Когнитивни изкривявания и логически грешки

В тази статия ще опиша някои от най-честите когнитивни изкривявания и уклони и логически грешки, които всички ние допускаме в някои случаи.
Това са изкривявания и уклони в мисленето и преценката, които се проявяват автоматично, и които всеки от нас притежава до някаква степен. Когато тази степен е малка това не създава кой знае какви проблеми  и пречки, въпреки че ни дава субективна леко изкривена картина на реалността.
Познаването им дава шанс за осъзнаването им по време на или след употребата им, да ги премахваме и да не ги използваме доколкото е възможно, което ни дава възможност да доближим субективната си картина и оценка по близо до реалността.

Генерално те (както и защитните механизми) помагат за психическото функциониране или в тежки случаи дори психическото оцеляване на човека – тоест помагат ни да се чувстваме по-добре относно себе си спрямо определен факт или ситуация. Когато са по-силно изразени те могат да изкривяват възприятието ни за реалността и по този начин да действаме според грешна (изкривена) карта, което да създава повече проблеми в бъдеще.

Списък на някои от по-често срещаните когнитивни изкривявания/уклони/отклонения:
Свръхгенерализация – погрешно вадене на заключения от един (или малко на брой) събития/резултати от събития. Например: При негативен опит във връзка или в определена сфера създаване на очакването (или вярването), че нещата в тази сфера винаги няма да се получават (когато реалните шансове за това не са толкова малки). Или пък при еднократна печалба на лотария -> погрешно очакване, че човекът често ще печели (когато статистически шансовете за това са съвсем различни).
Доказателство чрез пример – погрешна свръхгенерализация. Приемането, че дадена теза е вярна, защото е посочен пример (или няколко), който отговаря на тезата. „Приятеля на една приятелка на братовчедка ми се излекува от рак след като му изляха куршум. Следователно леенето на куршум лекува рак.“

Етикетиране – подвид на свръхгенерализацията, нейна крайна форма, при която се лепва етикет и всичко приключва – „аз съм глупав“ , „много съм зле в баскетбола/по математика – не е за мен“ , „еди кое си няма да се получи“, които имплицитно включват идеята, че няма смисъл да се полагат каквито и да е усилия и всичко е предрешено (и обикновено обречено на провал).

Черно-бяло мислене (мислене всичко или нищо) – мислене в крайност и абсолютност – винаги, никога, всеки, никой, добър, лош,

Когнитивно филтриране – фокусиране само върху определени аспекти (или само негативни или само позитивни) на човек, предмет, ситуация  = дисквалифициране на позитивното или на негативното според случая.

Субективно потвърждение – тенденцията да се търси и запомня информация, която потвърждава собствените ни вярвания, нагласи и мнения, както и да се игнорира и забравя информация, която им противоречи.

Самоизпълняващо се пророчество – вярване, което имаме и според което се държим, така че те да се реализира на практика в реалността и да се потвърдят, въпреки че е възможно първоначалното предположение да е било грешно.

Пренебрегване на вероятностите – склонността да се подценяват високо вероятни събития и да се надценяват ниско вероятни събития. Преувеличаване или неглежиране на черти, рискове и ползи. Свръхоптимизъм или свръхпесимизъм – тендеции за прекалена крайност на едното или другото.

Скачане към заключения – правене на заключения (най-често негативни) без да са налични достатъчни причини за това.

Четене на мисли – мисълта, че някой друг може да знае точно какво си мислим или как се чувстваме в даден момент.

Илюзия за прозрачност – илюзия, че другите виждат вътрешния ни живот или ние виждаме техния.
Примери: „Той разбра какво си помислих за него.“ , „Тя разбра, че не се чувствам добре.“

Катастрофизиране – фокусиране единствено върху лошите или най-лошите възможни стечения на обстоятелствата или аспекти на преживяването в момента и усещането за непоносимост и ужас, докато всъщност не е толкова ужасно, а просто неприятно.
Пример: „Със сигурност ще се проваля на презентацията и всички ще ми се смеят/помислят, че съм глупак.“ , „Няма смисъл да ходя по срещи, то е ясно, че няма да си намеря подходящ партньор.“

Сляпо петно – склонността да не се осъзнават собсвените пропуски и грешки в мисленето, да допускаме, че ние нямаме такива, а само другите имат или да се подценяват собствените спрямо чуждите.

