Емоция, чувство, настроение, усещане, възприятие, мисъл – кое какво е?

В тази публикация ще се опитам да разгранича всички тези понятия едно от друго с уговорката, че за повечето от тях не съществуват общоприети дефиниции – така че имайте предвид, че като цяло в различната научна (и ненаучна литература) повечето от тях често имат различни определения, между които има големи разминавания, а във всекидневието (и не само) някои от тях се използват взаимозаменяемо. Дори на сайта ми и разговорно аз често използвам емоция и чувство взаимозаменяемо, въпреки че не са едно и също нещо както ще видим. Предвид всичко това нямам претенции това да са „най-правилните“ дефиниции на тези термини, защото няма такива, но все пак съм се постарал да са добър компромис между наличните теории, научноизследователската литература и практическата стойност, така че ако човек желае може да се хване за неточности според това кои изследователи и литература е чел и т.н. Все пак според мен това е доста добър синтез на цялата сложнотия и разминавания.

Усещания

Te са най-базовата функция на нервната ни система, а процесът на усещане е необходимата първа стъпка за това мозъкът ни (и ние) да получим информация за характеристиките на обектите и света около нас. Те представляват информацията получена от сетивата ни за физически заобикалящият ни свят. Сензорните им модалности традиционно се смятат за 5 (зрителна, звукова, вкусова, обонятелна, тактилна), но те могат да се разбият на подмодалности и да достигнат до над 15 (например тактилната включва в себе си – усещания за болка, натиск, температура и други). Усещанията отразяват само физическите страни на предметите и явленията и не са специфични за индивида.

Възприятия

Te са базирани на усещанията, но са по-сложен продукт на мозъчна обработка на входните данни от усещанията и интерпретацията на тези усещания – нещо като личното им значение за нас на база минал опит, лични предпочитание и други. Накратко възприятията са усещания с интерпретация. Те могат да имат емоционална окраска и някакви когнитивни (мисловни) компоненти и да са свързани с паметта (миналия опит).
Тук ще спомена и представата като възприятие налично в паметта – репрезентацията на нещо в ума и паметта ни.
Изследвания от последните години подсказват, че възприятието се съпровожда от активацията на мозъчни системи, които отговарят за изпълнението на движения от крайниците, тоест изглежда, че възприятието на обекти и събития не е само пасивен мозъчен процес на регистрация на постъпващата информация и интерпретация на тази информация, а е до някаква степен неизменно свързано с действията/поведението – много повече отколкото се е смятало. Това е тъй нареченията embodiment of perception, което на български би звучало нещо от сорта на втелесяване/отелесяване (идващо от телесно) на възприятието.

Емоции

Те са свързана с физическо, телесно преживяване. Емоциите са базирани на физиологични промени в тялото и обикновено са локализирани някъде в него или поне настъпилите промени се усещат телесно – някъде из тялото. Те са бързи, несъзнателни, автоматични реакции/отговори на случващото се във външната среда или вътрешната ни среда – тоест имат обект, конкретна причина, макар и невинаги да можем да я установим или понякога погрешно да я установяваме. Продукт са на подкорието – подкоровите мозъчни зони, които са еволюционно по-стари, а не на по-новата мозъчна кора и съответно не са задължително свързани с рационалността и логиката. Следователно емоциите могат да са ирационални. Те са временни и дори краткотрайни. Емоциите са едно от първите неща/първото нещо, което преживяваме/изпитваме/усещаме когато се сблъскаме с нещо неочаквано било то стресор (стресираща ситуация, проблем, заплаха и т.н.) или било то нещо хубаво и приятно – непосредствената ни телесна реакция към случилото се в първите секунди/минути отразява емоцията. Емоциите са общи и универсални за всички хора – всички хора ги имат и ги преживяват макар и с различен интензитет (сила). Хората типично могат да ги идентифицират в другите хора без тренировка (с изключения на разстройствата от аутистичния спектър като аутизъм, синдром на аспергер и други, както и евентуално други разстройства с променено функциониране на мозъка).
Има няколко модела на емоциите с различен брой базови/основни емоции. Класическият е на Пол Екман с 6 базови емоции, но аз предпочитам по-модерният, основаващ се на невронаучните изследвания на животни и хора, модел на Як Панксеп, който ще обобщя накратко. Важното тук е, че за всяка от тях са намерени съответните мозъчни вериги отговорни за пораждането им (поне при животни) – тоест вижда се, че зад тях стоят конкретни физически протичащи събития в мозъка. Те са седем на брой и той ги нарича първични емоции (които провокират съответните афективни чувства, но до чувствата ще стигнем малко по-нататък) и всички те са или приятни/възнаграждаващи или неприятни/водещи до избягване на стимула, който ги провокира и включват следните 7 (дал съм ги и на английски, тъй като преводът е мой):
Първична емоция ——————-> Афективно чувство
Ярост (rage) ————————–> Гняв, яд, раздразнение
Страх (fear) —————————> Тревожност, страх
Скръб/Паника (panic/grief) —–> Тъга и самота
Търсене (seeking) ——————> Ентусиазъм, любопитство, интерес
Похот (lust) —————————> Сексуална възбуда/вълнение
Грижа (care) ————————-> Нежност и любов/обич
Игра (play) —————————> Радост

(ПС: знам, че в момента тези от вас с обсесивно-компулсивни тенденции откачат, че линииките не са еднакви и не са точно подравнени хаха)
Те са налични както във всички животни (поне по-сложно устроените – бозайниците) и съответно и при нас – хората.

