Правилно е да се пише и произнася аяуаска, защото `h‘ в испанския е беззвучно (тоест не се произнася и все едно го няма), но много хора не знаят това, така че използвам и двете изписвания, за да оптимизирам за резултати от търсения в интернет – тоест повече хора да получат достъп до написаното.
Предупреждение: статията по никакъв начин не агитира или препоръчва употребата на каквито и да е халюциногени/психиделици включително споменатата в статията Аяуаска (ayahuasca), за която накратко понякога ще ползвам Ая.
Тези субстанции са много силни и като всеки мощен инструмент – могат да са както много полезни, така и да навредят, когато се ползват при неподходящи условия, обстоятелства, от неподготвени хора или не по предназначение и не под ръководството на вещ шаман, който да насочва процеса (особено при нужда).
Това е лично споделяне на моя опит, който да обогати човек независимо дали е за обща култура и актуализиране на информацията с най-новите тенденции в света на психотерапията или потенциално при обмислянето за добиване на личен опит.
Всъщност по-голямата част от написаното нахвърлях на следващата вечер след като се прибрах като целта беше да изразя и запечатам максимално голяма част от случилото се преди да са избледнели или да съм загубил някои от преживяванията, мислите, впечатленията. И в случая просто споделям така или иначе написаното с широката общественост. А го направих първоначално, защото едно от най-ключовите неща е след като човек е имал такова преживяване – да извлече практическата полза да се възползва от достъпа до него в ежедневието. Идеята не е просто да преживееш някакви неща, а те да имат практическа полза за живота ти от там нататък.
Също така не се свързвайте с мен да питате къде съм правил церемонията, кой я е водил и прочие – не бих споделил тази информация (може би с изключение евентуално на хора, които познавам лично).
Малко предистория за моята аяуаска церемония:
Това щеше да е първата ми церемония с аяуаска и изобщо първият прием на какъвто и да е халюциноген/психиделик. Бях чул за аяхуаска за първи път още преди 10г., но до миналата година не бях обмислял наистина сериозно да направя такава, тъй като описанията, които бях чувал бяха доста „респектиращи“, леко стяскащи и плашещи особено за по-страхливите мои версии от преди години.
Например от множество източници бях чул, че е като да „изсипеш подсъзнанието си пред себе си и да се срещаш с неща от там и да минаваш през това“ или че „след това не се връщаш същия“ (което обикновено се има предвид в положителен контекст, но все пак гаранции няма).
Освен това почти всеки човек има в даден момент „лоша част“ от трип-а/преживяването, която може да ескалира доста, както и пренебрежимият, но все пак реален при някои хора риск за психоза, отключване на шизофрения, биполярно афективно разстройство или дисоциативни състояния. Всичко това ме държеше настрана. Но предвид:
– огромното преобладаване на положителни истории поне откъм завършек, въпреки че за доста хора процесът може да е много труден, предизвикателен и болезнен;
– както и множеството невероятно положителни данни от изследвания за успешното използване на всякакви халюциногени/психеделици в психотерапевтичната практика като подсилващ процеса и ефектите инструмент;
– както и че поради личният и професионалният ми опит в работата с подсъзнанието, дълбоките страхове, травми, ужас или параноя, които хората обикновено имаме – бях добил доста стабилност, увереност и спокойствие за такъв тип процеси/преживявания;
… и така реших, че съм напълно подготвен да премина през процеса и евентуално да извлека големи ползи за себе си или поне генерално ефектът и преживяването да са по-скоро положителни отколкото отрицателни. И тук би било добре да поясня за незапознатите защо се използват такъв тип церемонии произхождащи оригинално от Южна Америка (Амазония – Бразилия; Перу; Еквадор; Колумбия).
Защо се правят аяхуаска церемонии (традиционно и в модерността):
Тези церемонии са известни да се извършват от хилядолетия по поречието на Амазония за психоемоционални и духовни цели.
В модерността се ползват за личностова работа – психична, емоционална, духовна преработка по оцелостяване на личността, минаваща през осъзнаване, преживяване и освобождаване или трансформация на маладаптивни психоемоционални съдържания като например страхове, травми, болка, негативни емоции и прочие като това се случва чрез достъпване на ресурс от любяща свързаност (което обикновено осигурява приемът на растението плюс подкрепящата среда и атмосфера, ако е такава – каквато би трябвал ода бъде).
След церемониите хората често споделят дълбоки осъзнавания и прозрения за себе си, другите, живота си и живота изобщо, за вселената и т.н., които понякога дори променят посоката на живота им и генерално са насочени в посока по-добро и силно свързване със себе си, другите хора, животните, природата, живота, вселената.
Обикновено обаче се преминава през труден понякога болезнен процес, за да се стигне до там – през нещата, които пречат на потока на живота и любовта да протича през човек – дълбоки страхове (съзнавани или несъзнавани), непреодолени травми, болезнени негативни емоции и т.н. И както споменах по-рано – това преживяване и промените вследствие на него да повлияят на по-нататъшния живот на човека на ежедневна база.
