Как да разберем в какво вярваме – падаща стрела

Всеки от нас вярва в нещо независимо дали знае, че вярва в него или какво е то и дали то съвпада с това, в което казва, че вярва – тъй като за да действаш в света и да живееш имаш нужда от определени вярвания (предположения) за този свят и останалите хора – тези убеждения (хипотези, догадки за света, хората в него и това как се случват нещата в живота) ти дават насоки как да действаш в различни ситуации (нещо подобно на карта/инструкции или по-точно базови насоки) и могат да бъдат осъзнати и експлицирани при желание. Насоки за точно този процес ще дам в тази статия. (ако искате да прочетете повече за базовите убеждения и как влияят живота ни – можете да погледнете отделната статия за тях ТУК).
Не става въпрос за съзнателните вярвания – това, което казваме, че мислим и вярваме, когато ни попита някои (какво говорим), а за това какво отреагираме в живота сикак реагираме в житейски ситуации, как интерпретираме случващото се и каква е причината да е точно по този определен начин (а не по някакъв друг възможен), тъй като както всеки от нас е забелязал, че между думите и действията (наши собствени и чужди) често има разминавания.
Така несъзнавани убеждения (и мотивации и желания) могат да съвпадат или да не съвпадат със съзнателните такива в някаква степен, тъй като са плод на 2 различни системи.
Те са като лещи/призма/очила през които виждаме/пречупваме образите за себе си, света, хората и интерпретираме дейстията им и случващото се в живота (но които лещи не знаем, че сме сложили и ползваме). Затова всеки от нас вижда светът по малко по-различен начин и интерпретира действията на околните по различен начин.

Как да разберем/открием какви са базовите ни убеждения след като са несъзнавани?

Има няколко варианта и никой от тях не е перфектен и при нежелание за дълбаене човек може да се скатае, да избяга или да изкриви нещата в определена посока.

1) чрез техниката падаща стрела – представлява задаване на въпроси прогресивно върху отговорът на предния въпрос дълбаещи все по-надолу през междинните вярвания и допускания и стигащи чак до базовите такива (може да се адаптира и със ЗАЩО).
Ще дам няколко изчерпателни примера, за да е ясно:
1. „Нещата трябва да се случват според плана ми.“ – Защо пък да трябва да е така, какво означава за мен нещата да не се случват според плана ми? ->
-„Тогава не знам какво да правя и съм объркан/притеснявам се/тревожа се.“ – Как ме кара да се чувствам това? ->
-„Чувствам, че се провалям и съм провал.“ – Какво означава за теб да се проваляш и да си провал?
-„Значи, че не ставам за нищо/че не съм достатъчно добър/че нямам стойност, ако не успявам и не ми се получават нещата, които правят ИЛИ значи, че другите няма да ме харесват, няма да ме приемат/да ми се възхищават, ще ми се подиграват, ще говорят за мен неприятни неща.“ -> Какво ако това стане/е така?
-„Другите ще ме отхвърлят и ще остана сам и нещастен ИЛИ ще загубя одобрението им и ще съм унижен и нежелан, изоставен от другите (отново сам, нещастен и т.н.).“

Базисни вярвания/очаквания/страхове – другите ме/ще ме отхвърлят ИЛИ унижат и изоставят, ще остана сам и не ставам нищо/нямам стойност.
Чести поведенчески реакции в горния сценарии са отиване в свръхкомпенсация и свръхконтрол или оттегляне, затваряне в себе си и изолация (или първо едното и ако не стане после другото).

2. „Дразня се/ядосвам се/отчайвам се, че той/тя не ми пише/отговаря/връща обаждането“ – Какво означава за теб някой да не ми връща отговор/обаждане или да не ми пише? ->
-„Значи че не се интересува от мен, че не ме харесва, че не ме иска.“ -> Как те кара да се чувстваш това?/И какво от това?
-„(Значи съм) Изоставен/а, отхвърлен/а, сам/а, никой не ме обича или не ставам за нищо.“

Базисни вярвания/очаквания/страхове – ще ме изостави/отхвърли, защото вече не ме харесва/иска или изобщо никога не е и ще бъда сам/а, изоставен/а, отхвърлен/а, унижен/а.
Чести поведенчески реакции са:
1) вкопчване и още повече търсене или преследване на другия или опити да се заслужи вниманието му и интересът му (чрез жестове и прочие).
2) гняв и изпреварващо изоставяне/отхвърляне, така че да го направи преди другия.
3) отдръпване, студенина, наказание чрез отнемане на вниманието и сърдене.

3. „Някой коментира нещо, което съм казал или направил и не е съгласен с мен -> аз реагирам бурно и го нападам или се защитавам или реагирам с мълчане и самопотискане“ -> Каква е причината да реагирам така, как ме кара да се чувствам? ->
-„Критикуван, нападнат, неуважаван, обиден.“ -> Какво означава това за мен?
-„Значи че трябва да се защитя и да реагирам на това несправедливо обвинение“ -> Иначе, какво би станало?
-„ Иначе ще съм/хората ще си помислят, че съм слаб, жалък, нещастник.“ -> И какво от това?
-„Ще съм унижен, слабак, жалкар, аутсайдер, ще ми се подиграват, ще ме отхвърлят и т.н.“

Базисни вярвания/очаквания/страхове – аз съм/ще бъда унижен, слаб, другите ще го видят и ще ми се подиграват, ще ме отхвърлят и т.н. -> Чести поведенчески реакции:
1) спорене и защитаване
2) атакуване на другия и агресия
3) мълчане, самопотискане и автоагресия, таене на негативна чувства в себе си до моментът, в който се натрупат достатъчно и човекът избухне неадекватно за нещо малко към някой

Тук с няколко въпроса се стига до базови вярвания и страхове, които са нежелани от съзнанието и изтласкани в несъзнаваното. Процесът по достигането им поражда съпротива – най-често чрез защитните механизми (интелектуализация, рационализация, изместване и други) или поведенчески – бягство, отреагиране и т.н., затова е необходимо съзнанието/вниманието да се връща в необходимата посока надолу и навътре опознавайки/откривайки несъзнаваните психични съдържания.
Това са само примерни варианти, възможно е повърхностните поведения да са свързани с други конкретни страхове – индивидуално е според човека.

