Има различни хaрактерови класификации според различните психотерапевтични школите и направления. Повечето са базирани на аналитични хипотези относно наличието на определени характерови структури и факторите за оформянето им. Никоя от тях не е научно базирана или потвърдена, но те се използват като помощни способи за провеждането на терапевтичния процес и е важно е да се знае, че ги използваме само като средство за асистиране на клиента, а не като кутии и рамки, в които да набутаме човека на всяка цена, защото всеки от нас е уникална комбинация от заложби (генотип) и проявени черти (фенотип), така че и на теория и на практика характерите могат да бъдат безкраен брой. Това представлява просто една от многото системи за описание на човека, които съществуват, но по необходимост редукционистка като част от изпълняването на самата и цел (да е от полза).
В тази статия описвам характеровите структури, които ползваме в школата по Естествена Психотерапия. Невротичните (нездравите) им варианти са взаимствани от някои психотелесни терапевтични модалности и когнитивната схема терапия (Джефри Йънг), като са надградени и развити до адаптивните им варианти, в които базисните характерови травми и диспозиции са ползвани единствено като мотивиращ заряд, тласкащ към преработването им и достигане на цялостност.
Концепцията в школата по Естествена Психотерапия е иновативно различна с с фокуса си върху хармонизирането на характера и реализирането на вложения в него потенциал чрез преработка на маладаптивните му черти спрямо естествените човешки принципи на любовта, мъдростта и свобода, конкретно свързвани с определени комуникативни принципи. Любов – базисно доверие и приемане (майчина любов), както и активно себезаявяване и здрави граници (бащина любов). Мъдрост – планиране и връзка с реалността – непосредствената социална, но и по-мащабната на живота. Свобода (истина) – естествената харизма и чар, които привличат.
Основната цел на Естествената психотерапия е да извлече уроците, съдържащи се имплицитно в невротичната симптоматика. Уроци, които следвани и усвоявани, водят пряко към характерова оптимизация, превръщаща човека в любящо смел, сърцат, активно действащ и автентично живеещ в синхрон с принципите на любовта, мъдростта и свободата човек.
Невротичната фиксация и съответно формирането на даден характер се случва като последица от негативна реакция на детето спрямо родител и неговия родителски стил или житейски ситуации, преживяни от детето като неблагоприятни и болезнени (травматични) в определен период (фаза) от развитието му.
В тази статия съм описал само невротичните варианти на изброените характери, а за процесът по преработването им и достигането на адаптивните им варианти може да прочетете в публикацията Преработка на характерите.
1. Стратег/Съзерцател (в невротичен вариант – шизоиден, избягващ, интравертно-фантазен характер):
Базови вярвания/очаквания и преживявания – характеризира се с базово чувство за отхвърленост и очакване/вярване, че нуждите от сигурност, защитеност, приемане и уважение няма да бъдат удовлетворени от близките. Чувство за нестабилност в отношенията и липса на доверие към хората, с които са свързани и взаимодействат („не мога да се доверя, защото ще наранят/отхвърлят/възползват от мен и т.н.“).
Включва усещането, че другите няма да продължат да предоставят емоционална подкрепа, близост или защита, защото са нестабилни и непредсказуеми, не може да им се има доверие, защото скоро ще си отидат или ще го отхвърлят заради някой по-добър от него. Вярването/очакването, че другите ще ги наранят, ще злоупотребят с тях, ще ги унижат, измамят, излъжат, манипулират и ще се възползват от тях. Убеждението, че късметът никога не е на негова страна. Чувство за дефектност, негодност, малоценност, нежеланост и съответно че при контактите си с другите ще бъде отблъскващ. Често е свръхчувствителен към критика, отхвърляне и обвиняване. Проявява неловкост и постоянно сравняване и несигурност в присъствието на другите. Вътрешно усещане за срам за нещата, възприемани от него като недостатъци. Тези недостатъци могат да бъдат вътрешни и невидими за околните или външни и видими черти.
Чувството, че е изолиран от целия свят, различни от другите хора и че не е част от никоя група или общност. Липса на връзка с телесната сетивност. Тревожност при физически контакт. Бягство във фантазията. Чувство за липса на желаност от света и хората. Чувство за липса на изначална сигурност в каквото и да било.