Идеята е, че се махат защитите на съзнанието и се вади потиснат материал от съзнанието и подсъзнанието/несъзнаваното, до който иначе нямаме достъп или този достъп е силно затруднен – забравени спомени и свързаните с тях чувства; несъзнавани страхове/чувства/усещания; вероятно дори предвербални усещания/чувства запечатани в тялото/нервната система и прочие.
Също така дава ресурс за преодоляването на съответните травми/страхове/чувства – чрез усещане за любов и свързване с природата/живота.
Не води до физическа зависимост, а рискът от психологическа зависимост е много по-нисък от останалите субстанции. Но за много хора може да е силно дисрегулиращо за човека и нервната му система преживяване особено, ако няма подготовка и/или ако има множество психични неотработености. Затова е добре да се прави на фона на преминат личен процес на терапия (себепознание и способност за работа с болезнени емоции и страхове и съответно за саморегулация), за да може да се интегрира преживяването и да послужи/помогне, а не да навреди. Така че изглежда, че може да спомага процес на лично оцелостяване, но разбира се не е задължително това да се случи и също при неподходящи условия може да навреди.
Аяхуаската не е проучвана като улесняваща/подпомагаща психотерапевтичния процес, но много други халюциногени/психеделици (псилоцибин; MDMA – налично в екстазито; кетамин; други) вече биват добре проучени и дават невероятни резултати в комбинация с психотерапия при множество психиатрични състояния (депресия, обсесивно-компулсивно разстройство и хранителни разстройства, посттравматично стресово разстройство; терминални заболявания – ракови и други). Разбира се това се прави в специфичен сеттинг целенасочено с налична подкрепа/насочване на процеса при нужда от обучен специалист.
За аяуаската има много истории на хора, които спират зависимости след употребата ѝ, но това са разкази и доколкото съм запознат няма научни проучвания, които да потвърждават това по издържан начин.
Халюциногените, които споменавам са много различни от наркотиците, използват се с различна цел и както се вижда могат да бъдат много полезни и все повече ще навлизат в употреба; разбира се някой може да се опита да ги ползва и за надрусване, но не това е идеята, която описвам.
Самият аз съм доста консервативен по отношение на наркотиците – не съм взимал нищо освен малък опит с марихуана и хашиш през тийнейджърството. Първо че не изпитвам нужда да употребявам такива субстанции и второ – бих пробвал от някой за един път, но при положение, че знам, че са това, което би трябвало да са откъм съдържание и качество – не бих рискувал с взимане на нещо, което по всяка вероятност съдържа кофти съставки, кофти добавки или примеси (street cut drugs) с незнайно съдържание и непредвидим ефект – това е изключително рисково и може да нанесе трайни поражения върху организма (най-вече нервната система, но и тялото). Което реално важи за всяка субстанция, която не се използва с медицински цели и съответно се произвежда незаконно/нелегално в подземни лаборатории.
Подготовка за аяхуаска церемонията:
Предвид, че съм в течение на научните проучвания на халюциногените и съм слушал и чел много истории на хора за техните преживявания по време на аяуаска церемонии – както лично, така и онлайн и освен това както споменах се чувствах напълно подготвен за такъв процес – не съм правил някаква специална подготовка. Опитвах се до известна степен да спазвам подготвителна диета – на самият ден никаква храна и калории (само вода и чист чай); на предният ден – без животински продукти, а само растителни, без много сол; в цялата последна седмица без боклуци, вредни храни, алкохол, само леки животински храни и прочие (цялата диета може да намерите в интернет).
Още нещо много важно – проучих фамилната си история за психози, шизофрения и биполярно разстройство (за дисоциативни състояния трудно може да се разбере, но там се гледа склонността на самия човек за дисоциация), докъдето мога и се знае – в единият род до прабаби и прадядовци, че и дори по назад не се знаеше да е имало такива случаи, а от другия род – до ниво баба и дядо и други роднини по странична линия.
Предвид този факт, а и това, че вече съм на 30г. (тъй като шизофренията най-често се отключва в тийнейджърските и ранните 20 години и колкото по-рано се отключи – толкова по-тежко протича), както и че не само се чувствам, но и обективно знам, че съм доста стабилен психически, реших, че рискът е пренебрежим и ще се хвърлям пък да става каквото ще.
Абсолютно противопоказно е хора с диагнози като шизофрения и биполярно афективно разстройство да взимат халюциногени поради високия риск от влизане в психоза (психотичен епизод). Но също така е изключително рисково при близки и далечни роднини с шизофрения и биполярно да се приемат психеделици поради висок риск от отключване на такова разстройство от приемащия ги, защото това, че досега не си отключил не гарантира, че няма да го направиш особено при прием на наркотици или халюциногени, които значително увеличават този шанс при налични предразположености.
Нежелателна и високорисково е употребата им и при хора склонни към дисоциация (отделяне от себе си, чувствата и усещанията си), тъй като има повишен риск да влязат в дисоциативно състояние.
Противопоказно е хора на антидепресанти (най-вече на серотонинови) да взимат аяуаска (и ДМТ изобщо, защото действа като серотонинов агонист) заради увеличения риск от серотонинов синдром (който в крайната си форма може да доведе до смърт).
