Моногамни или полигамни са хората?
Тъй като за човешката сексуалност по думите на водещите изследователи в областта е по-трудно да се пише отколкото за смисъла на живота, ще започна малко по-отдалеч с животинската сексуалност, но това е необходимо предвид, че сме еволюционно свързани с животните и предвид сложността на темата ще помогне за изясняването.
В природата повечето животински видове попадат в измерение на сексуалността им, което се простира от видове „формиращи двойка“ до „състезателни“ видове (на английски – Pair Bonding and Tounament Species), като всеки от тях демонстрира различно сексуално поведение според това в коя част на дименсията се намира. Всяка от двете крайности се характеризира с различни нива на хормони и невротрансмитери и рецепторите им.
Всичко това може да изглежда скучно или нерелевантно към нас хората, мъжете и жените, но всъщност има голямо значение за междуполовите отношения, което ще се изясни още във втората част на тази статия, както и в следващите ми статии по темата за човешката сексуалност и интимни взаимоотношения. Защо?
Защото сексуалното поведение не е нещо просто, а е ключов аспект на еволюцията и съответно мощен драйв със силни биологични основи. Различните видове демонстрират различно полово поведение и използват различни системи на възпроизводство/репродукция/междуполови отношения (към които ще се реферирам и като сексуални стратегии, а на английски се ползва термина mating systems). А моногамията е само една от възможните системи на междуполови отношения/възпроизводство. Съответно е от значение къде се намираме ние хората в този спектър, за да разбере кое е естествено за нас. Малко детайли за двете крайности на измерението:
Състезателни (полигамни) видове:
За тях са типични характеристиките:
– полов диморфизъм – силни различия във физическите характеристики (телосложението) на мъжките и женските, като мъжките са със силно увеличени мъжествени характеристики – мъжките са много по-големи, по-мускулести и по-силни са от женските.
– мъжките са много по-агресивни и се състезават един с друг за място в йерархията (за доминантност) и за достъп до женските (до секс с тях).
– повечето от мъжките не оставят поколение, но малко на брой мъжки индивиди оставят голям брой деца.
– мъжките имат скъсена продължителност на живота спрямо женските и имат по-високи нива на тестостерон отколкото формиращите двойка мъжки видове.
– мъките имат множество сексуални партньорки и не участват в отглеждането на децата си.
– полигамията и по-точно многоженството е типично.
– женските са привлечени от мъжки с признаци за здраве, сила и мъжественост осигуряващи добри гени и защита от опасности.
– женските отглеждат поколението си сами.
Примери за състезателни видове са пауните, лъвовете, горилите, шимпанзетата и много други.
Формиращи двойки видове:
Тя се характеризират с:
– липса на особен полов диморфизъм – мъжките и женските са близки като размер/големина на тялото – не се различават толкова физически, а дори понякога женските са малко по-големи на размер от мъжките.
– женските търсят у мъжкия черти, които са свързани с родителстване и отглеждане на поколение – надеждност, лоялност, способности за правене на гнездо/убежище/дом и грижовност и т.н.
– женските отлагат съвкупляването (правенето на секс) и очакват да бъдат ухажвани, за да оценят горните характеристики – дали мъжкият е отдаден, постоянен и надежден и ще се грижи за малките животни, когато се родят или не (това представлява тестване на бащински инстинкти).
– мъжките имат много по-ниски нива на тестостерон (отколкото при състезателните видове).
– повечето мъжки оставят приблизително еднакъв брой поколение.
– моногамията е по-типична (макар това да не е съвсем точно казано и ще го изясня по-надолу).
– женските губят интерес – понякога се отегчават и изоставят партньора и малките си, за да намерят друг партньор за възпроизводство.
Примери за формиращи двойки видове са – повечето птици – например лебеди, орели, албатроси и всякакви видове, при които мъжкият е много грижлив за поколението си.
Има и малък брой животински видове, при които половите роли са обърнати – хиените (както и species of jacana and species of phalarope). При тях женските се състезават за мъжки, имат по-големи тела, силно агресивни и териториялни са и дори една женска поддържа харем от множество мъжки индивиди.
