Защо връзките и браковете са толкова нетрайни в наши дни

В настоящата публикация ще се опитам да опиша особеностите на междуполовите отношения в 21-ви век и проблемите, които възникват и за двата пола вследствие на модерният начин на живот в големите градове и наличните технологии като това ще бъде свързвано с наличното в предната статия, така че е добре да сте запознати с нея, тъй като ще реферирам към споменатото там. Анализът ще даде причините защо връзките и браковете са толкова нетрайни в наши дни.
Забележка: ще липсва елемент на оценъчност или осъдителност (дали това или онова е „добро“ и „хубаво“ и „правилно“ и „етично“ или е „лошо“, „неправилно“, „неетично“ и как трябва да бъде и т.н.), а само обективно описание – каква е ситуацията, анализ и обяснение на случващото се с междуполовите отношения през 2021-ва година.

Ще започна като изброя факторите важни за предизвикателствата пред междуполовите отношения и поддържането на връзка и брак в модерността, като ще ги навържа в надграждаща се последователност.
1) От миналата статия би трябвало да знаете, че мъжката и женската сексуалност (и при хората и при животните) е ко-еволюирала и съответно е имало (и има) състезание (междуполово, както и вътреполово на нивото на индивида) за реализиране на максимално успешна сексуална стратегия. Тоест всеки индивид и пол се стреми да максимизира репродуктивната си стратегия, но предвид модерния начин на живот това създава повече проблеми и конфликти спрямо преди. Това е мощен несъзнаван импулс (който може да бъде донякъде съзнателно пресечен, но е трудно и хората рядко го правят за дълго), който винаги е създавал проблеми и конфликти – вътре в индивида, между индивида и партньора, вътре в пола – между индивида и останалите конкуренти, както и между половете (повече за това може да прочетете ТУК), но сега обстоятелствата на живот са по-различни заради:  
2) Промените в начина ни на живот – както сигурно знаете ние сме еволюирали маймуни и съответно по-подразбиране се предполага да живеем в сплотени групи от по около 100-150 човека,а не в многомилионни градове и съответно нито мъжете, нито жените са създадени за такъв голям избор от потенциални партньори и възможности за обвързване с тях, както и анонимността свързана с това (докато преди е имало малко на брой опции и всеки се е познавал с всеки в общността). И докато селище от няколко стотин до няколко хиляди човека все още не е кой знае какво изменение (пак е възможно всички да се познават и всеки да знае кой кой е), да вземем едномилионен град, в него за всеки мъж или жена има по 50 000 потенциални партньора около неговата възраст (вероятно дори повече ако сложим възрастовата разлика да е над +-5 години, но нека го оставим така). Това е невъобразимо число по нашите еволюционни стандарти. Да, няма как той да срещне и да се запознае с всички тях, камо ли наведнъж, но в продължително време като мине през училище, университет, няколко работи и с наличието на технологиите (социални мрежи, приложения с такава цел и т.н.), спокойно може в течение на активния си полов живот да има поне първоначален контакт с няколко хиляди, което отново е невъобразимо много за маймунския ни мозък и тяло. Това е като да влезеш в магазина и на щанда да има 7000 торти и да се предполага ти да си избереш едно и да караш с него цял живот без да пробваш нито едно от другите 6999, но всъщност е дори още по-зле, защото:
3) Сексуалното привличане спрямо партньора не трае вечно, а има срок на изтичане (или срок „годност“, ако това не ви звучи странно) – сексуалното привличане/страстта/влюбването представлява комбинация от химични съединения, които биват освободени в мозъка, както и емоционални/телесно-физиологични реакции, при което тялото ни реагира интензивно и обикновено трае колкото да се възпроизведем и да се родят деца, които след това да бъдат отглеждани (в диапазона от няколко месеца до няколко години – около 3). Това е начинът природата да ни наклони в посока възпроизводство и съответно запазване на вида и предаване на гените. При някои хора то може да продължи десетилетия, но при повечето това не се случва.
С времето то почти винаги (но не задължително) неизбежно сексуалното привличане намалява и след известен период от време човек обикновено (но не задължително) има импулса да реализира сексуалната си стратегия с друг човек, към който има сексуално привличане, което вече няма към партньора си – тоест да пробва някое от другите 6999 торти (като това обикновено се случва на фона на негативни емоции вследствие на дразги, караници, спорове и конфликти с текущия партньор, които допълнително го накланят в тази посока). От еволюционна гледна точка това прави някакъв смисъл, защото гените на човека ще се комбинират наново с други такива на друг човек, което представлява форма на диверсификация и подсигуряване. За съжаление в реалността често има негативни последствия за единият, другият, третият или всичките наведнъж.
(повече за какво е сексуалното привличане може да прочетете ТУК, а за дълготраенето му – ТУК)
Във всеки случай загубата на сексуално привличане винаги е била много проблематична (най-малкото защото сексуалният нагон е много мощен и вкоренен в биологията ни), но в нашите дни още повече, тъй като:
4) Има невъобразима сексуална достъпност на партньори и свобода за тяхната смяна без негативни последствия от това по историческите ни стандарти (поне в западния свят) според социални и индивидуални мантри и разбирания от сорта на „всеки има право да търси/се грижи за собственото си щастие; когато човек вече не се чувства удовлетворен/привлечен от партньора си е негово право да се разделят и да потърси друг“ и много други от такъв тип. Тоест при наличието на известна неудовлетвореност в отношенията човек веднага да потърси нов партньор, с който уж би трябвало това да е различно, но често това е само временно. Дори понякога неудовлетвореността от живота и от себе си бива приписана на другия като източник и съответно корен на проблема (без това да е така наистина). А често просто става въпрос за намаляло или изчезнало сексуално привличане, което е почти неизбежно да се случи при дълготрайни връзки и споменах по-нагоре.