Освен това е силно нежелателно да сте консумирали други наркотици през последните 3-4 седмици (алкохол – поне седмица), защото аяуаска може да има непредвидими и опасни здравословни ефекти при взаимодействие с други наркотици, но също така и с медикаменти изобщо (включително предписани лекарства), така че ако приемате такива – трябва да се проучат рисковете.
Според мен е желателно да не се употребяват халюциногени и от хора с личностови разстройства или попадащи близо до този спектър и изобщо на хора, които им липсва личностова зрялост или устойчивост, които не познават и не са се сблъсквали с дълбоките си страхове (съзнавани или несъзнавани).
Също така освен всичко гореспоменато, според мен, за да се извлече максимална полза от преживяването при минимален риск за негативен развой е желателно човекът да е минал през личен процес на самопознание и личностова работа със страхове и интензивни телесни реакции на стрес/страх, сенки, психоемоционални травми, (обикновено случващи се в психотерапия).
Какво представлява аяхуска и какво съдържа: накратко – субстанция/течност приличаща на чай, който се приготвя чрез продължително варене (20-30 часа варене) на специфични южноамерикански растения – в случая амазонска лияна (която съдържа психоактивната съставка DMT – dimethyltryptamine/диметилтриптамин (която бива наричана молекулата на духа/бог) комбинирана с друго растение, което има/действа като МАО инхибитор (инхибитор на моноаминооксидазата), което позволява да се реализира ефекта от ДМТ при орална употреба, което иначе не би се случило самостоятелно, защото иначе чисто ДМТ, за да има ефект се приема чрез пушене. Също така се удължава и ефекта, тъй като иначе при пушенето на ДМТ той е около 15-20 минути, а в случая действа около час-два. Обикновено се добавят и други билки и растения, които са по-безобидни – според рецептата.
ДМТ действа като серотонинов агонист – свързва се с множество от видовете серотонинови рецептори в тялото и ги стимулира.
Ефекти от приемът на аяуаска: ефектите са индивидуални и варират изключително много особено на психологическо, емоционално и духовно ниво. Обикновено преживяването има 3 фази – на гадене и повръщане + визуални образи; на контакт с духовното/духовния свят/вселената; избледняване на зрителните ефекти и чувство за умора/изтощение.
На психоемоционално ниво обикновено има премахване на психологическите защити и преживяване на травматични спомени, чувства и прочие, а след това разкриването нова перспектива и нова интерпретация на тези травматични събития, на интрапсихичните конфликти, разкриването на интимни, лични, духовни истини, при което се придобива усещане за вътрешен мир (процес, който се случва и в психотерапията).
Като цяло преживяването бива ооисвано като трансцендентно и често включва чувство за единство с вселената, преживяване за наличие на по-висша сила; чувство за безвремие (както при дълбока медитация). Често има новопридобито разбиране за смъртта.
На физическо ниво обикновено има телесен дискомфорт и последващо „пречистване“ по всякакви начини – обикновено чрез повръщане (в резултат на централното стимулиране на вагусния нерв от серотонина), но често и по други канали – сълзи/плач; потене; ходене по-голяма нужда или дори диария (при периферна свръхстимулация на серотониновите рецептори в червата) и прочие. Лесно можете да намерите допълнителна информация за тези неща, така че сега нека премина към самата история. Повече за психологическите и физиологичните ефекти може да прочетете в тази изключително изчерпателна научна статия (ТУК).
При мен преживяването въобще не протече по обичайния описан начин, но затова – после.
Пътуване, пристигане и подготовка за аяуска церемонията:
Беше събота следобед, когато нашата кола тръгна от София и пристигнахме около 18:00 в китно, симпатично, подбалканско селце. Малко след това останалите коли с хора също дойдоха и се настанихме в церемониалната зала.
След това около 18:30 шаманите започнаха да ни обясняват процеса и стъпките, какво да правим в различни фази, как да подходим и т.н. Предупредиха, че процеса на всеки е индивидуален и минава през него сам, а ако има нужда – те ще асистират и това се нарушава само по изключение (както се случи в един момент в нашата група). Също така казаха, че няма как да е ясно предварително кога ще приключи церемонията – колкото е нужно, докато всеки си завърши процеса.
Бяхме окуражени от шаманите да се доверяваме на вътрешните си усещания за процеса и така да навигираме изборите по време на церемонията – колко дози; кога; как точно да се ангажираме в процеса (отворени-затворени очи; седнали-легнали; и други) и прочие, както и че те са на разположение за нас при нужда.
Хората от групата, които имаха предишен опит го споделиха, а шаманът сподели своята лична история с това как е стигнал до там, че да се занимава с това, която беше много интересна. След това с неговата партньорка (която не знам дали официално също се води шаман, но и двамата бяха много добри, сърцати, благи хора с приятно излъчване) отидоха да се преоблекат и подготвят, за да започнем след това.
Нямаше часовници, нито телефони, нито интернет – всичко беше изключено, но предполагам сме започнали около 20:00. Церемонията е вечерна, защото аяуаска е женска билка/растение и съответно се смята, че ефектите са по-силни вечер/нощем.
