Съзнаваното и несъзнаваното – две отделни системи

На база научноизследователски трудове в последните 30 години може да се заключи, че в нас оперират 2 отделни системи, към които ще реферирам като съзнавано (СЗ за по-кратко) и несъзнавано (НСЗ за по-кратко) – това представляват 2 различни системи за препработка на информацията, които са се оформили в течение на еволюцията.

Какво е несъзнаваното и какво е съзнаваното?

Несъзнаваното е първична система за бърза обработка на информацията, която представлява конгломерат (сбор) от модули действащи извън съзнанието, за да оцелеем и оперираме в света ефективно (тази скорост и ефикасност си има своята цена – точността не е винаги добра), докато съзнаваното(СЗ) е по-скоро единична вторична психична система за детайлна обработка и анализ, която допълва първичната и я коригира при нужда. НСЗ действа и мисли тук и сега, а съзнанието взема предвид дългосрочната перспектива – затова често има конфликт между двете и имаме импулс за едно нещо сега, но то е в разрез с дългосрочните ни цели (например когато искаш да изядеш вредна храна, но се опитваш да пазиш диета или когато си във връзка, но имаш желание да правиш секс с друг човек или когато искаш да си почиваш и да не се натоварваш, но едновременно искаш да жънеш постижения в някаква сфера и да станеш много успешен) – получава се конфликт на целите/желанията на двете системи.
НСЗ е по-чувствително към отрицателна информация и загуби (по еволюционни причини) – открива и учи бързо модели в средата, но ги отучва трудно и бавно, когато е заучило нещо вредно или по грешен начин – затова ако сме усвоили нещо грешно или по грешен начин и сме го автоматизирали е много по-трудно да го отучим отколкото тепърва да научим друго нещо. Това е свързано с причината първите впечатления да са важни и да е трудно да се абстрахираме от тях веднъж след като ги имаме. 

В една от статиите ми за памет говорих за наличието на 2 различни паметови системи (открития отново плод на когнитивна психология и експериментите в нея) – експлицитна, съзнавана, вербална памет и имплицитна, невербална, действена, несъзнавана памет (за повече обяснения по темата за паметта – ТУК). Наличието на тези 2 паметови системи много добре се връзва с идеята за съзнаваното и несъзнаваното като 2 отделни, но взаимодействащи системи (използващи съответно 2-те различни паметови системи) и което до голяма степен съвпада с идеята на Даниел Канеман за система1 и система2 (бързата и бавната системи на обработка на информация и взимане на решения, които използваме в живота си).
В допълнение това се комбинира много добре и с наличието на 2-та пътя на процесиране на страховите стимули (опасностите) – всеки от тях свързан с една от двете системи – всяка система си има собствен път за процесиране на страховите стимули (заплахите) – НСЗ използва долният, пряк, еволюционно по-стар и по-бърз път за процесиране на страхови стимули и алармира експресно на цената на чести грешки (което от гледна точка на оцеляване е печелившо – ако реагираш незабавно и автоматично на пръчка, която ти се е сторила в първия момент като змия – когато се окаже пръчка тогава просто си се стреснал и след секунда или няколко се включва горният, дълъг път на процесиране на страхови стимули, който включва обработка от висшите корови зони (и който съзнаваното ползва) и се успокояваш под влиянието му на процесирането му и заключението, че това не е змия, а просто пръчка, НО когато се окаже змия (или друга опасност), то тази първоначална светкавична несъзнавана реакция често ще ти помага да реагираш предварително и да оцелееш. Двата пътя на процесиране на страховите стимули работят в тандем и се допълват точно както изглежда работят и двете системи на СЗ и НСЗ.
С тези особености са свързани и определени неприятни феномени като фобиите или тревожните разстройства – НСЗ възприема и оценява средата или определен стимул/обект/ситуация като заплашителна, страшна и опасна (поради негативен минал опит или на асоциативен принцип свързвайки го с нещо друго страшно) и това води до силни телесни и емоционални реакции, докато на съзнавано равнище хората разбират, че не би трябвало да се страхуват или тревожат и ситуацията е безопасна обективно погледнато.

