Невротрансмитери, невромедиатори, хормони и системи им

В тази статия ще обобщя накратко какво представляват невротрансмистерите, невромедиаторите и невромедиаторните системи, невромодулаторите и хормоните и ще я използвам за хранилище за линкове към статии относно всяка отделна система в детайли в бъдеще.
Ако сте пропуснали първата ми статия относно нервната система може първо да минете през нея – ТУК.

Забележка: въпреки че се опитвам да съм запознат с най-новата информация по тези теми, те не са тясната ми специализация, освен това в сферата има множество неясноти и разминавания в различни източници (най-често според това колко нова е информацията или различни разбирания и интерпретации на съществуващите данни) и в допълнение постоянно излизат нови и нови научноизследователски проучвания относно всички тях, така че е възможно и разбираемо да се съдържат неточности.

За да се справя ефективно организма ни и да отговаря на стимули от средата (външни или вътрешни) и да извършваме определени действия или организма ни да се развие в течение на живота ни и изобщо за каквото и да е необходимо клетките в нас да комуникират помежду си. Тази комуникация става чрез сигнализиращи молекули – хормони и невротрансмитери. Това са вестоносците на нервните ни клетки, чрез които те говорят помежду си и с останалите клетки в тялото. Различните невротрансмитери и хормони влияят по различен начин на различните аспекти на нашето физиологично и психологическо функциониране – настроението ни, хранителните ни навици, способността за учене, сънят, сексуалното желание, мисленето  ни и  всичко останало.

Какво са невротрансмитерите и хормоните и за какво служат?

Генерално невротрансмитерите биват освобождавани от нервната система и използвани за локална сигнализация на кратко разстояние (между 2 неврона чрез синапсите в синаптичната цепка) и работят мигновено в рамките на секунди, докато хормоните биват освобождавани от ендокринната система (жлезите с вътрешна секреция) за сигнализация на далечни разстояния, пътуват през кръвта и ефектът им се усеща по-бавно (часове до дни след това с изключение на незабавно действащи като адреналина например).
Друга съществена разлика е, че невротрансмитерите могат да влияят на волеви и на неволеви действия, докато хормоните винаги работят неволево.
Хормоните и невротрансмитерите работят заедно, така че да контролират работата предимно на моторните неврони в тялото ни. Освен това те са начинът на природата да ни наклони/предразположи към определено поведение.
В нервната ни система има над 40 невротрансмитера повечето от които не са детайлно проучени, а дори и за тези които са най-проучвани не се знае всичко.
Смята се, че има 7 основни невротрансмитера – ацетилхолин, ГАМК (гамааминомаслена киселина), глутамат, допамин, норадреналин (норепинефрин), серотонин, хистамин, които отговарят за повечето дейности.
Самите невротрансмитери спадат към различни категории спрямо химичните и молекулярните си свойства – аминокиселини (глутамат, глицин, ГАМК); моноамини (допамин, норадреналин); невропептиди (опиоидите – ендорфини, енкфалини); пурини (аденозин).
Има възбудни и инхибиращи (потискащи) невротрансмитери – първите стимулират активността (глутамат, ацетилхолин, хистамин, допамин, норадреналин), докато вторите потискат активността на невроните (ГАМК е основният).

