Сексуално привличане – какво е и на какво се базира

В тази статия ще стане въпрос за нещо, което всеки от нас е преживявал лично – сексуалното привличане, в следващата – колко време трае, а в по-следващата – как да разберем, че намалява.

Темата за сексуалното привличане очевидно е централна за нас, ако някой мисли, че не е – нека види всички пари и усилия, които биват насочени в тази посока – хората съзнателно или несъзнателно се опитват да подсилят сексуалната си привлекателност по много причини – за установяване на семейство и създаване на деца (възпроизводство) или просто за да задоволяват сексуалния си нагон; за да не са сами и да не се чувстват сами (връзка и/или хора които да са около тях, да ги харесват и да им обръщат внимание); за да получат нещо от някой (ресурси, внимание, подкрепа, помощ и т.н.) и други.
За това и има процъфтяващи индустрии свързани с бижута, украшения, парфюми, мода и дрехи, фитнес индустрия, пластични операции и други подобни, които са точно начини за подсилване на привлекателността – а сега с все по-мощното ни дигитализиране – и фотошоп и дигитална обработка на снимки и прочие неща.

Забележка1: според научните разбирания сексуалното привличане (влюбването) е различно нещо от страстта/похотта, както и от привързаността. Въпреки че трите са свързани помежду си и има известни припокривания, то всяко от тях е медиирано от различни химични съединения. В една от следващите статии по темата ще разберете повече за това.
Забележка2: няма да обсъждам и фетишизма – някои хора имат високи нива на сексуален фетишизъм и биват сексуално стимулирани от стимули, които обичайно не са свързани със сексуална възбуда при повечето хора. Фетишизмът също е сложна и спорна тема, така че няма да се занимаваме и с нея сега.
Забележка3: няма да навлизам в темата за сексуалните ориентации, защото ще стане още по-дълго и сложно отколкото е.

Човешката сексуалност има много аспекти. В биологията сексуалността описва репродуктивните механизми и базовия биологичен драйв, който съществува при всички сексуално възпроизвеждащи се видове и обхваща сексуални контакти във всякакви форми. Но освен биологичния аспект свързан с емоциите, физиологичната възбуда, невротрансмитерите в мозъка и физическите аспекти на сексуалността, има налични и социологически аспекти – културни, политически, правови аспекти; психологически аспекти; философски аспекти – морални, етични, теологични/духовни/религиозни. Tях ще оставим засега и ще започнем с най-базовото и основното – биологията. От биологична гледна точка целта на секса е размножаване тоест оставянето на поколение – да предадеш гените си нататък и да го направиш с възможно най-добрия партньор. Най-добрият от биологична гледна точка означава този в най-добро здраве и потентност (и младост/виталност, тъй като корелира до известна степен със здравето) и с най-добри характеристики (по-женствени или по-мъжествени като степента може да варира според индивидуални особености и предпочитания и както ще видите по-нататък – според частта от месечния цикъл или употребата на противозачатъчни) – и мъжете и жените оценяват съзнателно или несъзнателно тези аспекти у потенциалните партньори.  
Защо това е така? Защото в исторически план повечето хора са умирали главно от болести (инфекции) и външни опасности и следователно здравето и силата са били ключови за успешното оцеляване на индивида и съответно наличието на такива гени.
Например когато си в зала пълна с хорам, автоматично си по-привлечен към някой/и отколкото към друг/и индивиди. Каква е причината за това? Несъзнавано възприемаш, че когато гените им се комбинират с твоите резултатът ще е по-добър отколкото с останалите хора в залата.

