Защитни механизми

В тази статия ще обясня какво са защитните механизми, кои са най-разпространените от тях. Добре е да сме наясно, тъй като всички ние и другите хора ги използваме периодично. Разбирането им дава възможност да ги осъзнаем и засечем възможно най-бързо след като са били използвани и да работим с не до там приятната реалност или усещания и страхове, които минимизират.
Защитните механизми
са психични механизми или стратегии на Аз-а (егото), чрез които се редуцират напрежението било то по отношение на външната или вътрешната реалност, поддържа се вътрешнопсихичното равновесие, минимизира се или се избягва наличието на вътрешен конфликт свързани с негативни емоционални състояния (тревога, фрустрация, вътрешен конфликт, вина, скръб и други), защитава се самоуважението/Аз-образа ни и прочие функции. Те са универсални в смисъл, че всички ние използваме някои от тях до известна степен като това обикновено става автоматично и несъзнавано, иначе не биха били ефективни и не биха си вършели работата успешно. Могат да бъдат осъзнати в ретроспекция. Те са свързани с изкривяване на възприеманата реалност или пълно или частично недопускане на определени психични наличности до съзнанието.
Зрелостта им е свързана със степента на изкривяванена реалността (или дори отричането и подменянето и при психози) и с възможността за тестирането/проверката и. При зрелите има по малко видоизменяне на реалността – степента на несъобразяване с реалността ги диференцира. Ще опиша само по-често проявяваните и ще пропусна някои от по-маловажните. Ще използвам максимално прост език за описанието им с цел достъпност.

проекция – определени неприемливи, нежелани аспекти от личността на човека се приписват на други хора (и не се възприемат като свои, а се изтласкват и приписват на другите – важи и за черти на характера, поведение и прочие – виждаме и осъждаме у другите това, което не искаме да видим в себе си).
Например: Петя е привлечена от колега в офиса, но поради морални забрани не си позволява флиртуване и проектира върху другия тези свои желания и му ги приписва – сякаш той я сваля и се опитва да флиртува с нея, а това не се случва в реалността или е силно преувеличено и той няма идея за какво и да е. (възможно е ролите да са разменени)
Човек не харесва друг човек или група от хора, но поради силни морални правила не си позволява негативно отношение, така че го проектира върху тях – „те не ме харесват и се държат негативно с мен“.
Силно възмущение от лъжата, арогантността и други поведения у другите сякаш самия човек никога не ги проявява – проектира ги и ги вижда у другите, но не и у себе си, което му дава добро себеусещане (потвърждава вярването си, че е добър човек или че е по-добър от еди кой си) – другите постоянно лъжат; петър се държи много арогантно.
Човек има дадена негативна черта и я проектира върху известни и уважавани хора като по този начин я преосмисля и се чувства по-добре относно себе си.

изтласкване – извеждане извън сферата на съзнанието на неприемливи желания, които са неприемливи/нежелани или несъвместими с реалността. Това е динамичен процес, който може да се разбира като активно несъзнавано мотивирано избирателно забравяне.

потискане (избягване/отклоняване на вниманието) – избягване на провокиращи стрес мисли или задачи чрез разсейване с друга дейност или мислене за други нестресиращи неща, фантазиране или консумация на алкохол и наркотици.Потискането се различава от изтласкването по това, че при потискането предизвикващата стрес мисъл е налична и осъзната, но се игнорира и се блокира от други мисли целенасочено и съзнателно.
Пример: имаш да правиш ужасен проект на работа -> започват да вършиш всякакви други работни задачи. Имаш да свършиш нещо нежелано вкъщи -> правиш какво ли не друго, но не и това, което провокира стрес и тревожност.

формиране на реакция – при 2 противоположни импулса единия се изтласква и дезинвестира, а другия се свръхинвестира. Основен признак е прекомерността. Това е мощен механизъм, при който евентуално постиженията му могат да станат трайна част от характера и вярванията му и да не бъдат поставяни под въпрос.
Например: човек, който има силни влечения към по-нестандартни сексуални практики всъщност публично се обявява против тези неща или дори започва да се бори против тях (като така отново има досег с възбуждаващата го тематика само че вече от страната на социално приемливото). Същият пример може да се даде и с прекомерната хомофобия – реакция срещу собствените изтласкани хомосексуални тенденции.
Разбира се има и здраво нехаресване, но основен белег е крайността и прекомерността на нагласата, вярванията и действията в посоката.
Човек има натрупани негативни чувства и агресивни импулси спрямо родител, но съзнателно започва да се държи свръх мило, грижливо и уважително като реакция на наличието на тези неприемливи чувства.

