Признаци за намаляване на привличането, проблеми в отношенията и предстояща раздяла

След като е ясно какво е сексуалното привличане от какво зависи (ТУК) и защо в някакъв момент започва да намалява (ТУК), то с намаляването му обикновено идват и/или изплуват на повърхността проблемите в отношенията в двойката, които ако се задълбочат в бъдещето може да се стигне до прогресивен разрив и раздяла.
В тази статия ще направя обобщение на често срещаните маркери за това, че нещата не отиват към хубаво, за да знаете какво се случва и евентуално да се намесите по някакъв начин или пък да се подготвите за неизбежното, ако се е стигнало до там и да не проточвате нещата в излишни мъки и за двамата.
Първо няколко важни уточнения:
1) По-важно от самите поведения са промените в поведението – тоест дали винаги е било така или има скорошна промяна. Ако винаги е било така – това не носи особена информация за промени в динамиката на отношенията, докато ако има разлика от преди спрямо сега, то това е доста съществено и информативно.
2) Еднократното или ограничено периодично демонстриране на определено поведение също има ограничено значение, тъй като всеки понякога (за предпочитане рядко) му идва твърде много или прекалява или казва нещо само, защото е ядосан, писнало му е или за да накара другия да се почувства зле на момента и прочие. Тоест ако нещо от споменатите е еднократно проявено, то това не е задължително да значи нещо в глобален план – може просто да моментна реакция базирана на определено емоционално състояние. Но ако нещо започне да се проявява/наблюдава системно и стане тенденция/норма/редовен начин на действие/отношение, то тогава ситуацията е съвсем различна и именно такъв тип поведения ще имам предвид.
Последователността ще е ескалираща, тоест ще започна от най-леките (намаляване на сексуалното привличане) постепенно към все по-тежките и по-негативните като все пак някои вървят в комплект или са различни аспекти (например един логически, един емоционален) и затова подредбата им няма да бъде перфектна, но ще е горе-долу в упоменатата прогресия:
по-малко сексуално желание към партньора -> по-малко старание в отношенията -> студено отношение, отдръпнатост, емоционална дистанцираност -> раздразнение и негодувание -> обвинения и/или изисквания -> нелогични странни обвинения, непровокирана нападателност и избухвания -> въртене на очи -> лицеви изражения на презрение, омраза и отвращение -> вербални изрази на презрение, отвращение и омраза.

1) По-малкото секс и намаленото сексуално желание към партньора спрямо преди (което понякога върви с увеличено такова към друг/и човек/хора) – това звучи като очевиден признак и е точно така, но започвам с него, защото според мен той води до или поне действа като катализатор на каскадата от негативни събития, която ще опиша нататък. Също така усещане на секса като задължение и просто механика, където липсва първоначалната тръпка.
Намаляването на привличането кореспондира с намалено сексуално желание и съответно по-малко количество секс спрямо преди като това може да е и при двамата или само при единият от двамата. Независимо в кой случай е, това е проблематично, тъй като сексуалният нагон е нещо много мощно и базово за нас хората (както и за всички животни) и е много трудно дълго време човек да не действа според него, защото желанието се увеличава във времето. За съжаление това трудно може да се избегне в дълготрайни връзки – просто няма как да няма елемент на привикване/свикване – трудно постижимо е първоначалните емоции и телесни реакции (вълнение, възбуда, пеперуди в стомаха и т.н.) да се запазят години наред и се случва при много малко двойки (повече информация ТУК).
Разбира се все пак има какво да се направи, така че това намаляване на сексуалното желание да се отложи във времето чрез разнообразни действия и практики, но това не е лесно и няма никакви гаранции доколко ще проработи.
Ако жена ви/мъжа ви (приятеля/приятелката ви) предпочита да мие чиниите или да чисти или да хвърля боклука (или друга скучна и неентусиазираща дейност) вместо да прави секс с вас – значи вероятно отдавна сте минали този момент.

