Нездрави партньорски отношения – модели

В тази статия ще разгледам най-честите нездрави модели на отношения в една двойка, отклоненията от здравословните такива, които неизменно водят до проблеми рано или късно и накрая ще дам моето разбиране за здравословни отношения в двойка.
Въпросните проблематични модели могат да бъдат зададени още от началото на връзката или постепенно да се стигне до тях в течение на развитието ѝ.

Забележка: ще коментирам само хетеросексуални двойки поради ограниченост на познанията в останалите случаи – не само лично мои, а и на света, на консултантите в сферата и дори на научноизследователската общност като цяло. Все пак предложението ми е, че написаното може да се пренесе към други двойки освен най-обичайният вариант (мъж-жена) поне до някаква степен.

1) Родител-Дете (майка-син или баща-дъщеря) – това вероятно е един от най-честите модели на нездравословни отношения в рамките на двойката. При него единият започва да изпълнява родителски функции – да се грижи за прекалено много неща и за партньора си като за дете/незрял индивид, а другият влиза в ролята на дете и изоставя отговорностите си (или поне значима част от тях) или поема дозите прекалена грижа, които първият му осигурява. Личното ми мнение е, че по-често се среща първият вариант от жена към мъж, тоест изместването на отношенията в двойката от мъж-жена към майка-син, но не е подкрепено от някакви данни, така че е в сферата на информираните спекулации и предположения.
Това може да е преобладаващият модел на отношения още от самото начало на връзката или постепенно да се измени до него. И в двата случая това се случва чрез съучастието на двамата (съзнавано или несъзнавано). Може този, който влиза в ролята на родител, да е по-активният в установяването на тази динамика и да допринася повече за нея като активно изземва отговорностите на другият партньор, а вторият просто пасивно да приема това и постепенно този дисбаланс да става все по-голям. Възможно е и обратното – влизащият в ролята на дете да е предимно двигател на цялото изместване чрез абдикиране от ролята си и отговорностите си на възрастен човек и партньор. Важното е, че и в двата случая това винаги се случва с участието и на двамата партньори (независимо дали те го знаят и разбират и правят съзнателно или не). Защо това би било привлекателно и желано за всеки от тях или има определена склонност към такъв тип отношения, вече е въпрос, който трябва да се изясни индивидуално.

Забележка: съучастието и на двамата партньори за установяването на всяка от изброените междуличностни и междуполови динамики в двойката ще се подразбира, така че се отнася за всеки споменат сценарий, но няма да го споменавам (като е възможно единият или другият да бъде по-активен в допринасянето за нея, но във всеки случай няма как да стане без съгласието и участието и на двамата било то и негласно).

2) Най-добри приятели/лки (твърде приятелски отношения) – както подсказва името това е ситуацията, при която има дисбаланс между приятелството и любовните/сексуалните/интимните отношения – в случая прекалено много от първото и прекалено малко от второто. Тази динамика често се развива постепенно в течение на времето при дълготрайни връзки, където постепенно огънят угасва, искрите и вълнението намаляват, но едновременно с това двамата са ангажирани един с друг, уважават се и си помагат. В дълготрайните отношения наличието на някаква степен на приятелство и дългосрочен ангажимент е не само нормална, но и необходима, в същото време прекалено много от него може да промени отношенията на приятели, а не на любовници (любовна двойка) и единият или и двамата да са неудовлетворени от това и дори да потърсят този аспект извън рамките на връзката с друг партньор. Затова е необходимо балансът да е приемлив за участниците, а за различните хора това оптимално съотношение ще бъде различно.

3) Спасител-Жертва (психолог/терапевт-клиент) – при този сценарий единият е в ролята на жертва, а другият се опитва да е неин/негов спасител и да ѝ/му помага, да я/го измъква от проблемите, да я/го съвества, да я/го подкрепя в постоянните кризи и т.н. Според мен по-често тук в ролята на „спасител“ влиза мъжът, а на „жертва“ – жената, но със сигурност съм виждал и чувал и за обратното, така че и то е не толкова рядко срещано. Например единият има проблеми със зависимости (наркотици, алкохол, хазарт) или със закона или просто „уж“ постоянно е предаден, в роля на жертва, преживява постоянно кризи, бедствия и драма в живота си, докато другият се опитва да му помогне да се измъкне, да се промени, да се оправи и по този начин да го спаси (и да бъде спасителят) и двамата да заживеят щастливо завинаги…   
В реалността както се сещате това почти никога не се случва, краят не е щастлив, а по-скоро тъжен.
Страхотно е да искаш да помогнеш на някого, но в този сценарий се смесват много роли и накрая става грандиозно мазало – ако искаш да помагаш на хората по-добре стани социален работник, терапевт или дарител отколкото да се опитваш да го правиш в личния живот и дома си, защото резултатът няма да е сполучлив. Доста по-вероятно е и „спасителят“ в някакъв момент да стане за „жертвата“ поредният предател, тиранин и лош човек, който го предава, наранява или изоставя в типичният за „жертвата“ сценарий, отколкото нещо хубаво да произлезе от всичко това.
Огромна илюзия е, че можеш да промениш някого или че той сам магически от само себе си в някакъв момент да се промени (дори и да казва, че се опитва или че иска)… Промяната изисква много усилия, висока мотивация и постоянни действия в тази посока, докато се установят трайно тези нови модели на опериране в света и ежедневието, а само с приказки нищо не става, така че ако виждате много приказки и малко действия в желаната посока, то е добре първо да говорите с другия и да изразите своята позиция, а ако и след това няма резултат дори да помислите дали да не напуснете потъващият кораб/обречената кауза.

