Как е възможно да се чувстваме неудовлетворени въпреки че имаме това, което искаме?

Възможно ли е да се чувстваме неудовлетворени и потиснати дори когато повечето или всички неща в живота ни вървят добре?

В предишната статия по темата наблегнах на мезолимбичната система (използваща допамин) и как можем да освобождаваме повече допамин по време на полагане на усилия и трудоемки дейности, така че да се отказваме и спираме по-нататък във времето и да постигаме повече – Как да не се отказваме и да продължаваме към целта. Но дори и да постигаме всичко, което искаме – това не гарантира, че ще се чувстваме удовлетворени от себе си, сигурни и спокойни. Защо?
Както писах в предишна публикация – Мозъчни системи на възнаграждение, имаме не една система възнаграждение (не само мезолимбичната система използваща допамин), а цели четири системи на възнаграждение и те са създадени, за да работят заедно/отборно в синхрон.
И тъй като усещанията за удволетвореност/задоволеност/наситеност, спокойствие, сигурност, свързаност, достатъчност на това, което имаме тук и сега биват генерирани от серотониненергичната система (серотонина и окситоцина, който взаимодейства със серотонина), която е различна от допаминенергичната система на търсене и постигане, то става ясно защо постигането на целите не е задължително да води до чувство на удовлетворение, спокойствие и благополучие – тоест двете не са в директна взаимовръзка, а се допълват една друга. Може би вие самите сте го преживявали и знаете колко фрустриращо може да бъде („Мислех, че когато направя това или достигна онова ще се чувствам страхотно/добре/всичко ще е прекрасно и прочие“) или най-малкото познавате или сте виждали някой, който го е преживявал, а в краен случай познавате такъв човек или сте гледали филм или сте чели книга, в която някой от героите го е преживявал (и може би сте се чудили как е възможно да не се чувства добре при всичко, което има – „аз ако бях на негово място живота ми щеше да е песен“). Със сигурност знаете поне концептуално за какво говоря и в тази публикация ще опиша как е възможно това посредством наличните ни биологични системи за възнаграждение и техните механизми.
В миналата статия писах, че има две причини поради които можем да се чувстваме неудовлетворени въпреки че постигаме целите си и повечето неща в живота ни вървят сполучливо и те са свързани с 2-те ни основни системи на възнаграждение.

Първата възможна причина е недостатъчно активна серотониненергична система (понижени нива на серотонин и окситоцин, който взаимодейства със серотонина в регулацията на емоционалното поведение). Те осигуряват приятните усещания, състояния и чувства на задоволеност, наситеност, сигурност, спокойствие, благодарност, удовлетворение, свързаност с другите хора, благополучие, достатъчност относно това, което имаме в момента ТУК И СЕГА. Тоест усещанията на удовлетвореност, благодарност и спокойствие са свързани със съвсем различна система от тази на системата на търсене/на още и още (мезолимбичната система използваща допамин). Следователно ако работи само или доминира предимно мезолимбичната (използваща допамин) без да е достатъчно активна серотониненергичната система – няма значение колко успехи ще постигнем, колко цели осъществим и какво и колко ще получим, никога няма да се почувстваме задоволени и удовлетворени и наситени и че това, което имаме е достатъчно, нищо никога няма да е достатъчно, каквото и да постигаш и получаваш, ще чувстваш, че не е достатъчно и имаш нужда от още и още. Допълнителните последици от ниски нива на серотонина включват понижено самочувствие (и прилежащите му поза, език на тялото и тон на гласа), потиснатост/депресия, увеличен отговор спрямо стрес – повишена психологическа и физическа реактивност, по-високи нива на тревожност (безпокойствие, несигурност), повишено усещане за болка, както и по-висока склонност да възприемаш промените и непознатите/неопределени ситуации като заплаха вместо да като възможност – все „хубави“ работи. Точно затова е добре да имаме сравнително високи и постоянни нива на серотонин в мозъка си.

Обратното също не е желателно – ако работи само или доминира предимно серотониненергичната – тогава нямаме мотивация и желание за нови цели и задачи, чувстваме се наситени и задоволени без да правим и постигаме нищо, окей сме просто да си седим така на дивана и нямаме стимул да правим кой знае какво, тъй като се чувстваме добре така както сме си. Ако не се досещате какъв е проблемът с това – ако в миналото се е било случило на глобално ниво, щяхме да изчезнем като вид, тъй като никой нямаше да работи върху каквото и да е и щяхме да умрем от глад, липса на размножаване или нещо друго в резултат на бездействието ни или поне щяхме да си останем обикновени маймуни/примати.

