Често се опитваме да се справим се с негативни чувства и мисли по 2 начина – чрез може би познатите ви вече стратегии на борба или бягство, само че този път приложени навътре – към нас и части от нас самите вместо навън към външният свят. Това приложение носи големи рискове от вреди за нас самите в дългосрочен план, които ще разгледам подробно – борбата или бягството като несполучливи вътрешнопсихични стратегии.
Първо ще обясня самата реакция на борба или бягство (ако ви е позната просто пропуснете следващия абзац), а след това и откъде идват проблемите при прилагането им за вътрешни конфликти и психични наличности, както и примери как реализираме това и с потенциално какви психологически проблеми са свързани.
Накратко реакцията борба или бягство представлява физиологична реакция на стресов отговор, която се активира при наличие на заплаха (стрес), и чиято цел е да помогне на човека или животното да се справи със стресора като избяга на сигурно място или се бие с него (тя заедно със замръзването, чието име подсказва какво представлява – животното се вцепенява от страх и се преструва на умряло, представляват основните реакции при опасност). Тя се включва автоматично при възприета опасност независимо физическа или психологическа – при спорове; когато някой ни засече на пътя; когато закъсняваш с изпълнението на проект на работа; при турбуленция в самолет и всякакви ситуации провокиращи стрес свързани с емоции на страх, тревожност или дори ужас. Целта е да се подготви тялото и да се мобилизират ресурсите му, така че да оцелеем посредством физическо действие в отговор на заплаха (свързана е с освобождаване на множество стресови хормони и телесни реакции, които съм описал по-подробно ТУК).
За животните тези 2 стратегии (борба или бягство) са страхотни и вършат прекрасна работа, както и за нас хората през голяма част от времето във външният свят– когато има опасност, ако прецениш, че можеш да я надвиеш да останеш и да се биеш, а ако прецениш, че няма да се справиш или рисковете са твърде виоски – да бягаш.
Проблемът идва, когато ние хората пренасяме тези иначе еволюционно оформили се поведенчески стратегии насочени към действие и справяне със стресори във външния свят, към вътрешния си свят, към психиката си и разрешаването/справянето на противоречията в нас самите, за които тези 2 стратегии не са пригодени и еволюирали. За съжаление това не само че не дава добър резултат, а често води до негативни последствия и невротизира човека (води до тревожно-депресивна симптоматика накратко казано). Как точно става това и защо ще обясня по-надолу.
Всъщност и двете стратегии са свързани с избягване на/отърваване/освобождаване от определени чувства и мисли, но могат да се разглеждат като различни подстратегии, към които се ориентра човек според характерови си структури и склонности (използваните такива в школата по Естествена психотерапия съм описал ТУК). Понякога се превключва от едната към другата (обикновено от борбата към бягството, когато първата се е оказала неуспешна, но може и обратното). Това се случва и при животните – мишките например първоначално бягат от опасност, но ако бъдат притиснати и няма къде да бягат – тогава превключват и ще се бият с хищника или по-голямата мишка.
Какво става когато се борим със страховете си?
Когато борбата бъде приложена към вътрешни психични наличности се случва интересна динамика, при която човек се опитва да изреже/отстрани част от себе си (от психиката или съдържанията и) – но това е невъзможно, тъй като те са част от нас и са вътре в нас – не е като да можеш да премахнеш нещо или някой, който те тормози (действие във външния свят – да убиеш хищник или да победиш конкурент) или дори да премахнеш от себе си косъм, бемка или дори крайник, който е необходимо да се ампутира, за да оцелеем (когато става въпрос за части от нас самите). Все пак често при наличието на определени мисли и страхове или други чувства, мисли, които не желаем в себе си, се опитваме да приложим механизма на борбата и резултатът е борене със самият себе си – като да се биеш със сянката си – няма как да победиш, тъй като части/аспекти от личността ни/нас самите/психиката ни са вътре в нас (страхове, емоции, мисли, качества, случки, комплекси) – няма как да ги изрежем като с нож или да ги победим като противник в реалния свят. Тази битка със самия себе си води до голямо вътрешно напрежение, отнема изключително много ресурси и приключва със сигурен неуспех.