Започнахме с други субстанции (също наричани медицини/лекарства както бива наричана в шаманската традиция и аяуаска). Първо едни капки за очи за „очистване“, които провокираха нещо като лютене и сълзи. За мен както и за други беше умерено дискомфортно, но за кратко, докато за други беше по-неприятно (или поне така изглеждаше). Аз така или иначе бях отишъл да се хвърлям здраво и планирах да мина през пълната програма освен ако наистина няма причина да пропусна нещо.
След това шмъркахме течен тютюн първо през лявата ноздра държейки в съзнанието си нещо, което искаме да пуснем, а после и през дясната ноздра държейки в съзнанието си нещо, което искаме да преживеем или преработим и т.н. – намерението ни за церемонията. За мен това също беше умерено дискомфортно, но отново кратко и нищо не кой знае какво. Но за някои хора отново изглеждане доста по-неприятно.
Когато мина известно време и всички вече бяхме окей – преминахме към консумацията на аяуаската. Започнахме прием един по един отивайки до олтара и избирайки една от 2-те разновидности аяуаска – бразилска с мимоза/журема (друго растение, което не е открито да действа като МАО инхибитор, но би трябвало, защото иначе няма как ефектите да се реализират с орален прием) и допълнителни растения/билки ИЛИ перуанска с чакруна (друго растение МАО инхибитор) и допълнителни растения/билки.
Разликата е в допълнителните съставки към основната съставка (амазонската лияна – Ая), а именно видът МАО инхибитор, който се добавя както и някой допълнителни билки. Шаманите бяха казали, че е окей и последователно да пием първо от едната, а на 2-рият прием – от другата. Аз лично избрах бразилския вариант, защото беше по-гъста и черна, а и някак си повече ми кореспондираше.
Ключовото за церемониите с Аяхуаска е намерението, с което влизаш – каква е целта ти, така да се каже (какво искаш да преживееш или от какво искаш да се освободиш или трансформираш/промениш и прочие).
Моето намерение беше: свързаност, любов, недуалност, единство.
Разбира се – няма гаранции, че намерението ще се реализира – може в процеса да изкристализира и да се реализира друго намерение или да преживееш съвсем други неща или дори хипотетично може нищо да не стане (въпреки че не съм чувал такива истории). Но във всеки случай е важно да имаш начално такова намерение за церемонията – защо си там.
Очакванията ми за аяуаска церемонията и преживяването:
Разбира се предвид намерението ми имах очаквания да преживея някаква форма на сливане, единство с другите, природата, живота, вселената. НО едновременно с това за всеки случай бях готов и отворен за абсолютно всичко – включително за най-лошото (страхове стигащи до ужас и параноя; кошмарна болка и прочие) и ако се налага да мина през тях. Тъй като няма как да знаеш какво ще преживееш като най-често е някакъв микс и от 2-та типа преживяване, но рядко стигащ до толкова негативна крайност.
Отвореността и готовността за преживяване на всичко, което дойде и пускането му да премине и да се „изтече“ е ключова за най-полезния и безболезнен развой, който е възможен.
Защо имах такова намерение? – за да преживея някои от нещата, до които съм се допирал леко в интензивни преживявания (в живота ми; в психотерапевтичните опити; в медитация), но едновременно с това са ми твърде далечни/недостъпни в ежедневието. Освен това очевидно съм чел, чувал доста за тях от други източници включително духовна литература и допускам, че може би са истина, но нямам достатъчно вяра/доверие, нито въплътено преживяване.
Повече за някои от тях може да прочетете ТУК.
Също така имах:
– очаквания за силни визуализации, тъй като аз съм много визуален, цял живот ползвам визуализации за като инструменти за различни нужди.
– очаквания за диалогичност – повечето хора споделят, че по време на преживяването са водили диалог с аяуаска/майката природа/пачамама и прочие. Самите шамани ни казаха, че ако имаме нужда или желаем – можем да искаме насоки от растението/билката или това, с което ни свързва.
Групата беше много готина, бях срещал повечето хора, някои дори познавах добре, така че очаквах, че ще се чувствам напълно комфортно и ще мога да се доверя и отпусна в процеса, въпреки че това по принцип никога не ми е било проблем в групова терапия – да скачам в преживяването въпреки че не познавам хората.
Все пак затова съм се ангажирал с тези неща – да си „свърша“ личната работа, да преживея каквото има да преживявам и да пожъна/извлека ползите от това.
Та с всички тези намерения, мисли, планове, усещания влязох в церемонията.
Моите преживявания с аяхуаска:
След получаване на отварата/чаят/напитката – някои хора чакаха доста дълго време подготвяйки се, седейки с намерението си, а други пиеха директно. Аз взех церемониалната чашка с бразилската разновидност, останах за половин-една минута в тишина със затворени очи – преговорих намерението си и пих на екс. Очаквах да е много по-гадно на вкус, но всъщност не беше зле – съвсем леко горчива, а това беше тази, която изглеждаше по-гъста и неприятна за поглъщане.