Достъпността е свързана с наличието и на хора, но и на материали – бомбардираност от сексуални стимули от всякакъв тип от снимки на привлекателни хора в социалните мрежи, които познаваме или не, през модели в интернет до порно и лайф секс чатове на живо, а проституция винаги е имало, така че не я споменавам не защото няма влияние и ефект, а защото не е нещо ново) – тоест всичко това (от лесно достъпните партньори през лесно достъпни сексуални услуги до лесно достъпните материали за мастурбация и фантазиране) представляват множество изкушения и варианти, които са налични и могат да заменят или изместят фокуса от наличен партньор по един или по друг начин временно или за постоянно. Тоест не само има още 6999 торти в магазина, но и ежедневно човек има достъп до останалите 6999 и свободата/възможността да ги пробва във всеки един момент (накъдето периодично неговите биологични импулси го насочват) без особени ограничения или негативни последствия за разлика от миналото, защото:
5) В миналото е имало много повече и по-силни вътрешни и външни стопери/ограничения, които да намалят достъпността до останалите потенциални партньори и съответно да минимизират изкушенията и рисковете, докато сега ги няма такива или са минимизирани. Външните и вътрешните ограничения са били под формата на религиозни предписания, социални норми, морални правила, свещеност на брака и евентуалните наказания при неспазването им и страхът от тях, колективизъм на по-малките общности и прочие. Липса на вътрешни и външни стопери увеличават шанса всеки да преследва безмилостно и безкомпромисно реализирането на оптималната си сексуалната си стратегия, често за сметка на другия пол и човек, което пък резонира и се комбинира добре с масовия индивидуализъм и егоизъм на нашето време.
В близкото минало почти не е имало варианти за смяна на партньора и при това положение хората не са имали избор освен да направят каквото могат, за да работи колкото се може по-добре съжителството/брака им дори да не е страхотно, защото няма друг вариант (е разбира се имало е тайни или не толкова тайни изневери, но е било в съвсем различен мащаб). В настоящето има – бърза и лесна смяна без последствия и съответно хората нямат мотивация да направят най-доброто, което могат, за да имат добре работеща за тях връзка и е по-вероятно просто да се ориентират към нова такава (и това е абсолютно логично, но за съжаление често не много удовлетворяващо за самия човек и болезнено за по-привързания от двамата или дори и за двамата).
При хората, където е имало лесни начини за развод (важи и за раздяла/прекратяване на връзката), то там се е наблюдавала серийна моногамия. Колкото по-лесни разводи (или раздели) – толкова повече и по-често такива и съответно след това обвързване с нов партньор. 
Следователно липсват всякакви гаранции от отсрещната страна (или от трета страна – държава, църква, общността/племето и т.н.), че той/тя няма/не се опитва да максимизира собствената си репродуктивна стратегия за сметка на другия. При това положение, ако междуполовите отношения не са трудни за навигиране, то не знам кое е. Но освен това е още по-неизчислимо сложно, защото:
6) Нито мъжете, нито жените са създадени да имат контрол над забременяването и съответно раждаемостта до такава степен както днес с наличието на кондоми, противозачатъчни и други варианти за контролиране на зачеването (по оперативен път например). Това може и да не изглежда като важен фактор или дори да не сте замисляли колко странно откритие е, но всъщност е трудно дори да си въобразим колко необичайно, невероятно и специално нещо е и до каква степен влияе на междуполовите отношения. В природата, както и в цялата историята на нашия вид до преди 50 години – когато правиш секс, то обикновено резултатът е деца (да, понякога не става от първият път и отнема време, но в някакъв момент рано или късно обикновено се стига до там), но не и в 21-ви век. Това тотално променя ситуацията и надали има някой, който може пълно да схване всички импликации (последствия) от този феномен.
Става така че хората могат да задоволяват сексуалния си нагон (който е изключително базов и мощен импулс), но без да се стига до забременяване и деца, което пък е било най-важният аспект в живота на вида ни до неотдавна (иначе щяхме да сме изчезнали) заради който вероятно сексуалният нагон е нещо толкова силно и биологично заложено (и секса има сходни ефекти като употребата на наркотици откъм усещания и освобождаване на неврохимични съединения в мозъка) – защото двете са вървели заедно и едното е водело до другото, но вече не… Това тотално променя цялата ситуация и то по начини, които не можем да си представим и ще можем да анализираме само в ретроспекция след време.
Още един допълнителен аспект, чиято важност и влияние тепърва ще се забелязва:
7) В модерният свят жените (поне на запад) имат много по-големи права и свободи спрямо когато и да било в историята на вида ни, както и все по-нарастваща икономическа сила. Това увеличено влияение, сила и свободи естествено дават на жените увеличена независимост и съответно способност да упражняват силен сексуален подбор (до степен, която исторически никога не е била реализирана досега).
В модерната икономика мъжете (особено мъжете с малко ресурси и нисък социален статус) са по-малко необходими като осигуряващи останалата част от семейството (жената и децата) – това е още един аспект, който е трудно да се оцени добре в настоящето, но със сигурност има големи следствия и влияе на случващото се. В миналото е било изключително трудно една жена да се справи сама едновременно с отглеждането на дете и изхранването на семейството (да не говорим за повече от едно). Разбира се случвало се е, макар и често с помощта на роднини (както и сега се случва и по този начин). В модерната икономика обаче жените придобиват все повече сила и се изравняват с мъжете по доходи, което води до придобиване на повече свобода и независимост от тяхна страна, а с тях и упражняване на повече власт и сила в сексуалния подбор (избирането на партньор) и връзките.