Има известен мазохизъм (вторичен) – да се съобрази и да се нагоди, за да избегне отхвърляне и защото няма чувство за никаква стойност и право на каквото и да е в този свят.
Страхове – страх от отхвърляне, водещ до вътрешно отдръпване, интровертност и бягство навътре във фантазията. Страхът тук е ужасяващ, цяла бездна стигаща до лека параноя/параноидност поради болката от преживяването на света като място на отхвърляне, безлюбие и нежеланост и на другите като такива, които потенциално ще го отхвърлят и наранят всеки момент. Страх от провал, който е свързан с чувството за малоценност – провалът би потвърдил липсата му на стойност, а успехът евентуално уж би му осигурил стойност – в реалността не се случва така на практика, тъй като чувството е дълбоко вкоренено в човекът и не се влияе толкова лесно от външни обстоятелства.
Насоченост – интровертен – изключително силно насочен навътре. Дори може да изглежда сякаш го няма, отсъстващ, незабележим.
Емоциите са изключително насочени навътре, а при общуване с околните характер проявява защитно безразличие, отдръпнатост и неангажираност.
Привързаност – избягваща несигурна привързаност – поради страх от отхвърляне, нараняване, злоупотреба и другите гореизброени.
Поведение и характеристики – вкопчване в интелекта и фантазията (вътрешния свят) – това е спасителната му сламка, за която се хваща още от бебешкия период (няма усещане за любов и близост, има страх – или поне така го е преживялал). Изглежда външно спокоен, но не е – всъщност вътрешно бяга постоянно (във вътрешния свят и фантазията си или в игри, книги, филми и прочие занимания). Има богат вътрешен живот и беден външен такъв.
Ангажира се в самотни занимания и професии, работа на компютър или научна дейност, писане и т.н. Почти не присъства в обществото и живота, настрани е или само индиректно чрез работата или творчеството си – тук е ама сякаш го няма, но наблюдава и мисли си. Интелектът е нормален или дори висок.
Трябва му време да осъзнае собствените си емоции, ако изобщо ги осъзнае. Разцепване между мисъл, чувство, усещане, поведение – като нямащи връзка помежду си са. Човек невписващ се в света – седящ настрани поради страха от отхвърляне и чувството за дефектност, негодност и малоценност.
Бягството от света и неучастието му в него е защита от отхвърляне, нараняване, критика и другите споменати вече. Поради несъзнаваните си убеждения и дълбоката вкорененост на тези чувства в него ги преживява периодично в света – отхвърляне, игнориране, липса на собствена стойност. Поради тези си причинява сам социална изолация, което взаимодейства с чувството му за непринадлежност ,дефектност и нежеланост и двете се подсилват взаимно.
Постоянно преживява страх, тревога и срам от потенциална или реална негативна обратна връзка при взаимодействието с други хора, работата си или други дейности, в които се ангажира – много е чувствителен към критика и отхвърляне.
Поради всичките тези несъзнавани вярвания и негативни чувства и очаквания често той самия преживява тези неща в субективната си реалност, въпреки че обективно може да не изглежда така.
Секс – слабо, оттеглено либидо, мастурбация – сам или дори с човек без свързване с него (взаимността и свързването с другия са ужасяващи и водят до бягство).
Тяло – слабо или разминаващо се тяло – като сглобено; изцъклен, вглъбен поглед.
енергията е слаба, оттеглена навътре– липса на присъствие в света, отдръпната във вътрешния свят.
Блокажи – в главата и слепоочието – стягания и болки там.
Етиология (произход) – залага се през бременността и през първите 4-6 месеца в нарцистичната фаза (Аз-Аз отношение) – вътреутробното развитие (периода преди раждането) е не по-малко критичен за невроразвитието на детето от периода след раждането, ако изобщо можем да ги степенуваме. Свързан с преживяванията на майката по време на бременността или рано след раждането – при тревожна или депресивна студена майка, която не може да откликне на емоционалните нужди на бебето поради някакви причини (също така потенциално при нежелани бебета – от майката или бащата), както и при непредсказуем родителски стил – редуващи се непредсказуеми реакции, гневни изблици, скандали, бой, омраза към детето и т.н.
Семейство с преобладаваща атмосфера на дистанцираност, студенина, отхвърляне, емоционална сдържаност, самота или непредсказуемост, експлозивност и злоупотреба.
