В първата част стана ясно, че целта на домашното насилие е да постави другия под контрол, а след това и да поддържа или дори да увеличава този контрол. Един от основните аспекти на контролирането и насилието е, че това всъщност е тактика за задържането на другия – ако той е под тотален контрол и подчинение – няма да отиде при друг/а. Тоест отдолу често стоят страхове от изоставяне/самота/отхвърляне/предателство и съответно опит за предпазване чрез контрол и доминиране. Друг основен аспект на контролирането е свързан с удобството и задоволяването на нуждите и потребностите.
Всичко това може да бъде фасилитирано от определени неадаптивни модели на отношения мъж-жена заложени през раннодетския и юношеския живот.
Има и други ненасилствени и по-елегантни тактики за задържане на партньора или удовлетворяването на потребностите, но те изискват повече зрялост, способности, уязвимост, интелект или усилия. Повече за тези неща може да прочетете в статията за ревността (ТУК).
За повече информация за видовете насилие, неговите изрази и КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИ ЧОВЕК В ТАКАВА СИТУАЦИЯ, може да прочетете в предишната публикация „Домашно насилие част1: цел, причини/мотивация, разпознаване и интервенции“.
Предиктори за домашното насилие:
Емоционалното и физическото насилие са корелирани – емоционалното насилие е предиктор (предсказващ фактор) за физическото насилие напред във времето. Така че ако партньорът ви се държи с вас обезценяващо, принизяващо, унижаващо, обидно и т.н. – вероятно в бъдеще ще имате и по-големи проблеми. Това е голяма червена лампа.
Например мъж обиждащ жена си, че е грозна, непривлекателна или че е глупава, че не става за нищо и добре, че той я е взел, иначе какво е щяла да прави.
При това положение съществуват 2 варианта – или той наистина я презира и мрази и мисли тези неща ИЛИ вижда, че тя е над неговото ниво и се опитва да смъкне нивото ѝ (да намали усещането му за собствена стойност и да смачка самочувствието на другия независимо жена или мъж), за да няма несъответствие между неговата и нейната стойност във възприятието и съответно да не е толкова склонен да го/я зареже. И в двата случая – другият се опитва да ви смаже психологически/емоционално (а в бъдеще може би и физически), така че това са отношения, в които не е желателно да оставате.
Същият ефект цели и физическото насилие – когато бъде бита една жена – това намалява стойността ѝ както външно (физически изглежда по-зле), така и психологически (смазване, чувства на непълноценност и по-ниска стойност като човек и жена); освен това обикновено се изолира от срам, за да не я виждат така хората, а всички тези неща правят по-малко вероятно да си намери или дори потърси друг потенциален партньор.
Като цяло винаги когато видите системни реакции и изрази на презрение или отвращение (било то вербални или невербални) от страна на един от партньорите към другия (или двупосочно), то връзката не е здравословна, няма любов в нея и най-вероятно е добра идея за психичното, емоционалното, а може би и за физическото ви благосъстояние да излезете от тези отношения. Повече за признаците за намаляващо привличане и проблеми в отношенията може да прочетете ТУК.
Друг много ранен предиктор за евентуално насилие е социалното изолиране – отрязването на останалите социални връзки на партньора (семейство; близки; приятели/лки). Това може да се случи както през сила/агресия/физическо насилие и заплахи, така и през емоционално насилие или дори чрез фини до груби манипулации.
Функцията на това държане изкъсо отново е ясна – човекът да бъде поставен под по-голям контрол от страна на другия и да няма източници на подкрепа и на здрав разум, така че да може да бъде манипулиран от насилника по-лесно (да му се промива мозъка в желаната посока).
Израз на горното е и обезкуражаване на ходенето на работа, което хем орязва сериозно социалния живот на партньора; хем премахва достъпът до други потенциални партньори; хем я прави финансово/икономически зависима от насилника.
Това би могло да бъде още една червена лампа, с уточнението, че особено при наличието на деца е нормално жената да се грижи за тях поне 2-3 години, а мъжът да осигурява семейството. Но извън този, а дори и в този сценарии – не искате да ставате изцяло финансово зависим от другия, защото това му осигурява много голяма власт над вас и дори да не е насилник по начало – може да започне несъзнавано да се възползва от по-силната си позиция, за да упражнява по-голям контрол и сила върху вас (човешка природа – какво да се прави).
Други ранни индикатори за риск от насилие са, че партньорът ви:
– се държи толкова зле с вас, че ви е срам (от вас самите и/или от него), че не искате да споделяте за случващото се с никой;
– се отнася към вас повече като към собственост (предмет, който притежава) отколкото като към човек/личност;
– се отнася пренебрежително, игнорира вас, мнението и нуждите ви през преобладаващата част от времето;
Всичко това означава, че най-вероятно нещата не са добре. И дори няма толкова значение дали ще се стигне до физическо насилие, тъй като така или иначе това не е съвместен живот, в който има любов и заедност, така че за какво ви е изобщо?