Допълнение: по-лекият вариант е сценарият, при който единият се опитва да решава проблемите на другият и да го „накара“ или да направи, така че да се чувства добре. Според мен по-често това идва от мъжът към жената. Донякъде е естествено желанието партньорът ни да бъде добре, да се чувства добре, да няма проблеми и т.н., но това често не е наша отговорност – той е отделен, възрастен човек и е необходимо през повечето време да се грижи за себе си и житейската си ситуация самостоятелно. Ако поиска помощ – страхотно, опитай се да му асистираш, но в противен случай не му „навирай“ „помощта“ си в лицето му, тъй като това може да представлява и опит за манипулация през грижата или пък през „аз знам всичко/какво е най-добре – нека ти кажа какво да правиш и как, а ти слушай и го направи“… Както се досещате това също не води до нищо добро. През повечето време в двойката не е нужно единият да решава проблемите на другия или да му казва какво да прави, а да му дава подкрепа и сигурност, да му вдъхва увереност и кураж или дори да го мотивира и вдъхновява, така че човекът да се почувства сигурен и подкрепен (че има опора) и да се справи сам (за което трябва да му се остави пространството да го направи), а когато бъде поискана конкретна помощ или съвет – тогава да се предоставя. Ако се процедира по този начин е доста по-вероятно нещата в двойката и в живота на всеки от тях заедно и поотделно да са по-добре.

4) Жената като принцеса/богиня и прочие (или по-рядко мъжът като принц/бог) – този сценарий е свързан с прекомерна идеализация на партньора от единия към другия. Вероятно звучи не толкова лошо или дори за много хора – приказно и хубаво, но всъщност създава множество потенциални бъдещи проблеми. Какви са подводните камъни свързани с него?
Създава огромен дисбаланс във възприетата стойност на партньорите в двойката, а балансът във възприеманата стойност на всеки от двамата е нещо изключително важно за стабилността на връзката, тъй като ако няма такъв, то това съвсем скоро ще предизвика проблеми, например:
– когато единият бива възприет като много по-стойностен от другият, то обикновено вторият се вкопчва в него като спасителна сламка, като лъч светлина в живота му и започва да се опитва да го ограничава, да направи така че да го има за себе си, става ревнив и задушаващ, защото вярва, че партньорът е това, което му придава стойност в живота, а той самият е пълна нула и загубеняк и следователно трябва да го задържи на всяка цена, иначе за нищо не става и животът му е празен…
– възприеманият за по-ценен партньор пък усеща това и започва интуитивно да се дърпа и да се ориентира към търсенето на някой друг (по-адекватен партньор, който съответства на нивото му), защото кой би искал да е с някого, който е няколко нива/точки под него или вярва, че е пълен загубеняк и не може да живее без него…
Също така създава и нереалистични очаквания и вярвания по отношение на идеализирания партньор, че е светец/светица, невероятен, свръхчовек, бог/богиня и т.н., което неизбежно задава курсът към разочарование в един момент, тъй като този човек е като всички други хора – пълен с несъвършенства, недостатъци и проблеми в живота и тази „розова“ картина и възприятие неизменно ще бъде помрачено рано или късно при сблъсъка с реалността.

5) Състезание един с друг (или битка за доминация) – този модел не е толкова популярен, но все пак реших да го включва. При него всеки от двамата се опитва да се доказва и да надделее над другия, по-скоро прилича на битка или състезание отколкото на връзка.

Могат да се постулират и други варианти и подварианти за нездравословни партньорски отношения, но това не е толкова важно, така че нямам претенции за изчерпаемост, а по-скоро за това, че тези са най-честите (освен петият, който реших просто да спомена, защото ми дойде на ум като истински пример от реалността).