Защитни механизми – примитивни – отричане, сцепване, идеализация и девалюация, проективна идетификация, фантазия, психично и поведенческо бягство.
Патологиите свързани с шизоидния характер са (от леки към тежки) – при капацитет за самоосъзнаване (метакогниция на собствените мисли, вярвания, психика, емоции) и обективната реалност той е просто социално тревожен и чувствителен, което подлежи на промяна с малко личностова работа.
Ако няма възможността за осъзнаване, че всички тези вярвания и чувства са негови собствените психични наличности, това може да резултира в избягващо личностово разстройство.
Ако изброените страхове са интензивно преживявани, то може да резултира в параноидно личностово разстройство.
2. Емпат (в невротичен вариант – зависим, орален характер):
Базови вярвания/очаквания и преживявания – вярването, че е неспособен да се справи сам, че е некомпетентен, че има нужда от помощта на значими други хора; вярването че не може сам да взима решения и да решава проблемите си, да преценява ситуации и да се справя с нови задачи и предизвикателства – вярване за неспособност, бездарност, слабост, липса на знания в сравнение с другите. Може да се преживява се като безпомощност.
Преувеличен страх от непредотвратима опасност или катастрофа на следните тематики:
1) Медицински – болести – инфаркт, инфекция, хепатит, СПИН, рак и т.н.
2) Емоционални – страх от полудяване, изоставяне, самота и умиране/смърт.
3) Външни – катастрофи, нападения, природни бедствия и т.н.
Вярването, че не може да оцелее или да бъде добре без подкрепата на хората, към които се е вкопчил. Често се преживява като чувство за празнота, безперспективност, злощастие, а при по-тежки случаи като липса на смисъл в живота.
Вярването, че се проваля и е неизбежно, както и за неадекватност спрямо професионалните сфера, интимните отношения, училище, спорт и т.н.
Чувства на празнота и липса на смисъл.
Страхове – силни страхове от самота и изоставяне и празнота, от провал, болести и катастрофа.
Страх го е да е активен, да си поиска и да се придвижи към ти-обекта вместо само да чака и да е пасивен.
Насоченост: Баланс между екстраверсия и интроверсия.
Привързаност – амбивалентна несигурна привързаност – eдновременно отблъскват и привличат желаните хора – искам те, но те отблъсквам, но все пак те искам. Имат голяма нужда от любов, но поради страха от изоставяне тестват ти-обекта с мрънкане, с нужда от доказване и с изисквания, за да са сигурни, че няма да ги изоставят – дразнене на другия за проверка на любовта му (като дете правещо бели) – дали ще ме обича въпреки всичко, което направя.
Във връзки понякога изоставят първи, за да не бъдат изоставени те. Обикновено го правят когато вече има друг потенциален готов партньор, така че да няма време, в което са сами – скачат от връзка във връзка без време между тях, за да не остават сами.
Поведение и характеристики – не може да прекарва време сам – не понася самотата, всячески бяга от нея (обикновено чрез обграждането с хора и социализация). Липсва му самостоятелност включително емоционална, зрялост и отделеност. Вкопчва се за другия (партньор, родител/и, приятел/и) и започва да зависи от него (обикновено емоционално, но може и не само) като представя това за обичане и любов (а то не е). Липса на чувство за компетентност, липса на увереност в собствените възможности и развита индивидуалност за сметка на инфантилна емоционална преплетеност с един или няколко важни за него хора. Нерешителност и трудно вземане на решения.
Като цяло детски, неразвит аз, който постоянно иска, но също така трудно поставя и приема граници.
Зависимо и “нуждаещо/нийди” поведение – „Кажи ми/докажи ми, че ме обичаш, че ставам, че съм добър“ , нужда от любов и манипулация през грижата.
Емоционално се закачат към всичко и особено към субстанции – силно преразположен е към всякакви зависимости (алкохол, наркотици, цигари, храна, но и към хора).
Има хаплив език, много устат и бъбрив. Обича да дразни – дори по силните, дори с последствия за него –за да получи каквото и да е внимание и отношение – дори през гняв и болка.
Остър, бърз, силен ум.
Много трудно приема откази и ги преживяване тежко – сриват го, защото ги преживява като изоставяне и самота.
Няма времево пространство между връзките, скача от едната в другата последователно поради страха от самота и несправяне сам. Много са влюбчиви и вкопчващи се.