Тактики, които насилниците използват:
Те до голяма степен съвпадат с предикторите и са свързани с увеличаване на контрола върху другия и често присъства аспект на намаляване на усещането на човека за собствена стойност, така че насилникът да изглежда като всезнаещ или авторитет и съответно жертвата да е по-склонна да го слуша и да се съобразява с него. Това се постига по всякакъв начин чрез провокиране на страх, срам, вина; чрез заплахи или дори физическа агресия и сексуално насилие.
Някои от най-честите тактики (публично или по-често насаме) са:
– доминация – изискване на подчинение, вземане на еднолични решения, пренебрегване на мнението на другия или дори подигравателното му обезценяване. Присвояване ролята на всезнаещ авторитет, докато жертвата приема тази на безпомощна и нищо не знаеща и нищо не можеща. Често насилникът изисква от жертвата тя да му иска разрешение дори за обикновено, нормални, малки действия от нейна страна.
– изолиране – забранява или обезкуражава жертвата да се среща с близки хора, така че насилникът да увеличи влиянието си върху нея за сметка на други външни хора и да я държи максимално зависима и в подчинение.
Манипулиране през:
– унижаване, обезценяване и срам – което кара другият да се чувства с по-малка стойност като човек (или като мъж/жена/партньор/родител). Често жертвата започва да приема това и да вярва, че насилникът е единственият човек, който ги иска и никой друг не би го/я поискал, защото не става за нищо и е нищожество. И изобщо всичко, което води до себеподценяване у жертвата – пренебрежително и подигравателно отношение, презрително и жестоко отношение и т.н.
– страх – емоционални и физически заплахи. Емоционални – че ще го/я напусне/изостави и никой друг няма да го/я вземе след това и прочие; физически – че ще го/я нарани или дори ще наарани собствените им деца (или децата на партньора, ако има такива от предишна връзка); че ще го/я убие или че насилникът ще се самоубие и той/тя ще е виновна. Също така – блъскане, чупене и други заплашителни сигнали, които да демонстрират, че ако жертвата не се подчинява може да бъде наранена.
– обвиняване (вменяване на вина) на жертвата – че всъщност тя е виновна насилникът да се държи така – тя го е провокирала с поведението си. Понякога дори насилникът твърди, че той/тя е жертва и по някакъв начин е пострадал/потърпевш от ситуацията. Агресорът дори може да започне да търси съчувствие от жертвата (а понякога и от околните включително в съда при дело) като начин за манипулация. Понякога заплашват със самоубийство или се жалват как не заслужават такова отношение/поведение или наказание или колко им липсва жертвата и страдат по липсата ѝ в животът им. Тоест едно обръщане на ролите във възприятията на участниците.
Разбира се жертвата, бидейки жертва често е склонна да допусне вината да надделее над гневът от причинената болка и дори да се впусне да „спасява“ или да се грижи за насилника си. Може едновременно да се апелира както чрез вината, така и през любовта, надеждата или хубавите спомени от миналото.
– извинения и оправдания – ако не обвинения към другия (или ако не проработят те), то се измислят всякакви измислени абсурдни извинения/оправдания за насилническото поведение (че е имал/а лош ден/седмица/месец/година/детство/живот и т.н.).
– постоянно лъгане от страна на насилника за всякакви неща включително за такива, които се вижда, че не са така.
– отричане или минимизиране на случилото се – това е друга алтернатива на обвиняването или оправданието – че не се е случило (не го е казал, направил) или ако се е случило – не е било кой знае какво – „просто или само“ няколко шамара, обиди, „САМО“ заключване вкъщи и прочие (или както стана ясно по-горе е било по вина на жертвата – тя го е предизвикала по някакъв начин).
– друга честа манипулация е чрез създаване на нагласа „ние срещу света“ – опит за сближаване – как те двамата са един отбор и са заедно срещу целия свят или срещу системата и как всъщност някаква външна сила е виновна за раздорът между тях – например семейството на единият или другият; как другите/светът не може да разберат тяхната специална любов; за общото помежду им и как са сродни души; планиране на красиво бъдеще заедно; за нуждата от взаимна подкрепа и оставане сплотени и т.н.
Разбира се любов няма – може да има вълнение, надежда, желание за/нужда от любов, надрусано идеализиращо влюбване, но истинска любов – няма. Контролът, властта, доминирането и мачкането и емоционалната зависимост погрешно се бъркат с любов. Което може да не е толкова трудно, ако човекът никога не е преживявал истинска любов, няма добра връзка със себе си и тялото си; системите му (както психика, така и телесно-физиологични) не са настроени правилно и не възприема кое е опасно и кое безопасно; кое е здравословно и кое вредно за него и т.н. Още по-лесно е това да се случи ако човекът е преживял насилие в миналото си и има непреработени психологически травми (оформил е и има негативни себеотносни вярвания).
В крайните случаи се получава едно промиване на мозъка на жертвата.
Тук е редно да спомена и газлайтинга – техника вървяща с всичко споменато целяща да подкопае възприятията на човека (жертвата) за реалността – той/тя да започне да поставя под съмнение всичко, което мисли и вярва – да се съмнява в себе си, преценката си, възприятията си и дори в спомените си за минали събития/случващото се. Да се обвинява за случилото се, да поставя под съмнение стойността си като човек и адекватността си в реалността.