Сексуалното привличане е базата на сексуалното желание/интерес и съответно е свързано с нивото на телесна/физиологична възбуда спрямо човека (сексуалния обект) – когато има сексуално привличане има и физиологична възбуда. Обратното също може да е валидно до някаква степен макар и ограничено – има такова изследване с мъже, които биват интервюирани в ситуация с повишена физиологична възбуда (леко страшна/напрегната ситуация) от жена спрямо мъже, които биват интервюирани от жена в ситуация с по-ниска физиологична възбуда, при което резултатите показват, че е по-вероятно да имат желание да осъществят последващ контакт с интервюиращата ги, ако са в условие на повишена физиологична възбуда, защото погрешно приписват и заключават, че физиологичната възбуда се дължи в по-голяма степен на жената отколкото реално е (защото не взимат предвид току-що приключилото стресово занимание и повишения адреналин).
Макар един по-късен анализ на този експеримент намира методологически грешки и интерпретативни несъответствия, аз лично смятам, че съществува такъв ефект до някаква степен, но каква е неговата сила и значимост е друг въпрос, защото има и други изследвания, които намират положителна причинно-следствена връзка между нивата на адреналин и нивата на привличане към човек от другия пол и при мъже и при жени.
Това е при мъжете, а как стои въпроса със сексуалната възбуда при жените?
Данните от друго изследване с наличен анализ на множество предишни други изследвания на сексуалната възбуда при жени навеждат на сходно заключение – че умерена физиологична възбуда е свързана със сексуалната възбуда при жените. (ЛИНК)
Както често в други аспект от живота, така и при сексуалната възбуда – повече невинаги е нещо хубаво – прекалено много физиологична възбуда води до липса на сексуалната възбуда, защото ситуацията бива интерпретирана като прекалено страшна/рискова/плашеща и се включва отговора борба или бягство, който съм споменавал ТУК, ТУК и ТУК, при което организма преживява случващото се като на живот и смърт – при това положение даже и да искате няма шанс да правите секс (особено ако сте мъж – при прекален стрес просто няма как да поддържате ерекция – тялото ви не е направено да го може при тези обстоятелства – ситуация, която нервната система възприема на живот и смърт) – описал съм го по-подробно в публикацията Сексът и сексуалните дисфункции от неврофизиологична и хормонална гледна точка .
Така че заключението е, че има оптимално ниво на физиологична възбуда (активност на симпатиковия дял на нервната система) и за двата пола, който е свързан или дори е база за наличието на сексуална възбуда, докато прекалено малко или прекалено много физиологична възбуда води до липса на сексуална такава. Тоест сексуалната възбуда и умерено високите нива на физиологична възбуда са неразривно свързани и това е важна точка, към която ще реферирам в много публикации на тема секс и привличане.
Това е физиологичния компонент, който е абсолютно задължителен – затова и сексуалното привличане се базира на емоции и прилежащите им телесно-физиологични реакции. Освен физиологичния компонент (телесна възбуда) има дори по-важен елемент – неврохимичния.

На какво в мозъка се базира сексуалното привличане?

Сексуалното привличане е медиирано основно от допамина, както и от норадреналина и серотонина. То включва центровете и пътищата на възнаграждение в мозъка и затова може да е толкова зареждащо, вълнуващо, ободряващо и дори еуфорично като наркотиксетете се първите дни и седмици на нова връзка когато си зареден с енергия дори без да спиш много, не изпитваш особен глад и си високо мотивиран (най-често към новият партньор, но може да се пренесе и към друго) – това е ефекта на допамина, който дава неврална енергия (като допълнително гориво и за което съм писал в Защо се отказваме – какво е издържливостта от неврална гледка точка) и в по-малка степен норадреналина. Тези ефекти са еднотипни с ефектите от кокаин и амфетамини, които въздействат на същите вериги на възнаграждението и на нивата на допамина макар и по-мощно и краткотрайно.
Когато сме привлечени от някой (а това се случва когато несъзнавано възприемаме, че той има отлични характеристики и гените ни ще се комбинират добре) биват освободени допамин и норадреналин и колкото повече допамин и норадреналин бива освободен – толкова по-привлечени, хлътнали, влюбени и загубени сме.
Защо се случва това? Допаминът е точно химичното съединение, което ни кара да преследваме цели и обекти във външния свят (дава ни мотивация и енергия да го правим) – в случая сме устремени към друг човек (защото това е начинът на нашия вид да се размножава и еволюцията се е погрижила реализирането на този импулс да е желано и възнаграждаващо и приятно, за да го правим и да се запазим като вид). При това положение не е чудно, че понякога хората биват обсебени от даден човек (или от секса) и оставят всичко друго на заден план (не им пука за друго в момента) – същото се случва понякога и при изброените наркотици – стават единствен фокус и мисия в живота.
Норадреналинът също е свързан с енергия и се освобождава при полагане на усилия и трудности, прави организма ни буден и бдителен, така че да можем да действаме.
Серотонин – обратното се случва с него, той намалява, когато сме влюбени/силно привлечени в/от някой – затова и влюбените хора стават по-импулсивни, защото ниските нива на серотонин водят до повишена импулсивност (и обратното високите нива на серотонин – до намалена импулсивност).
Към този химичен коктейл се присъединяват и фенилетиламина, който е естествен амфетамин, както и половите хормони – тестостерон и естроген (и техния баланс, защото и двата са необходими в определени количества и при мъжете и при жените за сексуалното желание и функциониране – нещо, за което съм писал по-подробно в Сексът и сексуалните проблеми от неврофизиологична и хормонална гледна точка).