изместване – просто казано „да си го изкарате на някой друг“ , да изберете обект заместител, който е по-подходящ и към който да насочите желанията или импулсите си. Най-често се се случва, когато искаме да реагираме по някакъв начин на определена ситуация, но поради обстоятелствата на средата (а и вашите собствени) не можете или не трябва да го правите по желания от вас начин.
Например: Имате желание да се развикате на шефа, но не можете (понеже ще ви уволни например) и по-късно намирате някой друг на който да си го изкарате – колега, партньора ви вкъщи или навън, детето си, приятел и т.н. – защото можете да си го позволите повече спрямо тях.
Друг пример: много харесвате или сте харесвали някакъв мъж/жена, но не са се получили нещата и по-нататък във времето намирате друг човек, който прилича на първия (било то физически или като поведение) и започвате връзка с него.

регрес (регрес и фиксация) – при наличие на силен конфликт и фрустрация връщане към по-ранен етап на функциониране от живота, за да се избегне настоящите силни негативни чувства или да се върне към минало чувство на сигурност свързвани с определен етап от живота (фиксиране в него).
Пример: При паник атаките и агорафобията, човекът регресира емоционално до поведение на дете, имащо нужда от постоянното присъствие на значим човек до него или да стои на сигурно място вкъщи (при агорафобията).

отмяна(ретроактивно анулиране) – символично премахване на действие или желание, свързано е с представата за всесилие на мисълта (ритуали – чукане на дърво и прочие – при ОКР се среща почти неизменно в компулсиите).

рационализация – обосноваване на неприемливо поведение с приемливи причини  – човекът изтъква добри причини за задоволяване на нагон, но това не са истинските причини, които човекът всъщност иска да скрие от себе си и другите под „рационалните“ причини.
Пример: След раздяла с много обичан/желан партньор човекът започва да твърди, че всъщност партньорът не е бил кой знае какво, имал е много недостатъци и всъщност не го е харесвал толкова. Важи и за срещи или флиртуване – когато получи отказ човекът реагира с „е той/тя и без това не беше хубав/а; беше скучна/надут/а и т.н.“
Човек, който не се справя с нещо или го е страх, че ще се провали се оттегля от заниманието и твърди, че е защото не му е било интересно, не го влече и т.н.

интелектуализация – нежелани психични съдържания (чувство/импулси/мисли) са свръхинтелектуализирани и анализиране с цел избягване на допир с емоционалния им компонент и човекът се занимава с тях по-безопасно. Отстранено дистанцирано говорене за теми болезнени за индивида – раздяла, заболяване и т.н. чрез интелектуалстване и философстване по темата, но отстранено от емоцията, която неизбежно съпътства болезнената тема.
Има риск психоанализата да премине в интелектуализация.

(свръх)компенсация – при налично чувство за малоценност – опит за преодоляването му и свързаната с него тревожност и фрустрация чрез полагането на големи допълнителни усилия в същата или друга област и постигането на резултати, които да компенсират/маскират възприеманите от човека дефицити.
Например: Човек, на който са му се подигравали, че е много зле в нещо (спорт, рисуване, музика) решава да се упражнява по 6-10 часа на ден и да стане невероятно добър в него. Или човек, който се чувства слаб и нищожен се бори да стигне до най-високите властови позиции в търсене на чувство за значимост и сила.

(интроективна) идентификация – идентифициране с черти/преживявания на друг човек – приемането им като свои (случва се в изкуството – във филмите с главния герой или в картините с художникът)- част от другия (обикновено положителна) бива преписвана на себе си.

екстернализация – екстернализиране на вътрешни психосоциални конфликти  – във външния свят и външните обекти се възприемат елементи от собствената личност – импулси, поведения, нагласи като това позволява незабелязването им в личността или непоемане на отговорност за собствените поведение и виждането им като външни или причините за тях като външни.

сцепване – много примитивен, архаичен, изкривяващ реалността процес на поддържане отделени добрите и лошите аспекти на представите за себе си, другите и обектите. Екстремно „черно бяло“ разделение на обектите – даден човек или обект е или изцяло черен, лош, гаден, вреден, ужасен или изцяло добър, полезен, приятен, хубав и т.н. Този тип мислене е нормален е за детската възраст, но при нормално развитие с времето се надраства и човек става способен да съвместява негативните и позитивните аспекти на хора и обекти в едно цяло – това признак за психична зрялост – да можеш да виждаш обектите и хората в тяхната цялост и с цялата им сложност, а не по детски примитивен черно-бял начин. Сцепването е характерно за психотичните състояния и личностовите разстройства (особено граничното).

идеализация и девалюация (обезценяване)
производни на сцепването (следствие от тях) – виждане(идентифициране
или проециране) само на хубаво или лошо у някой/нещо – понякога първо
идеализиране и въздигане, а после второто – обезценяване и принизяване.
Типично е за хората с гранично личностово разстройство и е показател за
липса на психична зрялост, а доста често и наличие на психични травми.

отхвърляне на реалността (не е отричане, но е подобно) – не можем да видим твърде неприятното нещо пред очите ни, като сляпо петно, слепи сме за него.