2) Намаляване на полагането на усилия/стараенето в отношенията – обикновено рано или късно се стига до този етап. Той донякъде е свързан с предния. Може да се прояви в различни аспекти на връзката – в секса, в съвместните дейности, в грижата за другия, в изненади и подаръци, в битовизми – всякаква форма на намалено старание и полагане на усилия спрямо преди това.
Причините са няколко – привличането е намаляло и съответно мотивацията на човека е намаляла; прекалената сигурност във връзката и приемането на другия за даденост – че вече като сте заедно и няма нужда да полагаш особени усилия, защото сте заедно и няма какво да стане или другият няма ей така да те остави заради нещо уж дребно и т.н. (което тотално не е така особено в последните години, но това е друга тема).

Някъде измежду горните две или покрай тях обикновено намалява и времето прекарано заедно, както и комуникирането като количество и като качество. Обикновено в началото на връзката хората започват да прекарват преобладаващото време заедно (под напора на химичните промени в мозъка и тялото им), което според мен е грешка, а след това отново под напора на химичните промени само че в обратната посока – да намаляват времето заедно, което пък води до отдалечаване един от друг. Затова според мен е добре прекараното време заедно да се менажира и да не се прекалява в началото, но то да бъде горе долу константно през цялото време – първо за да няма големи промени в него и особено в намаляването му, защото е доста вероятно единият или и двамата възприема това като знак за отхвърляне, изоставяне, че нещата между двамата не вървят и прочие;
и второ, защото така всеки от двамата продължава да има собствен живот и не бива обсебен тотално от другия (което е здравословно не само по време на връзка, но и полезно, ако се случи така че да се разделят и ще пиша за това в следваща публикация).

3) Студено отношение, дръпнатост, емоционална отдалеченост, липса на грижа – това отново е белег за липса на близост, липса на мотивация за поддържане на отношенията и емоционална въвлеченост. Може да е пасивно-агресивен вариант на презрително поведение или форма на наказание или просто незаинтересованост от другия и връзката им (или пък човекът да преживява лични проблеми и турбуленция в живота, за което ще спомена по-надолу), всяко от които е доста различна причина за този тип поведение. Разбира се отново е важно дали това е близко до обичайното за човека (да си е по-дръпнат и студен по принцип – тогава не значи кой знае какво) или има промяна и по принцип не се държи така – тогава със сигурност има нещо.
Важно: Може причината за това поведение да е, че някои хора се отдръпват и затварят, когато имат личен проблем или тревога или труден период и не желаят да споделят дори с партньора или пък не желаят да споделят ТОЧНО С НЕГО – това е алтернативна причина за такова поведение, при което не е задължително нещата между вас да са зле. Понякога хората интерпретират погрешно такъв тип поведение като признак за разрив в отношенията, а просто другият има нужда от време да разреши даден личен проблем или ситуация или да довърши нещо важно, което го гложди или нещо подобно.
Кое от двете е – зависи от човека – ако по принцип се отдръпва и изолира, когато има проблем то най-вероятно е това, ако не – вероятно е някое от другите.

Тук ще отбележа един аспект, който ще върви с всички посочено по-надолу:
Липса на уважение – характерно е за абсолютно всеки посочен маркер по-надолу. Наличието на прилично ниво на уважение е необходимо за една нормална здравословна връзка, а неуважителното поведение обикновено прераства с времето в пренебрежително такова.
Все пак е важно да отбележа, че често погрешно се интерпретират определени действия на другият като неуважително поведение, а всъщност той изхожда от различна позиция и съображения от нашите и действа спрямо тях, а не че проявява неуважение било то открито или прикрито. Разбира се понякога е трудно да се направи разликата.

