Как реализираме несъзнаваните си вярвания в реалността

Принцип на самоизпълняващо се пророчество

Самоизпълняващо се пророчество е вярване, което имаме и според което се държим, така че то да се реализира на практика в реалността и да се потвърди, въпреки че е първоначалното предположение/вярване е било грешно.
Това може да звучи като няква уу-уу тука има-тука няма тайната-тип щуротия, но всъщност е добре документиран и широко изследван социопсихологически феномен. Класически исторически пример за такова събитие на колективно/групово ниво е банковата криза по време на великата депресия:
Дори при погрешни слухове, че някоя банка е нестабилна и ще фалира (въпреки че всъщност е от най-добре подплатените финансово), това води до множество хора изтеглящи парите си наведнъж, което води до неспособността на банката да осигури всички тегления, което пък  води до това банката да фалира наистина. Тоест първоначално грешно вярване се е реализира точно поради самото му наличие и действието на хората според него (въпреки, че не е отразявало точно реалността първоначално).
Накратко казано това представлява фактът, че очакване/вярване (независимо правилно или грешно) може да доведе до очаквания резултат – да реализира самото себе си (чрез действията на човека/хората, които го имат).
Ако трябва да го изкажа, така че да е релевантно към ежедневния живот на всеки от нас: резултатите/последствията за човек зависят до голяма степен от това как интерпретира случващото се, какво вярва несъзнавано и как действа на база тези вярвания. (на това как да открием какви са те за нас съм посветил отделна статия ТУК)

Подчертавам, че това не е тайната, силата на мъдрата вселена и прочие наивно-позитивни глупости, за които съм писал защо и как вредят ТУК.
Всъщност говорим за причинно-следствени връзки, които подлежат на лесна констатация при достатъчно внимателно анализиране – това, което се случва е свързано с поведения и цели (макар и обикновено несъзнавани), които довеждат до очакваното следствие, което може да е и позитивно или негативно за субекта. В известен смисъл това представлява да постигнеш целта си само че без да осъзнаваш, че си го направил или дори че си имал такава цел първоначално – тоест се е получило несъзнавано дори при първоначални погрешни убеждения и очаквания.
Точно поради тези причини е толкова важно да сме наясно с този принцип, за който неслучайно съм отделил отделна статия и е свързан с базовите убеждения и ролята им в живота, за които съм писал ТУК.

Още един елементарен пример би било: някой ми казва, че новия колега (или просто непознат колега) е груб/студен/дръпнат. Това създава в мен такава предварителна нагласа и аз се държа малко по-грубо/студено/дръпнато спрямо него, което го кара той да се държи по-грубо/студено/дръпнато към мен и аз си казвам „ето, да, прав беше като ми каза, че е такъв“, докато всъщност аз чрез поведението (и вярванията си на база внушението на еди кой си) съм го предразположил да се държи така и съм изкарал тази негова част у него.
В случая това лесно може да стане незабележимо през микроизраженията (мимиките) на лицето ни, езикът на тялото ни, тонът на гласът ни и т.н.

Механизма на самоизпълняващите се пророчества е изключително важен за разбирането на междучовешките и междугруповите отношения – стереотипите и предразсъдъците са до голяма степен плод на самоизпълняващи се пророчества и други когнитивни изкривявания (за които съм писал ТУК) – първоначалните очаквания/вярвания на човек относно друг човек или група от хора води до това този друг човек или група да се държат по такъв начин, че да потвърдят първоначалните очаквания/вярвания.
Последователността от стъпки е следната:
1) Приемаме определено вярване/ия (относно нас, другите, света, определена ситуация).
2) Започваме да действаме според тези вярвания, да ги отреагираме в света (тоест те променят/влияят на дейстията ни).
3) Тези променени действия спрямо другите или ситуацията (плод на първоначалните вярвания) се отразяват на техните вярвания и интерпретации относно нас.
4) Тези техни вярвания (до голяма степен плод на нашите действия) влияят на действията им спрямо нас, така че да подсилва първоначалното наше вярване (точка 1).

Ще дам няколко 2 известни примера от експерименти, които може да са интересни и за да подкрепя всичко казано:
1) Изследване относно погрешните очаквания на учители относно ученици:
На учители се дават предварителна погрешна информация относно група ученици (че някои деца са отличници, а те всъщност не се справят добре и обратно например) и се изследва дали това ще се отрази на представянето на учениците при тези конкретни учители.
Този експеримент е повтарян многократно и често (но не винаги) се получава така че учениците започват да се представят според очакванията на учителите за тях, въпреки че тези очаквания са били абсолютно погрешни.

2) Експеримент с мъже и жени по телефона: На мъже са дадени произволни снимки на жени (непривлекателни или привлекателни) и после провеждат телефонни разговори с жените, които биват записвани. След разговора мъжете оценявали по-привлекателните жени като по-социални и дружелюбни, по-уверени и по-забавни от непривлекателните, НО всъщност според независимо изследване на записите ситуацията била малко по-различна – всъщност мъжете, които си мислели, че разговарят с по-атрактивна жена говорели с повече желание и звучали по-сексуално и социално, по-смело и използвали повече хумор (и обратното спрямо тези, които смятали, че са непривлекателните), което карало жената да възприеме тази рамка и да отговори по-подобен начин – така че вярването на мъжете относно жените, с които са говорили (и никога не са виждали и не отговарят на снимките, които са им били дадени) и тяхното държание на база тези вярвания довело до реакции на жените, които да отговарят на първоначалните вярвания.
Първоначално грешни приписвания от страна на възприемащите са се реализирали наистина поради наличието им.

Какви са хората за и към нас зависи до голяма степен от нагласата и поведението ни спрямо тях – какво изваждаме от тях (как ги виждаме, как се държим и какво това поведение провокира в тях). Всъщност самите хора са многообразни и комплексни личности и кой аспект/част от тях проявяват зависи донякъде от нас, нагласите и действията ни спрямо тях.
Ако се държим по друг начин хората/светът/обектите могат да манифестират съвсем други черти/качества/свойства в живота ни.

Често в живота се случва, така че използваме резултатите от самоизпълняващи се пророчества за потвърждение на негативни, ограничаващи вярвания относно себе си, другите или света, а всъщност се получава омагьосан кръг от вярвания и действия, които са плод на това вярване и водят до резултати, които да затвърдят това първоначално погрешно вярване.
Тук достигаме до важността на субективната реалност  на човекът и поведението спрямо нея и последствията от това в обективната реалност. Това е свързано със статията за базовите вярвания и ролята им в живота – двете са силно свързани.
Конкретни примери съм дал в статията за базовите вярвания и как определят живота ни (ТУК).

Въпроси, които можем да си зададем свързани с всичко казано досега:

Как аз чрез поведението си предизвиквам определени ситуации в живота ми да се случат?
Как аз чрез поведението си предизвиквам определени реакции у другите хора ?
Какво съм или може да съм направил аз, че еди кой си се държи еди как си с мен или да съм го отблъснал?
Как и кои наши вярвания, интерпретации и поведения ни водят до ситуации или поведения на другите, които не ни харесат?
Каква е причината да имам желанието (да ми идва) да се държа така с някой (партньор, приятел, шеф, колега, подчинен, роднина и т.н.) в тази ситуация?

Щом си стигнал до тук значи намираш материалите за полезни, интересни и информативни.
Подкрепи създаването на още повече такива чрез малък ежемесечен абонамент в Patreon на този линк и в замяна получи достъп до една моя здравословна практика месечно, обяснение за нейните механизми и имплементация.