Играенето на грешната „губеща“ игра
Много често в живота всеки от нас си мисли и казва: „Когато стане/направя еди какво си, тогава най-накрая ще се чувствам щастлив, доволен, добре“, например:
„Когато изкарвам повече пари“, „Когато стана мениджър“, „Когато постигна успех с еди какво си“, „Когато си намеря приятел/ка“, „Когато се оженя/омъжа“, „Когато имам деца“, „Когато си купя къща/апартамент, хубава кола, яхта, самолет“, „Когато отида еди къде си и направя еди какво си“, „Когато пропътувам целия свят“, „Когато се пенсионирам“ и какво ли още не…
Обаче какво става когато това наистина се случи? Тогава ставаме ли магически щастливи и удовлетворени, започваме ли внезапно от нищото да се чувстваме добре? По-често отговорът е „НЕ“. Защо се получава така?
Защото вярваме в илюзията, че ще се почувстваме добре, когато всичко около нас е перфектно/идеално/както искаме… А всъщност е точно обратното – можем да се почувстваме добре, удовлетворени, щастливи, доволни сега в настоящето и да преживеем това облекчение и удовлетвореност, които търсим независимо от външните обстоятелства. Да преживяваме всичко като перфектно (или достатъчно/достатъчно добро) такова каквото е – тогава няма битка/съпротива с живота или обстоятелствата в него или с нас самите, в хармония сме с всички аспекти на живота (ни) в текущия момент.
Външните обстоятелства не са задължително свързани с вътрешното ни преживяване. За това има десетки известни примери – хора в затвори, концентрационни лагери или ужасни житейски обстоятелства, които въпреки това намират начин да се чувстват щастливи/задоволство/свобода в голяма част от времето (както и обратното – хора имащи огромни ресурси и възможности, но чувстващи се в капан/затвор). Така че очевидно не е определящо външното, въпреки че често се заблуждаваме сами в това. Формулата “Когато се случи Х (това или онова) ще се почувствам удовлетворен/щастлив/доволен/добре/спокоен!” генерално не работи. Самото това мислене, че ни трябва това или онова, още нещо или още повече от нещо ни обрича на неудовлетвореност.
Забележка1: разбира се като цяло е добре покриваме някакъв минимум на приемливи външни житейски обстоятелства, но отвъд това взаимовръзката между външните обстоятелства и това как се чувстваме става много по-слаба.
Забележка2: щастието, удовлетворението, задоволството/наситеността, да се чувстваме приятно/комфортно/добре са различни състояния, но в случая разглеждам самият сценарии и няма значение за коя от тях или някоя друга става дума в конкретния случай, принципът е един и същ и това може да се отнася и до други чувства/емоции – не/увереност; тъга; радост и т.н.
Защо се чувстваме неудовлетворени?
Причините са две основни:
1) Това, което практикуваме ежедневно става навик и буквално се вкоренява в мозъка ни под формата на невронни вериги. Колкото повече го правим/упражняваме – толкова по-вкоренено и по-силно става и толкова по-често се активира (тоест ставаме по-добри в него като световни шампиони в съответната дисциплина – израз, който често ползвам в работата си с хора).
И когато това, което практикуваме ежедневно е да се чувстваме неудовлетворени, недоволни, нещастни, да си мислим, че не сме достатъчно, че нямаме достатъчно, че ни липсва нещо (успех, социален статус, пари, коли, апартаменти, интимен партньор, съпруг/а, деца, приятели, любов, внимание или друго), то ние свикваме да го правим (автоматизираме го и става навик) и ставаме много добри в това. Когато станем световни шампиони в тези неща (да преживяваме негативни състояния и емоции, да виждаме негативно живота си), то това ни гарантира, че:
Когато наистина достигнем желаното нещо (постигнем успех, достигнем дадена цел, придобием еди какво си) – вероятно няма да изпитаме удовлетворение, задоволство, наситеност, достатъчност, щастие, защото през цялото време ние сме се „тренирали“ да сме неудовлетворени и нещо или дори нищо в живота ни да не е достатъчно добро (включително ние самите). Станали сме толкова добри в това да се чувстваме недоволни от живота си, че можем да пренебрегнем всяко положително нещо и дори успехите и нещата, които сме желали и да намерим претекст защо се чувстваме скапано, неприятно, неудовлетворени, нещастни, сякаш нямаме/не сме/не правим достатъчно (а всъщност просто реализираме навика ни да се чувстваме по този начин).
Абсолютно логично дори когато достигнем желаното не можем да се почувстваме добре, защото е необичайно за нас, не сме свикнали, не го „умеем/не знаем“ как, защото не сме го практикували и по подразбиране правим това, което знаем и сме тренирали и умеем отлично (да изпитваме неудовлетворение, липса, непълноценност, недоволство).
