Мъжка и женска сексуалност – разлики

След като в миналата статия изясних къде попадаме като вид в спектъра между моногамия и полигамия – Моногамия или полигамия (кое е естествено), то в тази ще разгледам:

Какви са разликите между мъжете и жените в сексуално отношение? Какви са причините за тях?

За всеки е очевидно, че има различия в мъжката и женската сексуалност, но в тази статия ще очертая конкретните различия и особеностите на мъжката и женската сексуалност, разликите между двете и причините за това (които са в основната си еволюционни). Някои от долуописаните разлики се отнасят и до други животинските видове.

Една от фундаменталните разлики е много по-голямата степен на разкаченост на физиологична/телесна възбуда и психологическа възбуда при жените отколкото при мъжете, при които много много по-често двете вървят в комплект. Когато мъж е физиологично възбуден, той винаги (почти почти почти винаги) е и психологически възбуден и обратното, докато при жените много по-често е възможно да са възбудени физиологично (телесно, несъзнавано) ниво и едновременно с това отблъснати или дори отвратени на психологическо (съзнавано) ниво. Всъщност има такива изследвания с жени, които не обичат да гледат порно, но въпреки това когато гледат – тялото им реагира с телесна възбуда (включително в половите органи – няма да обяснявам методиката за измерване по-много прични, но има как да се измери), въпреки че през това време казват, че са отблъснати или дори отвратени.
Съответно както множество изследвания са установили при жените много по-често се разминават физическият/телесният отговор и вербалният – тоест по-често няма съвпадение между описанието им на какво са реагирали и действителната причина за физиологичната/телесната им възбуда. Следователно при жените има по-големи и повече несъотвествия между това какво казват за секса и различните сексуални ситуации, и действителното им поведение във въпросните ситуации.

Друга основна разлика е в селективността – мъжката сексуалност е сравнително неселективна (неизбирателна) – всички знаем, че мъжките индивиди не са особено избирателни и биха имали полови контакти с голям брой различни женски без особени задръжки или размисъл, докато женските са силно селективни (избирателна) и съответно избират много внимателно с кого да имат сексуални отношения, тъй като това може да им коства много. По тези причини жените са много по-малко склонни да влизат в краткосрочни връзки и да сменят партньори често.
Неслучайно статистиките от всякакви сайтове и приложения за запознанства и срещи през последните 10 години сочат, че жените оценяват над 80% от мъжете като попадащи в под средното ниво (тоест в долните 50%) и съответно като нежелани партньори.
Какви са причините за това ?
Чисто еволюционни и прагматични – за мъжките индивиди (не само за хората, но и за животните) половите сношения и сексът не носят особени рискове (потенциално негативни последствия), докато за женските половите сношения имат потенциално висока цена – често резултатът е бременност, което при хората е продължителен период, в който жената има повече физически ограничения и рядко може да се справя напълно сама (в еволюционен и исторически контекст на условията ни за живот в миналото) с износването, раждането и отглеждането на дете, като последното също е продължителен и трудоемък процес, особено за сам човек. Именно защото имат много по-голяма инвестиция в родителстването, жените много внимават с кого са сексуалните им отношения – или трябва да е мъж с много висока стойност за тях (като добри гени и съответно силно физическо привличане, или да е с висок социален статус и материални възможности и да се надяват, че ще се погрижи/помага за детето по някакъв начин – поне финансово) или да е партньор, с когото биха се обвързали дългосрочно и виждат в него известен бащински инстинкт, и не би ги изоставил в грижата за децата.
Също така за жените винаги е било и е много по-лесно и сигурно да намерят партньор, който да е готов да се обвърже и ангажира сексуално с тях, отколкото за мъжете, така че е абсолютно логично сексуалната стратегия на жените да е по-пасивна и консервативна отколкото тази на мъжете.
Друга причина е, че в общия случай мъжът е много по-силен и голям физически и може да представлява потенциална опасност за жената – може да я нарани или убие, така че тя трябва да е внимателна с кой избира да остане насаме.

