови отношения рамките на вида/обществово/групата.
Първо е добре да изчистим терминологията – формирането на двойка е термин ползван в биологията, който индикира междуличностови отношения на съжителство и взаимопомощ и съвместно отглеждане на деца като може те да са плод на двойката, но не е задължително – може и да са само на единият от двамата с друг партньор. Това понятие е свързано с и приблизително се припокрива с термина социалната моногамия, която е система на междуличностни отношения базирана на дългосрочни връзки между партньори (които обикновенок, но отново незадължително са и сексуални партньори), при която те се събират за продължителен период от време или дори до живот с цел отглеждане на потомство. Има различни видове формиране на двойка: краткосрочно, дългосрочно, доживотно, социално, тайно – което включва секс извън двойката (или изневяра, въпреки че използването на този термин при животни вероятно е неадекватно), динамично – суингърско.
Ние хората можем да преживеем едно или няколко или всяко от тях в рамките на живота си.
При хората и при други бозайници това какъв тип двойки ще бъдат формирани зависи от комбинацията между социални взаимодействия и биологични фактори включително невротрансмитери като вазопресин, окситоцин и допамин (които ще спомена накратко накрая).
Формирането на двойка (социална и/или сексуална) е биологичен феномен и не е еквивалент на брака при хората. Бракът може да е свързан със сексуална или социална моногамия (формиране на двойка), но нито едното не е задължително. Бракът може да е следствие от формирането на двойка или обратното. Но на практика често съвпада с формирането на двойка и социалната моногамия.
Моногамия и видове моногамия:
Моногамията е връзка при която човекът има само един партньор наведнъж (като този партньор може да бъде различен в течение на живота – серийна моногамия), докато полигамията е наличието на повече от един партньор наведнъж като бива два вида – многоженство и многомъжие. Но тук става сложно, защото моногамията не е само един вид, а цели три и добре да изясним всеки от тях, защото има големи разлики между тях, защото в научната и ненаучната литература често има обърквания и разминавания, тъй като едни учени използват моногамията в смисъла на сексуална и/или генетична, а други в смисъла на социална и/или брачна, а между тях има различия.
Социална моногамия
Тя се отнася до съвместен живот и взаимопомощ включително в отглеждането на деца заедно като не е задължително да включва сексуални отношения между двамата партньори в двойката, но често има такива, а децата могат да са плод на двамата партньори или само на единият от тях с трети индивид. В природата почти винаги при такъв тип моногамия от единият или от двамата партньори се практикува секс/съвкупляване извън двойката (extra-pair copulation), което при хората би било обозначено като изневяра, но при животните не е много ясно дали този термин е адекватен.
Социалната не описва сексуалните взаимодействия и възпроизводството в двойката, а се отнася до съвместния им живот и обикновено върви с предоставяне на грижата за децата от страна и на двамата родители (за разлика от полигамията), но се наблюдават изключения. При някои видове социалната моногамия трае доживот, а при други само от размножителния период до следващият такъв. При хората социалната моногамия е еквивалентна на моногамен брак (брак само с един човек, което е разпространения вариант за брак в западните общества, но в други има възможност и за брак с повече от един човек на веднъж, обикновено многоженство).
Ключовото е, че социалната моногамия не съдържа в себе си задължително сексуална моногамия/ексклузивност.
Социално моногамните двойки (независимо дали при животните или при хората) не са винаги сексуалност моногамни (ексклузивни), а дори напротив – рядко са такива и често единия или двамата партньори се ангажират в сексуални отношения извън формираната двойка. Понякога дори това води до потомство от друг индивид. Генетични тестове показват, че тази честота не е толкова ниска и затова биолозите са приели нов начин за разглеждане на моногамията – като са я разделили на 3 вида – социална, сексуална и генетична. Това разграничение е важно за разбирането на моногамията и на човешката и животинската сексуалност, защото в миналото погрешно се е смятало за много социално моногамни видове, че са и сексуално ексклузивни (тоест, че не изневеряват така да се каже), но след генетичен ДНК анализ е станало ясно, че въобще не са толкова моногамни, а голяма част от потомството/децата са плод на секс извън двойката.
Социална моногамия се наблюдава най-често при птиците (90% от видовете) – при тях това е доминиращата система на междуполови отношения, докато при бозайниците е рядкост – само при 3-5% от видовете сред които прилепите, бобрите и вълците, както и 25-30% от приматите – всеки вид по частично различни причини.