Забележка: важно е да се има предвид, че границата между двете не е ясна и няма как да бъде, тъй като подлежи на промяна периодично – можем да осъзнаваме някои чувства, мисли и автоматични реакции, тоест границата между двете е пропусклива. Също тези 2 системи се съвместяват в един човек и съответно те взаимодействат помежду си – едната оказва влияние на другата и обраното (а не са тотално изолирани една от друга и всяка оперираща сама по себе си).
Имайки всичко това предвид все пак ще пиша за двете като отделни, но с ясната идея, че по подразбиране те са взаимодействащи си и е трудно човек да тегли чертата и да каже къде свършва едното и къде започва другото и че това се променя във времето.

Защо имаме тези 2 системи, а не просто една?
Защото сме напреднали доста в еволюцията си – животните имат само или много по-силно преобладаваща несъзнаваната система (която е по-древната еволюционна адаптация и невинаги води до точни преценки, но пък са бързи и това ни е помогнало да оцелеем в хищническа среда) и оперират през нея на базата на вродени рефлекси, инстинкти и заучени модели на поведение (придобити в опита си).
Съзнаваното е по-късна еволюционна адаптация, която ни дава способността да мислим съзнателно и макар и с доста усилия да модифицираме поведението си и реакциите си, така че да служат на определена далечна бъдеща цел, да отлагаме удоволствието си и прочие дейности свързани с планиране и изпълняване, които са невъзможни за останалите животни – тоест възможност да променяме несъзнавано установените заучени модели на поведение и мислене. То осигурява възможността да променяме наученото от несъзнаваното (макар и трудно). То представлява нова система развиваща се от старата, за да я надгради и усъвършенства. Мозъчната кора, която при хората заема най-голям обем от мозъка в сравнение с всички животни, се е развивала постепенно, а с нея съответно и способността за тази съзнаваната, по-бавна и по-рационална система способна на абстрактно мислене, докато не сме достигнали текущото си ниво на съзнание. Въпреки това по-голяма част от телесните и умствените ни функции и процеси се осъществяват несъзнавано/безсънателно – без участието на съзнанието си (през повечето време не контролираме дишането си, а никога – работата на червата си или изпомпването на кръв от сърцето из тялото или това да възприемаме информация през сетивата си – сякаш някой друг се грижи за всичко това, за да не трябва ние да се занимаваме съзнателно, защото тогава щяхме да сме умрели до няколко часа), а съзнателно се грижим и контролираме много малка част от ставащото в нас. Но това ни дава възможността, ако открием, че нещо в телесното или психичното ни функциониране не е както трябва да се намесим (да отидем на лекар или психотерапевт или да променим нещо – диета, мислене, поведение и т.н.) – нещо, което животните не могат.
Резултатът е две допълващи се системи, чието опериране заедно, въпреки че е несъвършено и е свързано с наличието на множество потенциални проблеми, все пак ни е свършило доста добра работа в исторически план.
Голяма част от мисленето, преценките и чувствата се осъществяват извън съзнанието поради ефикасност (обемът на СЗ е много ограничен и няма как да се справи с всичко това и никога не наваксва спрямо НСЗ), но проблемът е, че това влияе на съзнаваното ни поведение и мислене без да знаем. Разбира се имаме мисли и чувства, които осъзнаваме, но те не са всичко, което се случва, особено ако не сме се тренирали в посока „хващане“ и осъзнаване на случващото се в ума и тялото ни и че ако са неприятни неща, сме мотивирани да ги избягваме и да не ги осъзнаваме изобщо и това играе голяма роля във всички аспекти на живота ни.
Ние постоянно генерираме несъзнавани интерпретации според определени параметри на реалността и събития които могат да се интерпретират по множество начини. Субективната реалност е до голяма степен интерпретация на обективната реалност от несъзнаваното. Ако нещо не е наред с интерпретациите, оценките и реакциите ни (които в по-голямата си част са продукт на НСЗ) – да, можем да променим това, но с доста усилия, защото НСЗ е много устойчиво – такова е трябвало да бъде, за да научаваме бързо и лесно какво е опасно и какво не, какво да правим и какво не в средата ни и да оцеляваме и да просперираме. За да го променяме първо трябва изобщо да знаем, че има нещо такова, а после да го проучим и чак след да го променяме. Един от проблемите е, че изкривяваме новата информация несъзнавано, така че да съответства на несъзнаваните ни убеждения и това прави ужасно трудно да осъзнаем, че са грешни или поне изкривени в определена посока.
Отново подчертавам, че това са две независими паралелно действащи и влияещи върху поведението ни системи, които понякога могат да ни дърпат в различни посоки (да ни подтикват към противоположни поведения), тъй като всяка има свой набор от начини на възприятие и интерпретации за нас, света и другите; взаимоотношение на привързанос; самооценка, емоционални и поведенчески реакции; цели и ценности; способности и саморегулация; за които могат да са в несъгласие/несъответствие (разбира се могат и да са в съгласие, но тогава няма проблем за нас и околните).
Това са несъвършени системи и могат по стечение на обстоятелствата да започнат да работят срещу нас и да водят до негативни последици без дори да разбираме какво се случва и защо, тъй като всичко си има цена включително тези иначе ефективни системи.