Кратко обобщение на най-важните споменати точки:
– и мъжете и жените са създадени да максимизират сексуалната си стратегия (което максимизиране както стана в предната статия се различава според пола, привлекателността и социалния статус);
 – нито мъжете, нито жените са направени за такъв голям избор и изобилие от потенциални партньори и такава свобода да ги сменят както и когато преценят за добре без негативни последствия;
 – нито мъжете, нито жените са създадени да имат такъв контрол над забременяването и раждаемостта;
– сексуалното привличане има срок на годност – почти неизбежно намалява и изчезва с времето;

Стигаме и до естественото следствие от всички тези обстоятелства, които както се вижда се комбинират, взаимодействат или дори надграждат, за да допринесат за текущата ситуация на междуполовите отношения и проблемите с тях и най-вече липсата на устойчивост на връзките. Преобладаващата част от хората, съзнателно или не, се опитват да максимизират сексуалната си стратегия (понякога доста безмилостно) като това естествено става за сметка на другия човек, другият пол, а и останалите индивиди от собствения пол, което пък подкопава доверието и не оставя голям избор на отсрещната страна (и всички други хора в активна полова възраст) и стимулира повечето хора и те да се опитват да правят това колкото се може по-добре. Резултатът е абсолютна касапница. Това води до липса доверие (и с право), липса на желание за него изобщо и до ситуация, при която преобладаващата част от хората са неудовлетворени в интимните си отношения, както и до лоша дългосрочна прогноза за връзките и браковете, защото вероятно нито една от тези тенденции няма да се обърне.
Сигурно ще кажете, че го знаете, забелязали сте го и т.н., така че да не ви занимавам с това, а да ви кажа какво е решението… Е, ако очаквате някакво решение още повече лесно и просто такова съдържащо се в едно изречение – ще останете разочаровани, защото няма такова или поне аз нямам, а ако някой друг ви каже, че има или е идиот и не схваща цялата комплексност на проблема или пък ви лъже по някаква причина. Това е масивен социален проблем и въпреки че няма панацея и едно просто решение за толкова сложна проблематична ситуация, то разбира се винаги има какво да се направи за всеки от различните аспекти, така че да се подобри ситуацията или по-точно да се намали шанса от негативен/нежелан резултат.
Тоест няма единна формула, която при тези обстоятелства ще работи за повечето хора, а решението е индивидуално – всеки да намери решение с параметри, които го удовлетворяват до някаква степен (както и евентуално за отсрещната страна) и да се опита да си ги осигури/реализира в реалността.

Всичко това (че е трудно и предизвикателно) не означава, че някои хора не успяват да постигнат “успешни/сполучливи” дълги връзки или бракове по един или по друг начин, а просто че има много външни социални и дори биологични фактори, които пречат на това и е добре човек да е наясно с всичко това. За да няма погрешни очаквания, че всичко е лесно, просто и прекрасно като по някои филми и книги.
Успех 🙂

Щом си стигнал до тук значи намираш материалите за полезни, интересни и информативни.
Подкрепи създаването на още повече такива чрез малък ежемесечен абонамент в Patreon на този линк и в замяна получи достъп до една моя здравословна практика месечно, обяснение за нейните механизми и имплементация.