Защо преживяваме по-силно негативните събития в живота ни отколкото положителните?
Защо реагираме по-силно на негативни събития/стимули?
Защо помним по-лесно травматичните и болезнените събития?
Защо помним обидите много повече и по-дълго отколкото похвалите?
Защо мислим по-често за негативни неща?
Защо преживяваме по-силно загубата на нещо отколкото получаването или наличието му?
Защо се концентрираме повече върху грешките си отколкото върху всичко, което сме направили добре? Защо лошите новини ни влияят по-силно от добрите?
Защо дори да има само едно нещо, което не е наред в живота/работата ни, то ще се фокусираме върху него и ще пренебрегваме всичко останало, което е както трябва?
Защо изпитваме повече негативни емоции? Защо не можем да сме постоянно щастливи?
Защо не сме създадени да сме щастливи?
На всички тези въпроси ще отговори настоящата публикация.
Подзаглавието на тази публикация е „Защо не сме направени да сме щастливи?“ като всъщност тя играе нещо като втора част, а първата такава е публикацията „Връзката между удоволствие и болка“. Можете да погледнете първо нея, за да сте наясно с невробиологичната база на невъзможността в живота да сме постоянно щастливи, да преживяваме удоволствие постоянно или дори много повече удоволствие отколкото болка/неудоволствие. Двете статии не са свързани една с друга освен като различни аспекти на отговора на въпроса „Защо не сме направени да сме щастливи?“.
Каква е причината за предразположеността ни към негативното?
Причината негативни събития да имат по-силен ефект върху нас отколкото положителните е негативното пристрастие (негативен уклон). Той представлява базова фундаментална асиметрия в съотношението между възприятието и преживяването на позитивни и негативни събития и стимули, в полза на негативните, които въздействат по-мощно. Това е един от многото когнитивни изкривявания (които може да видите ТУК) и който има силно влияние върху решенията, поведението и отношенията ни.
Той е отговорен или поне допринася за следните тенденции в поведението ни:
– да забелязваме повече негативното (негативни стимули), така и да му обръщаме повече внимание (да мислим повече и по-дълго за тях отколкото за положителните);
– да придаваме по-голяма тежест на негативните събития, въпреки че обективно те нямат такава;
– да помним неприятни случки, в които сме се изложили/провалили, въпреки че всички останали са ги забравили отдавна;
– повече очакване на негативен развой отколкото на положителен включително и в реакциите на другите хора към нас;
– негативни коментари, критика и неодобрение имат много по-голяма тежест от комплиментите и похвалите;
– много по-лесно се „заразяваме“ с негативни емоции от околните отколкото с позитивни (защото сме по-чувствителни към негативните);
– да вземаме решения на база негативни информация отколкото на база позитивна и при неопределеност да избягваме риск (несклонност за поемане на риск – risk aversion);
– да възприемаме негативните новини като по-истински и валидни и също така те да грабват повече вниманието ни (неслучайно медиите залагат на това – защото работи или поне работи докато на хората не им писне поради прекаляване и спрат да обръщат внимание или да гледат въобще). В почти всяка ситуация сме много по-склонни да забележим негативното и да го запомним по-ярко отколкото позитивното.
Тези тенденции са добре проучени и устойчиви у хората и все пак СА СРЕДНИ – тоест има немалък брой хора, при които това не е така и дори могат да имат тенденции в обратната посока, НО ВСЕ ПАК ВАЖАТ ЗА ПОВЕЧЕТО ХОРА В ПОВЕЧЕТО СИТУАЦИИ.
Примери за негативен уклон в ежедневието ни:
1) в живота – при някои клиенти се оказва, че всъщност имат множество страхотни неща в живота си, но има едно нещо, което не се получава както трябва и това просто Ги изяжда отвътре, разваля настроението ИМ, кара го да се чувства като провал (неспособен и некомпетентен, сякаш нещо не му е наред и т.н.), въпреки че ако погледнем нещата обективно от странична гледна точка – всъщност се справят доста добре и животът им е много по-добър от на повечето хора.
