Как работи паметта? Как запомняме?
Дълго време в научните и ненаучните среди е доминирала представата, че паметта функционира като склад, в който се съхраняват спомените и просто можем да ги изкарваме от склада и да ги пускаме да вървят като на запис.
С развитието на когнитивната наука от 70-те години на 20-ти век насам тази концепция се е оказала много погрешна.
Резултатите от изследванията върху паметта последните 50 години индикират, че паметта всъщност няма нищо общо със склад, а е конструктивен процес, при който хората пречупват всичко, което възприемат поне до известна степен през вече съществуващите си схеми, което влияе на кодирането (как ще запомниш цялата ситуация/епизод) и на извличането (спомнянето и възпроизвеждането), тоест се получава в известна степен изкривена форма/картина на реалността.
Причината за това е, че паметта ни е еволюирала за смисъл и съответно запомняме по-добре, ако нещата правят смисъл за нас и са свързани едно с друго логически или асоциативно, затова целта на този конструктивен процес е да направи ситуацията/случката разбираема за човека (да има/прави смисъл за него).
Смисълът е фактор номер едно за доброто запомняне, визуализацията на нещото също помага, но за да я има, трябва поне да го разбираме на някакво ниво.
Смисълът помага за доброто запомняне и като ни помага да отграничаваме различните спомени – имаме рамка за тях, защото имат различен смисъл за нас.
Изкривяване на спомените в съответствие със смисъла или търсенето му, за да могат да бъдат свързани нещата(новото придобито знание/опит със старото налично такова).
По всяка веротност това е една от причините за разликата в паметта между човек и компютър.
Колкото повече време минава толкова повече изкривявания се натрупват.
За да можем да придадем/видим смисъл включваме/прилагаме схема – нещо, което вече знаем и прилича на възприеманото. После извличаме чрез/през схемата.
Схемите са големи структури, които организират знанието – без тях не можем. Схемата води до структурирана информация, задава път към дадено познание и ни помага да разбираме случващото се като го интерпретираме през съответните схеми.
Една и съща ситуация, но според гледните ни точки (схемата, която ползваме) – виждаме и кодираме различни неща = виждаме нещата през друга призма – друг тип обработка/интерпретация на информацията. Схемите изкривяват знанието и нямаме напълно достоверна репрезентация за с-циите в живота, но спестяват когнитивни ресурси и време и помагат за достъпването до знанието, въпросът е схемата да е достатъчно добра и полезна, но и близка до реалността, за да ни върши работа.
Схемите ни дават издържливост, но намаляват точността за всичко (дават изкривявания), което е неконсистентно (се разминава) със схемата. Само консистентното със схемата оцелява, но пък е много устойчиво (това е своеобразен трейд-офф/размяна), освен когато това, което не пасва на схемата и противоречи тотално – тогава то печели когнитивни ресурси, защото има конфликт/разминаване и ние сме озадачени и мозъкът ни не го оставя намира, докато не го разгадае и не си го обясним (дори и с неточно обяснение).
Една от целите на този процес на изкривяване да направи ситуацията/случката разбираема за човека (да прави смисъл за него) – това няма как да стане, ако той не я пречупва през познавателните си когнитивни схеми, така че да пасне на натрупаното му познание и житейски опит. Смисълът не само изкривява, но и помага – трейд офф/размяна е – неизбежна част – особено при сложни сценарии, той ни помага много да запазим някакъв съществена част от цялото нещо, макар и видоизменена.
Освен от миналия ни опит този конструктивен процес се влияе от множество променливи – настроението и емоциите на човека в момента на случката и в момента на възпроизвеждането, както и нагласите и вярванията му в момента на случката, но и при всяко последващо извличане.
Тоест миналият ни опит и емоции преди и около момента влияят на начинът, по който запомняме събития, но освен това и последващият опит и емоции и знание също влияе на начинът, по който помним даденото събитие (например през 3-те години след въпросното събитие).