Според еволюционната теория мъжете ценят и търсят в жената предимно физическа привлекателност, младост и добро здраве, докато жените ценят и търсят в мъжа предимно висок социален статус и достъп до ресурси (финансово положение); както и компетентност, увереност, мъжественост, амбиция, агресия и сексуалност, и добро здраве – неща, които могат да доведат до първите, така че до известна степен са взаимозаменяеми. Това определено се потвърждава както от психологическите изследвания в сферата, така и от индивидуалния житейски опит на повечето хора.

Други разлики могат да бъдат открити в силата на сексуалния драйв/либидото, който при мъжете е по-силен и по-прост и директен, докато при жените сексуалното желание е доста чувствително спрямо социалната среда и контекст – например риск от това да бъде възприета като лесна/лека жена/курва, да бъде засрамвана, порицавана или с лоша репутация в общността и т.н. Жените повече се влияят от мненията на групата/околните относно секса, докато при мъжете няма особено значение – заинтересовани са и търсят секс дори и да бъдат социално осъждани за това. Изглежда, че мъжете имат фиксиран биологично детерминиран сексуален драйв, който е сравнително независим спрямо контекста на средата, докато при жените е много по-гъвкав/нефиксиран и зависим от обстоятелствата. Предполагаемо заради тази по-голяма биологична определеност на сексуалното желание, при мъжете пониженото либидо или липсата му може да бъде медикаментозно повлияна много по-силно и лесно отколкото при жените. Тестостеронът влияе на сексуалното желание и на мъжете и на жените, но при мъжете влиянието е много по-бързо и ефективно отколкото при жените.
Мъжете гледат порно и мастурбират много повече от жените, много по-често се възбуждат спонтанно и реагират много повече на визуална стимулация със сексуално съдържание, докато при жените всяко от горните е по-рядко и по-малко разпространено, а за възбудата на жената играят роля множество фактори – психологическото и емоционалното и състояние (как се чувства); тялото и отношението и към него – колко привлекателна се чувства в момента; стимулацията на въображението и – непредсказуемост и мистериозност от страна на мъжа и т.н.

Още една разлика между мъжката и женската сексуалността е гъвкавостта – мъжете са много фиксирани в сексуалната си ориентация, независимо каква е тя, докато жените са много по-гъвкави. Възможно е това да е една от причините мъжете да са много по-критични и негативно настроени към неортодоксални сексуални ориентации, докато жените са много по-приемащи и положително настроени.

За десерт съм оставил една от най-интересните разлики – мъжете и жените имат различни страхове, опасения и насоченост на ревността, свързани със сексуалния им партньор. Най-големият страх на мъжете във връзка е физическата (сексуалната) изневяра, и опасенията от нея са силен повод за ревност. Причината за това, че един мъж никога не може да бъде сигурен на 100% в бащинството на детето (докато жената е винаги 100% сигурна в майчинството си по очевидни причини – тя ражда бебето) – ако не е сигурен във вярността на партньорката си, то има риск да отглежда чуждо дете, което не е рентабилно от биологична/еволюционна гледна точка.
От друга страна най-големите страхове и опасения на жените във връзка (и съответно повод за ревност) са свързани с риска от изоставяне от партньора и загуба на подкрепата му особено при наличие на деца, но и не само, което е причината жените да са толкова чувствителни към загубата на емоционална връзка с мъжа и опасението да се влюби в друга.

Всъщност и двата пола проектират върху другия пол собствените си представи за любовта и секса, както и сексуалните си стратегии, докато те са доста по-различни от това, което си мислят, защото другият пол е различен. Това е доста парадоксално и забавно, защото мъжете на практика трябва да се притесняват повече първо от загубата на привличане и емоционална връзка, и след това от изневяра като следствие от първото, докато жените би трябвало повече да се притесняват първо от физическа изневярва и след това от емоционална връзка с друга жена от страна на мъжа като следствие от започнатите сексуални отношения.