Затова и сексуалното привличане е нещо, което не можем да се накараме да имаме спрямо някой, към който го нямаме – защото е базирано на неврохимични съединения и на емоции – тоест на неврофизиология – тъй наречената „химия“ или пеперуди в стомаха и прочие описания – ако не чувстваме тези неща, то няма как да се накараме да го правим спрямо някой дори и да искаме.
Но все пак тези неврофизиологични реакции зависят от нещо (възприетата ни привлекателност/репродуктивна стойност), така че можем косвено да увеличаваме шанса за това – като увеличаваме привлекателността си спрямо повечето хора. Това може да бъде направено чрез въздействие върху другия – от една страна върху сетивата (външен вид, глас, докосване – за ролята на сетивата ще прочетете по-надолу) и от друга страна въздействие чрез поведението си.
Разбира се няма как да бъдем привлекателни за всеки, както и обратното – няма как всеки да е привлекателен за нас.

Следователно сексуалното привличане представлява определен тип влияние на един човек върху сетивата, вътрешните усещания и емоциите на другия и съответно върху неврохимията му.
Като цяло според мен нещата се свеждат до мъжествено/женствено излъчване и поведение (както и вече споменатите маркери за здраве, младост и сила) – някои мъже предпочитат по женствени жени, а други по-малко женствени, но генерално повечето мъже предпочитат по-женствени жени.

Разбира се може да включва в малка степен качества като креативност, интелект, хумор и други, но те са по-скоро второстепенни.
От друга страна някои жени предпочитат по-мъжествени мъже, докато други по-женствени, НО и хормоналните промени (независимо дали причинени от естествените промени в нивата на хормоните по време на цикъла или от противозачатъчни) могат да влияят на тези предпочитания.
Всъщност хипотезата за овулаторното изместване (ovulatory shift hypothesis) приема, че жените демонстрират различни сексуални поведения и желания според различните части на месечния им цикъл като средство за подсигуряване на двата различни аспекта на сексуалната си стратегия – добри гени и ресурсна подкрепа (хипотеза, която бива добре подкрепена от множество научни данни).
Изглежда, че предпочитанията на жените се изместват към мъжествени лицеви, телесни и поведенчески характеристики само/предимно по време на овулация (когато е най-голям шанса от зачеване) и при това се изместват само краткосрочно.

Съответно два основни параметъра се използват за оценяването на мъжественост/женственост на индивида било то мъж или жена – влиянието върху сетивата (зрение – външен вид на човека, слух – глас на човека, обоняние и вкус, тактилно възприятие – докосване) и поведението на индивида.

Ролята на влиянието върху сетивата за сексуалното привличане:
1) външен вид – дава груба информация за здравето на човека и състоянието на организма му в момента, както и гените му – признаци за мъжественост/женственост и добро здраве са важни, както и лицевата симетрия (движенията и действията също дават информация за къде се намира индивида независимо мъж или жена по спектъра на мъжественост/женственост , но това е към поведението).
Външният вид и излъчването на жените (както и облеклото им) обикновено се променя през месечния цикъл и бива оценен от мъжете като най-привлекателен около овулация (когато е най-вероятно да заченат).
Относно външния вид влизат в действие всички гореспоменати индустрии за разкрасяване.
2) глас – отново дава информация за мъжествеността/женствеността на индивида – мъжествените гласове са с по-ниски тонове, по-плътни и басови (и жените предпочитат такива особено по време на овулация, защото сигнализират по-големи размери и повече тестостерон), докато женствените гласове са по-високи и по-тънки.
Гласът на жените се променя през месечния цикъл и бива оценен от мъжете като най-привлекателен около овулация (когато нивата на прогестерон са ниски, а нивата на естроген са високи).
3) обоняние и вкус – тук вероятно повечето хора правят погрешната асоциация с феромони и докато те (и обонянието) са ключови при животните, то при хората ролята на феромоните е спорна (тоест възможно е да имат някаква малка роля, но не е основна). И въпреки че при нас хората обонянието е закърняло последните хилядолетия и не е толкова развито спрямо останалите животни, то все пак в комбинация с вкуса дават информация за друго – за гените на другия човек за основния комплекс за хистосъвместимост (major histocompatibility complex – MHC), който играе ключова роля в работата на имунната система – разпознаване на чуждите тела (патогени). В случая сме еволюирали да предпочитаме хора с различен такъв (тук противоположностите се привличат важи с пълна сила), защото предците ни са живели в среда, в която често хората са умирали от инфекции (бактериални и вирусни) и съответно ако двамата родители имат различен профил, то децата им ще имат по-богат профил на разпознаване на чуждите тела в организма си и имунната им система ще е по-ефективна, тоест ще са защитени от по-голям брой болести. През миризмата (и вкуса тъй като се обменят десетки милиони бактерии при целувка) разпознаваме имунната система на другия. Това става като във всеки момент секретираме химични съединения даващи информация за имуно-хистосъвместимостта ни с другите през телесните течности и мирмизми. Нещо като генетичен паспорт на човека поне откъм имунна система.
Освен това ако мъжа и жената имат различен профил е по-вероятно да не са близки родственици – така се избягват и генетични деформации свързани с потомството на близки родственици. Две в едно функционалност.
В случая всичко това се случва несъзнавано – тоест под прага на съзнанието, но ни влияе и въздейства на сексуалното ни желание и привличане спрямо другите (както и на тяхното спрямо нас).
Изследвания показват, че жените могат през миризмата от носени дрехи да преценят дали мъжа е по-симетричен и с по-високи нива на тестостерон, а мъжете могат да усетят дали жена е в овулация, защото излъчва различни миризми в различните фази на месечния цикъл.  