4) Раздразнение и/или негодувание от неща, които преди е харесвал или поне не са го/я дразнили и не са били проблемс прогресивното намаляване на привличането постепенно все повече неща, които преди не са били проблем или дори партньорът е намирал за сладки, интересни, забавни или дори готини ваши особености, то те изведнъж вече стават повод за раздразнение, негодувание, спорове, недоволство и караници. Тоест както се вижда има превключване от един тип отношение (положително или неутрално) спрямо определени ваши черти или поведение към тотално различен тип отношение към същите такива (негативно). Проблемът не е толкова в самите черти или поведения (въпреки че може да бъде донякъде), а повече е в намаленото сексуално привличане и съответно преминаване от по-розови очила към по-сиви очила (по-реалистична картина) и по-голяма взискателност/осъдителност/критичност и изисквания спрямо вас, както и намалена мотивация да търпят определени ваши особености (което както казах преди когато е бил лудо влюбен/а не е било проблем, но сега внезапно е). Това (когато не е единичен отделен случай, а започне да се повтаря за едно или много неща) е типичен белег на важния преломен момент на намаляване или загуба на влюбването/привличането (сексуалното) и съответно известната доза идеализация, с която е вървяло (розовите очила през които виждаме партньора в началото). Тогава би било добре да се направи някаква интервенция, така че нещата да не продължават в тази нежелана посока все повече и повече да се спускате надолу по-пързалката към следващите все по-неприятни признаци и поведения.

5) Обвинения и/или изисквания. Обвиненията са форма на негодувание и недоволство и съответно понякога вървят в комплект с изисквания. Те са доста често срещано нещо (по-често от страна на жените към мъжете или поне за начало, а след това след заформянето на караницата/конфликта и мъжа може да навакса). Тъй като според мен са по-чести от страна на жените към мъжете, то ще го обсъждам от тази гледна точка, НО е ясно, че може да е и понякога е обратното.
Обвиненията (както и изискванията) могат да се простират в спектъра от донякъде правещи логика до абсолютно нелогични и неадекватни.
Пример за донякъде логични обвинения биха били неща от сорта на: „не помагаш достатъчно с еди кое си; не си направил/а еди кое си; аз върша всичко/много неща и прочие; не правиш достатъчно еди какво си; трябва да си намериш по-добра работа/да си купиш по-хубава кола (да това се случва наистина, честно); не ти пука за мен/не съм важен/на за теб“ и прочие такива, които понякога (според ситуацията) могат да изглеждат логически обосновани, разумни или смислени (но почти никога това, което бива повдигнато като проблем не е истинската причина, а има друг подлежащ проблем).
Обвиненията могат да вървят в комплект с изисквания – когато другият изисква неща от нас (и имплицитно или експлицитно отправя посланието, че ако искаме той да е щастлив/да ни обича/да сме заедно и т.н. – трябва да покрием тези изисквания). Уточнявам, че в тази ситуация хората често започват да се опитват да покрият изискванията, което най-често е доста губеща игра (сигурно може да има изключения – чувал съм, но няма) – получава се неравнопоставеност в двойката – дисбаланс в отношенията, при която единият казва на другият „скачай“ (както и колко високо да скача), а вторият – скача… И разбира се с времето летвата (изискванията) се вдигат все повече и повече, а първият става все по-недоволен (дори и да ги изпълнявате). Както казах това е губеща игра и няма как да спечелите, ако я играете.
За това как да не я играете – може да се консултирате с мен според личната ви ситуация.  
Генерално има 2 основни причини за обвиненията и/или изискванията, които звучат адекватно/логично или поне горе-долу като гореописаните:
1) липса на достатъчно лидерско и мъжествено поведение от страна на мъжапрекалено пасивен е; все му е тая за всичко и се носи по течението; оставя цялата/повечето отговорност и власт – всички/повечето избори и инициативи на жената или се съгласява с всичко/повечето, което тя каже или иска; няма амбиции и цели/мисия в живота; няма хъс, живец и мъжка енергия в него; не е привлекателен за други жени и т.н. Тук тя започва да го натиска и мачка (доминира) все повече (тъй като той се е поставил в такава позиция или поне позволява да се отива натам) и ако остави нещата така, то тя ще го прави все повече – като мекотело, което тя ръчка все повече, защото не реагира и го позволява.
Причините за това са – от една страна е, че в такава ситуация слабият/жертвата донякъде си проси, търси и приканва такова поведение на мачкане – той е задал своята роля и съответно другия лесно влиза в противоположната (или пък приема задаването на ролята от другия).
Другата причина според мен е, че на някакво ниво жената се опитва да провокира мъжа всячески, че да му писне и да изкара някаква мъжествена реакция/поведение – да и се скара, да викне, да реагира остро – тоест нещо като той да се вземе в ръце, да „изтрезнее“, да излезе от автопилота си, да поеме мъжката си роля, а тя да може да се почувства като жена.
2) страх, несигурност, тревожност за връзката от страна на жената – тук причините са по-скоро противоположни на горните – в този случай жената се притеснява за позицията си в живота на мъжа, тревожи се, че вече не я обича, че вече тя не е привлекателна за него, че може да я замени с друга, че не му пука за нея вече и прочие тревоги и съмнения. Съответно тук решението е съвсем друго – в противоположната посока – емоционално успокояване/подсигуряване (reassurance, за което не мисля, че имаме добър превод на български), вдъхване на увереност в позицията ѝ в живота му, близост, свързване с човека на момента и такъв тип намеси.

