Има ли нещо непреработено и ненаредено от психиката ни

Как да разберем дали има нещо несмляно от психиката ни, преживяване, което психиката ни не е преработила и не сме си наредили вътрешно, тоест някакъв неинтегриран или ненапълно интегриран епизод от живота ни?
За това ще стане въпрос в тази публикация.

В известен смисъл психиката е като стомаха – смила и преработва житейски преживявания (както стомаха – храна) и извлича от тях полезни вещества (уроци, поуки, знание как работи света и как се случват нещата в него). Съответно някои преживявания като някои храни се смилат по-лесно и бързо, а други по-бавно и трудно или дори дълго време не успяваме (и стомаха или психиката ни се затлачват).

Как да разберем има ли нещо непреработено от психиката ни?

Всъщност отговорът на въпросът е много лесен и със сигурност ви се е случвало в някакъв момент в живота, така че сега ще облечем вашите преживяванията в думи и най вече ще дам обяснение за случващото се.
Ако има нещо което постоянно изскача в главата ни и го мислим редовно (предъвкваме го ментално отново и отново, циклим го мисловновъртим го пак и пак без да стигаме до някакво заключение/приключване/разрешаване), например събитие, случка, връзка, човек, ваше или чуждо действие или реакция, бизнес възможност, която сте пропуснали или пък сте приели и сте се прецакали и други сходни неща и ако то е по-старо от една година, то най-вероятно случаят е такъв. Това е когнитивният маркер за такава ситуация, но може да има и емоционален признак – когато се сетите за миналото събитие имате силни негативни емоционални и телесни реакции и може би трудно може да си намерите място или се появяват особени усещания в тялото ви.
Може да се отнася за това как или защо ви заряза по-по-миналата ви приятелка/приятел или първото ви гадже; може да е за сегашна или минала работа или проект – дали трябва да я смените или трябваше ли да я сменяте; за случка от 5-ти клас или от тинейджърството; може да е смърт на близък човек; за приятел/ка, с който сте се скарали и сте спрели да общувате; бизнес възможност, която сте изпуснали в миналото или пък която сте приели и не се е получила; относно решение за вземане; може да е недовършена задача (мозъка ви не обича такива) и всякакви други неща.

Защо се случва това периодично фокусиране на съзнанието и циклене и предъвкване на този минал епизод или телесните реакции спрямо него?
Защото нервната ви система и мозъка ви са страхотни и невероятни. В случая те реагират, защото има нещо важно в живота ви – неприятен епизод/случка/събитие, което не разбирате напълно, не може да си обясните защо се е случило или не сте приели, което не сте смлели и не сте интегрирали в живота си.
По тази причина централната ви нервна система няма да ви остави намира (и съответно  това, което ви гложди ще продължава да ви гложди) докато това не стигнете до някакво приключване/разрешаване/заключение на този въпрос/епизод/случка. И това е адаптивно – мозъкът ви иска вие да разбирате действителността и случващото се в нея, за да сте максимално адекватни и да се справяте добре в живота (да действате според правилна „карта“ на реалността), за да гарантира, че няма да ви се случи отново същото неприятно събитие. А не можеш да избегнеш нещо, ако не разбираш какво е и защо се е случило. За това се случва и цялото връщане отново и отново в съзнанието и ментално предъвкване, което обикновено бива придружено с негативни емоции.
Това е като нещо висящо по средата на стаята ви или на пода в стаята, в което периодично ежедневно се блъскаме или го настъпваме, пречи ни, отвлича ни от целта ни, отнема ни ресурси, разсейва ни, но по някаква причина продължава да стои там и да го настъпваме. Това е парче от пъзела на живота, което не разбираме – не знаем какво е и къде да го сложим, защо го има и е такова каквото е, не можем да го напаснем никъде.
Затова и то не оставя мозъка ни намирамозъка ни иска да нареди нещата по някакъв начин, да си ги обясни, да му е ясно, за да разбираме какво се случва в реалността и да оперираме в нея ефективно. Дори и това обяснение да е леко грешно или да не отразява реалността съвсем точно – важното е да е наредено и за нас това да прави някакъв смисъл (поне да не седи там по средата на стаята и да ни отнема от ресурсите постоянно). Разбира се не ви съветвам да си намирате абсурдни обяснения за случващото се в живота ви, с които да се самозалъгвате само и само да може да ви е по-подредено да и не го мислите…
Всъщност според мен по това се отличават хората, които имат психологически трудности в дадена сфера/по даден въпрос (или изобщо) – стигат до абсурдни (при тежка психопатология дори налудни) заключения и каузални връзки между събитията.
Това може да се случи на всеки от нас – ако не разбираме нещо – търсим обяснение и в някакъв момент под натиска на неразрешената ситуация може да приемем доста изкривено/грешно такова. Най-добрият пример е при тежка, болезнена раздяла (или друго травматично/болезнено неприятно събитие – хората си намират най-различни погрешни и неточни обяснения защо не се е получило, защо са се разделили и т.н. – защото това ги успокоява, дава им комфорт и сигурност. Минусът е, че след като не разбират в детайли какво се е случило, то е много вероятно да им се случи отново (защото оперират на автопилот, който е предопределен от психиката им с прилежащите ѝ вярвания, които водят до определени действия в реалността).
Аз съм фен на силната и здрава връзка с реалността, но все пак ние никога нямаме 100% точна връзка с реалността и всеки се отклонява от нея по някакви въпроси в някаква степен (но с времето и с увеличаването на знанията ни и намаляването на изкривяванията породени от собствените ни защитни механизми и когнитивни грешки, то можем да ги намалим значително).