Обикновено не чува и вижда другия какъвто е, а пренася собствените си липси в него – вижда това, от което има нужда в другия човек, а не самия човек и това което е отсреща – взима го като кокаин така да се каже. По някое време вижда, че човекът отсреща не е неговата идеализирана проекция и следва разлюбването, разочароването и обезценяването му.
Самият той не се обича и търси отвън някой да запълни липсата му и да изпълни вътрешната му празнота.
Във връзки често изоставят първи превантивно, за да не бъдат изоставени първи (но не го виждат/осъзнават).
Често има вторичен мазохизъм при тях – да се потисна и съобразя, за да не ме изоставят (да съм сам) и да получа подкрепа (иначе няма да се справя).
Секс – сексът често е с цел получаване на грижата, подкрепата, вниманието, любовта на значимия друг.
Тяло – най-често слабо, огънато, леко прегърбено, гърчаво, няма много енергия, но може да е едро и дебело.
Блокажи – уста и около устата – шията, врата, брадата.
Етиология (произход) – два варианта на залагане:
1) ранен – първите от 4-6 месеца до 1г. (сензорна фаза) вследствие на недостатъчно задоволяване на потребностите на детето топлота, близост и обич. Например при депресирана/студена/нещастна/тъжна майка или липса на майката (поради престой в болница на детето или на майката един без друг; или при оставяне на детето на някой друг и т.н.).
2) късен – при по-голямо дете, което е прекалено обгрижвано (от орлица майка) – свръхпротективни и обгрижващи родители блокиращи развитието на самоувереност у детето и липса на насърчаване на справянето на детето извън семейната среда. И в двата случая се чувства изоставен, а автентичните му нужди – незадоволени, само че по различни причини, има незрялост и липса на индивидуалността.
Също така може да е съчетание и от двете.
Защитни механизми – интелектуализация и рационализация.
Патологии – най-често – паничество разстройство (паник атаки) и агорафобия, но понякога могат да се окажат само повърхностни симптоми и отдолу да стои гранично личностово разстройство или хистрионно личностово разстройство.
Обикновено развива зависимости (алкохол, наркотици, цигари, храна, определени хора).
Често срещани комбинации: орален характер с ригидна маска опитваща се да компенсира страховете му -> перфекционизъм, ред и дисциплина.
Друг вариант – с маска на съблазняващ целящ манипулиране (което може да премине в хистрионно личностово разстройство).
3. Алтруист (в невротичен вариант – садомазохистичен характер):
Базови вярвания/очаквания и преживявания – вярването, че собствените желания, мнения и чувства не са от значение, както и че трябва да бъде харесан, одобрен и приет от другия на всяка цена, което води до прекомерно фокусиране върху желанията, чувствата и нуждите на другите (за сметка на собствените такива) по два вида причини (поради желание за получаване реципрочно на любов, одобрение, връзка с другите или с цел избягване на гняв, изоставяне, отхвърляне и неодобрение от тяхна страна). Резултатът от това е мощно самопотискане и липса на съзнание за собствените потребности – често когато питате такъв човек какво иска, той самият не може да ви отговори, защото не знае – дори не са е замислял, винаги е бил насочен към другите и техните нужди – живее за другите и това води до чувството, че собствените нужди не са адекватно посрещани и негодувание към хората, за които са правени жертви и разбираемо до натрупване на гняв, материализиращ се често в пасивно–агресивно поведение; неконтролирани избухвания, които са свръхмерни на ситуацията, защото е трупал толкова дълго време в себе си тези негативни чувства; емоционално напрежение; употреба на психоактивни вещества за облекчаване на негативните чувства.
Има много вина, която всъщност е страх, че не покрива летвата на другия водеща до самоизмъчване. Вината е важна тема за него – вярва, че за всяко нещо има конкретен виновен човек. Приема и вменява вина, понякога може да манипулира през нея.
Самият той не се харесва и затова търси свръхкомпенсаторно да получи харесване и одобрение отвън – другите да го харесат, да го приемат, да го одобрят, да му кажат/покажат, че е добър и става (заради това, което прави за тях) и насочва усилията си натам, но по този начин си осигурява обратният ефект – да стане магаре носещо все повече на гърба си и изтривалка за другите и техните проблеми и комплекси – тъй като така се държи несъзнавано.