Жената шаман мина през всеки да пре/кади с някакво южноамериканско подобно на тамян растение-въглен. След като мина през мен се настаних седнал по турски със затворени очи в очакване да подейства, а шаманите (много готина двойка мъж и жена) започнаха да пеят и свирят най-различни песни на испански на моменти примесен с индиански, също и на български и английски. Пееха и свиреха страхотно и създаваха много приятна атмосфера.
Вероятно минаха 30-40 минути, при което на някой други хора вече започваше да им се гади и повръща, но при мен абсолютно нищо – никакви положителни или отрицателни ефекти.
Още преди това опитвах съзнателно да насоча процеса в посока намерението ми, но нямаше ефект – чувствах се доста нормално или дори по-разсеян от нормалното отвличащ се в песните и текстовете или прекалено любопитен за това какво се случва с другите от групата. Редувах седене по турски с отворени очи, после със затворени очи; след това седене с изпънати крака и облегнат гръб отново с отворени и затворени очи; после лежане отново с отворени и затворени очи; опитвах всякакви неща, за да се случи нещо, тъй като шаманите бяха казали, че е индивидуално дали е по-добре за преживяването да сме с отворени или затворени очи.
Още дълго време вероятно още над 1 час продължи да не се случва нищо с мен, въпреки че другите хора вече преживяваха всякакви неща на телесно и/или психологическо ниво.
Бях започнал да се разочаровам и дори дразня, защото въпреки страхотната атмосфера – шаманите пеещи и свирещи много хубаво; аз в добра кондиция, спазил предварителните препоръки за гладуване, преди това диета, в пълна готовност и отвореност за каквото ще се случва независимо колко приятно и/или болезнено или странно/невероятно; група, от която познавам повечето хора и сред, които се чувствам добре и имам доверие; общо взето всички предусловия за добър развой или поне за развой всяко, от които липсваше до момента (но което съвсем скоро щеше да се промени). Както казах също така се и дразнех – „отделил съм си уикенда за това; няма да се наспя и ще съм като зомби/парцал следващия ден; дал съм пари; правя всичко, което се изисква и давам всичко от себе си – защо нищо не се случва“ и прочие вътрешен диалог от его позиция и нездраво чувство за упълномощеност/право/заслужаване (entitlement).
Общо взето вероятно над 1.5 часа или дори 2 часа нищо не се случваше с мен (на фона видимо на обратното при почти всички останали). Предполагам периода от време е около реалния, защото по време на церемонията по желание се дава и взима 2-ра, а по-рядко и 3-та доза от отварата – на всеки 2-2.5 часа. А 5-10 минути преди да предложат 2-ра доза, на който иска – започнах да усещам, че нещо става. Тогава от легнал се позиционирах седнал по турски с изправен облегнат гръб в очакване на каквото дойде/стане.
След това започнах да усещам, че в мен напира смях, радост, веселие и разбира се му позволих да започне да излиза, защото едно от най-ключовите неща е да позволяваш на това, което идва да протича/се случва и да го преживяваш свободно. Започнах да се усмихвам, а после да се радвам и смея силно на глас – така ми идваше отвътре. През това време някои хора вече започваха да взимат втора доза, а жената шаман отново минаваше през всеки да кади с южноамериканското подобно на тамян растение/въглен. Но на мен току що беше започнала да ми действа първата доза, така че задължително ще изчакам известно време. Междувременно при мен смеха и радостта се усилваха все повече, докато повечето от останалите хора повръщаха, плачеха и минаваха през очевидно неприятни преживявания.
Отначало дори ми стана леко неудобно и виновно, че на мен ми е толкова хубаво, докато повечето други хора се гърчат и че сигурно им преча или ги дразня с постоянния си смях и радост, докато те страдат, но аз бях отишъл за моя си процес и му позволих да се случва без да го спирам, но не съм се опитвал и да го засилвам излишно/изкуствено/насилствено.
Радостта, смеха, щастието извираха от тялото ми и се лееха навън, а аз не ги спирах – оставих да се случва каквото има и се кефех на макс през това време (което както казах е най-добрият вариант за такъв тип церемонии дори когато преживяването е неприятно/дискомфортно или дори ужасно). Цялото ми лице отвътре му идваше да прави гримаса на огромно радващо се лице и дори по някое време ми се схващаха лицевите мускули от дългото преобладаване на тази гримаса и от смеха. Бях/преживявах чиста радост примесена с по-лека любов/обич.
Откъде идваше радостта, смеха, кефа, любовта? От интензивното преживяването на висцерално/телесно ниво на мисли и вярвания, които иначе имах и поддържам на психично/умствено/интелектуално. Но сега ги преживявах пълнокръвно, въплътено в тялото. А именно, че животът е супер як – невероятно и страхотно е, че:
– има такова нещо като живот, вселена и че е изключително красиво и готино място/нещо;
– сме живи и можем да преживяваме всичко, което преживяваме (от най-щастливите, радостните, еуфоричните и приятните до най-трудните, болезнените, гадните, сриващите преживявания, както и всичко останало – странни, особени, интересни и прочие преживявания).