Ще изброя различни вариации на поведение и потенциалните негативни резултати свързани с изпълнението на стратегията за борба срещу чувства, мисли, недостатъци и комплекси (те не са изчерпателни или винаги верни, а са просто примери за илюстриране на потенциално случващото се в човека – едно повърхностно поведение може да бъде продиктувано от различни подлежащи причини и отстрани е трудно да кажем със сигурност какво стои отдолу):
Състояние на патологична свръхкомпенсация и свръхконтрол – постоянно гонене на още, преследване на успехи, социален статус/слава и на материални ресурси, бройкане на сексуални партньори, борба за още и още, постоянно състезаване и побеждаване на другите като опит да се справи със страховете и комплексите си (да ги пребори и да ги неутрализира) – желание за и преследване на доминация над другите, на власт и сила, на успехи и слава, които да тушират страховете от слабост, малоценност, безсилие, безпомощност, нехаресване и неодобрение, унижение и предателство, които се явяват нежелани психични наличности и се изтласкват в несъзнаваното откъдето необезпокоявани се акумулират, „заживяват автономен живот“ и от там влияят мощно на поведението като невидима сила, която те тегли или бута нанякъде.
В тази графа можем да сложим и още няколко варианта свързани с темата за свръхконтрол:
– контролирането през манипулацията като опит да контролира другия и да получи от него, което иска и смята, че има нужда;
– перфекционизмът, прекомерните ред и дисциплина – прекомерен свръхконтрол като борба със страховете от сриване, несигурност, хаос, провал (и защита от тях);
Този тип несъзнавани или понякога дори съзнавано избирани и прилагани поведения (с прилежащите им вярвания, чувства и мисли, които неуспешно се опитват да разрешат) действащи продължително време върху нас, потенциално може да доведе до следните психологически проблеми:
натрапливости (ОКР – обсесивно-компулсивно разстройство);
паник атаки, които преминават в генерализирана тревожност или директно самата генерализирана тревожност;
депресия и изтощение като резултат от дълго време активна нерешена тревожност и от усилията свързани с поддържането на битката, манипулациите или перфекционизма (дисбаланс между симпатиковия и парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система, живот в режим на оцеляване);
нарцисизъм;
хистрионност;
антисоциални тенденции и поведения;
хазартна зависимост;
друг вид симптоматика;
Разбира се няма гаранция, че някое от горните ще се случи със сигурност като последствие, но все пак е добре да имаме едно на ум или ако вече се е появило, че това може да е една възможна причина, но съществуват и други.
В заключение дори само като помисли логически, човек може да стигне до идеята, че това да се опитваш да пребориш себе си, да изрежеш/премахнеш част от себе си, да потискаш страховете си не е най-добрата идея предвид, че това си ти самият и освен, че много изтощително е и невъзможно физически и обречено на провал. Това е „губеща игра“, така че ако разпознаем, че я играем е добре да спрем и да я сменим с друга игра, която евентуално имаме шанс да спечелим и чието играене е по-полезно за нас.
Какво се случва когато бягаме от страховете си?
Тук не се борим с това, от което ни е страх, което не искаме да видим в себе си, а просто бягаме от него и ситуации, в които е възможно да се активира, игнорираме го и не го поглеждаме, преструваме се, че не е там, че няма слон в стаята, въпреки че можем да усетим дъха му и се блъскаме в него от време на време. Това става посредством стратегията на разсейване – изместване на фокуса на вниманието към нещо друго – бягаме от себе си и проблемите си, от нещата, които ни тревожат, от собствените си неадекватности и провали.
Тънкият момент тук е, че абсолютна всяка дейност може да се използва като разсейване – дали това е така може да се определи само чрез задълбочено изследване на мисловните и поведенческите модели и подлежащите вярвания и страхове на човекът. Допълнително усложнение при тази стратегия е, че дейността може да е дегизирана през рационализации като нещо, което уж трябва да правим или е полезно за нас.
След като това е казано и няма как отстрани да определим за някой друг със 100% вероятност дали е бягство или не, ще изброя най-често срещаните варианти – зависимостите:
– играене на игри
– фантазиране, въображение и интелектуализация
– гледане на филми, видеа и слушане на музика (ютуб и т.н.)
– използване на субстанции (алкохол, марихауна, наркотици, медикаменти) – страхотен вариант, тъй като директно води до стесняване на съзнанието и притъпяване на емоциите
– четене на книги
– използване на социални мрежи
– работа (работохолизъм)
– спорт и всякакви хобита
– социализация (бягство от самота и от прекарване на време със себе си и това, което е вътре в нас)
– ваканции и пътувания
– дори медитацията има опасност да премине в бягство от света, реене във въображението и фантазията.