Често уж външно се съгласява с другите, усмихва се и прави каквото искат, но вътрешно се дразни, противи или мрази за цялото това нещо и трупа негативни емоции в себе си, докато не стане поредният неадекватен изблик/избухване, при което да излязат за малко – често те са насочени точно към най-близките, тъй като несъзавано ги приема за част от себе си и проявява съответния садизъм.
Има много високи критерии и към себе си и към другите, което отново е проява на садизъм.
За съжаление не вижда, че самото му поведение дава несъзнавани насоки на другите за пренебрегване, маловажност, експлоатация. Нагажда се и жертва себе си и нуждите си като си мисли, че така ще го приемат, одобрят и харесат, но всъщност се получава точно обратното.
За него мнението на другите хора е много по-важно от собствено му. Винаги се поставя на второ място в живота си след някой друг (мъжа/жената, шефа, приятелите/ките, децата и т.н.) като по този начин се смачква сам още повече. Самочувствието му зависи от реакциите и мненията на другите – няма стабилна база и чувство за вътрешна стойност вътре в себе си.
Вследствие на всичко това се изживява се като жертва си на лошия друг (шефа, съпруга/ата, живота, родителите, децата дори), в което има прикрита гордост и нарцисизъм, че другия му е виновен плюс възможност за непоемане на отговорност и статуса на специална жертва, която му дава чувство за морално надмощие, важност и че е добър, които му липсват иначе (ако си жертва – няма как да си лош – за вторичните печалби от страданието ни може да прочетете ТУК).
Страхове – основните страхове както стана ясно вече са от унижение, излагане, отхвърляне, изоставяне и неодобрение –от мнението на хората – какво ще кажат хората, няма да ме харесат, ще ми с подиграват и ще ме оставят, водещи до прекомерно търсене на одобрение и свръхсъобразяване на цената на собствените нужди и щастие. Поради това имат страх да се заявят, да си кажат и да поискат това, от което имат нужда водещи до мълчане, потискане, преглъщане. Страх да изразява мнението и желанията си, да казва „НЕ“, да се покаже такъв какъвто е.
Насоченост – Баланс между интраверсия и екстраверсия.
Поведение и характеристики – силно убеден е, че собствените му желания, потребности и чувства не са от значение за другите, което се материализира в прекомерна отстъпчивост и съгласяване. Старае се да не причинява дискомфорт у другите, да не ги затруднява и натоварва с нищо, да поддържа добри отношения с тях на всяка цена (дори собственото си нещастие). Подчинява се, защото го чувства за необходимо, за да избегне конфликт, изоставяне и неодобрение. Опитва се да угоди на всички. В този процес се смачква сам, потиска се, отхвърля се и трупа гняв, яд, напрежение, които когато се натрупат достатъчно изкипяват и избухва като вулкан за нещо дребно несъотвестващо на реакциите му и го рационализира като че е имал право да избухне и да не търпи повече, въпреки че е неадекватно в ситуацията – обикновено към близки, защото ги чувства като част от себе си (и проявява садизъм навътре – към себе си (автоагресия) и близките си, а мазохизъм навън – в света и към другите).
Не може да отказва и да казва „НЕ“ – винаги поема още задачи, работа и товар. Изключително издържлив на болка – търпи много и си трае. Често взима житейски решения чужди на истинския му Аз и нужди. Вмества се в стандартите и правилата и ги спазва.
Ако има стремеж към постижения, кариера, социален статус, то това е с цел осигуряване на одобрение, приемане и възхищение от другите.
Много топъл човек е – обича да се грижи и да помага, но с очакване за реципрочност, което остава незадоволено, защото сам се потиска и не си иска и не си казва и по този начин субкомуникира към другите, че няма нужда да правят нещо за него, че не е важен, че не става за нищо или дори да го мачкат и унижават и че това е окей. До голяма степен сам се поставя се в тази роля, но му се струва, че идва отвън, че другият го потиска, а не сам той себе си.
Съответно са емоционално раними и чувствителни.
Тяло – плътно, сбито и налято тяло – защитно натрупване на тегло. Има много задържана енергия, която не смее да пусне навън.
Блокажи – в раменете и таза (носене и товарене на още и още).