Разпознаването им (осъзнаването, че сме в такава ситуация, че я поддържаме и допринасяме за нея и как го правим), както обикновено е първата стъпка по пътя към възможното по-добро състояние на нещата. Излизането от такъв модел или по принцип невъзпроизвеждането на някои от горните модели може да е доста трудно за хората, които имат склонности да установяват конкретната нездравословна динамика и изисква голямо желание и мотивация за промяна и доста усилия, но е възможно. В такива случаи работата с терапевт или психолог, който да фасилитира този процес и да насочва клиента по-ефективно, би улеснило случването на тази промяна.

За здравословни интимни дълготрайни партньорски отношения/връзка е необходимо отношенията между двамата да са добра смесица от следните отношения – любовни (сексуалност, страст, физиологична възбуда) плюс интимни (емоционална близост, разбиране и приемане) плюс приятелство (дългосрочна ангажираност, подкрепа, взаимна помощ и уважение), като този баланс трябва да е в оптимално съотношение за конкретните индивиди, което варира, тъй като различните хора се различават в предпочитанията си за повече от едното или от другото и понякога е трудно да си паснат според потребностите им от горните компоненти било то количествено или качествено.
За горните аспекти роля имат и темперамента и емоционалността на хората – някои хора са по-страстни, по-лесно се палят и са по-подвластни на емоциите си и изразяващи ги повече, докато други са по-студени, по-резервирани, по-логични и калкулирани, което разбира се оказва влияние на горните два аспекта и предпочитанието им.

Всъщност след като написах всичко това се замислих, че моята представа за здравословни отношения представлява до голяма степен вариант на идеята на Стърнбърг за трикомпонентната любов (наричана още триъгълната теория на Стърнбърг) с минимални разминавания в някои категории и категоризации. Така че ще и направя кратко резюме, за да отдам нужното на първоизточника и идеите му:
Неговата теория е, че тези 3 компонента (страст/страстна любов, интимност/емоционална близост/привързаност, дългосрочен ангажимент/обвързаност) и наличието им или липсата им могат да се съчетават в 7 комбинации (3 комбинации от наличие на всяко от 3-те самостоятелно, 3 комбинации по двойки – 2 налични и 1 отсъстващо и 1 комбинация на наличие и на 3-те) и че тези комбинации дават различни варианти на любовни отношения (преводите и наменованията са мои, така както ми изглеждат най-подходящи, така че може да се разминават с друг източници по темата):
1. Харесване – представлява само интимност без страст и без дългосрочна ангажираност;
2. Обсебваща/увличаща любов – просто страст и похот без интимност/емоционална
близост и без обвързаност дългосрочно;
3. Празна любов – само ангажимент без страст и без интимност
4. Романтична любов – страст и близост, но без дългосрочен ангажимент/обвързаност
5. Безумна/нелепа любов – страст и ангажираност/обвързаност от самото начало без да познаваш другият въобще (без интимност/привързаност)
6. Приятелска любов – наличие на интимност и обвързаност, но без страст (например ако е угаснала в течение на дълга връзка или брак);
7. Съвършена/пълна любов – комбинация от 3-те.

Проблемите с нея – като цяло има силна описателна стойност, но ниска предсказваща стойност – тоест не прогнозира добре какво ще се случи на база едни или други условия.
Аз самият имам забележки и критики към някои от етикетите и категоризациите, както и че е трудно и донякъде изкуствено да се отграничават тези аспекти и често в реалността се преливат, но все пак смятам, че представят доста добре и пълно картината на отношенията в двойката и пасва на моето виждане и опит най-много.
Допълнителни усложнения в така или иначе трудното наличие на 3-те компонента е, че потребностите в различни аспекти могат да се разминават между двамата (най-малкото количествено, а дори качествено) и че също така всички те биват повлияни от възрастта, опита и приоритетите на хората в различни етапи от живота им (и следователно подлежат на изменение във времето), а да не говорим, че често самите хора не осъзнават тези различни аспекти и потребностите си свързани с тях и следователно трудно могат да ги задоволят (имат само бегла интуитивна представа за тях, която често дори не могат да вербализират добре).
И още един голям голям подводен камък – хората не са нито чисто моногамни, нито чисто полигамни (нещо, за което съм писал подробно ТУК), а са някъде посредата в този спектър и това поражда множество трудности в организирането на задоволителен интимен живот (изглежда че при всяко положение и вариант може да възникне неудовлетвореност и желание за нещо различно от текущото).