6) Нелогични, странни обвинения, непровокирана нападателност, емоционални избухвания – според мен неадекватните, странни, нелогични обвинения и емоционални изблици, които дори могат да звучат дори абсурдно са съвсем различно ниво спрямо предните. И генерално смятам, че колкото повече обвиненията се доближават до този тип толкова по-лошо е положението и доста вероятно всичко вече е приключило.
Все пак помнете, че винаги става въпрос за промяна в поведението – тоест че в началото или преди не е било такова, а е станало такова в някакъв момент във връзката; ако винаги ги е имало не носят кой знае каква информация. (съвсем друг въпрос е ако винаги е било така какво правите в такива отношения….)
Но ако става въпрос за сравнително нов тип такова поведение, то вероятно имате голям проблем. Или на другия вече тотално му е писнало от вас, на някакво ниво ви презира, мрази и със сигурност не ви уважава и не иска да е с вас или дори вече си е намерил друг/а и действа така, за да допрецака съвсем нещата между вас и да прекратите отношенията си, защото „уж“ не вървят и се карате и няма смисъл и всичко е приключило. А също и за да не изпитва вина от изневярата и това, че има друг/а, а да прехвърли негативните чувства и обвиненията към вас – сякаш вие сте виновен или просто нещата между вас не се получават. По този начин може лесно да скрие истинската причина за раздялата.
Както казах – колкото по-малко смисъл правят едни обвинения (няма логика в тях) – толкова по-зле е ситуацията и вероятно е добре да прекратите цялото нещо, да си направите равносметка, да си извадите поуките и да продължите напред.
Алтернативен вариант е те да са продукт на продължително (разбирайте многогодишно) негодувание и неудовлетворение (което може би дори не сте забелязали донякъде, защото не сте искали или не ви се е занимавало) – това е възможен вариант при връзки по 5-10+ години, въпреки че винаги може да са и двете наведнъж – да има много натрупани негативни чувства към вас, които да изсипва върху вас и да си е намерил/а някой друг/а или поне да обмисля да си потърси или ако има някой готов на опашка – да пробва с него.
И в двата случая – независимо дали вече си е намерил друг или не, то на човекът вече тотално му е писнало от вас и вероятността да имате донякъде хармонични отношения в тази връзка е близо до нулата.

7) Въртене на очи (eye-rolling)това е пасивно-агресивен тип реакция, която означава отхвърляне/пренебрежение/несъгласие/неприемане/отпращане (dismiss – тъй като отново не мога да си харесам подходяща дума на български) на казаното/направеното от човека и/или на самия него. Разбира се на всеки може да се случва от време на време спонтанно да я прояви при силно несъгласие спрямо казаното от човека (а не към самия него), но ако се случва системно това не добър знак, защото вероятно вече се генерализира към партньора изцяло и нещата са се забатачили от известно време и тепърва ще се забатачват още повече.

