Емоция, чувство, настроение, усещане, възприятие, мисъл – кое какво е?

В тази публикация ще се опитам да разгранича всички тези понятия едно от друго с уговорката, че за повечето от тях не съществуват общоприети дефиниции – така че имайте предвид, че като цяло в различната научна (и ненаучна литература) повечето от тях често имат различни определения, между които има големи разминавания, а във всекидневието (и не само) някои от тях се използват взаимозаменяемо. Дори на сайта ми и разговорно аз често използвам емоция и чувство взаимозаменяемо, въпреки че не са едно и също нещо както ще видим. Предвид всичко това нямам претенции това да са „най-правилните“ дефиниции на тези термини, защото няма такива, но все пак съм се постарал да са добър компромис между наличните теории, научноизследователската литература и практическата стойност, така че ако човек желае може да се хване за неточности според това кои изследователи и литература е чел и т.н. Все пак според мен това е доста добър синтез на цялата сложнотия и разминавания.

Усещания

Te са най-базовата функция на нервната ни система, а процесът на усещане е необходимата първа стъпка за това мозъкът ни (и ние) да получим информация за характеристиките на обектите и света около нас. Те представляват информацията получена от сетивата ни за физически заобикалящият ни свят. Сензорните им модалности традиционно се смятат за 5 (зрителна, звукова, вкусова, обонятелна, тактилна), но те могат да се разбият на подмодалности и да достигнат до над 15 (например тактилната включва в себе си – усещания за болка, натиск, температура и други). Усещанията отразяват само физическите страни на предметите и явленията и не са специфични за индивида.

Възприятия

Te са базирани на усещанията, но са по-сложен продукт (конструкт) на мозъчна обработка на входните данни от усещанията и интерпретацията на тези усещания – нещо като личното им значение за нас на база минал опит, лични предпочитание и други. Накратко възприятията са усещания с интерпретация. Те могат да имат емоционална окраска и някакви когнитивни (мисловни) компоненти и да са свързани с паметта (миналия опит).
Тук ще спомена и представата като възприятие налично в паметта – репрезентацията на нещо в ума и паметта ни.
Изследвания от последните години подсказват, че възприятието се съпровожда от активацията на мозъчни системи, които отговарят за изпълнението на движения от крайниците, тоест изглежда, че възприятието на обекти и събития не е само пасивен мозъчен процес на регистрация на постъпващата информация и интерпретация на тази информация, а е до някаква степен неизменно свързано с действията/поведението – много повече отколкото се е смятало. Това е тъй нареченията embodiment of perception, което на български би звучало нещо от сорта на втелесяване/отелесяване (идващо от телесно) на възприятието.

Настроение/афект/афективни чувства/чувства

Афектите са прости чувства отразяващи усещания на приятно/неприятно; комфортно/дискомфортно; спокойно/напрегнато – идващи директно от състоянието на вътрешните физически системи на тялото ни. Те служат за показател за случващото се в телесните ни системи – нещо като обзор/отчет за вътрешното ни състояние – ментално отражение на физическите ни телесни усещания и са свойство на съзнанието и съответно са с нас през цялото ни будно време. Когато афективните чувства са много силни често мозъкът създава от тях емоции – придава им значение като емоции (положителни или отрицателни). Тоест те са един от градивните блокове/базовите съставки на емоциите.
Настроението/афектът е нещо универсално и налично при всички хора, а дори вероятно и при животните.

Възприятието ни за всичко включително и за информацията идваща от всяко от сетивата ни е повлияно от настроението/афекта ни – според настроението ни възприемаме другият/ите по-положително, по-неутрална или по-отрицателно отколкото са иначе. Но те са много неточен/неясен показател за случващото се във физическите ни системи – можем да се чувстваме гадно или скапано, защото кръвната ни захар е ниска или имаме малко допамин или серотонин или ни се прави секс или се чувстваме самотни… И мозъкът ни започва да предполага каква е причината да се чувстваме така… и понякога познава, а друг път не познава.

Емоции

Те са сложен конструкт, който мозъкът ни автоматично създава и са свързани с физическото ни, телесно преживяване. Емоциите са нашето разбиране (интерпретация, конструкт) за това какво представляват и означават телесните ни усещания в контекста, в който се намираме. Те са бързи, несъзнателни, автоматични реакции/отговори на случващото се във външната среда или вътрешната ни среда – смисълът, който придаваме на телесните си усещания в контекста ни (и е възможно често да грешим относно този смисъл и причината да се чувстваме по определен начин или изобщо да не можем да я установим).
Емоциите могат да са ирационални и нелогични/необоснавани (все пак представляват просто предположение на мозъка ни за промените в тялото ни (за това, което се случва в нас) по отношение на контекста ни/случващото се навън в света или вътре в нас).
Те са временни и дори краткотрайни и са едно от първите неща/първото нещо, което преживяваме или по-точно автоматично създаваме ние самите (мозъкът ни) когато се сблъскаме с нещо неочаквано било то стресор (стресираща ситуация, проблем, заплаха и т.н.) или било то нещо хубаво и приятно, защото представляват интерпретация на непосредствената ни телесна реакция спрямо случилото се. Емоциите не са универсални за всички хора – в определени култури хората нямат концепции за емоции и не ги конструират, а преживяват само афект.
В ежедневието емоциите биват приравнени с чувствата – двете се използват взаимозаменяемо, но технически това не е точно така.

Мисъл

Никой от нас няма проблем да говори за мислите си или още по-малко да ги мисли, но от невронаучна гледна точка засега мислите са мистерия – не е ясно как възникват и плод на какво са, как стигат до съзнанието ни/просто изскачат/се появяват в него и т.н. Сложното мислене (имам предвид мисленето за сложните закони на физиката, химията или математиката) – такъв тип съзнателно и целенасочено мислене определено изисква работата на висшите корови зони, но случаите когато просто някаква мисъл/идея се появява в главата ни – за тях кой знае откъде идват и по какъв начин се случва това, поне засега.

Навик

Това е утвърден, обичаен модел на поведение, който не е нещо абстрактно, а всъщност е вкоренен до някаква степен във физиологията на мозъка ни – тоест той е нещо физическо съществуващо в нас (в мозъка ни). Именно затова и е толкова трудно първо да създадем нов навик (защото тепърва трябва да го вграждаме в мозъка си – като посаждане на растение и поливането му дълго време), а след това пък е трудно да го отстраним, защото е като изкореняване/отсичане на голям плевел/дърво/растение, което е растяло с месеци или години и е станало по-здраво и по-голямо. Именно затова е добре да сме внимателни какви навици изграждаме. Писал съм нещо за процесът на автоматизация (създаване на навици) в публикацията Съзнаваното и несъзнаваното – две отделни системи, но в бъдеще определено ще има и по-подробна информация по темата.

Щом си стигнал до тук значи намираш материалите за полезни, интересни и информативни.
Подкрепи създаването на още повече такива чрез малък ежемесечен абонамент в Patreon на този линк и в замяна получи достъп до една моя здравословна практика месечно, обяснение за нейните механизми и имплементация.