Как е възможно да се чувстваме неудовлетворени въпреки че имаме това, което искаме?

В предишната статия по темата наблегнах на мезолимбичната система (използваща допамин) и как можем да освобождаваме повече допамин по време на полагане на усилия при трудоемки дейности, така че да се отказваме и спираме по-нататък във времето и да постигаме повече – Как да не се отказваме и да продължаваме към целта.
Но дори и да постигаме и да имаме всичко, което искаме – това не гарантира, че ще се чувстваме удовлетворени, сигурни, спокойни, щастливи и радостни. Ако вие самите сте го преживявали и знаете колко фрустриращо може да бъде („Мислех, че когато направя това или достигна онова ще се чувствам страхотно/добре/всичко ще е прекрасно и прочие“, но после така и не преживявате тези чувства/усещания). Ако не ви се е случвало, то може би познавате или сте виждали някой, който го е преживявал, а най-малкото сте гледали филм или сте чели книга, в която някой от героите го е преживявал (и може би сте се чудили как е възможно да не се чувства добре при всичко, което има – „аз ако бях на негово място живота ми щеше да е песен“). Със сигурност знаете поне концептуално за какво говоря.

Как е възможно да се чувстваме неудовлетворени и потиснати дори когато повечето или всички неща в живота ни вървят добре? Въпреки че това е доста контраинтуитивно – на практика се случва при това нерядко. Причините за този ефект могат да са както психологически, така и чисто невробиологични.

1. Психологически причини:

Вярваме и очакваме (погрешно), че когато постигнем/получим Х (партньор/ка/деца/семейство; пари/материални придобивки; успехи/постижения; сила/власт или друго), то тогава ще се почувстваме по определен начин (удовлетворени/пълноценни/достатъчно добри; обичани/уважавани/харесвани; уверени/силни/способни/спокойни/сигурни; значими/цялостни; облекчение или друго, което желаем да почувстваме).
На практика искаме да постигнем определено вътрешно състояние (което най-често е свързано с някаква неудовлетворена наша нужда) и си мислим, че като придобием съответното нещо – ще достигнем до това вътрешно състояние (ще се почувстваме по определен начин – тоест ще задоволим тази нужда, за която дори самите ние може да не сме наясно)… НО това е „губеща игра“, защото на практика обикновено не се случва – често дори ако получим/постигнем/реализираме въпросната цел, то все пак не достигаме желаното състояние. Защото нещата не работят така – вътрешните ни преживявания не са стриктна функция от външните обстоятелства (не биват определени от тях или поне не напълно), въпреки че самите външни обстоятелства могат да допринасят в някаква степен за един или друг тип вътрешни преживявания. Повече за това може да прочетете на статията „Защо искаме това, което искаме“.

2. Невробиологични причини:

Този ефект на неудовлетвореност или дори потиснатост може да е и следствие от механизмите на функциониране на мозъчните ни системи за възнаграждение (от които имаме не една, а цели четири и те са създадени, за да работят заедно – в синхрон; повече за тях може да прочетете на Мозъчни системи на възнаграждение).

