Защо развиваме зависимост?

Защо е възможно да развием зависимост?

За отговорът на този въпрос ще разгледам неврохимичната страна на процеса на развиване на зависимост – ролята на допамина и системата за възнаграждения (мезолимбичната система).
След като в предната статия направих кратък очерк на зависимостта (ТУК) сега ще разгледам в детайли един по един различните аспекти от процеса по развиване на зависимост.
В тази статия ще разгледам конкретно какво се случва на ниво биохимия – невротрансмитери и неврални механизми в мозъка, които са отговорни за случващото се, тоест зависимостта от неврохимична гледна точка.

Удоволствените изживявания – например при оргазъм или при ядене на вкусна храна особено когато си гладен или при употреба на наркотици, се дължат на отделянето на съответните вещества в мозъка (допамин, серотонин, окситоцин, ендорфин и енкефалини) – на стимулирането на удоволствените центрове наричани още система за възнаграждения (мезолимбична система).
Системата за възнаграждение е системата на драйвовете и инстинктите и е една от основните допаминенергични вериги/пътища в мозъка.
Защо имаме такава система ? Допаминът и допаминенергичната система са се образували в течение на еволюцията, така че да желаем неща, които ще ни облагодетелстват (храна, топлина, секс, вода, подслон) – собствена вътрешна система за възнаграждение, която да се грижи да оцеляваме, да просперираме и да се размножаваме и да предаваме гените си нататък (все пак след 4 милиарда години еволюция най доброто решение на проблема със състезанието с околната среда/вселената и ентропията е 100 години живот и няколко деца поколение).
Зависимостите (без значение към наркотици, към хазарт, към интернет и игри, към пазаруване или друго) засягат точно този невропсихичен механизъм, който е присъщ на всеки човек и животно  на биохимично ниво дълбоко в основата му и именно затова са толкова силни и трудни за лечение.
Причината наркотиците да са толкова опасни е, че измамват/дават на късо/отвличат и хващат в капан тези мозъчни вериги – активират системата за възнаграждение) и вместо да я стимулират леко и елегантно както например става нормално, когато спечелиш състезание, построиш нещо, правиш секс с привлекателен партньор, помогнеш на приятел, изядеш нещо вкусно когато си гладен и други подобни индивидуално и социално значими дейности, това което те всъщност правят е да предизвикат заливане на мозъка ти с допамин (директно или индиректно), така че това да превъзхожда многократно (дори хилядократно) обичайното освобождаване на допамин при всички тези иначе социално и еволюционно значими естествени за човека в природата дейности.
Едно от негативните последствия от това е свързано с обстоятелството, че мозъкът ни развива приоритети до голяма степен според това колко допамин ще бъде освободен при ангажиране в определена дейност (което отчасти представлява мотивационния аспект на задачите) – тоест какво е очакването ни и по-точно доколко очакването относно дейността или резултатите от нея води до освобождаване на допамин в мозъка, от което зависи колко голяма вътрешна награда ще получиш под формата на приятно усещане – допаминов кик/ритник). Ако трябва да измисля прост пример – това е еквивалента на дали ще избереш тази работа за надница от 50лв или онази работа за надница от 250лв (под формата на изливащи се химикали в мозъка ти и съответно количество приятни усещания). Ако продължа илюстрацията – уловката е, че с 250-те лева върви скрита клауза – ще трябва да върнеш това, което си взел примерно и в крайна сметка оставаш прецакан.

Опасността при зависимостите, особено с наркотичните вещества и медикаментите е, че те стимулират тези мозъчни вериги свързани по принцип със значими поведения за индивида, оцеляването и благоденствието на него самия, семейството му и общността му, НО водят до освобождаването на много повече допамин от каквото и да е постижение/успех в ежедневието и живота. Съответно за мозъка и тялото това става предпочитана цел, защото такова удоволствие няма как да получиш в природата естествено – няколко линии кокаин ти дават по-мощно удоволствено изживяване отколкото, ако в един ден спечелиш 100 милиона евро от лотарията, правиш секс с най-привлекателния за теб мъж/жена в света и измислиш и формулираш нова теория за вселената, която е вярна. Както се вижда няма много място за конкуренция.
Благодарение на действието на спометите по-горе системи и механизми, мозъкът ни погрешно регистрира като еволюционно значимо и позитивно за организма въпросното зависимо поведение.
Доста иронично се получава, така че точно системата, която трябва дасе грижи за стремежът ни към положителни за нас и общността ни неща бива „измамена“ и всъщност ни води точно към обратното за нас, а често и за близките ни/околните хора.
В екстремния си вариант това превземане на системата на възнаграждение от тази дейност може да стане толкова доминиращо и всеобхватно, че това да стане основния начин на съществуване и стремеж и действиена човека и всичко друго да отпадне от живота му като функция, цел и дейност, превръщайки го в едноизмерна (само с едно намерение и цел) ходеща черупка, чиято единствена цел е да си набави въпросното вещество или да извърши въпросното действие.
Това би трябвало да говори достатъчно добре за силата на зависимото поведение и съответно за кореспондиращите трудности при терапията му.