Чувства

Накратко чувствата биват дефинирани като осъзнати емоции (емоции, които са когнитивно процесирани), тоест те имат когнитивен компонент (висша корова обработка на информацията от мозъчната кора) и изискват някаква осъзнатост за средата, за емоцията и за мисловния процес свързан с нея. По-сложни са от емоциите, а също и по-дълготрайни, защото се появяват след описаната допълнителна обработка, когато на емоциите бива приписано някакво лично значение/смисъл. Могат да са повече или по-малко интензивни от емоциите. Докато емоциите, които са моментни и когато са достатъчно интензивни сякаш ни превземат изцяло – когато си бесен на някой или за нещо, то обикновено няма място за други емоции в този момент, докато не отмине тази емоция, тоест те по скоро се превключват/сменят една-друга, то чувствата често са комбинирани по сложен начин и могат да са налични противоположни чувства едновременно или поне множество различни по отношение на един и същ човек/предмет/събитие, тоест не се взаимоизключват.

Ако трябва да предположа, то емоциите и чувствата са като 2 различни нива, които са взаимосвързани. Моделът би бил нещо като следното: емоция възниква в отговор на някакво събитие, при което постепенно след това възниква чувство като продукт от когнитивна обработка на емоцията, като във времето с постепенната многократна когнитивна обработка това чувство може да се измени (и съответно отношението/настройката ни към случилото се), например – възможно е първо да се ядосаме за нещо, след известно време да се успокоим, но все пак да съжаляваме за него, след това да го приемем и да не ни пука особено, а накрая да сме доволни, че се е получило така, защото по някакъв начин ни е било полезно.

Настроение

То е комплексно състояние сбор от множеството налични чувства и емоции, които образуват продължителен във времето емоционален фон на текущо протичащите психични процеси в нас. То е по-малко интензивно от останалите и е по-всеобхватно и продължително във времето от часове до дни и седмици. Също така няма нужда от контекстуален стимул – тоест може да няма конкретна причина за него или тя да е неясна, докато за емоциите и чувствата обикновено има и тя по-лесно откриваема (макар и понякога все пак трудно).
От време на време се споменава и думата афект с най-различни дефиниции, но аз бих я сложил някъде между чувството и настроението, тъй като е продължителен, но все пак флуктуира. Афект понякога се ползва и за индикиране на това как се чувства човекът, така че е доста объркващо. Някои го определят като включват и емоциите и настроението – нещо като базово усещане за чувство, което на мен ми звучи донякъде като настроението, така че предполагам могат да се ползват и взаимозаменяемо с чиста съвест.

Взаимодействие между гореизброените:
Продължителните във времето чувства могат да повлияят на/допринесат за/създадат определено настроение, което пък от своя страна да влияе на последващото преживяване на чувствата и моментните емоции, които човек преживява. Така че те се повлияват едно друго, тоест има двупосочна връзка (взаимодействие) между тях.

Мисъл

Никой от нас няма проблем да говори за мислите си или още по-малко да ги мисли, но от невронаучна гледна точка засега мислите са мистерия – не е ясно как възникват и плод на какво са, как стигат до съзнанието ни/просто изскачат/се появяват в него и т.н. Сложното мислене (имам предвид мисленето за сложните закони на физиката, химията или математиката) – такъв тип съзнателно и целенасочено мислене определено изисква работата на висшите корови зони, но случаите когато просто някаква мисъл/идея се появява в главата ни – за тях кой знае откъде идват и по какъв начин се случва това, поне засега.

Навик

Той е утвърден, обичаен модел на поведение, който не е нещо абстрактно, а всъщност е вкоренен до някаква степен във физиологията на мозъка ни – тоест той е нещо физическо съществуващо в нас (в мозъка ни). Именно затова и е толкова трудно първо да създадем нов навик (защото тепърва трябва да го вграждаме в мозъка си – като посаждане на растение и поливането му дълго време), а след това пък е трудно да го отстраним, защото е като изкореняване/отсичане на голям плевел/дърво/растение, което е растяло с месеци или години и е станало по-здраво и по-голямо. Именно затова е добре да сме внимателни какви навици изграждаме. Писал съм нещо за процесът на автоматизация (създаване на навици) в публикацията Съзнаваното и несъзнаваното – две отделни системи, но в бъдеще определено ще има и по-подробна информация по темата.

Каква е целта на емоциите – тяхната еволюционна функция и стойност (защо са се появили), какво е мястото им в модерния ни начин на живот и с кои мозъчни области са свързани може да прочетете ТУК.