Психолог, психотерапевт, психиатър

– толкова много „психо“-неща, които си приличат, нищо чудно, че за повечето хора е трудно да направят разлика. Разликите между тях идват и от различната им професионална подготовка и от различните начини, по които се опитват да помогнат на хората в справянето със страданието и трудностите в живота им.
Тук ще разясня накратко тези разлики, тъй като както вече казах това са различни видове специалисти и е добре да знаем накъде да се насочим според конкретната нужда.

Какво е психиатъра?

Ще започна с психиатъра, тъй като това е по-различна категория от останалите две.
Психиатрите задължително имат медицинско образование (тоест са завършили медицина) и са специализирали психиатрия.
Те са единствените от горепосочените, които имат право да предписват медикаменти (антидепресанти, невролептици, тимостабилизатори, успокоителни, сънотворни и т.н.).
Те приемат и следват медицинския модел за лечение на психичните разстройства (термин, който не харесвам особено, но се налага да ползвам на моменти поради липса на по-подходящ и чрез който ще обозначавам поведение/преживяване, отклоняващо се от приеманото за нормално и свързано със субективно страдание, непълноценност и неудовлетвореност на човека или на околните в краен случай) – като разстройства на мозъка и по-точно дисбаланс в някоя от мозъчните невромедиаторни системи (най-често серотониненергичната система). Според медицинския модел е необходимо този дисбаланс да бъде коригиран, за да се чувства човекът по-добре и да се разреши проблемът му. Това се постига чрез медикаменти, които биват предписани според случая.
Както се вижда този модел не се интересува от личността на човека, конкретните причини за страданието му, а само от органичния проблем и го третира като телесно заболяване.
Психиатрите могат да са и психотерапевти, ако са завършили обучение за такива, което е минимална продължителност 4 години, но повечето обикновено практикуват само като психиатри.

Какво представлява психологът?

Психологът е човек с психологическо образование (завършил е академична специалност „Психология“) и е най-малко квалифицирания от горепосочените.
Разбира се, това не значи че не може да ви бъде полезен, но в общия случай един психотерапевт е би бил по-способен и по-квалифициран заради допълнителната си квалификация в сферата. Психологът също има своите функции, но те са свързани предимно с психологическо консултиране – изслушване и обсъждане на проблемите и трудностите на хората, анализиране на ролята на човека в тях и асистиране да открие какво може да направи или промени, за да стигне до по-добри резултати/обстоятелства в реалността.

Все пак  аз бих бил скептично настроен към психолог, който не продължава квалификацията си и не увеличава компетенцията си чрез обучение по психотерапия и със сигурност при равни други условия бих избрал психолог, който в момента се обучава за психотерапевт (категория, в която попадам аз).

Стигаме и до психотерапевта, който представлява психолог, социален работник или медицинско лице (включително психиатър) завършил допълнително поне 4-годишно обучение по психотерапия в дадена психотерапевтична модалност.

Какво представлява психотерапията?

Това представлява използването на психологически методи и техники от страна на психотерапевта в течение на консултациите с клиента, за да му помогне да промени дадено свое поведение, състояние или да превъзмогне определени проблеми в желана посока. Целта е да се подобри състоянието и психичното здраве на индивида, да се намали/минимизира страданието му доколкото това е възможно в конкретния случай, да се променят проблемни поведения или ограничаващи вярвания, да се подобрят отношенията или социалните му умения и други подобни задачи.
Съществуват различни психотерапевтични школи и съответно различни
теоретични разбирания и практически подходи за работа с клиента
(например – когнитивно-поведенчески; психоаналитичен; хуманистичен;
хипнотерапия; фамилна/семейна терапия; психодрама; трансперсонална и
други). За тях ще отделя цяла отделна следваща статия.

Какво прави психотерапевтът?

През призмата на психотерапевтичната школа, която е завършил, той анализира и помага на клиента да придобие по-добра представа за собствената си цялостната житейска ситуация, проблемите си и причините за тях, личността и характеристиките си, както и необходимите стъпки за промяната им. В тази връзка психотерапията е консултиране е от по-висок ред, защото се предполага в течение на обучението си психотерапевтът да е придобил теоретична рамка за разбиране и конкретна методология за практическа работа с поне някаква част от психологическите проблеми на хората.

Все пак от решаващо значение не е какво обучение е преминал терапевтът и методите, които използва, а неговата личност, защото всичко минава през нея – как той използва на практика натрупаните знание и опит, доколко е преработил собствени психични съдържания и комплекси.

Повече за различните психотерапевтични направления/подходи и психологическото консултиране и психотерапия може да прочетете ТУК.

Забележка: би трябвало да е ясно, но все пак да го напиша изрично – това, че посетите психиатър не значи, че задължително трябва или ще ви предпише лекарства, точно както и това че посетите психотерапевт не означава че задължително трябва да и ще ви терапевтира или че ако посетите психолог – задължително ще ви консултира. Всичко това се преценява според случая и преценката на специалиста.