2) в ежедневието – много случаи, когато някой (или ние самите) преживяваме прекрасен ден (било то почивен, на ваканция или дори работен), но по някое време се случва едно неприятно нещо, което ни разваля настроението и започваме да го предъвкваме часове наред и денят ни се превръща от страхотен в ужасен само заради едно нещо (било то дребно или не толкова).
3) при получаване на положителна обратна връзка (от шеф, оценяващ, колега, приятел/ка) – наличието на само една минимална градивна критика/забележка може да направи цялото преживяване неприятно и да провокира силни негативни емоции.
4) във връзките – мислене единствено от гледна точка какво не е наред във връзката или в партньора и пренебрегване на всичко положително в нея/него. Тоест негативен нереалистичен поглед и нецялостна орязана перспектива, която разбира се насочва към недоволство, неудовлетвореност и потенциални проблеми и раздяла.
Виждане на негативните качества в другия, какво не прави или не прави както трябва, какво му липсва или какво на нас ни липсва с нея/него, какви несъвършенства има и т.н.
Обикновено в началото на връзката е обратното – в по време на тъй наречения период на медения месец, в който се наблюдава други когнитивни изкривявания в точно обратната посока – ефекта на ореола, дисквалифициране на негативното и други. Това ни помага да влезем във връзка и да създадем семейство, за да се запазим като вид. Както се вижда природата е много умна.
Каква е причината за този уклон?
Негативните стимули водят по-силен отговор/активация в мозъчната кора отколкото положителните, което е причината за негативния уклон и споменатите в предния абзац тенденции.
А каква е причината за както забавно обичам да казвам “няма пълно щастие, но има пълно нещастие”?
Накратко казано: “Не може да си 100% щастлив, но може да си 100% мъртъв” в смисъл, че е много по-важно да си жив, да избегнеш смъртта отколкото да си щастлив или по-щастлив.
По-дългото обяснение за тази фундаментална асиметрия, която е вкоренена в биологията ни се намира в следващият абзац.
Защо мозъкът ни реагира по-силно на негативни стимули?
По всяка вероятност това е резултат от еволюцията – еволюционен механизъм, тъй като при всяка ситуация в естествената ни среда (в която сме еволюирали и има постоянни опасности – недостиг на храна, хищници и други опасности) – всичко е на живот и смърт следователно имаме много повече какво да губим отколкото да спечелим. Съответно е оптимално и абсолютно логично да сме несклонни към риск, консервативни и предпазливи.
От полза е и да запомняме при какви обстоятелства ни се е случило нещо лошо и е последвал неприятен за нас резултат (или за някои наш познат), за да не повтаряме грешки било то наши или чужди. В сферата на фобиите и страхово-тревожните състояния това се нарича One-Trial Learning – учене от първия път (от един опит) и това е причината еднократни травматични/болезнени събития да имат капацитета да оставят отпечатък за цял живот. Негативните спомени се съхраняват по-добре в дълготрайната памет. Това е и причината минали негативни събития (травматични случки независимо дали в лични отношения или инциденти или природни бедствия) да имат дълготрайни и при някои хора дори доживотни негативни ефекти.
Следователно сме развили този уклон, защото е било по-вероятно да оцелеем, ако обръщаме повече внимание на негативните стимули/събития и свръхпрогнозираме/предусещаме потенциални заплахи (надценяваме честотата им), защото разходът да сме сбъркали и да няма заплаха е малък в сравнение с грешката да има опасност и да не реагираме.
Съответно тези тенденции са се предавали генетично и епигенетично, защото тези хора са оцелявали повече и сме развили такава склонност (уклон, пристрастие) като вид.
Тоест негативния уклон е начин мозъка/психиката ни да ни предпазва и защитава. Затова генерално повечето хора не са склонни към рискове, а при неопределеност стават още по-консервативни.
И докато средата ни вече е различна, то механизмите на мозъка ни, които са се развили в течение на еволюцията все още са в нас и оперират с пълна сила влияейки на мисленето, поведението и чувствата/преживяванията ни. В случая този еволюционен механизъм има потенциала да повлияе на целият ни живот, защото влияе на вземането на решения – в работата (дали да рискуваме с нова възможност, дали да я сменим, дали да се захванем с нещо напълно ново и т.н.); във връзките (преди това дадох пример за ефекта във връзки – виждане само на негативното във връзката и партньора; изобщо начинът, по който възприемаме другите хора и ситуациите в живота си. По този начин може да повлияе на траекторията на целия ни живот.
