След като в една от предните статии писах как е възможна промяната посредством свойството на нервната система невропластичност (ТУК), а в друга от кои процеси в мозъка зависи невропластичността и как може да бъде активирана (ТУК), сега ще спомена някои от аспектите, свързани с продължителността на този процес.
Този въпрос няма еднозначен отговор, но все пак ще опиша някои от променливите, които се отразяват на продължителността на процеса.
Например научно установено е, че изграждането на нов навик може да отнеме между 18 дни и 254 дни за различни хора за един и същ навик, което е доста голяма вариация.
Ако искате да научите как да съкратите този период, тоест да учите/да се променяте по-ефективно (по-бързо, по-лесно, да имате повече мотивация и задържате наученото за по-дълго), то можете да направите това чрез курса, който създадох за целта на уебсайта ТУК.
Както стана ясно в предните публикации зад всяко поведение/реакция, мисъл, чувство стои подлежаща невронна активация, така че:
1) Един от най-важните параметри е дълбочината на вкорененост в мозъка на въпросните невронни вериги, които са свързани с това, което човекът иска да промени – колкото по-отъпкани и подсилени са, толкова по-трудно и бавно ще бъдат променяни. Това е трудно да бъде измерено засега, но с развитието на невроизобразителните методи няма да остане така. Очевидно при по-дълго поддържани маладаптивни мисловни и поведенчески модели и навици (например употреба на субстанции от 15 години) или по-тежки психични нарушения от типа на личностовите разстройства или тежки развитийни травми (при ранно детско сексуално, физическо, емоционално насилие или силно неглижиране) този процес на промяна ще отнема много по-дълго време, тъй като всичко е много по-дълбоко вкоренено в мозъка на неврофизиологично ниво отколкото при по-кратко поддържани маладаптивни модели и навици (употреба на субстанции от 3 месеца вместо от 15 години например) или скорошно възникнали психологически проблеми (депресия след скорошна раздяла или смърт, постстресово травматично разстройство вследствие на скорошен инцидент). Ако от 20+ години сте практикували даден модел на поведение, мислене или емоционална реакция и сте станали толкова добър, че можете да сте „световен шампион“ в него, то по всяка вероятност промяната му ще отнеме доста по-дълго повече от месец-два (това разбира се не означава, че не си заслужава да се полагат усилия в тази посока, според мен лично, ако човек има как да спести или намали страданието и болката в живота си чрез собствените си действия – това би било най-добрата инвестиция на време и усилия в живота му, но това си е просто моето мнение).
Както съм обяснявал в предишни статии, мозъкът иска да автоматизира и направи рефлекс колкото се може повече обичайни дейности (да ги вгради/вкорени дълбоко в себе си на неврофизиологично ниво), за да не изискват усилие и енергия и така да оптимизира дейността си. Съответно колкото повече се практикува дадена дейност или се мисли за нещо определено или се преживява определена емоция, толкова повече човек автоматизира тези неща, те се вграждат в мозъка му, той започва да ги прави рефлексно и те стават втора негова природа. По този начин е много по-вероятно да ги извършва и в бъдеще. Ако това е здравословен навик – това е изключително полезно, но ако е вреден – тогава се превръща в проблем и с времето става все по-трудно промяната му (изкореняването му).
Затова е важно максимално рано и бързо човек да предприема стъпки в посока положителна промяна, защото колкото повече отлага – толкова по-трудно става, защото с практиката съответните невронални връзки се окопават дълбоко, а и освен това невропластичността намалява с възрастта.
2) Друг критично важен параметър е колко усилено се работи по промяната. Ако отделяш по час на седмица, то вероятно скоро няма да получиш никакви резултати и промяна, от друга страна ако отделяш по един час на ден на необходимата за промяната или научаването практики и дейности, то ще видиш резултати пъти по-скоро, тъй като инвестираш повече време и съответно усилия, а както казах в предната публикация за невропластичността – този процес при възрастните изисква определени условия и е труден (но пък е по-трудно човек да седи и да се мъчи по-старите начини, знаейки че това му вреди или не е най-доброто за него и знаейки, че би могъл да предприеме действия, за да промени положението си). Това е като заплащането за работа на час – ако работиш повече часове получаваш повече пари – тук е същото, ако инвестираш повече часове – получаваш по-голям резултат.
Едновременно с това е важно и на старите модели/навици/дейности/начини на интерпретиране да се отделя минимално време и внимание, защото иначе биват допълнително утвърдени и това пречи на разпадането (погасяването) им. Накратко – тренирайте това, в което искате да сте добри и да можете, а не това, в което не искате да сте “световни шампиони”, например да се карате с близките си, да прецаквате връзките си, да си тровите живота (преносно и буквално чрез субстанции), да се проваляте във всичко, което започнете или дори да не започвате нищо и прочие “невероятни и широко ценени” умения, които допълнително ще ви вгорчат живота.
3) Освен отделяното време е важна и ефективността на усилията, които полагаме. Инвестирането на най-много време по дейностите, които биха ни дали най-добър резултат и по-малко време за второ и третостепенни дейности, би повишило ефективността ни и съответно съкратило времевия диапазон. Например ако уж работиш по промяната, но през това време си разсеян, защото си цъкаш на телефона половината време или поглеждаш филма на екрана или си мислиш за това колко страхотно би било еди какво си – тогава по-скоро си губиш времето отколкото да вършиш нещо ефективно и не бива да очакваш резултат, защото едно от базовите условия за невропластичност/промяна е наличието на силен интензивен фокус (концентрация) върху дейността/материала, с който се занимаваш.
Втора и трета точка зависят до голяма степен от мотивацията на човека, както и от доброто познание и вследствие на него планиране как най-ефективно и бързо да се случат желаните промени.