Съзнаваните и несъзнаваните потребности на хората могат да се различават в различна степен – от липса на разлика до разлика в подредбата на приоритети, та чак до тотално противоположни желания на двете системи.
Целите, които са важни за НСЗ, които са универсални за хората са близки отношения, успех и власт, тоест можем да приемем, че това са винаги присъстващи в нас несъзнавани мотивации.
Тези две системи могат и взаимодействат помежду си, но все пак остават 2 отделни сравнително независими системи и ако искаме да ги съвместим по максимално полезен начин е добре да работим по това целенасочено (което до голяма степен се случва в процеса на психотерапия и психологическо консултиране).

Каква е ползата от наличието на тези 2 системи?
Това е огромно надграждане и подобрение на по подразбиране единствено наличната у животните несъзнавана система.Ние хората имаме уникалната позиция да се възползваме от това положение на нещата като съзнателно избираме, планираме и реализираме това какво да научи несъзнаваното ни и да го автоматизира и след това вече да не трябва съзнателно да се грижим за него. Тоест да не разчитаме на шанса, а да избираме съзнателно какво да научаваме несъзнавано и да автоматизираме, това може да са – мисловни и поведенчески модели; нагласа или емоционални реакции спрямо определени ситуации или хора; импулси и желания; умения, способности, знания и сръчности и всичко останало, което тялото или ума ни осъществява.
Това е възможно благодарение на процеса на автоматизация – автоматизирането на дейности, които веднъж след като сме усвоили на високо ниво можем да правим без да мислим (като карането на колело, шофирането, играенето на игра, практикуването на спорт или дори връзването на връзките на обувките – отначало е било трудно и сме мислили за всеки детайл от изпълнението, докато сега го правим перфектно без да се замисляме).
При всеки дълго практикуван навик или дейност (мисловен, афективен или поведенчески модел изобщо), в мозъка се оформят определени връзки между невроните свързани с него и изпълнението му – това създава невронни пътеки свързани с въпросната дейност. Колкото повече практикуваме дадена дейност – толкова по „отъпкани“ стават невронните пътеки свързани с нея и по-автоматичен става процесът по осъществяването му. Това може да е дейност, която ни вреди или е полезна за нас – тоест вреден или полезен навик, но това, което съзнаваното ни дава като невероятна възможност е да избираме кое да усвояваме, усъвършенстваме и автоматизираме и да го направим наша природа и кое да премахваме (макар че както вече споменах след като веднъж е научено и автоматизирано след това изисква доста усилия да се отучи и дезавтоматизира). Изглежда никое друго същество няма тази възможност съзнателно да моделира и планира какво да научи, за да може да го изпълнява несъзнавано след това.
Така психиката ни действа най ефективно – като прехвърля усъвършенстваните модели и начини на мислене, реакции и действия на несъзнаваното (автоматизация) и след това действаме според тях на автопилот (заучено). Въпросът е да сме заучили най-полезните за нас такива – ако сме заучили вредни такива, например как да се палим и да се караме с хората ефективно – това най-вероятно не само няма да ни е от полза в живота ни, а дори ще ни вреди. Когато има съвпадение между НСЗ и СЗ и техните начини на възприятие на нас, другите и света; целите и потребностите им; стила на привързаност им; интерпретирането на събитията в реалността от всяка от тях; то те са подравнени, работят гладко и в синхрон една с друга, а не теглейки в противоположни посоки саботирайки взаимно усилията си.

Съзнаваното може да осигури точност на несъзнаваното и продуктите му спрямо реалния свят чрез бавна, рационална обработка на информацията и така да бъде от голяма полза при минал негативен опит или погрешно заучаване на поведенчески, мисловн и афективни модели от НСЗ.