Магическо мислене – ирационални вярвания основани на илюзорна предполагаема причинно-следствена връзка, която обаче не е много вероятна. Типично е за децата и психологическо незрели индивиди или хора опитващи се да игнорират определени страхове
Примери: ритуалите за дъжд на някои племена; всякакви врачки и баячки, ритуали с  леене на куршум и прочие.
Друг пример: „Докато се обаждам на родителите си всеки ден (или по 5 пъти на ден) на тях няма да им се случи нищо лошо.“ , „Ако си помисля или желая достатъчно силно нещо да се случи, то ще се случи.“
Позитивното мислене обикновено е чиста проба пожелателно детско магическо мислене.
Магическото мислене е дълбоко вкоренено в нас хората и понякога има адаптивни и полезни ефекти – в исторически план е помагало на хората да си обяснят по грешен начин необясними събития, но това ги е карало да се чувстват по-спокойни, сякаш ги разбират наистина. Също така е възможно плацебо ефектът да е свързан с него по някакъв начин.

Илюзия за контрол над нещата – ирационално вярване, че дадени действия водят до определен резултат, въпреки че не са свързани помежду си и няма никаква логична причина за това – „Ако си помисля/направя това или онова значи ще се случи еди какво си.“ – „Ако си помисля, че ще се падне 5-ца на зарчето ще се падне 5-ца или пък ако духна на зарчето ще се падне 6-ца.“

Илюзорна корелация –  ирационално вярване, че определени несвързани събития имат връзка помежду си понеже се появяват едновременно няколко пъти – когато се случи Х винаги се случва У след това. Примери: „Винаги когато си помисля за Гери/Иван и тя/той ми пише.“ , „Когато не съм закъснял за работа и денят започва гадно.“

Заблудата на комарджията – вярването, че бъдещи събития биват повлияни от минали такива, въпреки че няма връзка между двете. „Щом се е паднало 4 пъти черно е по-вероятно сега да се падне червено.“ – Не, не е, шансът си е един и същ всеки път и е приблизително 48.5%.

Бъркането на корелация с причинна-следственост (каузалност) – погрешно вярване, че щом 2 неща често се появяват/случват заедно или дори едно след друго, то едното води до другото, докато в реалността е възможно трето нещо да причинява първите 2 и затова да се появяват заедно.

Фундаментална атрибутивна грешка (актьор-зрител) – склонността чуждите грешки да се обясняват с преувеличаване значението на личните качества на извършителя им, без да се вземат под внимание средовите фактори („Пешо го скъсаха на изпита, защото е много зле по математика“), а при обяснение на собствените грешки, обратното,  преувеличават се факторите на средата, а не се вземат под внимание грешките („Скъсаха ме на изпита по математика, защото нищо не бях учил.“
Самообслужващ уклон – склонността да се свързваш с успехите и да се дистанцираш от неуспехите – припомняне само на случаи, в които сме били прави и които помпят егото ни, но не и на противоположните случаи, когато сме грешали.
Одобрение/защита на собствения избор – склонност да виждаме направените от нас избори като че са били по-добри от отхвърлените опции просто защото са наши.

Hindsight bias (на български очевидно се превежда със звучната фраза „пълзящ детерминизъм“) – склонност да се разглеждат миналите събития като предсказуеми веднъж след като вече са се случили и е ясен резултатът/изходът, но преди това всъщност човекът не е бил сигурен какъв ще бъде изходът.
Примери: „Знаех си, че Барса ще бият Реал Мадрид.“ , „Беше ясно, че Тръмп ще спечели изборите в САЩ.“
В по-екстремен вариант – заблуда, че щом нещо се е случило или не се е случило, значи е било предопределено.

По-добър/умен от средното – тенденцията човек да се възприема за по-умен или по-добър от повечето хора – за по-добър шофьор или по-добър в секса или във всичко останало.

Status quo – тенденцията да желаем нещата да останат същите.

Ефект на познатостта/експонацията – склонността към предпочитане на човек/предмет просто защото сме го срещали много пъти и ни е познато.

Неадаптивни ригидни правила по отношение на себе си, другите или определени ситуации – „Винаги трябва човек да се представя на ниво/да се държи учтиво със всички“ , „Трябва да успявам във всичко“ , „Трябва всички хора да ме харесват.“ , „Трябва да се справям винаги сам без да искам помощ от някой друг.“

Първо впечатление – склонността преценката да се определя повече от първоначалните впечатления, отколкото от следващите такива.

Нагаждане на хипотезата – приспособяване на хипотезата след случилото се, така че да пасне на получените резултати.

Ефект на ореола – склонността да проектираме позитивните или негативните качества на човек от една област върху други области, за които нямаме никаква информация какъв е.
Например за някой, който е много привлекателен да приемем, че също е умен или мил и т.н. или за някой, който е груб да решим, че също е глупав или арогантен и т.н.