При птиците социалната моногамия обикновено трае до следващия размножителен период през който се оформят нови социално моногамни двойки с цел отглеждане на ново поколение отново – краткосрочна моногамия, като това се среща и сред бозайниците и се нарича серийна моногамия. Но дори и при тях създаването на поколението често е с един партньор, а отглеждането му (формирането на социална двойка) – с друг.
Разнообразието на видове практикуващи социална моногамия предполага, че е еволюирала независимо при различните видове.
Сексуална моногамия
Този термин вече обозначава сексуална ексклузивност, при която всеки партньор прави секс само с другият в двойката и няма изневери. Тя задължително има компонент на силно сексуално привличане – индивидите предпочитат да правят секс един с друг отколкото с други индивиди.
Някои биха помислили, че сексуалната моногамия върви в комплект със социалната, но данните въобще не сочат това – нито при животните, нито при хората, нито в миналото, нито в настоящето. Трудно е да се кажат точни цифри и това варира в широки граници между различните култури и общества, но аз бих казал, че както в исторически план, така и в настоящето нормата е по-скоро липса на сексуална моногамия – тоест наличие на сексуални занимания извън брачните или извън тези на социално моногамната връзка/двойката.
Сексуалната моногамия в животинския свят е толкова рядка, че може да се каже, че почти не съществува. Въпреки че 90% от птиците са социално моногамни, то само 10% са и сексуално моногамни. При бозайниците има голямо разнообразие в статистиката на секс извън двойката при различните видове. За разлика от социалната – сексуалната и по-долу генетичната описват репродуктивни/сексуални модели, а не социални.
Генетична моногамия:
Тук става въпрос за това дали децата са плод на партньорите в двойката или на участник извън двойката и се базира на ДНК изследвания. Възпроизводството един с друг вътре в двойката също не изключва изневери и секс извън двойката, но потомството е от двамата и в случая това е важното.
Например въпреки че 90% от птиците са социално моногамни, то в различните популации и видове между 15% и 75% от децата им са плод на секс с друг, а не с дългосрочния им партньор (тоест на изневяра), което е скандално много за „уж“ най-моногамните видове в природата. При тях данните сочат, че честотата на бащинство в двойката (или извън двойката) бива предсказано най-добре от социалната структура/организация на вида. Въпреки това те живеят заедно за да си помагат да отгледат деца за доброто на вида.
При хората няма кой знае колко добри и пълни данни, но данните, които са налични говорят за огромни вариациите между 2% и 40-50% в различните общества и според различни данни, така че е трудно да се каже, но най-вероятните цифри са около 3%-10%-20% – тоест въпреки че много хора се ангажират със секс извън двойката, то доминиращият процент от децата са плод на хората във връзката.
Честотите на бащинство извън двойката при примати и хора, както и при други животински видове говори за наличие на разнообразие от репродуктивни стратегии. Според еволюционната теория честотата на бащинство извън двойката варира според социоекологичните условия.
След като са ясни и 3-те вида е редно да кажа, че никое не върви автоматично в комплект с друго и е възможно да е наличен както всеки по отделно, така и повече от един или дори 3-те наведнъж, но това е по-скоро изключение в животинския свят.
При нас хората от значение са основни 2 вида моногамия/формиране на двойка – социално и сексуално и ще говоря главно за тях.
Вече стана ясно, че дори при социално моногамните видове сексът извън двойката е честа практика при формиращите двойка видове и само пренебрежителен брой видове формиращи двойка са сексуално моногамни (ексклузивни). Факт е, че сексуалната моногамията е по-скоро идеал/представа отколкото реалност и това е било така през цялата ни история като вид, както е и вярно за останалите животински видове с много редки изключения. Дори в социално моногамни общества и двойки, изневярата е честа и това важи както за мъжете, така и за жените.
Защо и животните и хората се ангажират в сексуални дейности извън двойката, защо не може всичко да е идеално като по филмите?
Защото в природата възпроизводството е всичко – това е единственият познат засега начин за постигане на безсмъртие така да се каже – предаването на гените ни (на част от нас) нататък – това се опитват да направят всички живи същества. Сексуалният подбор оперира с цел извличане на генетични ползи и затова не е произволен феномен.