Следователно преживяването ни за миналото може да се изменя чрез манипулации на паметовите следи при определени обстоятелства (извличане в определено настроение, емоция и при определени активирани вярвания). Това е много полезно и обикновено е едно от нещата, които се случват в процеса на психотерапия или психологическо консултиране.
Паметови процеси – има 3 основни паметови процеса:
Кодиране: трансформация на сетивни данни в представа, която се въвежда в паметта.
Съхранение: начина на запазване на кодираната информация.
Извличане: достъпването на съхранената информация.
Извличането също е конструктивен процес само че на реконструкция – реконструиране на това какво се е случило. Тоест не извличаме запис на събитието, а реконструираме в главата си това какво се е случило на база определени компресирана информация за събитието, опорни/основни точки и какво би трябвало да се е случило според нашите разбирания.
Едно от следствията на тези факти са, че казването, че нещо се е случило увеличава вероятността да си спомняме/мислим погрешно, че наистина е станало дори да не е (тук поговорката „една лъжа повторена 100 пъти става истина“ – или поне за човекът, който я е повторил важи с пълна сила). Друго следствие от това е, че съответно е нормално при всичките ментални истории, които разказваме в ума си ежедневно да имаме много изкривено възприятие за реалността (и за това наличието на лъжлива информация в медиите е опасна).
След като стимулът е поставен в схема – възпроизвеждането е по-ясно, стабилно, кохерентно и лесно. Изкривяванията се случват не просто, защото си пре/повтаряме случки, а защото ги етикетираме и категоризираме и пречупваме, така че да можем да им придадем някакъв наш смисъл, за да можем да ги обработим успешно, надпишем ментално и съответно запомним и инкорпорираме в знанието, психиката и опита си (иначе остават висящи и постоянно мислим за тях – защото не ги разбираме или не знаем как да се справим с тях и т.н. – стоят като недовършена задача, която не адресираме).
Споменът е опит да обобщим/осмислим видяното/преживяването и съответно хората активно търсят/генерират определен личен смисъл в това, което възприемат. Споменът за нещо е неразграничим от обобщението за нещо.
По-трудно е да запомним истории развили се във времето с много криволичене и обрати и това, което правим е да ги опростяваме и изкривяваме, така че постепенно да отпадат части от историята. Така получаваме по-кратка, по-кохерентна и по-свързана с очакванията на човека случка/епизод, която има смисъл за него и лесно се помни и възпроизвежда (компресирана, сгъстена, но неточна форма на първоначалната информация).
Ролята на съня за паметта – по времето на РЕМ фазата на съня (това е фазата на парадоксален сън – фазата на бързо очни движения) се извършва консолидирането на паметта и натрупаните паметови следи – тоест тогава се обединява натрупаният ни нов опит със старото ни знание и памет. Предполага се, че епизодите се преповтарят по време на сън, но това все още не е изяснено напълно от науката.
Друг важен факт е, че не е необходимо съзнание, за да имаме памет – има експерименти потвърждаващи, че може да има учене дори когато хората не го осъзнават и дори когато са под упойка и цялата корова част от мозъка не функционира (мозъчната кора е „изключена/приспана“).
Ние нямаме директен контрол над паметта. Всичко това има огромни последствия за процеса на психотерапия особено на травматични събития и се използва много в терапията на всякакви състояния.
Един добър показател за непреработени ситуации в живота е това дали случки, които са се случило по-отдавна от една или две години предизвикват у нас силни негативни емоционални реакции. Наличието на такава или множество такива (клъстър/група от най-често сходни повтарящи се неприятни ситуации) е индикатор, че определени ситуации от миналото ви са останали отчасти несмлени, неопреодолени, невключени в живота ви/житейския ви опит и представляват слаби места – всеки път, когато нещо от житейска ситуация се докосне до тях вие реагирате пресилено/свръхмерно и потенциално това води до още негативни последствия в настоящето, което увеличават клъстъра/групата от такива ситуации и се получава порочен омагьосан кръг.