Какво са мозъчните системи на възнаграждение?
Това са сбор от мозъчни структури и невронни пътеки, които са отговорни за всички положителни и приятни емоции, усещания и състояния, които преживяваме като удоволствие, радост и еуфория, сигурност, свързаност и благодарност, релаксираност и спокойствие, болкоуспокояващи ефекти и други.
Тези удоволствени приятни усещания са резултат от освобождаването на определени неврохимични съединения (невротрансмитери, невромедиатори, неврохормони) от тези биологични системи. Ако искате да прочетете повече за невротранмистерите, невромедиаторите и хормоните – може да направите това ТУК.
Всъщност под възнаграждения в случая се има предвид точно получаването на приятни усещания и положителни емоции като целта им е да увеличат вероятността да извършим дадено поведение, което в еволюционен план е адаптивно и полезно, но в наши дни могат да бъдат и дезадаптивни поради наличието на вещества и действия, които отвличат тези системи като амфетамини, алкохол, кокаин, хероин, марихуана или хазарт, компютърни игри и други. Въпреки че тези биологични системи са въвлечени буквално във всяка зависимост, все пак в основата си това са системи и механизми, които са еволюирали, за да увеличат адаптивността на живите същества и да доведат до просперитет индивида и/или вида.
Съществуват няколко системи на възнаграждение:
1) допаминенергичната/мезолимбична (работеща с химичното вещество допамин – ДА);
2) серотониненергичната (работеща със серотонин – СА);
3) системата на ендогенните опиоиди (работеща с опиоиди)
4) системата на ендогенните канабиноиди (работеща с канабиноиди).
Най-известната е мезолимбичната, която използва допамин и която най-често, НО НЕ единствено е свързана със зависимостите – всъщност различните наркотични вещества и медикаменти действат на различни невротрансмитерни система. Затова едни вещества правят човекът спокоен и дори летаргичен, а други го карат да бъде много активен.
Тези системи са еволюирали, за да работят заедно в синхрон и да се допълват и превключват, а не да се заместват една друга.
Според мен първите две са основни (въпреки че имаме нужда от всички тях) и съответно ще се съсредоточа най-много върху тях. В минала статия вече съм ги споменавал накратко в малко по друг контекст (който все пак е свързан с положителни емоции) – по отношение на социалния статус и социалната валидация. Може да я прочетете на Сравняването с другите – невробиологична неизбежност в ерата на социалните мрежи.
Забележка1: допаминенергичната система и допамина, както и серотониненергичната система и серотонина имат множество различни функции в тялото ни, но в тази публикация ще се съсредоточа върху тези системи и неврохимични вещества само от гледна точка на ролите им в процесите на възнаграждение на организма и ще пренебрегна множеството други фунцкии, които имат.
Забележка2: постепенно с течение на развитието на науката и изследването им всички дискусии относно допамин, серотонин и другите невротрансмитери ще станат по-нюансирани и сложни, защото всеки от тях има множество различни функции в различните невронални вериги и мозъчни структури и действа различно върху различните типове рецептори, върху които се изливат.
Също така това не е тясната ми специалност и въпреки че се стремя да имам най-точната и нова информация е възможно да има известни неточности.
Допаминенергична/мезолимбична система и допамина:
Те ни осигуряват удоволствените изживявания от оргазмен тип при освобождаването на допамин, което се случва когато се случи нещо хубаво за нас, но и при самото очакване нещо хубаво да се случи (точно това е свързано с хазартната зависимост) и съответно при прогресът към целта също освобождаваме допамин. Тази система осигурява мотивацията (химическа, неврална енергия) – насочва ни навън към външна цел, към нещо, което все още нямаме или имаме, но искаме още и още. Тази система ни кара да сме насочени към бъдещето. Когато фокусираш вниманието си към цел, бива ангажирана допаминенергичната система и следи дали си на прав път към целта – допаминът те кара да се опитваш да победиш повече и да се справяш по-добре, за да стигнеш до това, което искаш (за да получиш още допамин) независимо за какво става дума и дали изобщо ти носи нещо или е безсмислена игра или състезание без значение. Допаминът води до самоцелно преследване – преследване заради самото преследване независимо дали това е полезно или вредно, смислено или не, има ли негативни странични ефекти или не, тъй като допаминът ни кара да искаме още допамин.
Не е чудно, че при това положение, че точно тя е свързана с патологичните влечения – всички зависимости към дейности и повечето зависимости към субстанции.