Ролята на противозачатъчните:
Има данни, че противозачатъчните може би променят привличането спрямо мъже по две линии:
Жените, които са на хапчета предпочитат мъже с по-близък до техния профил на имуно-хистосъвместимост вместо с по-различен както обикновено е нормално, а освен това и към по-женствени мъже.
Не е сигурно защо се случва това, но се предполага, че хормоналните промени вследствие на противозачатъчните имитират промените при бременност и това кара жените да са по-привлечени към по-отглеждащи/мили/женствени/родителски настроени мъже.
Изследователски данни показват, че жени, които са започнали или спряли противозачатъчни по време на връзка са по-недоволни сексуално отколкото жени, които не са спирали приема им преди и по време на връзката или изобщо никога не са започнали да приемат такива – тоест противозачатъчните могат да влияят на избора на партньор и съответно на сексуалното удовлетворение дори в дългосрочни връзки.
4) докосвания – какви усещания предизвиква човек чрез докосвания у другия – това би трябвало да е доста ясно.

Ролята на поведението – това е другият важен аспект, който позиционира индивида (мъжа или жената) някъде по измерението на мъжественост/женственост (както и здраве/сила/младост/енергичност).
Генерално мъжественото поведение е свързано с увереност, директност, действеност, решителност, активност, инициативност, детерминираност и т.н., докато женственото – с нежност, пасивност, грижовност, плахост, индиректност, нерешителност, несигурност, топлота и т.н. Да, това са стереотипи, но в случая има истина в тях и те са както социално подсилвани, така и биологично базирани.
И отново – една жена може да бъде с много мъжествено излъчване и поведение, както и един мъж – с много женствено, тоест полът на човека не предопределя къде в спектъра между мъжествено и женствено ще попадне било то на външен вид, глас и излъчване или като поведение.
Разликите между мъжете и жените в сексуален план съм описал ТУК.

Разбира се не всичко е биология.
Има и социокултурни аспекти – какво се толерира, насърчава и цени в дадена култура като характеристики и поведение – което варира доста между различните култури в исторически план.
Има и личен/индивидуален аспект включващ личния опит, както и вкоренени образи на мъжа и жената и модели на отношения мъж-жена, които произтичат от интроектите и сексуалните импринти, което съм описал по-подробно на Полови сексуални стратегии – личен аспект. Към този аспект можем да включим и други субективни интереси и предпочитания.
Също така би трябвало да е ясно, че сексуалното привличане не е единственото, което играе роля в обвързването (било то дългосрочно или краткосрочно), но присъствието му поне до някаква степен е жизнено важно за него. А проблематичното е, че с течение на времето то намалява и няма как да е по друг начин – нещо, за което съм описал в следващата публикация Колко трае сексуалното привличане и защо е преходно.
Защо връзките в модерността са толкова нетрайни може да разберете ТУК. А маркерите за намаляване на сексуалното привличане (влюбването) и потенциални проблеми в отношенията или настоящи такива може да прочетете ТУК.