На мен ли нещо не ми е наред или нещо в животът ми не е както трябва?
Това е въпрос, който вероятно всеки си е задавал в някакви моменти от живота и който не е никак лесен и прост. В тази статия ще разгледам взаимната преплетеност на въшна и вътрешна реалност и ще се опитам да му отговоря.
Разграничаването между чисто вътрешен свят и проблем (интрапсихично) и външен свят и проблем е доста трудно и спорно. Да, имаме психика и вътрешен живот, които могат да са в ред или не повече или по-малко, но освен това сме и свързани с всички останали във външния свят в сложни динамични мрежи и е трудно да теглиш чертата и да кажеш къде започват и къде свършват вътрешното и външното, защото има много неща, които са извън нас самите (извън тялото и ума ни), но са силно свързани с нас и това да се чувстваме добре – семейството и близките ни да са добре, да имаме работа и смисъл в живота си, държавата ни да не е в гражданска война или война изобщо и т.н. – това са все неща извън нас, но са важен фактор за чувството ни за благополучие.
Всъщност двете са сравнително неотделими едно от друго и са като двете страните на една монета – ако имаш психологически проблем това вероятно е свързано с проблем с живеенето или ще доведе до ттакъв рано или късно, но и ако имаш житейски проблеми (достатъчно много или големи) това вероятно е свързано с психологически проблем или ще доведе до такъв рано или късно. В този смисъл психологическите проблеми са (или стават) проблеми на живеенето и обратно. Ще дам два примера, за да стане ясно:
ако човек е свръхтревожен има/ще има проблеми с общуването и отношенията с другите;
но ако дълго време не намираш своето място в света (с какво да се занимаваш; партньор; приятелска компания) или ти се случат доста гадни неща в живота – рано или късно ще ти се отрази и няма да се чувстваш добре и ще имаш психологически проблем (дори и такъв да не е отговорен първоначално за стигането до тази ситуация) – ако някой близък те предаде или претърпиш много загуби в живота си – нормално е рано или късно това да се отрази и на психиката ти (колкото и да е здрава всеки има праг на поносимост);
Разделението между двете е донякъде изкуствено, но понякога необходимо.
От една страна много от проблемите на хората са поне частично свързани с външният свят (семейство, партньор, шеф, колеги, приятели и т.н.), а не са „чисто“ психологически.
Например ако човек има реална голяма липса в живота си – ако няма работа или връзки с други хора (или има ужасни, нездравословни такива) тогава е разбираемо да не оперира нормално психологически и да не се чувства добре – до голяма степен проблемът е не психологически, а е свързан с нещо реално, което или липсва или не е както трябва. В този случай колкото и да се работи само по вътрешната реалност на човека (интрапсихично – нагласа, вярвания, отношение към случващото) резултатът все пак ще бъде незадоволителен, защото е на лице житейски проблем/липса, чието решение е свързано с промяна в реалния външен обективен свят. Разбира се е възможно (и доста вероятно) и наши психични наличности да ни вкарват в такива ситуации и тук стигаме до другата страна на монетата:
От друга страна щом човекът се е докарал до такава ситуация или среда и особено ако е стоял в нея продължително време (например токсична връзка или работно място, на което го експлоатират или пък такова с много неприятен шеф или колеги и прочие) – вероятно за това е имало и психологически фактори – прекомерен страх и тревожност от промяна или от мнението и реакциите на хората; наличие на известен мазохизъм; съмнения в себе си и самоограничаващи лични вярвания или друго. Тоест подлежащата психика на човека и нейните особености донякъде е свързана с попадането в такива ситуации или поне с неадекватното реагиране и справяне с тях след първоначалното попадане.
Друг вариант е в реалността житейските обстоятелства да не са толкова лоши, но човек да ги преживява като много по-неприятни и непоносими отколкото са. Ако нищо не удовлетворява човека, въпреки че постоянно сменя работи, партньори, приятели и не може да намери „правилните“ или „перфектните“ работа или партньор или да намери „своето място“ или пък е недоволен, въпреки че изглежда има всичко необходимо, доста вероятно е причините да са предимно вътрешнопсихични.
Най-често проблематичните стиуации са следствие от смесица между двете – психологически проблем и проблем в живота, който допълнително влошава нещата и води до още по-голям/повече психологически проблеми. Но както казах двете (външен и вътрешен свят) се преливат, преплитат и взаимодействат едно с друго по сложен начин – обикновено взаимно се усилват или в отрицателна или в положителна посока. Затова е добре да се погрижим те да работят за нас и да се усилват взаимно в положителна посока (спирала нагоре). Изключително рядко причините за проблемите ни са или напълно във външния свят или напълно във вътрешния свят на човека.
Много често се стига до омагьосан кръг – тези негативни психологически фактори (ограничаващи и маладаптивни базови вярвания, интензивни негативни емоции, вредни поведенчески реакции и модели на отношения) карат човекът да реагира неадаптивно при неблагоприятни обстоятелства (или дори да попада в такива изначално), което пък от своя страна заформя житейски проблематични ситуации, на които реагира неадекватно поради вече споменатите психологически фактори, които пък водят до още по-проблематични ситуации и се получава „водовъртеж“ с мощна притегателна сила, от който е трудно човек да се отскубне или спирала надолу, по която човек се спуска почти неконтролируемо и е трудно да тръгне отново нагоре.
Всъщност по-често хората първоначално се консултират със специалисти (психолози, психотерапевти, други консултанти тип лайф коуч и прочие), когато имат реален житейски проблем относно нещо (проблеми с обстоятелствата в живота), а не „чисто“ психологически.
Почти без изключение обаче отдолу под този повърхностен проблем и тази първоначална заявка изскачат негативни психологически диспозиции, които са предшественици или катализатори и допринасят за неблагоприятното положение и материализирането на проблеми в живота на човека или поне осигуряват, така че веднъж след като му се случи разклащащо в живота събитие да не се справи с него сполучливо.
Без работа по тях и промяната им е вероятно нещата да си продължат по старо му дори при наличието на повърхностна промяна в живота на човека (неудовлетвореността, тревожността, чувството за празнота, самопотискането, неадаптивните реакции спрямо хората и действията им да продължат като се пренесат на ново работно място или в нова връзка или в нов апартамент и т.н.). Разбира се това са слепи петна за самият човек и той рядко е наясно с тях и влиянието им в живота му.
Консултацията с адекватен специалист може да спести на човек много главоблъсканици относно това защо определени аспекти от живота му не са каквито би искал да бъдат, въпреки че се опитва или защо му се случват определени еднотипни сценарии и най-важното – какво е неговото участие във всичко това – как допринася той за случващото се и какво може да започне да прави по различен начин.
Допълнително усложнение е, че в съществуването си ние хората функционираме на много различни нива едновременно и може да има проблеми на всяко едно от тях:
– социално ниво – патологично общество и корупция;
– семейно ниво – патологично семейство;
– индивидуално ниво – патологични вярвания, емоционални и поведенчески модели;
– генетично, клетъчно ниво – клетките/организма ни не функционира както трябва на клетъчно и биохимично ниво;
Може страданието/индивидуалният проблем на човека да е свързан с всяко от тези нива или да е комбинация на няколко нива и е важно това да се анализира внимателно и да се открие подходящото ниво за интервенция и работа.