Как да учим по-ефективно
Паметта ни не е еволюирала за пасивно учене и възпроизвеждане, а точно обратното за задържане единствено на най-важното в компресиран вид и то обикновено, докато правим нещо друго или казано иначе е еволюирала за смисъл (да прави смисъл за нас – да разбираме това, което учим).
В тази статия ще дам съвети базирани на паметовите изследвания изследвания през последните 50-тина години за това как да учим и запомняме по-ефективно като това се отнася до експлицитната памет (паметта за епизоди от живота ни и за факти и знания) и най-вече за семантичната памет (паметта за факти).
За паметта за действия (процедурната, плицитната памет) и процесът на автоматизация ще напиша отделна статия по-нататък.
За различните видове памет и паметови системи може да прочетете ТУК, а за това как функционира паметта при хората – ТУК.
Първо – както вече писах, паметта ни е еволюирала за смисъл, така че основният фактор за това дали ще запомняме нещо е разбирането ни за него и смисълът му за нас (или липсата на такъв) – ако не разбираме материала е малко вероятно да запомним/научим това, което учим. От друга страна, ако разбираме добре това, което учим и то прави смисъл за нас, тогава го свързваме с това, което вече знаем без проблеми (без да противоречи на вече наличното знание или още по-добре ако се свързва с него в кохерентно цяло), то тогава ще учим много по-лесно и бързо. Свързането на новото знание с вече съществуващото старо е добавяне на смисъл, което е от критично значение за ученето. Така че основната цел е да разбираме това, което учим (или ако не го разбираме да започнем от неща, които разбираме и постепенно да стигнем до него) и да го свързваме с вече натрупано знание, така че двете да се спояват и да оформят големи структури от свързано знание. С течение на повишаването на квалификацията/експертността се променя организацията на знанието – организацията в семантичните единици (понятията) и семантичната свързаност между тях. Това е и една от характеристиките на експертите в определена област – имат различен тип репрезентации (представи) и организираност на знанието от новаците в областта, защото семантичната памет (паметта за факти най-просто казано) е организирана в клъстъри/групи/категории, организирани от смисъл за областта/света. При експертите мрежата от понятия (семантичната памет) за дадената област е много по-богата, по-добре организирана и по-добре представена в мозъка им отколкото при новаците и това представлява стойността на експерта.
Второ – стратегията ни по-нататък зависи от това дали искаме да запазим наученото в дългосрочната си памет или искаме просто да вземем изпита утре и не ни интересува дали ще задържим нещо от информацията по-нататък, защото смятаме, че няма да ни е от полза.
Ако искаме просто да вземем изпита и после да не помним кой знае какво най-ефективна е тъй наречената масирана практика – предния ден или дори вечер минаваме през всичко масирано наведнъж колкото можем повече, отделяме общо 5 часа да кажем. На следващия ден това ще ни помогне да вземем изпита, но ще избледнее не след дълго и няма да помним нищо или почти нищо от него в дългосрочен план.
От друга страна ако искаме да научим въпросната информация за дълго, защото ще ни е полезна в работа или в живота по-нататък тогава тъй наречената разпределена практика е много по-подходяща. Тя изисква повече усилия във времето, но гарантира, че ще запазим придобитото знание по-дълго във времето и ще бъде по-стабилно. Разпределената практика както подсказва името е разпределена във времето – учим за кратки интервали от време, но многократно по темата като отначало за кратко минаваме през познати/учени в миналото неща (за да ги активираме в паметта ни и да ги затвърдим) и след това добавяме нови неща, които надграждат. Ако искаме да инвестираме същото време, което бихме инвестирали при масираната практика, то тук ще разпределим ученето в 5 пъти по 1 час или дори 10 пъти по 30 минути за учене като всеки път за кратко (5-10минути) ще минаваме през това, което сме учили предния/ите пъти и след това ще се фокусираме върху новото. Това повишава вероятността от създаване на устойчиви добре свързани представи/понятия за областта (при условие, че разбираме това, което учим), защото се активират повторно и се подсилват връзките между невроните (“отъпкват” се невронните пътеки).
Ефект на първата и последната информация – най-добре запомняме и възпроизвеждаме информация от началото и края на ученето. Това се случва, защото информацията в средата е подложена на двойна интерференция – и спрямо предишната информация и спрямо следващата, докато информацията в началото и в края само на единична интерференция. Също така началната информация е донякъде преместена към дългосрочната памет, а информацията в края е все още активна в работната памет, докато информацията в средата донякъде увисва.