– че всичко е точно такова каквото трябва да е и си е на мястото и е страхотно;
– че сме част от вселената и че участваме в тези постоянни процеси на трансформации (рециклиране и преизползване) в тази вселена и на тази земя;
– сме хора и имаме способността за самоосъзнаване и себерефлексия, за осмисляне и рефлектиране върху всичко това и върху нас самите и нашите действия, мисли, чувства и преживявания. Както и много други неща в тази посока.
През по-голямата част от времето мъжът и жената шамани пееха и свиреха невероятно и беше страхотно преживяване. Понякога и някои от групата се включваше да припява или тананика. А аз просто се радвах на и обичах всички и всичко, което е. Исках да прегърна и да гушкам останалите хора, но те си бяха в своя процес и не биваше да го смущавам – затова просто го правих мислено/енергийно.
Предполагам, че тази част от преживяването наподобява преживяването при прием на MDMA/екстази (от това, което съм чувал, тъй като аз лично нямам такъв опит), но не бих го редуцирал до това – сигурен съм, че беше доста по-невероятно, комплексно и многопластово. Смехът и радостта от друга страна напомняше едно епично напушване с марихуана, което имах със съученици в парка Заимов, при което се смях(ме) и забавлявах(ме) изключително много, но отново – тук това беше само един от много аспекти на преживяването и това не беше и не е дори близо до напушване или друг тип надрусване.
Както казах – очаквах, че ще има преживяване на сливане/чувство за единство, но не беше точно такова – имах усещане, че сме част от цяло, но не по очаквания начин (сливащо преживяване), а на друго по-различно ниво (предполагам не толкова фундаментално/дълбоко колкото сливането, но това е само предположение).
Обичах всички и всичко, радвах се на всичко и всички, докато през това време повечето останалите хора повръщаха и/или се гърчеха в болка и плачеха, докато преминават през неща много различни от тези, през които аз минавах. Имаше и такива, които бяха в медитативен покой или лежаха и се възстановяваха. Но при мен беше радост, кеф(-ене) и обичане на всичко наоколо – на живота; на другите хора около мен; на това, че си преживяваха техните неща, през които имат нужда да минат; на хората в живота ми; на всички хора в света; на музиката; на климатика, който духаше топло; на покрива, който пазеше; лампата; на всичко във вселената включително и уж ужасните, лошите, неприятните неща – страховете; травмите; тъгата; болката и т.н. – на всичко. Преживяването беше много интересно и комплексно – много радост, кеф, щастие, смях, в определени моменти имаше лек екстаз, в други моменти леко блаженство, но нито едно от тези две не е доминирало. Беше изключително позитивно.
Интересното е, че през цялото време бях изключително адекватен/съзнателен или осъзнат за/разбиращ всичко случващото се в мен, с мен и с другите хора около мен – не е имало никакъв момент на неадекватност (да не знам къде се намирам, какво се случва или нещо подобно), както често се случва при наркотиците. Напротив – точно обратното – разширяване на съзнанието вместо стесняването, правенето му повърхностно или притъпяването/успиването му (както се получава при много други субстанции – алкохол, канабис/марихуана, кокаин, амфетамин и други).
След доста време така – може би час или дори повече в това приятно състояние усетих, че ефекта отслабва и реших, че е време за 2-рата доза, за да видя докъде ще го докарам. Две дози е стандартното, което се взима – много рядко се остава само на една, както и много рядко се взимат три дози, но е възможно при желание от човека, ако има такъв капацитет и шаманът прецени, че е допустимо в този случай.
Отидох пред олтара и поисках още една от същата разновидност (бразилската). Шаманът напълни чашата, духна дим в нея от специална цигара, от която преди това дръпна и ми я подаде. Аз се върнах на постелката си, затворих очи, минах още веднъж през намерението си и пих на екс.
Този път напитката ми се стори малко по-горчива и неприятна на вкус, но все пак доста добре поносима. Изпих я. Не след дълго приятния радостен ефект от преди това, който беше започнал да отслабва отново се усили. Отново преживявах огромна радост, кеф, обич към всичко и всички, радост, кеф и благодарност, че света/вселената и ние съществуваме. Няма да изреждам всичко пак – но още от същото. Това продължи вероятно още час-час и нещо, докато през това време останалите си преживяваха техните неща – имаше и други, които се смееха и радваха, докато втори страдаха; трети бяха легнали в покой предполагам да се възстановят малко, а четвърти медитираха в тишина. От време на време с другите радващи се и смеещи се подхващахме някой разговор или си повтаряхме реплики. Беше изключително радостно и голям кеф.
След втория прием това преживяване продължи дълго време – може би час и половина-два.
После ефекта отново започна да отминава, а аз едновременно се чувствах страхотно на ниво съзнание/психика/ум/душа, докато на телесно ниво чувствах тежест и сякаш на тялото ми му е лошо и иска да повърна. Беше много интересен контраст между двете – как едновременно можеш да се чувстваш страхотно (психоемоционално и душевно) и да ти е лошо (на телесно ниво), което досега не ми се беше случвало в близка до тази степен като преживяване.