Въпреки че оригиналната цел на негативното пристрастие е да ни предпазва и защитава, то може да повлиява психичното здраве като:
– води до хроничен стрес (и изчерпване на ресурсите ни) поради катастрофизацията и очакването на най-лошото да се случи във всеки момент, което обикновено е придружено с ментално предъвкване на тези негативни сценарии;
– самоизпълняващо се пророчество в личния и професионалния живот, което ни води до това, което не искаме – например когато очакваме нещо лошо от друг човек -> ставаме защитни или дори нападателни предварително, което ескалира напрежението и провокира караница/скандал, до който всъщност са довели или поне допринесли нашата нагласа и реакции;
– фокусиране върху лошото/провалите/неуспехите/какво не е както трябва и пренебрегване на всичко, което е наред и както трябва, което води до чувство на неудовлетвореност;
– придаване на повече значимост на негативния събития, докато обективно нямат такава и не са толкова големи и важни колкото ни се струва в момента, в който ги преживяваме.
Преживяваме повече негативни емоции и състояния:
Друг аргумент защо не сме направени да сме щастливи е фактът, че освен, че сме по-чувствителни към негативни емоции, то и преживяваме повече такива. Имаме много повече думи за негативни състояния отколкото за позитивни болка, гняв, яд, тъга, фрустрация, потиснатост, страх/тревога, ужас, паника, вина, неадекватност, негодувание, ярост, отвращение, скръб/мъка, агония, самота, отчуждение, раздразнение, апатия, презрение, разстроеност, разочарование, дискомфорт, срам, унижение, обида, отчаяние, жалост/съжаление, омраза и много други спрямо позитивни (щастие, любов, радост, блаженство, удоволствие, комфорт и други, но със сигурност по-малко отколкото са негативните).
В еволюционния ни контекст е било много по-важно човек да реагира на негативните стимули и да се предпази и оцелее отколкото да се чувства щастлив. На практика не сме еволюирали да сме щастливи и това би трябвало да е достатъчно само по себе си като аргумент защо щастието е не е добра (разбирайте оптимална или адекватна) цел.
За добро или лошо – модерният свят е много по-различен от този, в който сме еволюирали като вид и съответно този (както и други иначе полезни механизми в друг контекст) често всъщност влошава живота ни по описаните и много други начини.
Как да преодолеем негативния уклон?
Ако имаме такава склонност (а както казах повечето хора имат, докато по-малък брой хора имат противоположната) – първо като сме наясно за съществуването му и се замисляме за влиянието му над мисленето и вземането ни на решения в различни ситуации.
След това – като се стремим към обективна оценка. Това може да стане по много начини – като тренираме способността си да заемаме друга гледна точка (различна перспектива), като се допитваме до други хора за тяхното виждане. Включително и медитацията много спомага аз постигането на по-голяма обективност.
При трудни решения – можем да съставяме списъци с плюсове и минус от странична непривързана гледна точка (като отново можем да го правим сами или с помощта на други хора).
Можем да се тренираме да виждаме позитивното и да му придаваме повече тежест, така че да няма уклон в негативна посока (да уравновесяваме разликата в теглилката преди да слагаме каквото ще мерим).
Дори можем да се опитваме да видим позитивното в негативното – как ни помага това неприятно стечение на обстоятелствата?; за какво може да ни е от полза?; на какво ни учи?; възможност да тренираме какво като качество/способност/умение ни дава?; и други подобни въпроси насочващи ни към ползите от случващото се за нас.
Да тренираме по-висока цялостна визия – виждане и на доброто и на лошото и дори – виждане на доброто в лошото, а защо не и на лошото в доброто и да развиваме по-голяма степен на непривързаност към всяко от тях и да ги приемаме.
Линкове към научни публикации на тема негативен уклон:
Линк1
Линк2
Линк3
Линк4
Линк5