Причина за безсмислени конфликти в двойката и избягването им

„Хайде, по-бързо де“ -> „Стига си давал/а зор, за какво да бързаме, не ми се бърза“ ->
„Искам/трябва да сме навреме, защото …“ -> „За 5 минути какво толкова ще стане“ ->
И след малко нещата ескалират в жестока караница или минимум разваляне на синхрона между двамата („скофтясване“ на отношенията за деня/вечерта и съответно където и да са тръгнали най-вероятно прекарването им няма да е особено приятно…).

Забележка: не се има предвид, че това е единствената причина за конфликти в двойката, напротив – има множество други, просто разглеждам само този тип хипотетични ситуации и статията няма за цел да покрие други хипотетични или реални ситуации и сценарии.

Сигурно описаното ви се е случвало десетки пъти или сте го наблюдавали в други двойки. На мен самият ми се е случвало многократно…
Ако щете вярвайте, но причината за такъв конфликт между партньорите е свързана с допамина и серотонина, а именно, че двамата са в различни неврохимични „състояния“ и приоритизират различни неща в този конкретен момент, което води до конфликт – може да си го представите като дърпане в различни посоки поради различните моментни приоритети и нужди на всеки от двамата.
Случва се най-често когато има някаква външна задача пред двойката – да отидат някъде до някакво място за дадено мероприятие или да свършат определена работа някъде заедно.

Защо се случват тези наистина глупави караници от нищото?

Отговорът е поради различната мозъчна биохимия на двамата в този момент:
Серотонина (и окситоцина) ни карат да сме в състояние на релаксация, в което искаме да установим връзка с другия, да получим близост, да се почувстваме разбрани, не искаме да бързаме, а точно обратното – да се насладим на момента и на човека тук и сега.
От друга страна допамина (и норадреналина) ни карат да сме в състояние, в което сме фокусирани навън върху някаква външна цел или дестинация в света, да искаме да отидем/стигнем някъде, да направим нещо – силно насочени сме към външна цел и искаме да се движим към нея незабавно и бързо без да губим време, то е основен фокус (приоритет) в момента и всичко друго избледнява (филтрираме го като нерелевантно в момента).

Надявам се е очевидно, че двете състояния са сравнително противоположни. И когато двамата човека са в тези две различни се случва така че единият иска да го дават бавно, да не бързат или дори да се гушкат, да си поговорят, да се разберат, да се свържат един с друг (серотонин и окситоцин), а другият иска да се действат и да се движат бързо към дадена цел (място, задача, ангажимент и т.н.) и съответно „дава зор“, бърза, припира и се дразни на другия, че се бави, че не разбира, че еди кое си е важно, че иска или му е важно да стигнат навреме/по-бързо еди къде си.
Познайте какво – почти неизбежно се стига до разрив, което не е изненадващо понеже всеки изисква и очаква от другия действия, които са противоположни на вътрешното му неврохимично състояние в този момент. 
Единият (който „дава зор“) в този момент е воден от допамин и норадреналин, а другият, който иска да го дават бавно или да си говорят/прекарат време в гушкане или установяване на синхрон (което според първия е излишно бавене в този момент) е воден от серотонин и окситоцин и търси свързване и близост тогава или просто е спокоен и не му „идва отвътре“ да бърза в този момент… Липсата на съвместимост между тези 2 състояния е очевидна…
Но какво да се направи тогава?

Очевидно първата стъпка е да знаете гореописаното, тъй като в противен случай нямате идея какво се случва и трудно може да реагирате адекватно. С това е свързана моята роля – да ви помогна да имате ясна картина на реалността, да знаете точно какво се случва и защо, за да може след това да се намесите адекватно и да сте по-удовлетворени от развоя на ситуацията.

По принцип не искате да избягвате конфликти на всяка цена, но в случая този тип конфликти са абсолютно безполезни и непродуктивни – хората нямат изначални разногласия, несъвместимости или разминавания, а просто се намират в две противоположни моментни състояния на мозъка биохимично (които и двамата нормално преживяват и имат по принцип просто точно сега се разминават в тях един с друг) – единият е насочен навън фокусиран в цел и съответно пренебрегва всичко несвързано с непосредствената цел, докато другият е фокусиран навътре, в по-релаксирано състояние е и моментните му нужди са свързани с наслаждаване на момента, близост, свързване и съответно не му се бърза (или по-точно не му „идва отвътре“ да бърза – което е вярно биохимично).

За да се избегнат абсолютно безсмислени конфликти и караници е необходимо единият от двамата да превключи:
1) или този, който е воден от допамина (по-често това е мъжа, но и обратното е възможно) да забави темпото, да излезе от рамката на външната цел и да види по-голямата картина, да приоритизира свързването с другия, установяването или затвърждаването на интимната връзка между тях, поддържане на синхрона и разбирането между двамата вместо развалянето му (като това не е нужно да трае 3 часа – 5-15 минути могат да са напълно достатъчни, ако знаете как да го направите), а след това да продължите заедно към целта с темпо, което е окей и за двамата.
Когато задачата не е толкова важна и спешна, не е необходимо да се отиде непременно навреме някъде (няма да изпуснете самолет например) и прочие – това изглежда като добра опция. Така се възползвате от уж негативната ситуация за сплотяване и свързване с другия и установяване на повече близост и синхрон.

2) или този, който е воден от серотонина и окситоцина (по-често жената, но невинаги) да отложи нуждата си от бавене, близост, свързване и заедност за по-късно и да забърза темпото, така че да стигнат до целта/мястото по-скоро и другият да е доволен.
Когато задачата наистина е спешна и има крайни срокове, които наближават (или просто другият иска да избегне трафика при излизане от града) това изглежда като по-разумната опция.
Разбира се добре е по-късно когато приключите с начинанието да си отделите време така че да релаксирате, да се насладите на свършената екипна работа, да се поздравите и да се свържете един с друг, така че да усилите чувството си за заедност и удовлетвореност (серотонин и окситоцин).

Вече знаете каква е причината за този тип конфликтни ситуации, както и какво е необходимо да ги разрешите. За да го осъществите са необходими две неща – осъзнатост (да схващате какво се случва когато започне да се случва) и желание да постигнете синхрон и разбирателство с другия (да приоритизирате хармоничните ви отношенията пред желанието ви да се скарате с другия или да си го изкарате на него за всичко насъбрано напоследък).
Тук в действие влиза комуникацията – да си кажете кой от какво има нужда и защо бърза или се бави, защо това е важно за него и да се установи кое е приоритет на двойката заедно в този момент и да се превключи на подходящата за това скорост.

Ако имате въпроси как точно да осъществите някоя от двете опции или не разбирате нещо – стреляйте към мен.
Успех 😉

Щом си стигнал до тук значи намираш материалите за полезни, интересни и информативни.
Подкрепи създаването на още повече такива чрез малък ежемесечен абонамент в Patreon на този линк и в замяна получи достъп до една моя здравословна практика месечно, обяснение за нейните механизми и имплементация.