Шаманите бяха предупредили, че може някой да има нужда да повърне (изкара неща), но да не може и има какво да се направи по въпроса – чрез прием на рапе. Затова извиках шамана и се консултирах с него, а той съответно ми предложи да приема рапе (тютюн на прах), който той продухва в ноздрите ти.
Предвид нагласата, с която споделих, че съм отишъл – не беше чудно, че се съгласих – исках да изкарам това, което усещах, че има нужда да бъде изкарано. Разбрах накъде отиват нещата (повръщане, дискомфорт, болка, негативни емоции) и си помислих, че е нужно и аз малко да се гърча, тъй като цяла вечер се кефя и ми е хубаво, докато други страдат; че има нужда да си „платя таксата“ за хубавите преживявания. Нещо, което до голяма степен вярвам – че не можем да не преживяваме болка, трудност, дискомфорт и други негативни емоции – те са част от живота ни (като хора) и това е положението, но едновременно с това имаме възможност да изпитваме и положителни емоции, да си живеем живота и да му се радвам. Повече за тези мои размишления за живота може да прочетете в тази статия (ТУК).
Застанах срещу шамана и се подготвих да изстреля тютюна в лявата ми ноздра чрез странен инструмент подобен на лула, но който се вкарва в ноздрата. А след това се предполагаше да го направи и в дясната ми ноздра. Той го направи, а аз незабавно реагирах ответно, при което издишах и върнах малко наобратно към него (така че и той усети какво е и се закашля хаха).
Това беше едно от най-неприятните неща, които съм усещал някога – направо прониза мозъка/главата ми, сякаш целия ми мозък (особено от лявата страна) изтръпна, а аз се стегнах целият. Отне няколко секунди да се освестя. После започна поредица от най-различни усещания и реакции в тялото ми – текнаха много сополи, в които имаше от тютюна; от само себе си се стичаха сълзи; топли вълни ме обхващаха и за секунди ми избиваше пот, а малко след това ме сковаваше студ и треперех; беше доста шоково за тялото ми.
Не след дълго започнах да повръщам, което беше целта на занятието. Беше доста неприятно. Но отново правех най-правилното нещо, което може да прави човек по време на церемония (а и в живота изобщо) – оставях е да преживявам всичко и то да преминава през мен без да се съпротивлявам – пълно приемане и преживяване на каквото имам да преживявам. Както в живота, така и в психотерапията, а също и по време на церемонията – съпротивата на това, което е само прави нещата по-трудни и пречи на „разрешаването“ или трансформирането тоест промяната.
Едновременно докато се гърчех в това неприятно преживяване – не можех да не мисля за това, че ми остава още една ноздра, а се чувствам неописуемо отвратително. Знаех, че шаманът стои пред мен и търпеливо чака, а и аз му бях дал няколко пъти знак, че ще имам нужда от време.
Вече нямаше и помен от радостта и щастието не само на телесно, но вече и на психоемоционално ниво – само далечен спомен. Негативните усещания в тялото ми бяха взели превес над целия ми организъм и диктуваха изцяло вътрешното ми психоемоционално състояние тоест как се чувствам (интероцепцията е силно нещо – затова е важно в ежедневието да се грижим добре за тялото си, за да можем и да се чувствам добре – повече за това може да прочетете ТУК и ТУК и ТУК, но да се върна към разказа). Мислех си за превратностите на живота и как е същото, но на по-голям времеви мащаб – в един момент всичко върви добре, имаш всичко и е страхотно и наред, а в следващия – падаш от високо, кулата от карти се срива.
Усещанията в тялото ми се меняха за секунди – ту започвах да се чувствам по-добре, ту отново се чувствах ужасно слаб и като прегазен от валяк. И това се редуваше десетки пъти за минути. Тъкмо си казвах – окей, хайде и втората част/ноздра, но след това или пак започвах да повръщам или просто ми беше изключително гадно и отпаднало. Водех вътрешна битка със себе си да събера сили да довърша тази част от процеса, но просто не можех.
Питах се дали наистина нямам сили или бягам, защото не искам да преживявам още от същото и да ми стане още по-гадно и още повече да имам чувството, че ще умра (или още по-зле – да ми е толкова гадно, че да искам да умра).
Опитвах се да преценя – доколко е ирационален страх, защото на умствено/интелектуално ниво знаех, че всичко ще е наред и че за хората, които имат нужда това е обичайна част от церемонията, но тялото ми се чувстваше толкова ужасно, че неговото мнение надделяваше и не можех да го подчиня на съзнателния контрол и просто да го направя (да приема рапе и в дясната ноздра, за да завърша процеса) спрямо доколко обективно наистина не е сега момента, необходимо е да изчакам, да си взема време и след това евентуално да го направя. Тоест кои усещания, импулси, желания и мисли бяха истинни и кои плод на ирационалния страх и естествената биологичен импулс да избягване неприятните неща (дори когато биха били полезни). Вътрешният диалог беше много много интензивен – мислите се състезаваха в ума, докато се опитвах да разплета плетеницата. Реших, че в момента не мога и след като бяха минали около 5-10 минути, докато шамана търпеливо ме изчакваше, му казах че засега ще трябва да почакаме за втората част и да си прави неговите шамански неща през това време.