Също така на теория е възможно да съществуват индивидуални различия в рамките на мозъчна невропластичност при различните хора –предполагаемо различните хора да имат различно ниво/граници на невропластичност. Доколкото съм запознат, няма изследвания и данни за наличието или липсата на такива разлики, така че е просто моя спекулация на база логика и теоретични познания. Но едно е сигурно – с възрастта невропластичността намалява, което прави по-трудно извършването на промени и ученето на нови неща, но за щастие тя никога не изчезва напълно – има множество свидетелства за хора на по над 60 години, които тепърва усвояват определени умения и знания.
След като всичко това е изяснено, все пак колко време горе-долу отнема този процес?
Според изследванията невронните пътеки могат да се променят за няколко месеца (4-6 месеца), но както казах това зависи и от изброените променливи, както и вероятно от други такива, които не съм се сетил да включа в този момент. Освен това веднъж като бъдат горе-долу установени нови невронни вериги (нови начини на поведение, мислене и преживяване на събитията в света), то това не означава автоматично, че старите изчезват, а напротив – те все още са налични до някаква степен и е възможно да бъдат активирани в определени моменти, най-вече когато ни е трудно и сме под силен стрес или сме разстроени. Малко по-надолу отново споменавам тази неизбежна част от процеса на промяна.
При личностовите разстройства например промяната изисква години (1-5) и дори и тогава може да не се постигне голям ефект, докато при скорошно негативно житейско събитие (фобия, травматично преживяване и т.н.) и при положение, че човекът по принцип е бил относително психически стабилен и добре конституиран – няколко месеца или дори седмици могат да са достатъчни.
Накратко казано – за по-леките състояния и проблеми 4-6 месеца при интензивна работа, за по-тежките година-две, а понякога и повече.
Внезапно ли се случва промяната?
Друго важно уточнение е, че промяната обикновено не се случва внезапно като прещракване/превключване на нова скорост или нов курс, а постепенно чрез количествени изменения – изместване на съотношението на старо към ново от 100% към 0% на различно такова. В някакъв момент стават изравнени – например около 50%-50% и тогава човекът периодично има чувството, че се лашка между двете (старият и новият модел) и това действително е така, защото и двете са установени до някаква степен в него и осцилира (превключва) периодично между новите и старите модели според обстоятелствата в конкретните моменти. Това е напълно окей и е нормална част от процеса. С течение на времето и продължителната работа, това съотношение все повече се измества в полза на новото, и старите модели и начини се проявяват все по-рядко и по-рядко, например само в най-лошите дни и при най-трудните за човека обстоятелства.
Има случаи, при които изглежда, че промяната се случва внезапно – сякаш нещо се превключва в човек и изглежда като качествено изменение отколкото като количествено, но както съм написал „изглежда“ – дали е така наистина никой не знае и в бъдеще с развитието на науката и технологиите вероятно ще получим отговор и на този въпрос – дали промяната е плод на количествени или на качествени изменения, или и на двете.
В заключение бих казал, че не е толкова важно колко време отнема промяната, а дали за него си заслужава, защото ако човек смята, че си заслужава, то той наистина ще го иска много силно, а това е по-важният параметър. Дали този процес ще отнема 5 месеца или 15 месеца или 3 години – това е от по-малко значение за такъв човек, който е високо мотивиран, знае какво иска и се стреми към него ежедневно. “Този, който има своето защо може да понесе всяко как” – това е написал Ницше по отношение на живота, но то може да се отнася и за всяка дейност в самия живот.
Така че остава най-важният въпрос:
Заслужава ли си промяната всички тези усилия?
Ако на човек му отнеме 1 година или дори 2 години да осъществи огромна промяна в живота си или дори множество промени, които са свързани по между си и по този начин си осигури, че в следващите 20-30 години ще има много по-високо качество на живот и ще се чувства по-удовлетворен или има по-добри отношения с околните или дори удължи живота си, ако например намали или спре цигарите, алкохола или наркотиците или дори всичко това на куп, то за мен тогава изглежда като страхотна сделка – полагаш усилия 1-2 години и после десетки години береш плодовете от тези усилия. Разбира се това е моята гледна точка и със сигурност има множество хора, които биха избрали противоположното – да се мъчат десетки години, защото не искат да се положат усилия и да се мъчат 1-2 години и това е окей стига да е съзнателно избрано решение, за да няма после „ама на мен никой не ми каза, ама аз не знаех” и т.н. Една от причините да се занимавам с това, което се занимавам включително и да публикувам материали в този сайт е да помагам на хората да правят информирани избори за себе си и живота си. От там нататък дали избират едно или друго за мен няма значение, това си е тяхна работа, важното е да решават какво да правят и да го правят съзнателно, за да може цялата отговорност (и евентуално вина) да е тяхна, а не да я прехвърлят навън, когато нещата не са се получили добре за тях след това.
Така че съзнателното решение, силното желание и високата мотивация са първите и най-важни предпоставки за успеха. Разбира се не са единствените – след това вече идва наред планирането, което може да бъде направено така че да осигурява максимален шанс за успех или минимален шанс за успех и затова е добре да бъде интелигентно направено вземайки предвид подводните камъни и възможни пречки предварително и подготвяйки се за тях. Накрая идва и самото изпълнение, от което разбира се зависи дали ще бъде достигнат желаният резултат (приемайки че високата мотивация и добрият план са налични и няма проблеми в тях).
По въпроси и за асистиране относно всички тези стъпки за желаната от вас промяна (първоначално мотивиране, създаване на работещ план и стъпки и изпълняването им) може да се обърнете към мен.