Истината е, че през цялото време сме играли грешната „игра“, която няма как да спечелим – да се „специализираме“ да сме недоволни от това, което имаме и да искаме още и още.
Забележка: това не означава да не полагаме усилия, да нямаме мотивация и драйв за постижения и прочие, А ВЪТРЕШНОТО НИ СЪСТОЯНИЕ И ПРЕЖИВЯВАНЕ ДА НЕ ЗАВИСИ ОТ НАЛИЧИЕТО ИЛИ ЛИПСАТА ИМ.
Вместо тази губеща игра – да играем играта, в която практикуваме да се чувстваме удовлетворени от себе си и действията си (имам предвид от полезните, продуктивни такива водещи ни към по-добро) от това което сме и което имаме, то ние сме тренирали обратното – да живеем в постоянна възприемана липса/недостиг и неудовлетвореност. И това се е вкоренило дълбоко в мозъка ни като навик. На този етап дори да не искаме да го правим – ние все пак го правим автоматично. Разбира се всичко това е свързано с кореспондиращи неврохимични явления в мозъка ни. Механизми на допамина и серотонина – тоест причините, за да е възможно да се чувстваме така, обясненията как се реализира това в мозъка ни на ниво биохимия може да намерите ТУК.
2) Грешни очаквания/предположения по отношение на ефекта на положителното събитие върху вътрешното ни състояние. Свързано е с начинът, по който оперира мозъкът ни обичайно (процесът на възприятие), когато си представяме как бихме се чувствали в бъдеще, когато едно или друго се случи:
Прогнозирането на бъдещето (положително или отрицателно) обикновено представлява едно от следните две:
1. Проекция на настоящето ни състояние/усещания в бъдещето плюс някакво нагласяне спрямо събитието и времето. В този случай прогнозирането бива повлияно от настоящите ни чувства и вярванията ни/опита ни, който имаме. Ако се чувстваме зле в настоящето е по-вероятно да си представяме неприятно бъдеще и обратното; същото важи и за миналия ни опит – ако имаме негативен минал опит и вярвания е по-вероятно да си представяме неприятно бъдеще (по отношение на единични събития или глобално) и обратното. Тези ефекти на възприятието са добре познати и изследвани в психологията. Прогнозирането на бъдещето може да бъде и:
2. Едностранно фокусиране върху един възможен бъдещ положителен аспект на живота ни в бъдещето (или отрицателни аспекти/сценарии при депресия и тревожност, но в тази статия разглеждаме само положителния вариант).
И в двата случая е неточно, изкривено и съответно нереалистично и не бива да го приемаме безкритично по подразбиране.
Какво е решението за неудовлетвореността?
1) По първата точка (навиците) – то е да играем друга, „печеливша“ игра – да практикуваме противоположния навик ежедневно – да оценяваме това, което имаме и да се чувстваме доволни и удовлетворени (което не изключва това да се стараем да се представяме по-добре, но означава да приемем/да сме окей с обстоятелствата, способностите и представянето ни в този момент в живота). Да чувстваме/генерираме чувства на пълнота/достатъчност, благодарност и наситеност вместо да чувстваме празнота, липса, недостиг/недостатъчно и прочие. Защото преживяването и на едните чувства и на другите зависи от нас – ние определяме преживяването си в живота според действията си и историите, които си казваме, вътрешният диалог, който подхранваме и емоциите, които конструираме (за което ще пиша още в бъдеще). Това изисква доста усилия първоначално, но можем да изградим този навик в себе си с достатъчно практика и чрез най-различни способни, например:
– да се упражняваме да конструираме различни емоции в определени ситуации – да виждаме/интерпретираме и преживяваме събитията по нов начин (как става това – ТУК);
– да си записваме успехите през деня били те малки или големи – какво сме направили добре/както трябва, от какво сме доволни от себе си или дори от случилото ни се през деня;
– да имаме благодарствена практика (която е научно доказано, че води до освобождаване на серотонин и съответно до успокоение, чувства на пълнота, наситеност и удовлетворение);
– да променяме вярванията си и вътрешният си диалог, а по този начин и да променяме емоциите, които конструираме в себе си на ежедневна база.
2) По втората точка (погрешните очаквания и предположения) – да сме наясно с процеса на прогнозирането на бъдещето и двата сценария/механизма, които го изкривяват, за да не се хващаме да вярваме на тези конструкции на собствения ни мозък, защото знаем как работи. Да знаем, че е възможно или текущото ни състояние и/или миналия опит да влияят на предположенията/проекциите ни за бъдещето или да се фокусираме само върху възможен бъдещ един аспект (положителен или отрицателен) на живота ни и да го раздуваме, докато пренебрегваме всички останали важни обстоятелства за живота ни в прогнозата ни за това бъдеще.
Тази статия е свързана с предните две – „Личностното развитие като капан“ и „Свръхкомпенсацията – другата страна на самосаботирането“, така че може да погледнете и тях.