Сферата е объркваща поради множество причини, някои от тях са:
1. Допълнителната категория невромедиатори (невромодулатори). Разликата между невромодулация и невротрансмисия е в продължителността на действие на химичното вещество върху синапса. Невромедиаторите (или невромодулаторите) влияят доста по-продължително време и целта им е да медиират/модулират дейността на други неврони и невронни вериги в мозъка тоест на невротрансмисията – тоест да усилват активността на едни мозъчни вериги и да потискат/намаляват активността на други. Най-познатите невромодулатори са също и невротрансмитери (допамин, серотонин, ацетилхолин, норадреналин, хистамин), което е доста объркващо за незапознатите с материята хора. Невромодулаторите са модулатори на вече случващата се комуникация между невроните и според увелчиеното им или намаленото им количество усилват или отслабват протичащата комуникация и съответно определят нейната важност, паметност и степен на отъпкване на участващите в нея невронни вериги.
Идеята е невромодулаторите да работят заедно с невротрансмитерите и да усилят възбудния или потисния отговор на рецепторите на невроните. Често е невъзможно да се определени кои химични съединения в момента действат като невротрансмитери и кои като невромодулатори.
2. Допълнителна категория неврохормони – те биват синтезирани в неврони в мозъка, но секретирани в кръвта откъдето пътуват към по-далечни тъкани. Най-известните такива са окситоцин и вазопресин произведени от хипоталамуса.
3. Някои невротрансмитери имат и хормонални функции, които са различни от невротрансмитерните функции (например допамина в хипоталамуса действа като неврохормон);
4. Възможно е един неврон да произвежда и освобождава едновременно повече от един невротрансмитер, което в миналото се е смятало за невъзможно.
5. Изглежда е възможно различните синапси на един неврон да действат сравнително независимо и различните части на един неврон да синтезират различни невроактивни вещества, което увеличава неимоверно метаболитната и фунцкионалната комплексност на нервната ни система.
6. Ефектът на един и същ невротрансмитер може да е различен и зависи от типа рецептора върху който се изсипва – може върху едни рецептори да действа възбудно, а върху други инхибиращо (например ацетилхолина).
7. Наскоро биват открити тъй наречените „неконвенционални“ невротрансмитери, които не следват обичайните правила за невротрансмисия (например ендогенните канабиноиди и газотрансмитерите).
8. Някои хормони действат и като невротрансмитери в мозъка независимо от обичайните си хормонални функции
9. Социалният контекст и предишняит опит могат да влияят на хормоните и невротрансмитерите, които влияят на поведението и на способността или неспособността ни да направим нещо

Невротрансмитерните и хормоналните системи са дълбоко вградени в нас и правилното им функциониране е от критично значение за оцеляването и благосъстоянието ни. Въпреки че действат автоматично и несъзнавано, все пак е възможно да влияем на тези системи като това става най-често поведенчески и по-рядко когнитивно (чрез мислене), но не как да е произволно и пожелателно, а чрез конкретни такива базиране на знание как функционират тези базови биологични системи.

Генерално тестостерона, допамина и норадреналина (и адреналина) вървят заедно и са близки братовчеди и общопроизводни. На феноменологично ниво всяко от тях насочва преживяването ти навън – да искаш, да търсиш, да действаш и т.н.
От друга страна серотонина, окситоцина и опиоидите правят хората летаргични и понижават активността им, осигурявайки им преживяване на задоволство, удовлетвореност, блаженство и прочие.
По-детайлна информация за всяка от системите и химичните съединения, които използва ще научите в бъдещи статии по тях, които ще линквам по-долу в списъка в течение на времето, когато ги пиша.
Списък на основните невротрансмитери и невромедиаторни системи в мозъка, за които постепенно ще напиша отделни статии, които ще линкна или ще линквам свързани с тях публикации:
Ацетилхолин (холиненергична)
ГАМК/ГАБА
Глутамат (глутаматергична система)
Допамин (допаминенергична)
Норадреналин (норадренергична)
Окситоцин (хипофиза)
Серотонин (серотониненегична)
Хистамин (хистаминенергична)

Списък на основните хормони и жлези в тялото, за които също постепенно ще напиша отделни статии, които ще линкна или ще линквам свързани с тях публикации:
Адреналин (надбъбречна)
Тироидни хормони (щитовидна жлеза)
Инсулин (задстомашна)
Глюкагон (задстомашна)
Растежен хормон – соматотропин (хипофиза)
Мелатонин (епифиза)
Лептин (мастни клетки)
Вазопресин (хипофиза)
Окситоцин (хипофиза)
Пролактин (хипофиза)

Стероидни хормони:
Тестостерон (предимно тестиси и малко от яйчниците)
Естроген (предимно яйчници и малко от други органи)
Прогестерон (предимно яйчници)
Кортизол (надбъбречна жлеза)