Къде сме ние хората като вид между тези 2 крайности на измерението?
Тук започват големите проблемите – защото не сме нито чисто формиращ двойка вид, нито чисто полигамен/състезателен вид. Изглежда нашия вид няма точен план/схема за следване в това отношение каквато имат повечето други животински видове. Смята се, че хората попадат точно по средата между тези 2 крайности и следователно съчетават черти и могат да проявяват поведения и от двете до известна степен.
Допълнително усложнение е, че защото сме социални животни сексуалните отношения никога не са били просто сексуални и между 2 индивида, а имат огромна социокултурна и дори социоикономическа натовареност/обремененост (особено предвид, че обществата ни в 90+% от историческото ни минало са били по 100-200 човека и съответно кой с кой какво е правел в общността е било от голямо значение, а в останалите 9.9% са били няколко стотин до няколко хиляди човека, което пак е относително малка общност спрямо сегашните стандарти за живот в градове.
Но е още по-сложно, защото сме съзнателни същества и можем съзнателно и целенасочено да планираме и реализираме определени поведения, за да достигнем/получим нещо (включително в интимните отношения), тоест да ги използваме като стратегия.
Всъщност е доказано е, че хората използват и двете „стратегии“ – някои култури, общества и племена използват само едната или само другата, а някои използват и двете в рамките на обществото, което зависи от множество фактори – социални, културни, икономически и други.
Сред измерението от различни човешки културни (както и сред животинските видове) има примери за всичко – и моногамия и полигамия, и ендогамия и хетерогамия (това са обвързване само с хора от собственото племе/общност/култура или пък само с хора извън собствените), и многоженство и многомъжие и така нататък – не само в различните общества, но понякога дори и противоположностите в рамките на едно общество (наличието на различни/противоположни предпочитания и действия от горните в различните индивиди). Това, което е сигурно е, че не сме никак прости в сексуално отношение – това показват и биологията и поведенията ни.
Има аргументи и доказателства и за двете – че сме вид способен да обича дълбоко и формиращ дълготрайни двойки, но и че сме вид с предразположеност към множество преходни сексуални отношения (промискуитет). Съвместяването на тези 2 силно противоположни или дори взаимоизключващи се тенденции/склонности/драйвове е изключително трудно не само за научните изследователи, но и за нас самите в отношенията ни с другия пол на практика – наличието на противоположни желания и влечения, които понякога дори могат да ни измъчват с интензитета си (например да обичаш партньора си, но едновременно с това да искаш да правиш секс с друг човек – да му изневериш; да искаш да имаш дълбока и значима връзка, но едновременно с това да си „свободен“ да правиш каквото си искаш и прочие примери).
Евентуално е възможно индивидуално някои хора да намерят какво работи най-добре за тях откъм баланс на секс, любов, интимност, обвързаност и ангажираност, но както казва Робърт Саполски колективно сме трагично объркан вид в това отношение.
Причините за това са няколко – еволюционното ни минало; драйвовете към секс и възпроизводство от една страна и любов, свързване, емоционална подкрепа и сигурност от друга страна, които донякъде са независими, но донякъде се припокриват; индивидуални особености в силата на сексуалния драйв и сексуалните предпочитания, както и социокултурните параметри.
Импликациите на тези факти за човешките междуполови отношения са огромни и за някои от тях ще пиша в следващите статии.
Ако нещата от тази статия много ви интересуват и искате да задълбаете, препоръчам 2 книги по темата, (и двете са много технически и трудни за четене, особено първата, но все пак, ако ви интересува съм дал линкове към амазон):
The Evolutionary Biology of Human Female Sexuality by Randy Thornhill and Steven W. Gangestad
Behave: The Biology of Humans at Our Best and Worst by Robert M Sapolsky
В следващата статия Мъжка и женска сексуалност може да прочетете какви са разликите между мъжете и жените в сексуално отношение и какви са причините за тях.