Този тип несъзнавани (или понякога дори съзнавано избиране и прилагани) поведения (с прилежащите им вярвания,чувства и мисли, които се опитват да разрешат неуспешно) потенциално може да доведе до следните психологически проблеми:
социална тревожност (социофобия);
паник атаки;
агорафобия;
депресия като резултат от дълго време активна нерешена тревожност, която човекът преживява, но избягва и потиска или притъпява чрез субстанции или разсейващи занимания (дисбаланс между симпатиковия и парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система, живот в режим на оцеляване);
зависимости към субстанции;
психосоматични заболявания;
хистерична симптоматика и хипохондрия (дисоциативно-конверзионни разстройства);
избягващи поведения и тенденции;
друг вид симптоматика;
Разбира се няма гаранция, че някое от горните ще се случи със сигурност като последствие, но все пак е добре да имаме едно на ум или ако вече се е появило, че това може да е една възможна причина, но съществуват и други.
Разбира се всеки от нас има нужда понякога да се разсее, да не мисли за нещо, но ключът в случая е прекомерността – ако е винаги или през повечето време – това определено не е добър вариант и говори, че човекът има проблем да остане насаме със себе си дори за кратко време и да не прави нищо, най-вероятно защото тогава изплуват погребаните/игнорираните чувства и мисли и се опитва всячески да избяга от тях.
Бягството и борбата не решават проблемите когато става въпрос за вътрешнопсихичната ни реалност, защото не можем да бягаме от себе си до безкрай – рано или късно ще се срещнем с това, от което сме бягали все пак е в нас самите и не можем да победим себе си, защото сме самите ние, а не някой друг.
Проблемът с бягането и борбата и изобщо с отлагането на тази среща е, че колкото повече бягаме от психичен конфликт или се борим с него, толкова по-голям, силен и страшен става и толкова по-малки и слаби ставаме ние. В дългосрочен план това се оказва пагубно, защото по-нататък в бъдещето, когато вече няма накъде и ни се наложи, ще ни трябват много повече усилия, за да преработим всички тези психични наличности, от които бягаме (или с които се борим).
Осъзнаването на тези поведенчески, емоционални и мисловни реакции/модели (на борба или бягство) е само първата стъпка по промяната им (инкорпорирането на откъснатите/дисоциираните аспекти на личността в нея по здравословен начин). Следващите такива не са лесни и е добре човек да се консултира със специалист по темата (психотерапевт или психолог), с който да работи по тях или поне да получи насоки за процесът на работата по тях след като веднъж ги е идентифицирал като проблемна област, но този тип работа включва:
Усвояването на правилно отношение спрямо нежелани чувства, мисли, комплекси, качества и всякакви психични/личностови наличности е отношение на приемане, действие по инкорпорирането им в личността и психиката – асоциирането с тях по градивен начин (обратното на дисоциирането/откъсването свързано със стратегиите на борбата или бягството), тъй като както вече заключихме логически и което всеки с достатъчен опит в използването на борбата или бягството може да заключи през този си опит е, че другият вариант не работи и освен това обикновено води до негативни последици за нас самите.
Правилни действия по отношение на вътрешнопсихични конфликти/противоречия (при разминаване/несъответствие между съзнавани и несъзнавани нагласи, чувства, мисли, импулси, желания е обединяването им (максималното им приближаване една до друга) по полезен начин – това може да е в посока на съзнаваните или несъзнаваните такива или да се срещнат двете по средата, но така се премахва дърпането в различни посоки, което ти пречи да вървиш напред/в желаната посока – различни части на личността ти (чувства, импулси, желания) действат в относителен синхрон и в обща посока.
Всичко това може да се разглежда като интеграция на мислите, чувствата, импулсите, недостатъците, желанията и инкорпорирането им в личността по здравословен начин. За делта е необходимо това да се направи от по-висока позиция (на разбиране, осъзнаване и действие), иначе една част/съдържание от психиката/личността се опитва да разреши/премахне/потисне друга част или съдържание и това е не разрешава наистина проблемът и дори може да създаде по-голям – все едно да разрешиш проблем като създаваш друг по-голям или по-труден.