Как се оформят тези 2 отделни системи?
Несъзнавания Аз и осъзнавания Аз са повлияни от гените и от културната и социалната среда, но по различен начин. Краткият и груб отговор (който следователно ще е донякъде неточен) е, че ранните афективни преживявания, генетичната основа, повтаряните от рано поведения и реакции, както и несъзнавани, имплицитни мотиви, привързаност и чувства и изтласканите нежелани психични съдържания оформят несъзнавания/автоматичния Аз.
Съзнаваните такива от друга страна са свързани с преживяванията в животът ни след детството (и развитието на висшите корови зони и фунцкии и най-вече езика) и оформят експлицитните мотиви, принадлежност и чувства, които осъзнаваме и можем да заявим на момента, когато ни питат (това е съзнавания Аз).
За несъзнаваните можем да правим само обосновани предположения, докато за съзнавания Аз знаем всичко, но погрешно приемаме, че това е цялата картина (а всъщност е непълната и дори по-малката част от картината).
Осъзнатите истории, които разказваме и знаем за нас може да са прекалено далеч от реалността – прекалено положителни или пък прекалено негативни, което е свързано с особеностите на конструктивната памет (за които съм писал ТУК).

Несъзнаваното и съзнаваното като 2 различни аспекта на личността:
Двете системи в известен смисъл може да се разглеждат като 2 различни аспекта/страни на личността – съзнаван и несъзнаван, всяка водеща до различна уникална част от поведението.
НСЗ отговаря за несъзнаваните, спонтанни, бързи, имплицитни, обичайни автоматични реакции (“автоматичен”/несъзнаван Аз), а съзнаваното (конструирания Аз) – за преднамерените, обмислени и планирани такива. Според ситуацията и състоянието ни е по-вероятно едното или другото да надделее и да се прояви. Всъщност има изследвания, които потвърждават, че ние сме по-точни в прогнозирането на поведението на другите (особено на тези, които познаваме) отколкото на нашето собствено (поради различни защитни механизми и когнитивни изкривявания, които описал ТУК и ТУК – те влизат в действие, когато мислим за нас и какво би било нашето поведение в определена ситуация и които влошават преценката ни за това що се отнася до нас, но по-малко или изобщо, когато се отнася за другите). Има изследвания, които потвърждават, че няма голямо съответствие между оценките на човек за себе си и на хората, които го познават за него – особено ако има големи разминавания между СЗ и НСЗ е възможно другите в известен смисъл да ни познават по-добре и да прогнозират по-добре поведението ни от нас самите или по-точно казано – ние имаме по-добро познание за съзнавано конструирания си Аз и преднамерените действия в контролирани ситуации, докато другите имат по-точна преценка за нашият несъзнаван Аз и действията произтичащи от него автоматично и внезапно в неочаквани ситуации, където нямаме време да обмислим обстоятелствата, а действаме/отреагираме автоматично/по навик – по затвърден обичаен за нас начин (който понякога може да е непродуктивен или дори вреден, но сме усвоили до съвършенство).