Нарича се още система на търсене свързана с процеса на „искане“, защото е свързана с действие, с търсене и постигане/достигане/получаване… на какво? – на още и още от това, което е стимулирало освобождаването на допамин, каквото и да е то. Природата и еволюцията са направили тази система достатъчно обща, че да може да бъде използвана за каквото би ни било необходимо за благоденствие. Следователно, ако знаем как – можем да въвличаме в действие тази система за каквото пожелаем, така че да направим по-вероятно да постигнем определена цел. Как да направим това ще опиша в друга статия в скоро време.
Допаминът генерално върви заедно с тестостерона, норадреналина и адреналина – те са химични братовчеди и всички те ни насочват навън – да искаш, да търсиш, да действаш, да се движиш към нещо, да полагаш усилия. Всъщност обикновено когато се освобждава допамин се освобождава и норадреналин (който ни кара да чувстваме вълнение и ни подготвя за усилие и стрес).
Тази система е еволюирала, за да се грижи да ни стимулира да вървим в правилната/желаната от нас посока и служи като естествен буфер спрямо желанието да се откажеш от преследване на цел като осигурява допълнителна психична/неврална енергия, за да продължаваме още. Но това е и капанът на зависимостите – “измамване” на тази система, въвличането и във вредни и непродуктивни дейсности и оформяне на порочен кръг, при който има прогресивно намаляване на нещата, които ни доставят удоволствие до момента, в който няма друго нещо, което да може да ти донесе приятни изживявания освен веществото/дейността, към която човекът е пристрастен. Това не е толкова трудно да се случи при част от хората, тъй като допаминовите рецептори са много склонни към насищане. Повече информация за процеса на развиване на зависимост може да видите в раздела ТУК.
Друг риск свързан със силни негативни емоции е свързан с невралния механизъм dopamine reward prediction error – степента, в която нещо е приятно и удоволствено или дори страхотно зависи от това колко допамин освобождаваш при достигането/получаването му, но спрямо това колко допамин си очаквал да освободип при достигането/получаването му. Съответно има 3 възможности:
– да няма разлика в количеството между предварителното или очакваното и постфактум полученото – тогава няма разлика в преживяването ни;
– да има положителна разлика (positive prediction error), тоест да освободим повече допамин отколкото сме очаквали/освободили предварително – тогава се чувстваме страхотно, щастливи, заредени, енергезирани или дори еуфорични.
– да има негативна разлика (negative prediction error), тоест да освободим по-малко допамин от очакваното – тогава се чувстваме разочаровани, демотивирани и потиснати/депресивни.
С този механизъм е свързана и ролята на очакванията в живота ни – ако имаме високи очаквания за нещо (и си мислим колко невероятно ще е когато направим или достигнем това или онова) това води до освобождаване на допамин предварително при самото му очакване и мислене за него. Следователно прагът на допамина за преживяването на това нещо като страхотно и удоволствено става по-висок и това автоматично прави по-трудно да го преживеем толкова невероятно.
Докато ако имаме по-ниски очаквания е по-вероятно да преживеем нещо удоволствено или дори страхотно, защото прагът на допамина за преживяването на това събитие като невероятно е нисък, защото не сме освободили допамин или поне не кой знае колко при очакването за него и въобразяването колко хубаво би било.
Предполага се, че това се случва при следродилната депресия и изобщо при всякакви депресивни състояние, които се случват след иначе позитивни събития в живота на човек.
Освен невротрансмитерни свойства допаминът има и невромодулаторни – наличието му води до между десетократно и хилядократно подсилване и затвърждаване невронните вериги свързани с дейността довело до освобождаването му. Следователно при наличието му е много по-бързо да усвояваме и затвърждаваме нови умения и знания много по-бързо отколкото, ако не е наличен. По този начин е много по-вероятно да повторим отново това поведение (колкото по затвърдени/вградени/подсилени са определени невронни вериги, толкова по-вероятно е отново да извършим поведението свързано с активацията им). Ако нещо е достатъчно силно вкоренено, автоматично и носещо допамин буквално биваме привлечени или дори засмукани и не можем да не го правим – това се случва при зависимостите.
Субстанциите, които активират ДА системата са кокаин, амфетамини и метаамфетамини. Съществуват и антидепресанти, които увеличават нивата на допамина и норадреналина, но те са по-малко популярни и по-рядко използвани от серотониновите, които ще спомена след малко.
