В психологията понятието темперамент е доста широко и се отнася до онази част от личността, която е генетично заложена и вродена (биологично определена) – постоянстващите в хода на живота индивидуални различия в поведението, които имат силна биологична база и са сравнително независими от жизнения опит, ученето и нагласите на човека. Счита се, че темпераментът е сравнително стабилен и трудно и рядко претърпява особени промени в хода на живота.
Това не означава, че не притежаваме и други аспекти на личността, които са придобиват след това в хода на живота – не го изключва, просто са различни неща.
Темпераментът и различните му черти (за чиито точен списък няма консенсус) са най-забележими и изучавани при децата и бебетата.
Накратко казано темпераментът и темпераментовите черти са вроден поведенчески стил (включващ чувствителността към емоционални стимули, сила и скорост на отговора, преобладаващо настроение) – предиспозиции, позволяващи на 2 индивида да преживяват едни и същи събития по различен начин (в рамките на нормалното неврологично развитие разбира се) – тоест да реагират по различен начин на един и същи стимул/събитие/ситуация и това да е до голяма степен биологично обусловено.
Повечето родители (особено такива с повече от едно дете), учители и детски психолози биха се съгласили, че децата имат вродени различия в личността, които датират от раждането им и се запазват в течение на живота им (например по-срамежливи или по-екстровертни деца; по-тихи или шумни бебета; по-разбрани, съгласяващи се и стараещи се да ви се харесат деца и такива, чийто отговор по подразбиране е „НЕ“).
В момента учените усилено търсят доказателства за биологичната база на личността и изследват връзката на темперамента (темпераментовите черти) с нервните процеси в мозъка и невромедиаторните му системи. На теория повечето темпераментови имат за корелати биологични черти (например чертите от модела на личността на „големите пет“), но на практика засега е все още трудно това да се потвърди категорично чрез издържани научни изследвания.
Темпераментът със сигурност е свързан с биологични фактори, но те не са никак прости или единични, а сложни и разнообразни.
Все пак се предполага, че темпераментовите различия са свързани с нервните процеси – например сила на нервната активност за конкретния човек при определен стимул; балансът активност-инхибиция/потискане в мозъчни зони; гъвкавостта на нервните процеси и т.н.
При хората се смята, че предната цингуларна кора (предната поясна кора – anterior cingulate cortex) е от голямо значение за формиране на темперамента, защото осъществява връзката между внимание, висцералната (телесно-органна) сетивност и афективна (емоционална) информация.
Животните също имат темепрамент – има експерименти, разкриващи наличието му при различни животински видове. Първите такива са на Иван Павлов и естествено са с кучета. Един от тях е за конфликтно обуславяне – звънене със звънец, типично използван за започване на хранене, едновременно с друг звънец, който се използвал за сигнализиране за край на храненето, което естествено обърквало кучетата. Интересното е, че различните кучета реагирали различно на тази конфликтна ситуация – някои понасяли това добре и без реакция, втори просто лягали и заспивали, трети започвали да скимтят и да вият, четвърти започвали да лаят продъжително време. Според Павлов за това коя реакция ще настъпи било важно нивото на възбудимост на неврната система на кучето и степента на регулиране на тази възбуда – способността за инхибиране.
Множество изследвания при мишки и плъхове също заключват, че различните индивиди имат различен темперамент – има плахи/плашливи, които са по-малко сексуални и агресивни, по-трудно учещи, a има и безстрашни, които имат „по-леки ендокринни жлези“ (жлези с вътрешна секреция) и всяка от тези черти може да бъде селективно развъждана.
Ролята на темперамента в живота – доколко го детерминира ?
Това как ще реагираме на дадено събитие е много по-силно определено от темперамента в детска възраст отколкото в зряла възраст, когато вече имаме множество усвоени социални умения и личностни качества, както и способност за инхибиране (потискане на първоначалния отговор/импулс), които не са в пряка зависимост от темперамента, но все пак взаимодействат с него двупосочно.
Темпераментът може да има силна роля в развитието на живота ни по множество начини, някои от които ще обясня.
Първият е свързан с това, че хората търсят такива подобни на тях и сфери, които им пасват – тоест според базовите си предразположености най-вероятно ще се свържат и обградят с хора, които по някакъв начин поне донякъде съответстват на техните темпераментови склонности (или поне няма голямо разминаване) и ще се насочат към съответсващи им сфери, което до голяма степен ще предопредели посоката на живота им.
За вторият ще дам за пример 2 сценария:
1) Да приемем, че има добро съвпадение между темперамента на детето и средата му (родители и отношение към неговите темпераментово предразположени поведения; общество и норми в него и прочие). За да е конкретен примерът, да кажем, че детето има предразполженост за екстровертност – да говори с хора, да ги занимава с най-различни неща, да постоянно да им задава въпроси, да иска да взаимодейства и да комуникира с тях и да изследва нови неща. От своя страна, родителите и обществото реагират добре на тези поведения и се занимават с детето, говорят си, държат се топло и ведро, отговарят на хилядите му въпроси и т.н. В този случай това пасване на поведение и предразположености от една страна и среда, в която тези поведения и предразположености са добре посрещнати и насърчавани от друга страна поставя здрава основа за изграждане на стабилна, положителна самооценка и Аз-концепция от страна на детето.
2) Да приемем, че няма добро съвпадение между темперамента на детето и средата му – детето отново има предразположеност за екстровертност, но средата (родителите и обществото) реагира негативно на тези поведения – игнорират го, когато ги занимава с въпроси, карат му се когато започва разговори с непознати хора навън, карат го да седи мирно и да не проучва интересни за него неща и прочие. В този случай детето получава послание, че всичко това не е добре и не трябва да го прави (а на него му идва отвътре), следователно се полага добра основа за негативна самооценка и потискане на собствените пориви.
Материали за темперамент:
Handbook of Temperament – не съм я чел, а само съм преглеждал част от нея, но изглежда доста добра и в някакъв момент може би ще я прочета, линкове към книгата:
Линк към амазон
Линк към гугъл