Етиология (произход) – оформя се във фазата на Аза – 1-3/4г възраст. Периодът е свързан с поставяне на граници на детето – ако е било много сурово без любов, то се залага мазохизъм. Също така при семейство, в което отношението към детето се основава на кондиционирано възнаграждаване – децата трябва да потиснат аспекти от личността си, за да получат обич, внимание и одобрение от родителите. В подобни семейства родителските емоционални нужди и стремежи, социален статус и успех, са по-ценни от уникалните нужди и чувства на всяко дете.
Защитни механизми – действие покрай/заобикаляне (актинг аут), потискане, пасивна агресия, изместване.
Патологии – добра основа за развиване на тревожни състояния – поради самопотискането и трупането на напрежение се невротизира – генерализирана тревожност. Ако дълго време тази тревожност не бъде решена по някакъв начин, то това може да доведе до депресия (като телесен бушон, който изгърмява/пада).
При тежка степен може да доведе до социална тревожност (социофобия).
Също така е склонен към зависимости от всякакъв тип (най-малко хазартна).
Смята се, че е склонен да развива психосоматични симптоми и болести – хипертония (високо кръвно), стомашно-чревни смущения, язви на стомаха, дерматит, мигрена и главоболие, дихателни заболявания.
4. Лидер (в невротичен вариант – лидерски, психопатен характер):
Базови вярвания/очаквания и преживявания – за превъзходство над другите, за упълномощеност и специални права спрямо останалите хора – че обичайните правила не важат за него, защото е специален и над другите. Убеждението, че трябва да имаме или правим всичко, което искат, независимо от външните обстоятелства или какво ще причини на останалите хора.
Фокусирани са в превъзходство, власт, доминиране и сила. Съответно контролът е изключително важна тема – опитват се да контролират поведението на останалите според собствените си желания (или чрез сила или чрез манипулация при висок интелект). Липса или труден самоконтрол над поведението и емоциите и нетолерантност към неопределеност.
Вярването, че другите са му задължени по начало и няма нужда от реципрочност или взимане предвид на техните нужди.
Страхове – основните страхове тук са от предателство и нараняване, слабост и провал, от които бяга на всяка цена. Ужас от слабостта и възможно предателство, невъзможност да се смирява.
Насоченост – екстраверсия – насоченост навън, силно енергичен и харизматичен (умее да привлича другите).
Поведение и характеристики – опитва се постоянно да налага собствената гледна точка и да контролира поведението на другите според собствените си нужди и без да обръща внимание на нуждите и чувствата на другите. Държи се сякаш другите са му длъжни. Обикновено е външно наперен, но вътрешно слаб и страхуващ се/несигурен.
Невъзможно му е да губи, да проявява слабост или да изглежда слаб и да се проваля – опитва се всячески да го избегне или ако се е случило чрез ментални гимнастики да го рационализира и извини (пред себе си и другите). Контролирането на другите (особено във връзки) е начин да си осигури сигурност и избягване на предателство (освен естествено получаването на това, което иска).
Ако дава то е инструментално – за да получи в замяна или да направи другия зависим и да го манипулира.
Той самият предава другите с контролиращото си манипулативно поведение и различните двойни стандарти, които има към тях и към себе си, но не го осъзнава – смята, че те го предават.
Не умее да уважава другите и правата им и да изпълнява реалистични дългосрочни цели. Имат явни или прикрити социопатни тенденции.
Има висока енергия и се опитва да завърти хората във въртележката си от нарцисизъм (или си с мен или си против мен) – има блясък в очите и повърхностна харизма.
Обикновено цялото това контролиране, доминиране , съблазняванеи манипулация демонстриране на сила и чар, носи много напрежение, изисква много енергия и го изцежда и после е изтощен (защото са повърхностни и насилени/изсилени, а не идващи отвътре).
Най-често мениджърски и ръководни или властови позиции.
Секс – силна сексуалност, прави силов секс, чиято цел е да се докаже че може, че е страхотен. Контролът е по-важна тема от любовта – при любовта се губи контролът и има известна свързаност и близост, което го прави уязвим и се задейства страхът от предателство. Обикновено си го позволяват само към родител (ако имат доверие) или към никой.
Тяло – мощно и мускулесто тяло – силно развита горна част на тялото и не особено развита долна част. Погледът е жив, блеснал, енергичен, леко дяволит.