А моногамията е само една възможна стратегия за това. Но има две основни сили, които упражняват натиск върху драйвът за промискуитетно поведение (правене на секс с множество партньори):
1. Генетичните вариации са хубаво нещо и ако един индивид има потомство от повече от един партньор то ще бъде генетично по-разнообразно, което увеличава шанса за репродуктивен успех (по-ефективно и успешно предаване на гените).
2. Има фундаментално различие между мъжете и жените по отношение на производството на полови клетки. Спермата е „по-евтина“ и достъпна отколкото яйцеклетките – един мъжки може да оплоди безкраен брой женски, докато обратното е невъзможно – това поставя репродуктивни ограничения за жените и съответно води до определени полово специфични сексуални стратегии (за които ще говоря по-обстойно в една от следващите статии в раздела).
Поради втората причина преди се е смятало, че само мъжете търсят сексуални отношения извън двойката, но по-новите данни сочат, че и жените го правят при определени обстоятелства, защото и двата пола имат ползи и мотиви да имат множество партньори в течение на живота си независимо едновременно (по-скоро за мъжете) или последователно (важи и за мъжете и за жените), така че да максимизират репродуктивния си успех. А при това положение моногамията е разумна стратегия само при много специфични обстоятелства, за които ще говоря по-нататък в частта за еволюцията ѝ.
Мъжете и жените се ангажират в сексуални действия извън двойката по различни причини – мъжете с цел възможно най-голямо разпространяване на гените си. Основният фактор, който увеличава шансът мъжкият да се ангажира със секс извън двойката е привлекателността му за други жени и достъпността до тях. Белези за това са лицева симетрия и мъжествени черти (както телесни/физически, така и поведенчески и характерови), които са израз на „добри“ гени, които да подсилят гените на потомството на тези други жени дори ако мъжкият не е готов да инвестира и да се обвързва с тях. От друга страна ползите за жените са свързани с:
1) Придобиване на „по-добри“ гени за потомството си особено ако е в двойка с непривлекателен мъж (мъж с „по-лоши“ гени) и/или за диверсификация на гените на потомството – като имат такова от повече от един мъж.
Към тази точка може да се добави и гореспоменатата диверсификация на гените на потомството.
2) Придобиване на допълнителни ресурси за нея и потомството ѝ (мислете си за любовник, който прави подаръци или ѝ помага с нещо и инвестира в нея и/или децата ѝ или би я защитил от опасност).
Два аспекта, които не е задължително да се изключват, а могат и се допълват взаимно, макар и рядко.
3) Алтернативна теория защо женските се ангажират в такова поведение, е че сексът извън двойката е индиректен резултат от селектирането на мъже и покрай това алелите на гените, които насърчават съвкупляването извън двойката като еволюционна стратегия за увеличаване на репродуктивния успех бива споделена между половете и това води до сходно поведение, което бива демонстрирано от женските. Аз по-скоро подкрепям първите две точки отколкото тази.
В исторически план вероятно мъжете са се ангажирали повече в секс извън двойката по много причини – по ниски рискове за тях отколкото за жените (защото те имат много по-голяма инвестиция – забременяването, износването на детето, раждането му и отглеждането му отначало), но въпреки това при преобладаващата част от животинските видове се наблюдава търсене на секс извън двойката и от страна на женските (дори при социално моногамните видове). Все пак поради големите рискове за жените при съвкупляване извън двойката (загуба на подкрепа от страна на мъжа в двойката например и други), то те биха го правили сравнително рядко, с привлекателни партньори, които намират за високостойностни и обикновено по време на/около овулация (за придобиване на добри гени) или за придобиване на ресурсна подкрепа.
При хората също исторически за жените изневярата е носела много по-големи рискове и опасности (отново загуба на подкрепата на мъжа или дори физическо насилие или порицаване от общността и т.н.) отколкото при мъжете, но в модерността с еманципацията на жените изглежда, че наваксват или дори са наваксали, така че в момента на запад приблизително нещата са изравнени в това отношение, а може дори да се изместят и в полза на жените в близко бъдеще (мое мнение и прогноза).
Досега по-скоро говорих за полигамната ни природа, но сега ще обърнем внимание и на моногамията, защото тя също е налична до някаква степен – първо социално, но и сексуално – вероятно повече в миналото отколкото в настоящето.