2.1 Първата възможна невробиологична причина е недостатъчно активна серотониненергична система (понижени нива на серотонин и на окситоцин, който взаимодейства със серотонина в регулацията на емоционалното поведение). Те осигуряват приятните усещания, състояния и чувства на задоволеност, наситеност, сигурност, спокойствие, благодарност, удовлетворение, свързаност с другите хора, достатъчност относно това, което имаме в момента ТУК И СЕГА. Тоест усещанията на удовлетвореност, благодарност и спокойствие са свързани със съвсем различна система от тази на системата на търсене/на още и още и мотивация за постижения (мезолимбичната система използваща допамин). Това обяснява защо постигането на целите не е задължително да доведе до чувство на удовлетворение, щастие, пълноценност – двете не са в директна взаимовръзка, защото системите се допълват/превключват една друга. Ако работи само или доминира предимно мезолимбичната (използваща допамин) без да е достатъчно активна серотониненергичната система – няма значение колко успехи ще постигнем, колко цели осъществим и какво и колко ще получим, никога няма да се почувстваме задоволени и удовлетворени и наситени и че това, което имаме е достатъчно, нищо никога няма да е достатъчно, каквото и да постигаш и получаваш, ще чувстваш, че не е достатъчно и имаш нужда от още и още. Допълнителните последици от ниски нива на серотонина включват понижено самочувствие (и прилежащите му поза, език на тялото и тон на гласа), потиснатост/депресия, увеличен отговор спрямо стрес – повишена психологическа и физическа реактивност, по-високи нива на тревожност (безпокойствие, несигурност), повишено усещане за болка, както и по-висока склонност да възприемаш промените и непознатите/неопределени ситуации като заплаха вместо да като възможност – все „хубави“ работи. Точно затова е добре да имаме сравнително високи и постоянни нива на серотонин в мозъка си.

Обратното също не е желателно – ако работи само или доминира предимно серотониненергичната – тогава нямаме мотивация и желание за нови цели и задачи, чувстваме се наситени и задоволени без да правим и постигаме нищо, окей сме просто да си седим така на дивана и нямаме стимул да правим кой знае какво, тъй като се чувстваме добре така както сме си. Ако не се досещате какъв е проблемът с това – ако в миналото се е било случило на глобално ниво, щяхме да изчезнем като вид, тъй като никой нямаше да работи върху каквото и да е и щяхме да умрем от глад, липса на размножаване или нещо друго в резултат на бездействието ни или поне щяхме да си останем обикновени маймуни/примати.

Забележка1: серотониненергичната система играе роля в регулацията на множество базови биологични функции като съня, апетита, настроението, циркадните ритми, когнитивното функциониране, има силно отношение спрямо импулсивността (нисък серотонин -> повече импулсивност и обратното), социалното поведение и други, но в случая ще говоря само за възнаграждаващите ѝ функции под формата на положителни усещания и чувства.
Забележка2: когато говоря за серотонин имам предвид серотонин в мозъка (тъй като има и серотонин, който бива прозиведен в червата, но прекалено много от него води до възпаления на стомашно-чревния тракт, което не е добре за нас, така че искаме високи нива в мозъка и ниски в червата).
Повече за серотониненергичната система като система на възнаграждение може да прочетете на Мозъчни системи за възнаграждение и в бъдещи публикации.

Идеята е тези две основни системи (серотонинова и допаминова) да работят екипно и да се превключват помежду си карайки ни да искаме още, да имаме желание и мотивация за работа, постижения и реализиране на целите (допаминенергична система), но и да се отпускаме, да се чувстваме спокойни, за да можем да си почиваме и да се чувстваме удовлетворени от положените усилия (серотониненергична система), така че да можем да презаредим, да възстановим енергията си и след това отново да действаме навън в света и да преследваме някаква цел, да реализираме проекти и планове, да побеждаваме и т.н.
Ако едната или другата не работи особено добре – тогава имаме проблем.