Блокажи – в корема – свит корем поради постоянното контролиране.
Етиология (произход) – залага се през 3-6г – фаза на съперничеството – едиповост, лидерство, конкуренция.
2 начина на залагане: 1) позволяване на всичко на детето и липса на граници и поставянето им от родителите – дете, което иска да стане винаги неговото и често се случва и става свръхразглезено -нарцисизъм, всичко ми е разрешено – липса на залагане на норми и справяне с трудности, може да не са му били давани адекватни насоки и обратна връзка от родителите.В този случай нарцисизмът е по-крехък и по-лесно може да бъде сринат, когато външни обстоятелства противоречат на егоцентричните му убеждения.
2) през едиповата/електрината фаза – при съблазняване от родителя от противоположния пол или от детето на възрастния – нормално е до известна степен да го има, за да интернализира другия пол в себе си, но ако се прекали се получава прекалена близост на родител-дете, понякога се измества другия родител от ролята му. Родителят бива поставен от детето на пиадестал и това води до трудности в партньорските отношения с другия пол в зрелостта, докато свалянето и съблазняването е лесно.
Става несъзнавано женене на родителя и детето и приятеля/ката или съпруга/та в реалния живот остава винаги на второ място след родителя или пък текущият партньор се превръща в родител.
Защитни механизми – свръхконтрол, доминиране, манипулация;
Патологии (от леки към тежки) – трудности във връзките – донжуанство – лесно сваляне и секс, но трудно имат връзка и сменят партньора при близост.
Ако е с ригидна маска може да има натрапливости, генерализирана тревожност или хипохондрия.
Хранителни разстройства – и при анорексията и при булимията има много силна воля и контрол.
Риск от хазартна зависимост.
Нарцистично личностово разстройство.
Антисоциално личностово разстройство.
5. Воин (в невротичен вариант – ригиден, скован, твърд характер): това е натраплив характер, който се вписва в системата перфектно като машина, абсолютен перфекционист, обича графици, ред, дисциплина, определеност. Човек „трябва“ и длъжен съм.
Базови вярвания/очаквания и преживявания – изключително силен песимизъм и негативизъм – постоянно съсредоточаване върху негативните страни на живота (загуби, болка, разочарования, проблеми, страхове, притеснения, конфликти) и минимизиране или отричане на позитивното – чувство, че всичко ще се срути или разпадне, ако постоянно не го поддържа и не прави нещо.
Изключително силен перфекционизъм и критичност (понякога като идеализъм и висок морал) дълбоко вкоренени в характера на човека, а не само защитен като външна, повърхностна маска.
Множество силни ригидни интернализирани „трябва“ правила за поведение – „трябва да съм винаги на време“ , „трябва да съм изряден и точен“ , „трябва всичко да е подредено“ , „трябва да направя всичко, което се очаква от мен“ , „трябва винаги да изглеждам добре/да се представям на ниво“ – живот според високи стандарти с цел избягване на критика, но и поради суровата си съвест (суперего, интернализирани авторитети). Това води до забързаност и вътрешно напрежение, постоянно преследване на цели и постижения. Силно фокусиран в ефективност, продуктивност и в детайлите.
Силен страх от допускане на грешки и потенциални катастрофи вследствие от тях – изпадане в трудна ситуация – финансова или унижение и провал поради преувеличаването на негативния изход и катастрофизирането.Свръхвисоки очаквания във всички сфери на живота (работа, връзки, финанси) едновременно с чувството за неизбежен провал или срив на това, което върви добре. Свръхкритичен към себе си и околните.
Потискане на спонтанността (действия, чувства), за да не се стигне до излагане или срам или излизане от общоприетите норми на поведение. Свръхрационални са за сметка на потискане на радостта, игривостта, сексуалността, гнева, както и на изразяването на нуждите си.
Всичко това води до трудности/невъзможност за преживяването на удоволствие, за релаксиране, почивка и спонтанност, както и чувство за задоволство и щастие дори при достигане на желаната цел. След постигането на цел, тя бива дисквалифицирана като недостатъчна и индивидът се впуска към нови цели поради несъзнавани си страхове като в този процес жертва щастието, здравето си, връзките и отношенията си.
