Нервна система

Какво представлява нервната система

Нервната система (НС) е комплексна система от добре организирани нервни клетки, която отговаря за всички процеси в тялото и чиято цел е да осъществява връзката на организмите с външната и вътрешната среда (всички органи и системи в организма), така че да реагират адаптивно към постоянно изменящата се въшна и вътрешна среда – да напасва вътрешното състояние така че да съвпада с изискванията на външната среда.
Състои се от специален тип нервни клетки – неврони, които комуникират посредством електрохимични сигнали много бързо и точно с другите клетки, както и от глия/глиални клетки, които преди се е смятало, че изпълняват само опорна и защитна функция, но последните години изследвания откриват, че има разнообразни допълнителни важни функции (като метаболитна роля – в обмяната на веществата, подхранване на невроните и почивстваща функция) и всъщност заемат около половината от пространството в мозъка, тъй като са между 10 и 50 пъти повече от самите неврони, които пък са около 100 милиарда в мозъка.
Нервната система контролира поведението и работата на органите и отговаря за 5 основни функции и генерирането на продуктите им, които всъщност представляват и всичките ни преживявания:
1) усещане – трансформира механичните стимули в електрически импулси (между невроните) и по този начин осигурява сетивността. Нямаме волеви контрол върху тях.
2) възприятие – кои усещания осъзнаваме в момента, както и оценката и интерпретациите на тези усещания. Имаме известен контрол върху тях.
3) генериране на емоции/чувства – състояния свързани с тялото и ума, които представляват нещо като оценки на база комбинация между възприятия и мисли за телесните усещания и ни карат или да искаме да действаме и да извършим дадено действие или да не действаме и да не извършим дадено действие.
4) генериране на мисли – могат да възникват спонтанно на заден план или да ги създаваме целенасочено.
5) генериране на действия/поведение – отново може да са спонтанни или волево планирани и целенасочени.

Всичките 5 включват и тялото и ума, но зависят от вътрешното ниво на будност/възбуда/активност на нервната система вариращо между двете крайности на бдителност и сън, което зависи от автономната/вегетативната НС, за която ще стане дума по-долу (защото ако си мъртъв – не можеш да имаш никое от горните).
За доброто функциониране на нервната ни система е изключително важен добрият сън, без него действието ѝ бива “разкъсано”.

За да се справя ефективно организма ни и да отговаря на стимули от средата (външни или вътрешни) и да извършваме определени действия или организма ни да се развие в течение на живота ни и изобщо за каквото и да е необходимо клетките в нас да комуникират помежду си. Тази комуникация става чрез сигнализиращи молекули – хормони и невротрансмитери. Това са вестоносците на нервните ни клетки, чрез които те говорят помежду си и с останалите клетки в тялото. Различните невротрансмитери и хормони влияят по различен начин на различните аспекти на нашето физиологично и психологическо функциониране – настроението ни, хранителните ни навици, способността за учене, сънят, сексуалното желание, мисленето ни и всичко останало. Повече за невротрансмитерите и хормоните ще научите в статия посветена само на тази тема – ТУК.

Нервната система се разделя на две подсистеми (от анатомична гледна точка) – централна нервна система (ЦНС) и периферна нервна система (ПНС).
ЦНС се състои от главния и гръбначния мозък и целта и е да координира дейността на всички органии и части на тялото. Дейността и се основава на два противоположни физиологични процеса – възбуждане и задържане (инхибиция). При хората и повечето животни при увреди на участъци от ЦНС, тя почти не се възстановява (с изключение на някои риби и земноводни – при тях се възстановява след увреди).
ПНС се състои от нерви, възли (ганглии), рецептори (нервни окончания) разположени извън ЦНС. За разлика от ЦНС, ПНС се възстановява при увреди с около 1мм на ден при хората и животните.
Като цяло е важно да се знае, че нервната ни система отговаря за всичко случващо се в и с нас, управлява целия ни организъм и не е само в мозъка и в главата/мозъка ни, а е разпределена из цялото ни тяло. Следователно и мозъка и тялото са важни по отношение на нашата НС и регулацията ѝ (или дисрегулацията ѝ). Затова и е добре, когато работите с психотерапевт или психолог да се обръща внимание на дейността и на мозъка и на тялото, тъй като в психотерапията например има школи, които се фокусират само върху когнитивна работа или само върху психотелесна работа. Школата, в която аз се обучавам е интегративна и съчетава няколко основни подхода и целта е точно работа на всички важни фронтове за постигане на желаните цели максимално ефективно.

Функционално нервната система отново се дели на две части – телесна (соматична) нервна система и вегетативна (автономна) нервна система.
Работата на телесната е свързана с външната среда – доставяне на информация за сетивни стимули от външния свят и изпращане на двигателни импулси към мускулатурата за придвижване на тялото в пространството. Информацията от соматичната нервна система се осъзнава и дейността и подлежи на волеви контрол.
Вегетативната е отговорна за регулирането на дейността на вътрешните органи и жлези и поддържане на телесната хомеостаза (оптимални вътрешнотелесни условия – вътрешното равновесие) и съответно носи информация за дразнения от вътрешните органи и изпраща импулси към гладката мускулатура на вътрешните органи, съдовете и жлезите с вътрешна секреция. Тя работи автономно от съзнанието (което е добре, защото ако трябваше да мислим да дишаме, да контролираме сърдечния си ритъм, или да секретираме тестостерон съзнателно, животът ни щеше да е доста труден и вероятно нямаше да издържим дълго).
Информацията от автономната (вегетативната) нервна система не се осъзнава през повечето време, но подлежи на осъзнаване при фокусирано внимание (например при проследяване на сърдечния ритъм или на дишането, а същи и когато нещо наистина се е объркало и организма ни не функционира както трябва). Дейността и подлежи на ограничен волеви контрол, но все пак подлежи и следователно можем да менажираме нивото си на физиологична възбуда до някаква степен чрез дихателни и телесни практики, чрез фокусиране или дефокусиране на погледа. Генерално има 2 вида инструменти за контролиране на автономната възбуда – такива насочени към повишаване на прага ни на стрес и такива, чиято цел е да променят нивото ни на стрес/автономна възбуда на момента в определени ситуации. За тези инструменти ще пиша в бъдещи публикации, тъй като саморегулацията на физиологичната възбуда е изключително важна за доброто качество на живота във всяка негова сфера и оптималното представяне и следователно са свързани с удовлетвореността ни.