отричане – отричане на това, което е реално, отказ да се възприема като истина това, което е заплашително за идентичността на субекта, реинтерпретиране на реалността по начин, който не провокира толкова много негативни чувства. Невъзприемане на реалността или определени неини аспекти, които са силно неприемливи/болезнени/заплашителни за индивида. Поглеждане на нещото и отричането му и неприемането му – поглеждане и после „не, не, това не е реално“.
Например: Когато компанията ти фалира или изгубиш голяма сума пари на борсата -> „не, това не може да се случва. Не е реално. Няма как да е истина“.
Когато нещо, което много ценим е заплашено да бъде унищожено или опровергано. Осигурява ни вторична печалба – например при партньор, който изневерява – да не признаеш собственото си унижение и да се преструваш, че не се случва. За да работи трябва да се случва на някакво полусъзнавано или несъзнавано ниво.

проективна идентификация – несъзнавана проекция на собствени психични съдържания, нагласи и очаквания в друг човек/ хора, тяхното идентифициране с тях и действие според съдържанията и импулсите им – вкарване на другия в роля от страна на проектиращия и влизането на този друг в тази роля и съответно реакция от страна на първия сякаш това е така.
Накратко казано – слагането на другия в някаква роля и приемането на на тази роля от страна на другия и действия и на двамата спрямо нея.
Пример: Иван си мисли, че някой друг го гледа злобно и ще му направи нещо лошо. Вследствие на тази мисъл самият Иван започва да гледа човека злобно или дори да провокира другия човек, при което другият човек е вероятно да реагира враждебно и злобно. Но до всичко това се е стигнало предимно заради поведението на Иван.
Примери: Родител иска детето му да се справя страхотно във футбола или математиката, при което става много изискващ към това -> детето се идентифицира с/приема тази роля и наистина започва да се представя много добре, въпреки че то самото не го желае особено.

идентификация с  агресора – може се прояви при хора, станали жертва на  насилие. Те приемат образа на насилника и извършват подобно насилие върху друг,по-беззащитен от тях – например дете, което е тормозено намира да тормози по-малко дете – да прави същото на някой друг, защото се идентифицира с тази роля.

дисоциация – части от психиката се отделят от съзнанието до такава степен,че не само изглеждат чужди,но и водят самостоятелен живот.

конверсия – несъзнавано трансформиране на психичен конфликт в телесна симптоматика, с цел оттичане и облекчаване на психично дезадаптивно напрежение. Например при хистерията, вегетативно соматоформната дистония, хипохондричните фантомни усещания. Фантомни болки, за които няма никаква физиологична причина (след прегледи от компетентни лекари).

соматизация – реагиране с телесни прояви вместо с психични. Пример за соматизация може да бъде продължителното главоболие.

пасивно–агресивното поведение – проява на индиректна, маскирана, завоалирана агресия към другите или към себе си (свързана е главно с мазохистични тенденции).

отреагиране/действие покрай (acting out) – изразяване на мисли или чувства, които човекът не може да изрази вербално чрез действия и екстремно поведение. Помага на индивида за разтоварване на напрежението и успокояване.
Например: човек не може да каже, че ти е ядосан, но се държи пасивно-агресивно или дори агресивно или ти крещи (а едновременно с това може да обяснява, че е ядосан и т.н.).
Често срещано е при малките деца – гневни и агресивни изблици, когато не получат това, което искат.
Самонараняването също може да е форма на отреагиране – физическо изразяване на болка, която не може да бъде понесен
а емоционално.

хипохондриаза – непрекъснато автоматично отклоняване на вниманието от вътрешните конфликти и психични наличности навън към ирационален, илюзорен страх от външни болести. По този начин човекът се защитава от собствените си страхове, конфликти, комплекси. Често конфликтът е между:
– позиция на жертва в живота и прекомерно угаждане и жертва в полза на другите спрямо страхове от отхвърляне, изоставяне, унижение, излагане.
– силно желание за съзнателен контрол и дълбоко чувство и/или страх от самота и усещане за вътрешна празнота.

Най-зрелите защитни механизми са:

Алтруизъм – грижа за другите, при която чрез идентификацията си с тях, човекът получава удовлетоврение от помагането им. Може да се сбърска с автоагресивно самопотискане (мазохистична доброта) – задоволяване/помагане на другия с цел да се получи одобрение, да бъде харесан, да получи обич или нещо друго в замяна, да не бъде отхвърлен или критикуван помагащият и т.н.

Сублимация – представлява трансформация на нагонови импулси или символичното им задоволяване чрез социално приемливи дейности – творчество, активна професионална реализация, спорт и т.н. Например трансформация на агресивните импулси в съревноваване в състезания или на емоции (любов, тъга) в изкуство – песен, картина и т.н.

Хумор – вид сублимация, при която фрустриращ афект се преобразува в социално приемлив афект чрез позитивна ирония, сарказъм, самоирония, пародия.