Зависимостта винаги е свързана с активация на допаминенергичната система в мозъка и освобождаването на допамин, но понякога и на други невротрансмитери в мозъка директно или индиректно (невротрансмитерите са химични съединения, които мозъкът използва за обработка на информация и сигнализация):
при никотина има освобождаване и на адреналин освен на допамин;
при МДМА/екстази има освобождаване и на серотонин и норадреналин освен на допамин;
марихуаната пък се свързва с рецепторите на ендогенните канабиноиди, защото ги имтиира;
Кокаинът, амфетамините и метаамфетамините оказват ефектите си върху допамина и допаминенергичната система директно – за разлика от всичко останали психоактивни вещества, които индиректно подпомагат освобождаването на допамин или се свързват с неговите рецептори през други медиатори, кокаинът и амфетамините блокират обратното захващане на допамина и норадреналина -> молекулите на допамина и норадреналина седят по дълго в синаптичното пространство и се свързват отново и отново с рецепторите, което води до свръхстимулацията им и съответно до удоволствен ефект и еуфория.

Не може ли удоволствието да продължи постоянно/завинаги ?
Не и именно това е капанът – удоволствените изживявания са лимитирани от собствената ни нервна система, която ги генерира и тя си има механизми на действие, които правят това невъзможно, така че човекът, който се пристрасти неизменно попада в капан.
Както всички знаем удоволствието (допаминовия кик) независимо от оргазъм, от наркотици, от постижения не продължава дълго, защото мозъка има механизъм за прекратяването на това – отделят се съответните вещества в мозъка, които спират отделянето на удоволствените невротрансмитери и потискат цикъла на удоволствени изживявания. В случая на допамина, невромедиаторът, който кара шоуто да спре е динорфина.
Едновременно с отделянето на динорфин се отделят и други вещества, които причиняват крейвинга (болезнената силна жажда) създаващ мощен импулс за набавяне на веществото или извършване на действието, което е предизвикало изживяванията идентифицирани от тялото и мозъка като удоволствени и също така при вече зависимите индивиди, за да премахнат болезнените абстинентни симптоми.
За да се задоволи крейвинга обикновено става необходимо да се приемат по-големи дози поради механизми на невроадаптация и регулация надолу, които ще спомена малко по-нататък в статията.
Повечето хора дори тези без зависимост преживяват тъй наречения „краш“ като преходен симптом (понижено настроение и енергия, потиснатост, депресивност) – най-често при употребата на стимуланти, но не само. Но при хората със зависимост (химическа или психологическа) се задействат се абситнентни симптоми (симптоми на оттегляне) при отминаването на ефекта на наркотика, които варират при различните психоактивни вещества, но най общо на телесно ниво се преживяват като нарушена терморегулация (потене или втрисане – студени и топли вълни), високо кръвно, нарушен сън – безсъние или хиперсомния, главоболие, гадене, стомашно-чревни проблеми, дисрегулация на апетита; а на когнитивно-афективно ниво се преживяват като депресия/потиснатост, тревожност, отчаяние/безнадеждност, липса на енергия, агресия.
Абстинентните симптоми отминават сравнително бързо – обикновено за дни, но този крейвинг/жажда, който се преживява на емоционално ниво остава месеци и дори години след като последно са взимали.
Друг неврален механизъм, който влиза в действие е „регулацията надолу“ – когато в мозъка на човек се изръсва прекалено голямо количество невротрансмитер, мозъкът реагира като намалява броя на рецепторите за този невротрансмитер, което директно намалява ефектът на същото количество невротрансмитер.
Също така теоретично е възможно и да се намали самото производство на съответния невромедиатор (в случая допамин) и това да остане дълготрайно във времето независимо дали човекът употребява наркотици или не.
Тези механизми обясняват защо човекът попада в порочен кръг, в който има нужда от още и още както и защо дори и да го спре временно това не отменя изцяло рискът в бъдеще отново да започне.
За да се измъкнеш от толкова порочен кръг от невробиологични процеси и механизми е нужна изключителна сила на волята, решителност от страна на човека, както и по възможност много помощ отвън – добри специалисти, с които да работи и подкрепата на близки и приятели или терапевтична група или общност на зависими и т.н.

Разбира се, както споменах в предишни статии – не всеки употребил кокаин или кое да е друго вещество става пристрастен към него, защото зависимостта е състояние с мултифакторен произход. Просто в тази статия се фокусирам върху неврохимичната страна на процеса и състоянието, но в следващите ще обърна внимание и на останалите аспекти, които имат отношение към това дали човекът ще развие зависимост.