Когнитивно поведенческа терапия и техники

Какво представлява когнитивно поведенческата терапия?

Първоначално 2 отделни подхода – поведенческа и когнитивна терапия – впоследствие се съчетават като 2 компонента на едно направление. За детайлно представяне на 2-та отделни подхода може да прегледате статията ми за основните психотерапевтични направления и школи, която е доста дълга и изчерпателна (ТУК), а сега само накратко ще обясня за какво става дума, което е напълно достатъчно.

Както подсказват двете части на името и – когнитивната част се фокусира върху когнитивните процеси и ролята им в поведението на човека, а поведенческата върху механизмите на заучаването и привикването и ролята им в реакциите ни спрямо различни стимули.
Когнитивната част цели да премахне ирационалните мисловни модели и интерпретации на събитията в света, които се формират рано в живота и водят до ирационално поведение, докато поведенческата цели да премахне ирационалното/неадаптивното/вредното поведение в определени ситуации и да го замени с по-адаптивно такова, за да може човекът да получава по-добри резултати в реалността и това да подсилва променените му вярвания. Така при КПТ се получава много хубаво двупосочно взаимнодопълване и усилване в желаната посока, тъй като мислите са свързани с емоциите, които са свързани с телесните усещания, които са свързани с поведението ни – като се влияе на мислите се влияе и на останалите от една страна, но в допълнение от друга страна през поведенческата терапия се влияе на телесните реакции и емоциите и съответно и на мисленето – двете се допълват взаимно и се усилват в желаната положителна посока.

Когнитивно поведенческата терапия е по-скоро ориентирани към преодоляване на симптома или на конкретни поведения или страхове, макар че работата с базовите вярвания, методът на Майхенбаум (когнитивна модификация на поведението) или терапията на схемите предлагат възможности за дълбоко навлизане във вътрешната психична реалност на индивида.

КПТ разчита в голяма степен на сътрудничеството между терапевта и клиента при откриване на дисфункционалните вярвания (когнитивни схеми) и преобразуването им. Обикновено терапията е краткосрочна (5-20 сесии), а терапевтът е активен и директивен – обучава клиента на когнитивните и поведенчески техники, необходими за облекчаване на проблема като постепенно клиента би трябвало да се превърне в собствен терапевт, прилагащ принципите на КПТ.

Кои са техниките, които използва когнитивно поведенческата терапия?

В когнитивно поведенческата терапия има много (стотици) инструменти и техники, някои от тях са се разпространили из ежедневието като самостоятелни полезни практики – например анализ на предимства и недостатъци, водене на дневник и т.н. Тук ще изброя някои от най-популярните в консултативната практика, ако не е ясно от самото име:

Когнитивни техники:
падаща стрела – ползва се за дълбаене надолу и „изкопаване“/идентифициране на базовите вярвания на човекът, които до голяма степен определят поведението и живота му;
работа с вътрешния диалог – идентифициране на автоматичните мисли, когнитивните изкривявания – първо писмено чрез водене на дневник, а впоследствие просто на ум. Отделна детайлна статия с конкретни стъпки за работата с вътрешният диалог може да прочетете ТУК.
когнитивно реструктуриране – модифициране на автоматичните мисли, както и на базовите убеждения веднъж след като са разпознати.
семантичен анализ – анализиране на изразяването на човека и думите, които ползва – когато използва думи като никога, винаги и се наблюдава изкривено мислене и т.н.;
анализ на предимства и недостатъци – би трябвало да е ясно от само себе си какво представлява;
използване на дневник – записване на типични мисли (особено тревожни) или ситуации и чувства, които са неизяснени или какво човекът си е мислел, когато е действал по неадекватен начин и т.н. – може да се ползва за всичко от горните. Помага за експлициране на мислите – формулиране по ясен начин, както и виждането им отстрани (тъй като са на хартия) – за идентифициране на вредни мисловни модели или емоционални и поведенчески реакции, които са не на място или свръхмерни.
целеполагане и график – създаване на цели и план за реализирането им.
Има и други когнитивни техники, но няма да се спирам на тях.

Поведенчески техники:
излагане и превенция на отговор или променен отговор – систематична десенсебилизация и поведенчески социални експерименти – контролирано излизане извън зоната на комфорт с действия или ситуации провокиращи страх и тревожност;
парадоксално намерение и наводняване (техника на заливане с дразнители) – възприятийно преформулиране (рифрейминг) чрез хумор и/или приемане на най-лошия възможен сценарии;
imagery – използване на въображението за ситуации провокиращи страх и тревожност като предхождащо директното излагане на такива ситуации.
релаксационни техники и дихателни практики– автогенен тренинг, прогресивна мускулна релаксация, боди скан и т.н.;
ролеви игри – разиграване на ситуации, провокиращи определени емоции (страх, тревожност, гняв и т.н.) и промяна на обичайната реакция или друго според необходимостта;
всякакви различни видове тренинги също обикновено спадат към поведенческата терапия: тренинг за справяне с гнева (anger management training); тренинг за социални умения; тренинг за справяне с тревожността (anxiety management training); тренинг на себеутвърждаването (assertiveness training);
спорт и здравословни навици;
график и мониторинг на дейностите;
Има и други поведенчески техники, които са подобни на тези или леко различни, но това са някои от основните.

Това е само кратък очерк на когнитивно поведенческата терапия и някои от техниките и.
В бъдеще ще публикувам отделни статии за по-важните от тях – кога, как и защо се използват в детайли, как могат да се комбинират помежду си за увеличаване на ефекта и т.н.

Щом си стигнал до тук значи намираш материалите за полезни, интересни и информативни.
Подкрепи създаването на още повече такива чрез малък ежемесечен абонамент в Patreon на този линк и в замяна получи достъп до една моя здравословна практика месечно, обяснение за нейните механизми и имплементация.