За газлайтинг се използват лъжи; минимизиране; отричане; обвиняване; смяна на темата; дискредитиране на мнението ти (че не си адекватен/емоционално стабилен, че си луд/а и т.н.).
Ако имате подозрения, че някои от описаните неща ви се случват в отношенията с партньора ви – можете да се допитате до страничен човек – ваш близък или дори специалист, който да ви даде обективно мнение, за да си изясните вътрешно нещата, защото когато сте въвлечени във ситуацията (участвате във взаимодействието) е по-трудно да видите нещата обективно (от страни).
Прогресия на насилието:
Рядко се започва директно с физическо насилие, по-скоро обикновено се започва с емоционално, вербално насилие и с времето се преминава към физическо. Това не е случайно.
Типично физическото насилие се възприема като по-опасно, но без да има емоционално насилие и по-точно без психологическия компонент на жертва у потърпевшия и/или емоционалната зависимост към насилника – това трудно може да продължи да се случва във времето след първият или в краен случай вторият път, защото човекът просто ще излезе от връзката.
Емоционалното насилие е ключов компонент и често необходимо предусловие за успешното използване на физическо насилие – другият да бъде обезценен и унижен (стойността му понижена); мнението му – дискредитирано; да му бъде вменена вина или провокиран страх; да започне да се съмнява в собствената си стойност – да се подценява, да се съмнява в разумността на мнението и адекватността на преценката си и като резултат – често да се самоизолира от околните и да става все по-зависим от насилника.
Няма как да има насилническо отношение в двойката (или между свободни възрастни хора) без единият да е заел роля на жертва (психологически/емоционално), а другият – съответно на насилник.
Обичайно с времето ситуацията става все по-лоша (все повече унижение, емоционално насилие и обезценяване) и рано или късно се стига до естественото продължение – физическо насилие.
Емоционалното насилие може да остави не по-малко невидими белези от физическото насилие, което също оставя както видими така и невидими белези върху човека. Затова е важно да се разпознава какво се случва съвсем рано и да се извършват необходимите интервенции, за да не се стига до трагични събития.
Цикъл на насилието:
Обичайният цикъл на насилието е следният:
натрупване на напрежение -> ескалация (избухване, обиди, насилие) -> успокоение/помирение или дори извинения -> нормално поведение с фантазии за различно бъдеще или дори прекрасно отношение -> спокойна фаза -> конфликти/проблеми/натрупване на напрежение -> насилие.
Често между ситуациите на насилническо отношение следва период на затишие или дори на романтика (период на „медения месец“) – насилникът се извинява за това, което е направил, оправдава се и извинява действията си с определени житейски обстоятелства (напрежение на работа, лични проблеми, минали истории на изневяра/изоставяне/нараняване и т.н.), съжалява дори може би започва да се държи по-противоположен начин известно време – мило и грижовно, прави подаръци и жестове като обещава да се промени или заявява, че вече е различен и вече ще бъде различно. Разбира се тогава прекратяването на отношенията обикновено става още по-трудно – ето, лъч надежда, НО истината е, че обещанията за промяна са нещо класическо и въпреки тях в 99%+ от случаите си остават просто обещания и в моментът, в който нещата ескалират се случва отново същото. Понякога дори човекът е искрен в намерението си да се промени, но промяната не е нещо, което се случва лесно и от само себе си – изисква много усилия, при това целенасочени.
Ако живеете в условия на домашно насилие – независимо физическо или емоционално – потърсете помощ и подкрепа (от близки, приятели, роднини или от институции или от специалист) незабавно, тъй като тенденцията е нещата прогресивно да се влошават. Повече за това може да прочетете в първата статия от поредицата.
Ако пък не живеете в такива условия – имайте предвид предикторите (червените лампи). Дори да няма риск от насилие в бъдещето – винаги е добра идея човек да не прави партньора си единствен смисъл на целия му живот, единствен източник на радост и социални контакти, така че имайте собствен живот и известна автономност/самостоятелност:
– поддържайте социалния си живот – не се самоизолирайте, а обръщайте внимание на приятелите, близките и роднините си;
– имайте хобита и дейности без партньора:
– работете освен ако не се налага да не го правите;
– поддържайте известна финансова независимост (собствени финанси или поне способността по всяко време да започнете работа, с която да се оправяте самостоятелно в живота).
Накратко – не се сливайте с партньора си и не бъдете емоционално (а и по какъвто и да е друг начин) изцяло зависими от него/нея, а поддържайте относителна самостоятелност – бъдете донякъде самостоен/автономен възрастен човек със собствен живот, а не допълнение към нечии друг живот (придатък на другия). Ако направите това – би трябвало да нямате проблем и да поддържате здравословни отношения със здрави граници, а ако все пак нещата излязат извън контрол – да напуснете отношенията.
Разбира се всичко това не е никак лесно. Ако имате нужда от помощ с каквото и да е – обърнете се към специалист, който да ви асистира, за да го постигнете.