Да се върнем на въпроса – в случая целта на случващото се е вие да се занимавате с него и да стигнете до някакъв извод и обяснение за случилото се, да интегрирате това парче от пъзела в картината на живота си. И то най-вероятно няма да спре да ви занимава докато не го наместите някъде по някакъв начин или не получите някакъв отговор (дори и грешен). Или пък докато не го погребете в мазето, докато не изскочи някой ден.
Колкото повече такива неща имате в живота си, които са неразрешени и ви занимават – толкова по-зле е положението с пъзела на живота ви и толкова по-важно е да намерите някой, който да ви асистира (ако искате да вкарате живота си в ред – много хора не искат разбира се и това си е тяхно право).  

Ползата от консултирането в случая:
Ако по някаква причина не успявате (след месеци наред) сами да преработите случилото се, да стигнете до някакво приключване/разрешаване – ето тук от полза идва консултирането. Може да се консултирате с психолог или психотерапевт по ваш избор, който ви допада и на който имате доверие и считате за компетентен (тоест смятате, че може да ви е от полезен). И който да ви помогне да си изясните случващото се, да ви провокира да стигнете до определени истини, поуки или отговори за вас самите и да си наредите тази част от пъзела (така че да отразява максимално точно обективната реалност). За да можете да извлечете полезното от ситуацията и да пуснете останалото. А резултатът е, че ви се освобождават ментални ресурси, които да впрегнете в работа, творчество и креативност в приятни/желани от вас дейности.
Разбира се това е много много много опасно, защото покрай него може да излезе цяла група (цял клъстър) от парчета, които сте скрили в някое чекмедже или в килера, защото не са ви били по силите в онези минали моменти или не сте искали да се занимавате с тях тогава.
Но както е казал един известен българин – който играе пИчели. Затова играйте и рискувайте, когато това си заслужава. Така или иначе ако не си наредите тия парчета – те ще продължат да ви тормозят. А ако ги погребете – рано или късно пак ще излязат, когато определени житейски ситуации го провокират. Наредете пъзела на живота си СЕГА!
ПС: Не е нужно този специалист да съм аз – може да е някой друг. В България има много добри такива, ако случайно аз не ви допадам, въпреки, че ако не ви допадам не знам защо още четете това, но пък времето и когнитивния ви ресурс са си ваши, така че си е ваша работа.