Вярване, че хората трябва да бъдат наказвани когато сгрешат – гняв, нетолерантност и нетърпеливост към тез,) които не успяват да се вместят в нормите и системата. Трудно прощаване на собствените и на чуждите грешки и нежелание да се вземат предвид обективни оправдаващи обстоятелства.
Справедливостта е важна за него тема, както и съобразяването със системата (самопотискане и вторичен мазохизъм и вторична автоагресия – да се нагодя към системата и да правя правилното; това, което трябва и се очкава от мен и е най-доброто).
Липса на чувство, че заслужава почивка, въпреки всичко, което е направил – страхува се, че ако отпусне контрола/крака от педала на газта, то всичко ще се разпадне и провали. Затова и не може да преживява щастие и да се отпуска – веднага се активира страхът му.
Страхове – страх от сриване, слабост, отхвърляне, че е провал и не става. Изключително чувствителни към несправедливост, липса на сигурност, ред структура и контрол.
Насоченост – преобладаващо екстравертен (насочен навън)
Поведение и характеристики – множество „трябва“ правила и чувство за дълг в действията му. Липса на всякаква спонтанност, себеизразяване и творчество (които са потиснати). Абсолютен ред, структура, чистота, подреденост и максимизиране на представянето (перфекционизъм). Обичат всичко да е планирано и структурирано точно и ясно.
Ментално предъвкват сценарии постоянно с цел защита – да предвидят всичко, което може да се случи, за да имат чувство за сигурност, да са подготвени във всеки сценарии – да няма изненади.
Свръхфокусиран в целта за сметка на процеса – каквото има трябва да се свърши (да покаже, че може, че е достатъчно добър и полезен).
Премисля всеки избор много сериозно – 10 минути избира тоалетна хартия или сапун – коя е по-добра – да не вземе случайно да допусне грешка – да е НАЙ-точното и правилното решение и действие.
Критикува хората, които не отговарят на високите му стандарти (включително и себе си).
Липса на връзка с емоциите и чувствената част и спонтанността. Липсата на толерантност, търпеливост, приемане на различието, както и трудно прощаване и злопаметност.
Секс – сексът е по задължение и по часовник. Той е изпълнител, любовта не е фактор при него и е страшна, защото се губи структурата и определеността.
Тяло – стегнато и изпънато като на войник, като пружина е.
Блокажи – в гърдите, не могат да дишат дълбоко – дишат много плитко. Като с броня са.
Етиология (произход) – залага се след 5-6г възраст – сексуална фаза.
Обикновено при свръхизисващи и потискащи авторитарни родители, които са прекалено твърди и сурови. Вменяване у детето на високи норми чрез изискване на перфектност, отличие, послушание по подразбиране – маскимална газ и без право на почивка. Отличното представяне е минимума.
Защитни механизми – изтласкване, потискане, его налагане (инат/воля), свръхконтрол, „трябва“ правила, вписване в система, перфекционизъм.
Патологии – при такъв характер или дори само при такава маска могат да се развият паничество разстройство (с паник атаки), ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство – натрапливи мисли и действия), хистерична симптоматика (дисоциативно-конверзионни разстройства).
Заключение: Както споменах вече, те са само помощни средства в процеса на психотерапия и не се следват праволинейно и сляпо – човекът да бъде набутван в тези рамки на всяка цена. Истината е, че характерът на всеки човек е уникална смесица/комбинация от различно количество от всеки от тях и е много шарен.
Освен това в течение на психотерапевтичната работа човекът сваля едни маски, премахва блокировки, при което се изваждат наяве неочаквани черти и склонности – променя характерът си по един или друг начин, изкачва се и регресира периодично, усвоявайки нови модели на поведение, мислене и свързване с другите и света – тоест е много динамично и постоянно се изменя (особено ако работата се получава), защото при промяна на действията и вярванията човек променя начина си на живот и съответно обстоятелствата на живота си, което води до промяна в средата му, а променената среда изкарва наяве налични, но непроявени заложби от генотипа. Това е свързано с епигенетичната регулация.
А самият човек е нещо донякъде различно от собствения си характер, тъй като той притежава способността да трансформира този свой характер в различен такъв, макар и трудно, болезнено и бавно да реализира потенциала си.
За процесът на преработка (какво е необходимо да научи и усвои всеки един от тях) и докъде може да стигне може да прочетете в продължението – Преработка на характерите.