Какви са последствията от това?
Неприятната истина е, че не осъзнаваме голяма част от случващото се в нас. Често сме слепи за пълния набор от преценките, чувствата и причините за нашите действия, защото поведението ни е определяно и от имплицитни мотиви, несъзнавани възприятия и интерпретации на света (освен от съзнаваните такива). Когато не разпознаваме истинските причини за поведението си, мислите, чувствата, преценките си, когато сме действали несъзнавано и автоматично (понякога дори в противоречие на съзнателните желания) – тогава обикновено конструираме достоверен, но скалъпен сценарии, измисляме си правдоподобни обяснения, които звучат рационално и фалшиво, но не са цялата истина.
Също така всичко това значи, че е възможно да имаме две различни и дори противоположни нагласи и чувства спрямо една и съща тема, човек, обект, което иначе би било трудно да си обясним, а също и че е доста вероятно да не сме наясно за едната от тях (несъзнаваната).
Така излиза, че непознаваме напълно собствените си чувства, мисли, желания, мотивации и причини да се държим по определен начин или по-точно не ги познаваме изцяло, а само част от тях. И това е така – ако човек започне да се наблюдава отстрани сякаш не се познава ще установи най-различни странни, неоптимални, необясними или обясними по неприятен за него начин поведения, чувства и мисли. Това е доста шокиращо, но със сигурност е за предпочитане пред това да не знаеш, че тези неща изобщо се появяват в теб, защото тогава ти влияят като невидима сила и си като кукла на конци. Осъзнатостта за всичко това дава възможност да излизаме от него, когато се случва.
Обичайно не знаем как несъзнавано възприемаме света или нас или другите, защото повечето от психичния живот и процесите се случват извън съзнанието и е трудно да рефлектираме върху тях (изобщо първоначално да се сетим, че има друго освен съзнателното ни и да започнем да забелязваме и заключваме определени неща). Разпознаваме ги чрез анализ на действия, реакции, чувства, автоматични мисли.
Липсата на осъзнаване е временна, трудно е нещата да останат завинаги незабелязани завинаги, въпреки че понякога се опитваме да игнорираме случващото се. Осъзнаването е по-трудно когато чувствата са в разрез със съзнателните нагласи, убеждения, ценности, мотиви, желания, норми – културните/социалните и личните правила създават димна завеса, която пречи да видим какво стои в нас (би трябвало да обичам това или онова, да мразя това или онова, да искам това или онова, да харесвам това или онова). Така е възможно хората да изпитват едно чувство, а да вярват, че изпитват друго. Когато не сме сигурни как се чувстваме обикновено правим умозаключение на база логика и съзнание, които отговарят само на съзнателния конструиран Аз и не вземат предвид несъзнавания Аз и съответно дават неточна и непълна картина на ситуацията.
Има малко научни доказателства, че хората с по-голямо съотвествие между съзнавани и несъзнавани мотиви имат по-голямо емоционално благосъстояние от тези с несинхронизирани и несъответстващи съзнаван и несъзнаван Аз/части. Това е още една причина съответствието между двете и достигането му да е от полза за човека. Иначе има риск в доста сфери и ситуации човек да действа дезорганизирано или против интересите на едната част от себе си, при което със сигурност ще сме недоволни от крайния резултат, тъй като все едната част ще е недоволна.
Също така е възможно несъзнаваното на човек да е пригодено за различен тип работа или дейност, но съзнавано човек да се насилва да се занимава с нещо друго определено.
Знаем по-малко и имаме по-малко контрол над собствената си психика отколкото мислим и признаваме, но все пак имаме влияние и можем да го разширяваме постепенно.

Как можем да достъпим несъзнаваното?
Това е трудно, тъй като изглежда нямаме директен достъп до НСЗ процеси, до които изглежда, че няма как да имаме достъп до определени процеси при никакво положение освен в бъдеще с помощта на технологии – ако определени научнофантастични сценарии станат реалност.
Въпреки че нямаме пряк достъп до НСЗ процеси, можем да изследваме определени НСЗ съдържания – мисли, чувства, поведения, внезапни реакции и интерпретации, които да бъдат врата за навлизането в него до известна степен като ги въвеждаме в съзнанието и ги анализираме – защо би трябвало да сме действали или да искаме да действаме така, да се чувстваме така или да си мислим това или онова – не приемайки винаги повърхностното обяснение, а дълбаейки надолу – логически анализ на наблюдаваното отстрани. Описал съм тази стъпка подробно в друга публикация – ТУК. Това до голяма степен е част от психотерапевтичната и личностовата работа.
Проблемът е, че разчитаме на съзнателен анализ и интерпретация, за да разберем какво се случва вътре в нас (защото нямаме директен достъп до несъзнаваната част от психиката ни и процесите в нея), а това, което съзнаваме може да бъде изкривено до някаква степен от несъзнаваното (познаването на защитните механизми и когнитивните изкривявания, които вече споменах помага това да се сведе до минимум). И все пак наблюдението плюс анализирането и умозаключението са най-доброто, с което разполагаме като възможност засега. Работата с терапевт или психолог помага много за този процес, тъй като специалистът отразява, експлицира и демонстрира голяма част от наличностите на клиента и по този начин той ги вижда отстрани като нещо външно, а това му дава по-обективно виждане за тях и по-лесно се стига до инсайт/прозрение/осъзнаване за тях, което е първата стъпка. Чувствата и автоматичните мисли и базовите вярвания имат най-голям потенциал за осъзнаване спрямо останалите продукти и процеси на НСЗ.