Вегетативната нервна система има 2 дяла, които имат притовоположно действие върху тялото и вътрешните органи – симпатиков и парасимпатиков. Двата дяла са под влиянието на хипоталамуса (подхълмието) и лимбичната система. Те си предават импулси чрез различни невромедиатори – адреналин за симпатиковия и ацетилхолин за парасимпатиковият.
Симпатиковия дял/система произлиза от гръбначния стълб и основната му дейност е да организира работата на тялото и вътрешните органи при състояние на напрежение и заплаха, докато ефектите на парасимпатикуса са свързани с привеждане на организма в състояние на покой – когато няма заплахи и стресори за организма.
Съответно симпатиковата дейност/импулси чрез сигнализацията на адреналина води до разширяване на зениците, ускоряване на сърдечната дейност, свиване на кръоносните съдове (за да може при нараняване да не загубим много кръв), кръвта отива към мускулите (за да се бием или бягаме и затова ръцете и краката ни стават студени и се потят едновременно), повишаване на кръвното налягане, разширяване на бронхите, намаляване на дейността на храносмилателната и отделителната система.
Основна функция на симпатикусът е реакцията на „борба или бягство“ както и реакцията на замръзване (вцепеняване, свиване на тялото), при която организмът се мобилизира под влиянието на стрес или заплаха, за да подготви тялото за справяне със заплахата посредством една от горните 3 реакции и се подготвя да бяга или да се бие или просто се вцепенява – като и към трите са релевантни горепосочените телесни реакции. Това води до ускорена сърдечна дейност и дишане, повишена температура, увеличен приток на кръв в мускулите – увеличена физиологична възбуда. Използва невротрансмитера норадреналин (норепинефрин) и активира освобождаването му по време на реакцията.

Парасимпатиковата система/дял произлиза от гръбначния стълб и продълговатия мозък и обгръща симпатиковата, работейки в синхрон (или поне би трябвало). Съответно импулсите на парасимпатикуса действат наобратно на симпатиковите – свиват зениците, забавят сърдечната дейност, разширяват кръвоносните съдове, понижават кръвното налягане, свиват бронхите, увеличават дейността на храносмилателната и отделителната системи.
Под действието на парасимпатиковите импулси организмът се демобилизира и се успокоява, за да запази своята енергия или да се възстанови (например след като е бил активен симпатикуса известно време, но заплахата е отминала) – задейства се режим на почивка (отдих и отмора) като целта е организмът да възстанови състоянието и функциите си до нормалните такива – преди реакцията на “борба или бягство” или вцепеняване. Активността му води до намаляване на физиологичната възбуда.

Тези 3 реакции (борба, бягство, замръзване) са основните реакции при всички животни и при хората в ситуация на възприета опасност и придружаващите ги телесни реакции, които са активират при стрес имат ключово значение за телесното и психичното ни здраве. Затова е необходимо автономната ни нервна система (и съответно тялото ни) да е добре регулирана като се научим да следим телесните си усещания и да балансираме работата на 2-та дяла (симаптиков и парасимпатиков) – двата дяла са като педалите на кола – на газта и на спирачката – необходимо е и двата да са в изправност – балансът между двата дяла е от огромно значение за благосъстоянието и здравословното функциониране на организма. При дисбаланс във функционирането на симпатикуса и парасимпатикуса това може да доведе до телесни симптоми (свързани с тревожните разстройства) и сексуални дисфункции, за което ще пиша в бъдещи статии.

Нервната система организира дейността ни в 3 посоки – неща към които да сме привлечени и да искаме (провокират положителни емоции); неща, които да избягваме (провокират негативни емоции); неща към които да сме неутрални (не ги забелязваме, не им обръщаме внимание – не провокират емоции). Повече за целта на емоциите може да прочетете ТУК.
Може да се каже, че нервната система е сложна система, чиято цел е да прави прости категоризации.

За възстановяването на баланса в НС – калибрирането на НС има 4 основни подхода:
1) Поведенчески – през поведението
2) Хранителен – чрез диетата и храната
3) Добавки – чрез приемане на добавки
4) Медикаментозен – чрез приемане на медикаменти.
Тук на сайта ми ще получавате информация основно за първият – как можем чрез поведението си да синхронизираме двата дяла на НС, да превключваме между тях и да я калибрираме по желан от нас начин, докато другите ще бъдат споменавани тук-там накратко.

Щом си стигнал до тук значи намираш материалите за полезни, интересни и информативни.
Подкрепи създаването на още повече такива чрез малък ежемесечен абонамент в Patreon на този линк и в замяна получи достъп до една моя здравословна практика месечно, обяснение за нейните механизми и имплементация.