2) чрез анализ на поведението (действията) и интерпретациите на човек и предположения относно причините (включително за нас самите – изследване отстрани като друг човек и задаване на въпроси сякаш не се познаваме, което всъщност до голяма степен е така).
За да се получи сполучливо е необходимо ние самите да нямаме прекалено изкривена картина за света и да проектираме наши собствени вярвания, страхове и други психични съдържания върху околните. Когато го правим е добре да сме наясно със защитните механизми (описани ТУК) и когнитивните изкривявания (описани ТУК) и да не спираме задоволявайки се с отговор плод на тях самите, а да продължаваме да дълбаем и да разплитаме нишката. Особено важно е това да се прилага за повтарящи се автоматични реакции и действия (установени модели на поведение и мислене), които често хората приемат за вътрешно присъщи и че „те просто са така“ – но все отнякъде са се появили и са ги научили и те им вършат или са им вършили определена работа (несъзнавано) и затова са ги прилагали и продължават да ги прилагат. Примерни въпроси:

Защо човек би действал така в тази ситуация? При какви обстоятелства ? Ако се опитва да постигне какво – какви биха могли да бъдат скритите мотивации и ползи от това действие/поведение?
Какво му дава/осигурява това поведение – какво постига чрез него?
За да реагира така човек какви убеждения за света и хората е необходимо да има?

Пример: Ако някой се държи с подозрение към всеки и трудно се доверява, това вероятно значи че възприема светът като опасно място, хората като нараняващи и незаслужаващи доверие – въпреки че може да говори, че „вярва на хората и не се страхува да им се довери или светът е хубаво сигурност място и т.н. “ – действията му говорят за точно обратното.

Анализ на интерпретациите на случващото се (свои или чужди), примери:

1) Някой прави/говори нещо, което те дразни -> „Сигурен съм, че го прави нарочно, за да ме дразни“ -> Какви вярвания/предположения за света и хората трябва да има човек, за да интерпретира събитията в реалността по този начин? -> Той/тя не ме харесва, лош е, другите са насилници, тормозят ме, аз съм жертва (следователно съм добър, праведен и невинен), другият е виновен, светът е лошо несправедливо място и т.н. и човекът се самоизяжда с това дразнене вътрешно или реагира агресивно-садистично и избухва от нищото за нещо дребно (при преживяване/вярване  за и страх от мачкане, унижение, експлоатация и т.н.)
Докато всъщност е абсолютно възможно човекът изобщо да няма представа, че другият го дразни поведението му – и как да има, когато никога не му е казвано, но защо ли да му казва, когато може да се преживява като жертва и да потвърждава изкривените си вярвания и да се преживява като добър, праведен и невинен…

2) Някой не те поздравява, подминава те, не те пита как си и т.н. -> „О той/тя се прави, че не ме познава, подминава ме, ще види той/тя и аз така ще правя вече“ -> Каква е причината човек да реагира толкова гневно спрямо нещо толкова малко, как трябва да преживява ситуацията, за да реагира така? -> Аз съм малък незначителен, игнорират ме, показват ми, че съм никой, че не му/и пука за мен -> защитен гняв и отмъстителност, под които стои страх.
Докато всъщност в реалността е напълно възможно другият просто да не го е видял или да е бързал много или пък да се е чувствал неловко от потенциално социално взаимодействие и т.н., но в случаят се активират болезнените негативни вярвания и страхове за малкост, жалкост, незначителност, незаинтересованост на другите от нас и човекът се вкопчва в ситуацията и не може да я пусне/приеме и я преживява свръхемоционално.

3) Той/тя не ми отговаря/връща обаждането вече час -> 1) Звъня и пиша още 1 или няколко пъти, дразня се и се ядосвам или се сърдя; 2) Звъня и пиша още 1 или няколко пъти, тревожа се и се притеснявам, че вече не ме обича и ще ме зареже. -> Как трябва човек да преживява неотговарянето 1 час, че реагира така? -> 1) Пренебрегнат, отхвърлен, вече не иска да е с мен.
2) Изоставя ме, не ме обича/иска вече, трябва да направя нещо – пиша 10 съобщения, 2 смс-а, звъня 5 пъти, купувам цветя и бонбони, пиша стихотворение и т.н.
Докато всъщност другият е просто зает, изскочило му е нещо спешно, не си е погледнал телефона, не е можел да говори/пише и т.н.

Втората точка съдържа множество предположения и спекулации, така че отговорите не могат да се приемат с пълна сигурност, но все пак дава потенциални насоки за изследване.
Важно е да се има предвид, че едно поведение може да има множество различни причини, така че не е хубаво да се фокусираме само в една от множество потенциални, особено ако няма как да валидираме/проверим предположенията си и да я приемаме като единствената възможна на база нашите собствени вярвания, логически грешки и когнитивни изкривявания.

Щом си стигнал до тук значи намираш материалите за полезни, интересни и информативни.
Подкрепи създаването на още повече такива чрез малък ежемесечен абонамент в Patreon на този линк и в замяна получи достъп до една моя здравословна практика месечно, обяснение за нейните механизми и имплементация.