Колко трае сексуалното привличане и защо е преходно

Често се случва така, че въпреки че харесваме, обичаме и уважаваме партньора си, то просто мотивацията и желанието ни за секс намаляват, докато отначало са били огромни и сме го/я искали постоянно. Това се случва и при двата пола. С намаляващото желание за секс с партньора обикновено постепенно се увеличава сексуалното желание към други хора (под формата на мисли, фантазии или сънища) – все пак това е мощен биологично базиран нагон. Вследствие на това отпада част от идеализирането и започват повече караници и спорове, загуба на физическа и емоционална връзка – изобщо негативните емоции започват да се множат. Ако тази тенденция продължи и негативните емоции започнат да преобладават обикновено естествено се стига до все по-голям разрив и в един момент до раздяла.
Забележка: описаното се отнася за преобладаващата част от хората (разбирайте 90+%) като е ясно, че винаги ще се намерят изключения, но те са малък брой, така че ще игнорирам наличието им, като иначе съм съгласен, че съществуват.
И особено ако загубата на привличане и желание се случва отначало/първо/повече само при единия – то другият се чувства недоволен, незадоволен (може да потърси сексуално задоволяване другаде) или го е страх, че ще бъде оставен и започва да ревнува (и това често, но не винаги това е обосновано – както казах с намаляването на сексуалното привличане към другия обикновено се увеличава това към друг/и хора), понякога се вкопчва и опитва да задържи човека на всяка цена (което обикновено влошава нещата) или пък самият той започва да изневерява или да търси друг партньор или други варианти от сходен тип.

Сексуалното привличане не е нещо неизменно и непреходно, а точно обратното – променливо. Може да се каже, че има срок на годност. Защо това се случва и защо е неизбежно рано или късно било то след година или две или след пет-десет години то започва да намалява и понякога изчезва напълно при единият, при другият или и при двамата (а понякога се възстановява след определено време на раздяла)? С времето при повечето хора (почти всички хора в двойка) сексуалното привличане към партньора намалява и това няма как да е иначе, защото е базирано на мозъчна биохимия, емоции и прилежащите им телесно-физиологични реакции/усещания.

Какво е сексуалното привличане?

То представлява определен тип влияние на един човек върху сетивата, вътрешните усещания и емоциите на другия и съответно върху мозъчната му биохимия. Бива медиирано от нивата на допамин и в по-малка степен на норадреналин и серотонин, както и умерено висока физиологична (телесна) възбуда. Затова и то не е нещо, което можем да се накараме да имаме спрямо някой, към който го нямаме – защото е базирано на неврохимични съединения и на емоции – тоест на неврофизиология – тъй наречената „химия“ или пеперуди в стомаха и прочие описания – ако не чувстваме тези неща, то няма как да се накараме да го правим спрямо някой дори и да искаме. Не можем да се убедим или накараме да го имаме спрямо някой, както и не можем да накараме или да убедим някой да го има спрямо нас. Разбира се можем да увеличим шансовете си като увеличим привлекателността си спрямо повечето хора – като им въздействаме по-силно на физиологията, но е невъзможно да сме привлекателни за всеки на света.
Повече за него и за биологичната му база може да прочетете в миналата статия – Сексуално привличане – какво е и на какво се базира.

От неврофизиологичната база на сексуалното привличане произтича и основния аргумент в полза на преходността на сексуалното привличане – че не е възможно ефекта от невротрансмитерите и телесните реакции да останат такива във времето. След като си бил с някой година-две-пет-десет години е нормално да нямаш същия неврохимичен и телесно-физиологичен отговор на вълнение, мотивация, желание, пеперуди в стомаха, химия и прочие усещания и емоции, които си имал към този човек в началото (и който би имал с нов партньор, който намираш за привлекателен). Просто няма как да е иначе – рано или късно привикваме към новия човек и към неврофизиологичния отговор, който той провокира в нас или пък този отговор намалява с времето. Все пак е създаден от природата, за да се възпроизвеждаме и съответно не е необходимо да продължава 50+ години – просто не е замислен/устроен така, а като нещо променливо, временно, летливо и понякога дори доста ситуационно.
Предполагаемо в бъдеще ще бъде възможно да се намесим фармакологично или пък можем в настоящето съзнателно да се намесим до някаква степен в тези неврохимични процеси, но това изисква доста усилия и желание, а е спорно дали ще има ефект и колко голям.

Хубаво е хората да са наясно с този факт, тъй като често имат погрешни очаквания и живеят в заблуда, че страстта и опиянението от влюбването ще трае вечно, а това е много далеч от истината. Затова според мен е важно човек да знае какво се случва и да е подготвен, защото рано или късно неизбежно ще се случи и е добре да има идея как да действа, така че резултатът да е максимално добър за всички.