Тази система и допаминът е един от главните отговорници за нашата успешна еволюция като вид – тласкаща ни към действие, предизвикателства, откриване на нови граници и постигане на още и още (във всякакъв смисъл и всяка сфера).
Следващата система на възнаграждение, която ще спомена е другата по мое мнение основна такава – серотониненергичната.
Серотониненергична система и серотонин (и окситоцинът, който взаимодейства със серотонина в регулацията на емоционалното поведение):
Те са противоположни и допълващи допамина и допаминенергичната система. Те възнаграждават това, което имаме тук и сега и ни осигуряват приятните усещания на благодарност, задоволство и удовлетворение, сигурност и спокойствие, свързаност с и привързаност към близките хора, чувство за благополучие, достатъчност и наситеност спрямо това, с което разполагаме ТУК И СЕГА (например място за живот и покрив над главата; способностите и знанията, които имаме; материалните ресурси, които имаме и/или получаваме; връзките, които имаме с другите и подкрепата на близките за нас хора и всичко останало, за което можем да сме благодарни и доволни). Точно обратното на ДА системата (която винаги ни кара да гледаме в бъдещето и да искаме още и още), СА системата ни кара да се чувстваме спокойни, води до инертност и дори летаргичност (защото противоположно на ДА не аганжира норадреналина и норадренергичната система) – това е страничен резултат от чувството на задоволство с това, което имаме – ако сме напълно задоволени – тогава нямаме мотивация да действаме и да се опитваме да получим нещо друго или още нещо, защото имаме всичко, от което имаме нужда.
Заради това понякога SSRI антидепресантите (инхибитори на обратното захващане на серотонина), които водят до повишаване на нивата на серотонин имат странични ефекти свързани с липса на апетит, липса на сексуално желание, липса на мотивация – когато си доволен и наситен нямаш мотивация за каквото и да е (защото чувстваш, че имаш всичко необходимо) и просто си седиш така.
Каква е ползата от тази система на възнаграждение тогава щом ни кара да сме летаргични и прекалено спокойни?
Идеята е, че ни осигурява възможност да си дадем почивка и да се възстановим след преследването на целите (през деня или през месеца или през годината), да презаредим батериите си като през това време се чувстваме добре от това.
Също така при претърпяване на неуспехи, провали или просто не сме успели да достигнем целта си, функционирането им води до възстановяване на усещането ни за оптимизъм и какво е възможно като по този начин става по-вероятност да се ангажираме в бъдеще отново с полагане на усилия и преследване на цели в света. Защото когато имаш чувството, че всичко е наред вътрешно и имаш всичко необходимо – това е предпоставка да се съсредоточиш навън и да действаш в света от позицията на налична стабилна и сигурна база (като подсигурена крепост, от която тръгваш да завладяваш света и към която можеш да се върнеш винаги, когато имаш нужда).
Последици от ниски нива на серотонина се предполага да включват понижено самочувствие (и прилежащите му поза, език на тялото и тон на гласа), потиснатост/депресия, увеличен отговор спрямо стрес – повишена психологическа и физическа реактивност, по-високи нива на тревожност (безпокойствие, несигурност) и усещания за болка, по-склонен си да възприемаш промените и непознатите/неопределени ситуации като заплаха вместо да като възможност и други подобни
Както се вижда тази система и серотонина има своята важна роля в положителните усещания, които преживяваме.
Всъщност тези две системи на възнаграждение са създадени да работят заедно в синхрон като отбор – те са като партньори – ако единият партньор не върши своята част от работата или превзема цялата работа и по този начин не оставя възможност другият да работи, то се стига до провал на отбора, тоест до неприятни следствия за човека.
Ако работи само или доминира силно ДА – нищо никога не е достатъчно, каквото и да постигаш и получаваш чувстваш, че не е достатъчно и имаш нужда от още и още – ставаш като ненаситен наркоман.
Ако работи само или доминира СА – тогава нямаме мотивация и желание за нищо, чувстваме се наситени и задоволени без да правим и постигаме нищо, просто си седим така на дивана и нямаме стимул да правим кой знае какво. Ако не се досещате какъв е проблемът с това – ако в миналото се е било случило на глобално ниво, щяхме да изчезнем като вид, тъй като никой нямаше да работи върху каквото и да е и щяхме да умрем от глад, липса на размножаване или нещо друго в резултат на бездействието ни.