Забележка1: серотониненергичната система играе роля в регулацията на множество базови биологични функции като съня, апетита, настроението, циркадните ритми, когнитивното функциониране, има силно отношение спрямо импулсивността (нисък серотонин -> повече импулсивност и обратното), социалното поведение и други, но в случая ще говоря предимно за възнаграждаващите ѝ функции под формата на положителни усещания и чувства.
Забележка2: когато говоря за серотонин имам предвид серотонин в мозъка (тъй като има и серотонин, който бива прозиведен в червата, но прекалено много от него води до възпаления на стомашно-чревния тракт, което не е добре за нас, така че искаме високи нива в мозъка и ниски в червата).
Повече за серотониненергичната система като система на възнаграждение може да прочетете на Мозъчни системи за възнаграждение и в бъдещи публикации.

Идеята е тези две основни системи (серотонинова и допаминова) да работят екипно и да се превключват помежду си карайки ни да искаме още, да имаме желание и мотивация за работа, постижения и реализиране на целите (допаминенергична система), но и да се отпускаме, да се чувстваме спокойни, за да можем да си почиваме и да се чувстваме удовлетворени от положените усилия (серотониненергична система), така че да можем да презаредим, да възстановим енергията си и след това отново да действаме навън в света и да преследваме някаква цел, да реализираме проекти и планове, да побеждаваме и т.н.
Ако едната или другата не работи особено добре – тогава имаме проблем.

Втората възможна причина е свързана с невралния механизъм, който споменах накрая на миналата статия – dopamine reward prediction error – степента, в която нещо се преживява като приятно и удоволствено или дори страхотно и еуфорично (или разочароващо и незабележително) зависи от това колко допамин освобождаваш при достигането/получаването му, но в съотношение спрямо това колко допамин си освободил при очакването му. Съответно има 3 възможности:
– да няма разлика в количеството между предварителното или очакваното и постфактум полученото – тогава няма разлика в преживяването ни;
– да има положителна разлика (positive prediction error), тоест да освободим повече допамин отколкото сме очаквали/освободили предварително и тогава се чувстваме щастливи, заредени, енергезирани и дори еуфорични.
– да има негативна разлика (negative prediction error), тоест да освободим по-малко допамин от очакваното/предварително освободеното – тогава се активират веригите на разочарованието в мозъка и се чувстваш разочарован, неудовлетворен и потиснат/депресивен.
С този механизъм е свързана и ролята на очакванията в живота ни – ако имаме високи очаквания за нещо (и си мислим колко невероятно ще е когато направим или достигнем това или онова) това води до освобождаване на допамин предварително при самото му очакване и мислене за него. Следователно прагът на допамина за преживяването на това нещо като страхотно и удоволствено става по-висок и това автоматично прави по-трудно да го преживеем толкова страхотно.
Докато ако имаме по-ниски очаквания е по-вероятно да преживеем нещо удоволствено или дори страхотно, защото прагът на допамина за преживяването на това събитие като невероятно е по-нисък, защото не сме освободили допамин или поне не кой знае колко при очакването за него и въобразяването колко хубаво би било. Предполага се, че това се случва при следродилната депресия и изобщо при всякакви депресии, които се случват след иначе позитивни събития в живота на човек.
Следователно второто от двете обяснения за неудовлетвореността и потиснатостта въпреки постигнатите успехи и реализираните планове и цели е, че очакванията ни са били много завишени (представяли сме си колко страхотно ще е когато направим това или онова, как всичко в живота ни ще е наред тогава или ще се нареди и т.н.), което повишава допаминовия праг, от който зависи доколко ще преживеем това събитие като удоволствено. Впоследствие при случването на това събитие в реалността се освобождава по-малко допамин от очакваното/освободеното по пътя и вследствие на това се чувстваме потиснати, депресирани, демотивирани, разочаровани и без енергия.

Това са механизмите, с които аз съм запознат, по които е възможно да се чувстваме неудовлетворени въпреки постигането на цели и наличието на добри обстоятелства в живота ни.
Забележете, че те не се взаимоизключват, а действат независимо един от друг, тъй като са плод на 2 различни системи.

Ако ще всичко в живота ви да се получава, постигате успехи и прочие, ако някоя от тези 2 системи или и двете не работи както трябва – то тогава ще имате проблеми или с неудовлетвореността и потиснатостта или с липсата на мотивация и енергия, независимо, че уж всичко в живота ви е наред.
В следващата статия-продължение ще стане ясно как естествено можем да увеличим серотонина в мозъка ни (а за утилизирането на допаминът вече съм писал в Как да не се отказваме и да продължаваме към целта) и съответно да се чувстваме по-удовлетворени, сигурни, спокойни, че имаме достатъчно – Как да увеличим серотонина в мозъка си?
За допълнителна информация по въпроси с всички тези механизми и използването им за постигане на по-удовлетворяващ живот може да се свържете с мен.