2.2 Следващата невробиологична причина е свързана с невралния механизъм, който споменах накрая на миналата статияdopamine reward prediction error – степента, в която нещо се преживява като приятно и удоволствено или дори страхотно и еуфорично (или в другата крайност – като разочароващо и незабележително) зависи от това колко допамин освобождаваш при достигането/получаването му, но в съотношение спрямо това колко допамин си освободил при очакването му както и спрямо базовото му ниво в момента. Съответно има 3 възможности:
– да няма разлика в количеството между предварителното или очакваното и постфактум полученото – тогава няма разлика в преживяването ни;
– да има положителна разлика (positive prediction error), тоест да освободим повече допамин отколкото сме очаквали/освободили предварително и тогава се чувстваме щастливи, заредени, енергезирани и дори еуфорични.
– да има негативна разлика (negative prediction error), тоест да освободим по-малко допамин от очакваното/предварително освободеното – тогава се активират веригите на разочарованието в мозъка и се чувстваш разочарован, неудовлетворен и потиснат/депресивен.
С този механизъм е свързана и ролята на очакванията в живота ни – ако имаме високи очаквания за нещо (и си мислим колко невероятно ще е когато направим или достигнем това или онова) това води до освобождаване на допамин предварително при самото му очакване и мислене за него. Следователно прагът на допамина за преживяването на това нещо като страхотно и удоволствено става по-висок и това автоматично прави по-трудно да го преживеем толкова страхотно.
Докато ако имаме по-ниски очаквания е по-вероятно да преживеем нещо удоволствено или дори страхотно, защото прагът на допамина за преживяването на това събитие като невероятно е по-нисък, защото не сме освободили допамин или поне не кой знае колко при очакването за него и въобразяването колко хубаво би било. Предполага се, че това се случва при следродилната депресия и изобщо при всякакви депресии, които се случват след иначе позитивни събития в живота на човек.
Следователно второто от двете обяснения за неудовлетвореността и потиснатостта въпреки постигнатите успехи и реализираните планове и цели е, че очакванията ни са били много завишени (представяли сме си колко страхотно ще е когато направим това или онова, как всичко в живота ни ще е наред тогава или ще се нареди и т.н.), което повишава допаминовия праг, от който зависи доколко ще преживеем това събитие като удоволствено. Впоследствие при случването на това събитие в реалността се освобождава по-малко допамин от очакваното/освободеното по пътя и вследствие на това се чувстваме потиснати, депресирани, демотивирани, разочаровани и без енергия.

2.3 Третата възможна невробиологична причина е изчерпването на самата допаминергична система. В мозъка ни има ограничено количество ситнезиран допамин, който е готов за освобождаване. Когато освобождаваме големи количества за кратко време без да има време да се произведе нов, така че тези запаси да бъдат попълнени, то се стига до изчерпване на запасите – до по-малко наличен готов за освобождаване допамин, което понижава нивото му в мозъка ни спрямо базовото такова. Когато нивото му е под базовото такова – това се преживява неприятно като липса на мотивация и желание за всякакви дейности, липса на енергия, летаргичност, потиснатост и дори болка. Защото голяма част от баланса между удоволствие и болка (психологическа) зависи от нивата на допамин спрямо базовите ни такива.

Това са механизмите, по които е възможно да се чувстваме неудовлетворени въпреки постигането на цели и наличието на добри обстоятелства в живота ни. Забележете, че те не се взаимоизключват, а действат независимо един от друг, тъй като са плод на различни системи.
Ако ще всичко в живота ви да се получава, постигате успехи и прочие, ако някоя от тези 2 системи или и двете не работи както трябва – то тогава ще имате проблеми или с неудовлетвореността и потиснатостта или с липсата на мотивация и енергия, независимо, че уж всичко в живота ви е наред. Проблемите с тях могат да са плод на отрицателен бюджет на тялото ни – на дефицит в ресурсите ни, за което може да прочетете ТУК.
В следващата статия-продължение ще стане ясно как естествено можем да увеличим серотонина в мозъка ни (а за утилизирането на допаминът вече съм писал в Как да не се отказваме и да продължаваме към целта) и съответно да се чувстваме по-удовлетворени, сигурни, спокойни, че имаме достатъчно – Как да увеличим серотонина в мозъка си?
За допълнителна информация по въпроси с всички тези механизми и използването им за постигане на по-удовлетворяващ живот може да се свържете с мен.

Щом си стигнал до тук значи намираш материалите за полезни, интересни и информативни.
Подкрепи създаването на още повече такива чрез малък ежемесечен абонамент в Patreon на този линк и в замяна получи достъп до една моя здравословна практика месечно, обяснение за нейните механизми и имплементация.