Контекстуални паметови ефекти (контекстно зависима памет)
В тази част ще опиша откритите от изследователите контекстуални паметови ефекти и как те могат да бъдат използвани за по-добро представяне на изпити, интервюта и други подобни ситуации. Колкото по-близък е контекстът на учене до този на възпроизвеждането (физически, психичен и емоционален), толкова по-добро е представянето (извличането на паметовите следи).
1) Ефект на контекста на средата – учене в среда сходна на тази, в която ще се възпроизвежда наученото (място, тип място, шум или липса на такъв, наличие на хора или не и прочие, възпроизвеждане на глас или на ум/писмено каквото ще бъде в конкретната ситуация).
2) Ефект на състоянието на учене (физическо или емоционално състояние) – учене във физиологично състояние сходно на това, при което ще се възпроизвежда води до по-добро припомняне (памет зависима от текущото състояние).
3) Ефекти на настроението – съвпадение на настроението при учене и припомняне – учене и припомняне в еднакво/сходно настроение или генериране на настроение/емоционално състояние сходно на това, в което сме учили в момента на възпроизвеждане за по-добро извличане;
Следствие от тези ефекти е явлението, че при една и съща опора/ключова дума можем да си припомняме различни неща в зависимост от текущото ни настроение, физиологично и емоционално състояние, както и средата ни (физическият контекст).
Причината за тези ефекти е, че съответните места или състояния служат като опори, които подпомагат извличането, както и че текущата гледна точка/емоционално състояния служи за филтър на информацията, защото води до промяна на възприятието на човека (различна перцептивна рамка с различна начална точка на възприятие, от която тръгваме).
По-нататък може да използваме тъй наречените мнемонични техники за по-добро запомняне. Те се основават на асоциативността на паметта ни – когато две неща се срещат заедно ги възприемаме за свързани и едното подсеща за другото и обратно (действат като ключ за извличане едно на друго). Общо взето всички мнемотехники функционират чрез създаването на опора (ключ) за извличане и това дали ще са успешни зависи от адекватността на опората (дали е добре свързана със знанието); силата на връзката между опората и знанието; броят опори/ключове към знанието и т.н.
Ще спомена само няколко мнемотехники, тъй като са десетки и не съм запознат с всички, но сами можете да прочетете за тях в интернет, има изписано много. Примерът е свързан със запомнянето на списъци от думи, но може да се пренася и за друго според случая:
интегративни образи – визуализиране на думите, които трябва да да запомним и взаимодействие на техните образи един с друг – образите служат като ключ/опора за думите;
думи гвоздеи – асоцииране на определена дума с такава от вече запеметен списък;
метод на локусите – вървене през познат район/улица/стая/апартамент/магазин и свързване на думите с наличните неща в мястото, които човекът добре познава;
напомняния – външни паметови средства за спомняне/извличане – предмет или дума, която ти напомня за определено нещо;
категориално групиране (чънкинг) – групиране на елементи в едно цяло (чънк) – шахматистите запомнят така позициите на дъската (например защитата на черните и така могат да запомнят как са разположени черните фигури на множество дъски, защото ги организират в големи единици съдържащи множество елементи имащи смисъл за тях).
акроними – буквени съкращения;
Ролята на съня в ученето:
Сънят и особено РЕМ фазата (фазата на парадоксален сън, на бързи очни движения) има изключително голямо влияние върху консолидирането на паметта (затвърждаването на спомeните и обединяването им в свързано цяло). Добрият качествен сън е от огромно значение за способността ни да учим и изобщо за всички когнитивни способности.
Учените предполагат, че засилената хипокампална активност по време на сън предполагаемо представлява преповтаряне на епизодите/спомените и наученото през деня, докато спим.
Хипокампусът представлява системата за бързо учене, която поддържа новите преживявания активни, докато се асимилират от мозъка постепенно, защото ако се случи твърде бързо интегрирането на нови спомени/знания/преживявания това може да разстрои дълговременните паметови системи. Затова и разпределената практика е по-добра, защото не можем да асимилираме прекалено много информация наведнъж – просто е невъзможно, както и защото реактивираме вече наученото и системата за бързо учене чрез честата повтаряща се практика и припомнянето.
Влиянието на стреса върху ученето
Ученето (експлицитното) е много уязвимо при стрес. Краткосрочно стресът може да усили способността за учене, но в дългосрочен план вреди на способността за учене – затруднява процеса на учене, но наученото по време на стрес е по устойчиво.
При опит за възпроизвеждане (състояние за извличане) се активира челния дял – контролирано, филтрирано, ефективно извличане само на необходимото в случая. Така че е добре човекът да не е прекалено обременен от други проблеми, за които да мисли или други задачи, които да решава и които да изчерпват когнитивните му ресурси и да пречат на припомнянето му.