8) Лицеви изражения (микроизражения) на отвращение, омраза и презрение – ако не знаете какви са те – потърсете в интернет или си помислете каква физиономия правите вие когато се замислите за гадна храна или миризма на развалено или някого когото презирате, после гледайте това изражение на лицето си в огледалото и воала – вече знаете как се изразяват лицево тези емоции/чувства и с повечко практика ще можете да ги разпознавате у другите, когато възникнат. В краен случай – има видеа в интернет, които да ви покажат.
Както казах веднъж на високосна (или нормална година) не минава честотния праг, за да е проблем, но ако партньорът ви реагира с тях системно по отношение на вас, то имате много голям проблем – не само не ви обожава, не ви обича, не ви харесва, не му допадате, не ви уважава, а направо ви мрази/презира/отвращавате го. На този етап всичко е приключило отдавна, но вие не сте го разбрали или не искате да го разберете (а може би и той самият). Шансовете да поправите нещата са малки и включват голямо желание от отсрещния човек, което той няма да има след като ви презира, мрази и/или се отвращава от вас независимо дали го осъзнава или не.
При такава ситуация според мен е добре или много бързо да съставите план за решителни интервенции (при което е хубаво другия да се включи с желание) или в противен случай да се ориентирате към прекратяване на отношенията и преоценяване какво, кога и защо се е объркало и колко време сте били заспали и не сте забелязали промененото отношение и настройка от страна на другия си към вас (или пък сте го толерирали). За целта може да се консултирате с някой, който да ви помогне в анализирането какво може да се направи или пък в другата посока – какво се е объркало и как вие сте допринесли за това да се стигне до тази позиция, така че да не ви се случва отново в бъдеще. Ако раздялата е затруднена от обстоятелства като деца, недвижимо имущество, финанси и други такива, то тогава сте много прецакани и няма лесно решение, но отново може да се допитате до различни хора (приятели, специалисти – психолог, психотерапевт, семеен консултант) и да се надявате те да са адекватни, така че да ви помогнат да обмислите нещата добре от различни ъгли, за да можете да стигнете до най-доброто решение за вас в този момент, което в такъв тип ситуация обикновено се обозначава с израза – по-малкото зло.

9) Вербални изрази комуникиращи отвращение, презрение и омраза – това е вербалният еквивалент на горното, но е още по-лошо, защото отсрещният човек изразява открито, че ви мрази/презира/отвращавате го – тоест въобще не му пука за вас, вашите чувства, тотално му е писнало от вас, няма нито капка уважение и нито капка страх от това как може да реагирате вие – на този етап вероятно сте нещо като изтривалка и мнооогоо мноооого дълго време отношенията ви не са били адекватни (а може би дори от самото начало) и сте си постлали да се стигне до там. Честно казано не се сещам за по-лош вариант, тъй като това е директно открито заявяване в лицето, че другият ви мрази и презира в червата си или ви намира за отвратителни и/или безполезни, гневен е на живота и на себе си, че си е изгубил времето/живота с вас и е наясно с  всичко това съзнателно и го изразява без притеснение и страх.
Докато при предният вариант (невербалният) е възможно другият да не е съвсем наясно, че има такава нагласа към вас или поне да ви щади и да не ви го казва в лицето или пък да изпитва известен страх от това как може да реагирате и какво може да направите, то тук няма нищо такова.

Това е то накратко относно признаците за намаляване на привличане, проблеми в отношенията и предстояща раздяла. В бъдеще е възможно да бъде допълнена с още.
Разбира се каквото и от гореспоменатите да прави единият или другият или и двамата в двойката, то самата раздяла може никога да не се случи дори и при най-крайните споменати маркери, ако всеки преценява, че му е окей и толерира случващото се и смята, че няма добри алтернативи или пък това дори случващото се му харесва по някакъв начин.

Относно интервенциите – това е съвсем отделен въпрос. Те зависят от множество фактори като колко зле е положението (грубо казано до кой етап се е стигнало); истинските желания и импулси на всеки от двамата; житейската им ситуация; алтернативите им; очаквания/прогнози за бъдещето спрямо минала инвестираност; и много други. И съответно могат да варират от леки поведенчески промени през по-решителни действия и конфронтации или консултиране със специалист до крайни решения като раздяла.