Колко трае сексуалното привличане обичайно?

Обичайно то трае между няколко месеца и няколко години (около 3). Според мен този период е такъв по 2 причини:
1) Да осигурява запазването на двойката за необходимото време за създаване и начално отглеждане на деца до някаква начална възраст (2.5г), тъй като човешките бебета са напълно зависими от родителите за много по-дълъг период от време отколкото при другите животни и е от голяма полза да има двама родители през това време. Това е чисто моя логична спекулация на база научни информация, знания и опит.
След като привличането намалее/изчезне, то всеки от двамата (или единият, при който е изчезнало само) има импулс да реализира сексуалната си стратегия с нов партньор независимо дали тайно или явно и дали с приключване на връзката/брака/съжителството или не, което е допълнителен проблем за връзката им. Когато този импулс се реализира с прекратяването на връзката/брака и формирането на нова връзка и ново семейство, то това представлява серийна моногамия, която за мен и за много от водещите изследователи ефективно представлява полигамия. Което пък от своя страна осигурява диверсифициране на гените и повече генетични комбинации, което осигурява потенциално повече адаптивност и гъвкавост от генетична гледна точка, което е много полезно в природата.
Така че както се вижда има добри потенциални причини това да е така, въпреки че ни създава много главоболия, проблеми и дилеми в живота на практика.
2) Да дава шанс за дългосрочно обвързване базирано на други химични съединения – привързаност, която зависи от нивата на окситоцин и вазопресин – други невротрансмитери в мозъка, които започват да действат между 6-тия месец и 2-рата година на отношенията. Те дават усещането за дълбока връзка/свързаност, привързаност и грижа за другия – по-скоро нещо като донякъде партньорство, приятелство и роднинство.
Тоест може би идеята е първо допамина, норадреналина и другите да завихрят човека в емоции и високо желание – да го привлекат/насочат към другия за достатъчно дълго време, за да могат след това да започнат да работят окситоцина и вазопресина и да се създаде дълготрайна привързаност между тях.

Следователно за дългосрочни отношения е необходимо поне отчасти да се премине на отношения, които са донякъде базирани на партньорство/дългосрочен ангажимент и приятелство като все пак е добре сексуалното да присъства, тъй като е мощен биологичен импулс. Но дори и това да стане и да се запази секса между двамата, то няма как да не омръзне поне донякъде с годините колкото и да се разнообразява (независимо дали само при единият или и при двамата)… И тогава остава въпросът за растящото сексуално желание към други хора и разтоварването на сексуалния импулс… Хората предприемат най-различни стратегии:
– някои изневеряват тайно;
– някои изневеряват открито;
– някои решават да не изневеряват и остават верни като се измъчват от желанията си;
– някои решават да се разнообразяват в двойката по различни начини;
– някои решават да се разнообразяват в двойката с трети или дори четвърти хора;
– някои прекратяват връзката/брака и намират нов партньор, с които да изпитат всички тези усещания и емоции отначало;

Няма лесно и правилно решение и еднозначен отговор, така че всеки си преценява, поема отговорността и понася последствията за действията си независимо кое избира. Затова е добре и този избор да е съзнателно направен.
Някои мъже и жени са по-малко сексуални от други, така че за тях сексът и привличането играят по-малка роля, но за целта трябва и при партньора им да е така, съвпадение, което невинаги се случва в реалността, даже много рядко.

Ще завърша с една моя спекулация на база лични впечатления, опит и логика, която не е подкрепена от научни данни:
Според мен в последните десетилетия този период на продължителност на сексуалното привличане (от няколко месеца до няколко години) се скъсява по следната причина:
Наличието на много разсейващи фактори – едно време животът е бил доста монотонен, непроменлив и скучен и съответно сексуалното привличане спрямо някой не се е конкурирало с кой знае какви други емоционални реакции, докато сега в глобалния ни свят има множеството нови и минали потенциални партньори, с които да бъде сравняван човека (и е невъзможно при такава ситуация да излезе кой знае колко над всички останали, защото има буквално безкраен брой „замърсяващи/разсейващи променливи/фактори“), а има и всякакви развличащи занимания – целият интернет на света с всичко в него, пътувания, екстремни и неекстремни спортове и хобита и т.н.
Всичко това го е имало в десетократно по-малки степени в миналото.
Съответно тръпката/емоционалните реакции, които предизвиква един човек е много по-трудно да се задържат, да са по-силни по-дълго време и да не се размият поне донякъде от всичко останало, което се случва ежедневно в живота на човек и което е ново и вълнуващо и предизвиква емоционална реакция.
Докато в миналото тръпката към любимият човек почти е нямала конкуренция.

В следващата статия ще разберете кои са маркерите за намаляващо сексуално привличане (и влюбване), проблеми в отношенията и предстояща раздяла – ТУК.