Зависимостта – показатели, начало и прогресия

Какви са белезите за зависимост, как започва и как прогресира зависимостта ?

В серия от статии ще разгледам всичко, което знам за зависимостите – какво представляват, какъв е произхода им (етиологията), как на практика се случва процесът на пристрастяване, с какви процеси в мозъка е свързан и евентуалната им терапия.
Тъй като това е първата от тях ще започна с това какво е, какви са най-лесните маркери за установяване дали има зависимост, 2-та стадия на процеса, как и защо се започва и прогресирането и.

Зависимостта е хронично, рецидивиращо състояние (все повече и повече се стига до извода, че това е заболяване), характеризиращо се с компулсивно влечение, търсене и употреба на наркотични вещества (или други вредни за индивида дейности), което е неконтролируемо или много трудно контролируемо, въпреки съзнанието за здравните и социалните вреди вследствие на употребата, и което също така отнема голяма част от ресурсите на индивида (свободното време и/или финанси).
Най-честите зависимости (патологични влечения) са към психоактивни вещества (наркотици и медикаменти), секс и порно, хазарт, интернет, пазаруване, храна и т.н.

За да установим дали има зависимост гледаме влиянието на това поведение/действие/вещество върху живота на човека – отнема ли голямо количество ресурси (най-вече време и пари) , пречи ли на нормалното му функциониране – връзките и работата му, подлежи ли на контрол от страна на човека ? – това са най-важните маркери за зависимост.

На зависимостта започва да се гледа като състояние/болест с многофакторен произход – нито 1 фактор сам по себе си (например само гени или само неблагоприятна среда или само личностови черти) не може да обясни защо човек е по склонен да употребява или да стане зависим, а друг – не, а е комбинация от множество фактори.

Развиването на зависимост е процес, който има 2 стадия:
1) импулсивен стадий – на първоначална употреба и тежка употреба
2) компулсивен – на ранна и късна зависимост
като постепенно се осъществява преход от импулсивен прием на вещества/извършване на действия към компулсивен прием на вещества/извършване на действия, съпътстван от ограничаване на поведенческия репертоар до дейности, свързани с прекомерната употреба на веществото/действието, загуба на контрол, неспособност за ограничаване или прекратяване на употребата/извършване на действието и т.н.

Забележка: Този преход не се случва при всички, които някога пробват/употребяват вещество или определен тип дейност (интернет, порнография, пазаруване, хазарт), както вече казахме това зависи от множество фактори, които ще разгледам по-нататък един по един обстойно в последващи статии в този раздел.

Как започва зависимостта – защо хората първоначално се ангажират в такива дейности?
Това никога не е свързано с идеята човек да стане пристрастен към въпросното вещество или дейност, но при някои хора се стига до това. Има различни причини поради хората започват като те са свързани с различни мотивационни профили, най-честите са:
1) опит за себе/самолечение – при наличието на негативни афективни състояния – тревожност, страх, фрустрация, гняв, депресия, самота, вина, срам, физическа или емоционална болка и прочие – хората се опитват да се отърват от тези усещания, да ги притъпят, да се почувстват по-добре или да се разсеят от тях и се ангажират със съответното вещество или дейност. Също така тук можем да сложим и опитите за релаксация и сваляне на напрежението и справяне със стреса.
Вярвания и мисли свързани с това: „само това (наркотика/алкохола/храната/пазаруването/хазарта ме кара да се чувствам добре/спокоен/релаксиран или ми помага да сваля напрежението/да не се тревожа етц“.
2) търсене на усещания и експериментиране – тук са съвсем друга група от хора, които имат висок праг на стимулация, за да усетят приятни усещания, тук една от основните причини е скука и търсене на нови изживявания. Тук скуката и търсенето на новост са главни мотивиращи компоненти, а също така и експериментирането най-често в юношеството като естествена част от този жизнен период.
3) приемане от група или имитация на ролеви модел – когато употребата започва поради мотивацията човек да бъде част от група индивиди, които употребява, да бъде асоцииран с тях, да бъде приет от тях – обикновено това става в тинейджърство. Не е задължително да има експлицитен (открит/явен/заявен) натиск от връстниците той да употреби – може сам да си мисли, че е необходимо, но има и случаи, в които натискът от връстници съответния индивид да употреби е открито заявен. Тук можем да сложим и имитирането на ролеви модели, които човекът (най-често подрастващ) намира за привлекателни – понеже те го правят и той иска да бъде като тях.
Екстремен пример – ако всички които познаваш взимат/правят нещо -> логично е и ти да го правиш и да го намираш за нормално – социокултурно приемливо или дори желано е – разбира се това може да е малка подгрупа от обществото, в което живееш, но ако се асоциираш с нея (или искаш) – това е достатъчно.

При развиването на зависимостите е характерна прогресията – започваш и постепенно увеличаваш все повече и повече (количеството вещество, честотата на употреба или определеното поведение/дейност в случая с хазарт, пазаруване, порно и интернет) – тоест тази дейност започва да заема все по-голяма част от живота и ежедневието ти и обсебва и превзема личността ти все повече и повече за сметка на други важни аспекти от живота (работа, приятелста, връзки, семейство, хобита и интереси и т.н.), тоест ставаш все повече еднонасочен и едноизмерен към въпросното нещо, към което си пристрастен (субстанция или дейност), нужда от все по-голяма стимулация (поради развиването на толеранс вследствие от невроадаптация, която се случва в мозъка и за която ще пиша в една от следващите статии).
В крайния си вариант еднонасочеността към тези дейности може да стане толкова доминираща и всеобхватна, че това да стане основния начин на живот и цел на човека и абсолютно всичко друго да отпадне от живота му като функция, цел и дейност превръщайки го в едноизмерна (само с едно намерение и цел) ходеща черупка, чиято единствена цел е да си набави въпросното вещество или да извърши въпросното действие. Става така че част от личността – зависима подличност в личността на човека превзема целия човек през повечето време и доминира тотално над него и действията му.
Това би трябвало да говори достатъчно добре за силата на зависимото поведение и съответно за кореспондиращите трудности при терапията му. В следващата статия ще разгледам състоянието на зависимост от гледна точка на мозъка и невробиологията и свързани с тях процес, тоест защо изобщо е възможно биологично това да се случи при някои хора.