При животните сексуалната моногамия е мит, а където я има е по-прагматични причини (както и социалната междудругото), а не от възвишена мотивация и романтични причини. И все пак има множество хипотези или по-скоро причини за възникването/еволюцията на моногамията –
социална (а понякога макар и рядко и сексуална):
1) Заради децата и отглеждането им – това увеличава шансовете им в живота и съответно ефективното предава на гените нататък, когато има двама родителя, които да допринасят с ресурси и усилия. Инвестицията на мъжете също е аргумент против полигамията, защото при полигамните видове мъжките рядко инвестират усилия и ресурси в отглеждането на децата. Но човешките бебета имат изключително дълъг период на зависимост от родителите и съответно е много полезно да има налични двама родители, само един е трудно да се справи с всичко.
2) С цел намаляване на сексуално предаваемите болести, което в по-далечното миналото е било голям проблем и често са водели до смърт;
3) С цел предпазване от насилие или смърт при множество партньори или състезанието между тях – ако всеки има партньор, то това намалява шанса от междуличностни конфликти (особено при мъжете) в опит за осигуряване на женска/и.
4) Моногамията обикновено се случва в популации, при които има недостиг на женски или поне не са повече от мъжките.
5) Тя се случва при видове, в които индивите живеят на големи разстояния един от друг – тогава няма особен достъп до партньори и съответно е добра стратегия да формираш двойка с първия подходящ, който намериш и да останеш с него.
6) След един анализ на 2500 вида бозайници заключението е, че мъжете ще приемат моногамни връзки само ако не могат да доминират женските от вида си и ако женските са разпределени много отдалечено на огромни пространства.
7) Изненадващото откритие е, че при най-близките ни родственици – големите примати (шимпанзета, горили, орангутани, гибони), само един фактор изглежда предшества еволюцията на формирането на двойка – инфантицида (убиването на чужди деца от страна на мъжкия) и рискът от него. Изглежда брутално и е такова, но и това е в природата ни и е стратегия за елимирането на децата на конкурентните мъжки, което пък дава възможност женската да зачене отново – само че този път от новия мъжки. Следователно при това положение, ако децата на даден мъжки не са пораснали, то най-добрата стратегия за него е да формира двойка поне временно докато отгледа потомството си и те порастнат, за да не бъдат убити от някой друг преди да порастнат докато са малки и беззащитни.
Въпреки че тези 4 вида са ни родственици, то те показват огромни различия в системите си на репродукция – гибоните са социално моногамни с периодични изневери; шимпанзетата са промискуитетни; горилите практикуват многоженство – нещо като поддържане на хареми; при орангутаните е по-различен вариант на промискуитетно.
Невробиологични основи на сексуалното поведение:
За това дали индивид ще е моногамен или полигамен от значение са различните вариации в рецепторите за няколко невротрансмитера както и гъстотата им в мозъка – за допамин, окситоцин и вазопресин.
Изследванията при животни с промяна на гъстотата и/или вида на рецепторите показват, че различията в тях определят дали индивида ще формира двойка или ще се ангажира в промискуитетно поведение и тази връзка е причинно-следствена.
Тези 3 невротрансмитера действат заедно в мозъка, за да координират възнаграждаващи поведения като секса и да регулират селективната принадлежност. Например действието им в центровете за възнаграждение вероятно води до кондиционирано предпочитание на партньора при тези, които имат повече такива рецептори и съответно ги накланя да са моногамни – защото получават повече възнаграждение от поддържането на връзката и този специфичен партньор отколкото от нов. Това обяснява защо едните формират двойка, а другите са полигамни.
При хора няма как да има експерименти, които да установят причинно-следствена връзка, но има корелационните изследвания:
1) Едно от тях показва връзката при жени между вариант на гена за окситоцинови рецептори и несполучлив брак и липса на привързаност към партньора и изневери.
2) Друго изследване показва връзката при мъже между вариант на вазопресиновите рецептори и брачна неудовлетвореност и изневери (ЛИНК).
3) Друго голямо генетично изследване открива такава връзка и при вариантите на вазопресинови рецептори при жените, но не и при мъжете (ЛИНК).
Така че е доста вероятно да има механизми, които действат през вазопресина, окситоцина и допамина, които водят до полигамия/промискуитет или липсата им или поне накланят везните повече в една или друга посока.
В следващата статия ще обявя присъдата – каква е системата ни за междуполови отношения (система на възпроизводство, сексуална стратегия).