Ефект на рамката – достигане до различни заключения относно обект или ситуация в зависимост от контекста, в който са представени.

Survivorship bias (Резултатна ориентираност) – фокусиране върху успешните изходи/случаи от дадено действие и неглежиране/пренебрегване на неуспешните отрицателни случаи от същото – оценка за определено решение/действие на база резултатът от него в конкретния случай вместо типичния очакван резултат от такова действие.
Пример: „Беше добро решение да заложа на Манчестър.“ (защото е спечелил този път);
„Правилно, че се разделих с Йоана, защото след един месец вече излизаше с друг.“

Илюзия за перфектното решение – заблуда, при която погрешно се приема, че съществува идеално решение на трудна ситуация и то трябва да продължи да се търси дори до безкрай, докато вече измислените решения се отхвърлят. Може лесно да се трансформира  в случай за интимен партньор – търсене на перфектния и пренебрегване или обезценяване на всички налични – категоризирането им като недостатъчно добри/перфектни.

Ефект на светлината на прожекторите – склонността да надценяване това доколко хората обръщат внимание на външния вид и поведението ни.

Фалшив консенсус – тенденцията да вярваме, че повече хора са съгласни с нас отколкото всъщност са – че другите мислят като нас по множество въпроси (проекция на собствените вярвания върху другите).

Наивен реализъм – тенденцията да вярваме, че ние сме обективни и преценяваме правилно реалността и фактите, докато другите хора са ирационални, неправилно информирани и с погрешна изкривена преценка.

Евристика за достъпност – склонността при правене на преценки да разчитаме на примерите, които лесно ни идват на ум.

Ефект на Дънинг-Крюгер – колкото по-малко знаеш, толкова по-уверен се чувстваш. И обратното – колкото повече знаеш толкова по-неуверен се чувстваш.

Ефект на Барнъм-Форър – склонността да приписваме/отнасяме към себе си неясни, двусмислени твърдения дори когато всъщност са такива, че могат да се отнасят за почти всеки човек – при гледане на карти, кафе и т.н. , докато всъщност твърденията са толкова широки, че могат да се отнасят до по-голяма част от хората.

Sunk Cost Fallacy (Escalation of Commitment) – склонността да инвестираме повече в неща, които са ни стрували нещо/в които вече сме инвестирали дори когато са губещи отколкото в други неща, в които не сме инвестирали.
Пример: някои секти работят на този принцип – започват като искат малко от човека – да посети нещо или да дари малко, но постепенно тези искания стават все по-големи и човекът инвестира все повече, докато в един момент му е трудно да напусне цялото нещо, защото е вложил толкова много ресурси (време и пари), че ще се чувства ужасно да признае колко глупаво е постъпил и че цялото нещо е абсурдно предпочита да продължава да се самозалъгва, докато вече няма накъде.

Ефект на третия човек – тенденцията да вярваме, че другите са по-силно повлияни от ефекта на алкохола, наркотиците, медиите, неприятните обстоятелства и т.н.

Ефект на наблюдателя – колкото повече хора има наоколо, толкова по-малко вероятно е някой да помогне на жертва.

Ефектът на Франклин – парадоксално е по-вероятно да направим услуга на някой на когото вече сме направили услуга, отколкото ако той ни е направил вече.

Плацебо ефект – положителния ефект от лечение/действие/хапче дължащ се единствено на положителните ни вярвания и очаквания относно действието/влиянието му върху нас.

Ноуцебо ефект – отрицателния ефект от лечение/действие/хапче дължащ се единствено на негативните ни вярвания и очаквания относно действието/влиянието му върху нас.

Ефект на Зейгарник –  тенденцията да си спомняме си недовършените задачи и забравяме довършените.

Фалшива дилема – представянето на два алтернативни избора като единствени възможности, които се изключват взаимно, въпреки че реално съществуват много други възможности или дори 2-те налични не са взаимно изключващи се.

Свръхопростяване – когато даден аргумент се редуцира до нещо, което всъщност не е първоначалния аргумент. Когато е за причина – свеждане на комплкесно събитие с мултифакторна каузалност до явление с една проста причина.

Позоваване на групата или на авторитет – приемане на твърдение за вярно, защото много други хора мислят така или приемане на твърдение за вярно, защото даден авторитет го е казал. Промяна на възприятието за даден факт или изказване чрез цитиране извън контекста или при друг контекст. Предоставяне на непълна информация – даване на само част от нея.