Затова и двете системи са важни и е важно те да работят в синхрон и да превключват помежду си, позволявайки да се чувстваме мотивирани, да искаме още и да полагаме усилия в определена посока към дадена цел, но и след това да можем да се възстановим, да се отпускаме, да се наслаждаваме на постигнатото и да се чувстваме удовлетворени от това, което имаме тук и сега, така че да презаредим, да възстановим енергията си и след това отново да действаме в света в преследване на цели.
По този начин си гарантираме, че ще поддържаме добър баланс между продуктивност и работа от една страна и удовлетвореност, спокойствие, сигурност и благодарност от друга страна и ще живеем един добър, качествен живот. Защото тези различни системи съществуват неслучайно, а за добри причини и проработили в течение на еволюцията и историята ни толкова ефективно, защото са изключително мощни. Следователно е добре да ги използваме в наша полза.
В следващата статия ще опиша кога се освобождава допамин и кога серотонин и какво можем да направим, така че да се възползваме максимално от тези 2 основни биологични системи, които всеки от нас има и на които всъщност можем да влияем съзнателно.
Също така е добре да се знае, че различните хора са несиметрични по отношение на тези системи – има генетичен компонент по отношение на силата на едната и на другата във всеки, но освен това има и го и компонента свързан с тренирането и използването повече на едната или на другата. Някои хора по начало (генетично) са по-насочени навън и към постижения и състезание, докато други са по-малко мотивирани и действащи към цели. Освен това някои хора в течение на живота си са практикували повече преследването на цели, а други повече – спокойствието, релаксирането и оценяването на това, което имаш и по този начин са тренирали повече едната или другата система.
Вероятно затова има антидепресанти и за двете системи – едните действат на едни хора, а другите на други.
(между другото субстанция, която едновременно увеличава и ДА и СА е екстазито/МДМА – затова е и толкова силно и хората, които са взимали докладват страхотни усещания като нищо друго)
Накрая накратко ще спомена и две други според мен по-маловажни системи на възнаграждение – системата на ендогенните опиоиди и системата на ендогенните канабиноиди, които също ни осигуряват приятни удоволствени усещания.
Система на ендогенните опиоиди:
Ендогенните опиоиди (ендорфини и енкефалини) биват освободени при продължително и трудоемко усилие – например при маратон и са отговорни за runner’s high – вълнуващо и дори еуфорично усещане, което понякога маратонците изпитват при дълго трудно и болезнено усилие. Те имат болкоуспокояващ ефект и са като естествен морфин/хероин, който тялото произвежда и освобождава при силен телесен дискомфорт и болка и съответно носят усещане за блаженство, щастие и наситеност. Също така позволяват изключването на челния дял.
Система на ендогенните канабиноиди:
Ендоканабиноидите са подобни на опиоидите – те осигуряват чувство на релаксация и болкоуспокояване, но освен това участват и във формирането на паметовите следи като едновременно са свързани с процесите и на запомняне и на забравяне. Грижат се за това по-сложен начин като най-просто казано маркират определени факти за запомняне, а други факти за забравяне (според различните рецептори върху които въздействат).
Също така забавят умствената преработка, действат демотивиращо и намаляват метаболизма в мозъка. Неслучайно различните видове канабис водят до гореописаните ефекти и паметови дефицити – те се свързват с рецепторите за ендогенни канабиноиди, защото имитират нашите собствени ендогенни опиоиди, които организма ни произвежда.
Всъщност от две от тези четири системи на възнаграждение зависи дали тялото ни ще реагира с плацебо ефект или с ноцебо ефект, което съм описал в отделна статия ТУК.
Как можем да въздействаме на тези 2 основни системи на възнаграждение и да ги използваме ще разберете в следващите статии:
Как да активираме серотониненергичната система, така че да се чувстваме по-удовлетворени, по-спокойни, по-малко тревожни и потиснати можете да разберете от статията Как да увеличим серотонина в мозъка ни.
Как да ангажираме мезолимбичната (допаминенергичната) система, така че да сме по-мотивирани и заредени с енергия да реализираме целите си, да се отказваме по-трудно и да работим по-дълго по това, което искаме може да разберете от публикацията Как да не се отказваме и да продължаваме към целта.
По-въпроси относно утилизирането на някоя от двете системи или консултации по тези или сходни теми може да се обърнете към мен.