Примери за действието на имплицитната (несъзнаваната) част от личността върху действията на човек:
Несъзнаваните когнитивни и афективни личностни системи на Жоро го карат да интерпретира критиката като заплаха или нападение и това го кара да реагира бурно и агресивно дори срещу малки забележки или несъгласия.
При Калин от друга страна това не се случва (тъй като не преживява и не интерпретира такъв тип събития по този начин), но пък при него липсата на контакт с близките му (когато те не го търсят известно време) го кара да се чувства пренебрегнат от тях и все едно на тях не им пука за него или дори изоставен и сам (под влиянието на несъзнаваните му когнитивно-афективни системи). Това може също доведе до различни реакции (затваряне в себе си, агресивно поведение, пасивно агресивно сърдене и цупене и т.н.).
Несъзнаваните преценки са свързани с „ако -> то“ ситуации и реакциите на тях (които всеки от нас има):
Ако се чувствам пренебрегнат, то се разгневявам и ставам агресивен (или се отдръпвам и ставам потиснат и затворен в себе си) – това са утвърдени обичайни последователности действия (поведенчески модели), които все пак зависят до известна степен и от факторите на ситуацията, но са свързани с хронични начини на кодиране и преживяване интерпретиране на ситуацията.
Хората не знаят несъзнаваните си реакции и преценки, нямат достъп до изготвянето им и следователно е безмислено да ги питаме за тях, така бихме получили достъп само до съзнателните такива. С наблюдение на поведението и заключения е възможно да получим отговор за тях – всеки има стабилен поведенчески почерк – характерни начини на интерпретиране и действие.

Защо не виждаме/осъзнаваме разминаването на 2-те системи/части на личността/Аза?

След като веднъж сме развили осъзната теория или обяснение за себе си, е изключително трудно да я оборим (да се оборим сами), защото мозъкът обикновено търси потвърждение на вярванията си и намира доказателства за тях, а игнорира всичко, което им противоречи (до някаква степен) 0 оформя се плътна мъгла от съзнавани теории, мисли, обяснения и чувства, които пречат да видим какво стои отзад.
Защото постоянно изфабрикуваме причини за някои от действията си (чрез рационализации), защото изобщо не знаем за случващото се и не сме фокусирани, така че да го забележим, а ако все пак го забележим – отхвърляме на несъотствествията като изключения или ги обясняваме с обстоятелствата на ситуацията.
Също така защото не е приятно, а често дори болезнено – да признаеш, че не знаеш много неща за себе си и какво правиш през някаква част от времето или защо, че в теб има определени негативни чувства и вярвания – всичко това води липса на мотивация и желание за извършването му.

Съзнанието има ли роля изобщо?
Стигаме и до този въпрос – дали съзнанието играе избщо някаква каузална (причинно-следствена) роля в реакциите и поведението ни или е епифеномен (странично, второстепенно явление, което се случва едновременно с друго явление, но не му оказва никакво влияние) или дори е постфактум обяснение на реакции идващи от несъзнаваното. Някои автори смятат, че съзнанието може изобщо да не играе роля в действията ни (това е тъй наречения спор детерминизъм-свободна воля, за който вероятно ще пиша в бъдеще отделно). Докато това е интересно от абстрактна, логическа и изследователска гледна точка, то аз приемам обратното гледище засега – тъй като ако приемем, че съзнанието не играе роля и съответно нямаме свободна воля, то ние няма как да бъдем държани под лична отговорност за действията си и съответно няма как да имаме закони и правосъдна система и други подобни явления свързани с предположението, че имаме свободната воля, което не мисля, че би довело до нищо добро в текущите ни общесто и свят на този етап.

Заключение: Всичко казано в тази публикация има огромни импликации за животът на всеки от нас – нашите собствени действия и чувтва, както и на близките ни определят нашия живот и качеството му. Тук на сайта ми има някои материали за самостоятелна личностова работа свързана с много от споменатите неща (някои от които съм сложил като препратки в тази статия). Настоящата статия до голяма степен се основава знанията ми придобити от книгите и научноизследователската дейност на Тимъти Уилсън, Даниел Канеман, Даниел Гилбърт и други. Книгите, които съм чел и бих препоръчал са следните (ще ги дам I на английски и на български с линкове, тъй като аз предпочитам да са в оригинал, когато това е на английски, но някои хора предпочитат български):
На английски:
Strangers to Ourselves: Discovering the Adaptive Unconscious by Timothy Wilson
Thinking, fast and slow by Daniel Kanheman
Stumbling on Happiness by Daniel Gilbert
На български:
Непознати на самите себе си – Тимъти Уилсън
Мисленето – Даниел Канеман
Какво е нужно да си щастлив? – Даниел Гилбърт