А междувременно вътрешно си нямах на идея – как по дяволите ще си го причиня пак, защото се чувствам ужасно слаб и съм с последни сетни сили.
За щастие връзката с реалността е едно от най-силните ми качества/способности и тя ми помагаше да знам, че това е част от процеса и всичко ще бъде наред (въпреки че въобще не го усещах така в онзи момент); знаех, че няма да умира (въпреки че на моменти го чувствах така); знаех, че тялото и телесните усещания често могат да лъжат и не трябва да им имам пълно доверие особено в такива моменти (въпреки силния хват на тялото и телесните усещания върху ума и психиката ми). Така че силният ми тренинг в тези неща си каза думата и успях да запазя самообладание и да остана спокоен, въпреки че преживяването беше изключително неприятно и тялото ми „крещеше“, че нещо ужасно се случва.
Така че отново си казвах вътрешно и прилагах стратегията – да оставям всичко, което се случва и преживявам просто да се преминава през мен, да го изживявам. Доверие в процеса и че всичко ще е наред.
След известно време (може би 10 минути след приема на рапе, което беше като цяла вечност) – усетих, че и стомаха и червата ми също имат нужда от изчистване и се ориентирах към тоалетната, за да продължа с „пречистването“, а също и да си изхвърля и легена с повръщано (което не беше кой знае колко гадно тъй като не бях ял от 35+ часа, така че нямаше храна, а само прозрачна, кафява и черна течност – вероятно само малко стомашни сокове и приетата напитка и може би някакви други наслагвания за изчистване).
Едвам седях прав подпирайки се на мивката в тоалетната, докато си изплаквах легена. След това седнах на тоалетната и просто седях без да имам сили и да я използвам. Там процесите бяха много драматични, но няма да влизам в прекалени подробности. Чувствах се развалина и ужасно слаб, като парцал, долу, без капка сила, на предела, но отново поддържах нагласата за приемане на всяко преживяване и пускането му да преминава през мен независимо колко е неприятно, нежелано или болезнено. След известно време събиране на сили – имаше още физически „прочиствания“. След още известно време гърч и перипетии – нещата тръгнаха в правилната посока и започнах да се събирам. След малко излязох – сигурно бяха минали 20 минути. Седнах на постелката, продухах си носа няколко пъти и след малко вече бях по-добре – точно както бяха дошли неприятните преживявания – по същия начин бяха преминали (нещо, което знам и знаех, че ще се случи, но в разгара на бурята/екшъна – ми беше трудно да поддържам).
Първо седнах и когато усетих, че нещата вече са доста по-добре – след малко легнах на постелката и си почивах. Може би е минал още половин час, вероятно беше около 4 или дори 5 сутринта, когато шаманът обяви, че след малко приключваме и ни оставя да почиваме. Аз вече се бях повъзстановил и веднага се изправих и го попитах дали трябва да завърша процеса с приема на рапе в другата ноздра, а той каза, че е хубаво да го завърша, но все пак не е задължително и съм свободен да не го правя, а също и че мога и утре да го направя. Както бях споменал по-рано – бях отишъл там с нагласата да скоча здраво, да се потопя и да мина пълната програма (освен ако положението не е много зле и нямам причина да не го правя).
Казах му, че не мисля, че има шанс утре да успея да се накарам и е „сега-или-никога“, така че го правим сега. Дозата беше приготвена още от преди това веднага след като приех първата и той я изстреля в дясната ми ноздра. Отново същото пронизващо мозъка усещане – сякаш целия ти мозък изтръпва, но този път по-слабо. След това отново имах същите въртележки от всякакви телесни реакции, които изброих (сополи, сълзи, пот, треперене, дискомфорт), които се сменяха многократно, но беше 5-10 пъти по-слабо и по-леко от предната ноздра, както и минимално повръщане. Общо взето се чувствах значително по-добре – явно бях изкарал и преживял повечето неща. Все пак отново се оставих да преживявам и изкарвам каквото има и този подход отново доказа оптималността си – преминавах сравнително бързо през негативните състояния и усещания. Докато според мен, а и според това, което чух от някои хора след церемонията – при съпротива, стягане, неприемане, борба или бягство, то дискомфорта на преживяването продължава доста по-дълго.
Приключване на аяхуаска церемонията вечерта:
Приключихме церемонията и шаманите ни оставиха да поспим в залата.
Опитах се да заспя, но мозъка ми препускаше бясно през всичко, което се беше случило, а и някои други актуални неща от живота ми. Това в комбинация с 38-те часа гладуване, които карах в този момент не ми даваха шанс да заспя. Реших да хапна съвсем малко колкото да сложа нещо в стомаха, за да имам шанс да заспя (въпреки че знаех, че дори и тогава вероятно няма да заспя) – включих си телефона за минута, за да видя, че е 5:55 сутринта – 38 часа гладуване – нов рекорд след като един път бях изкарал около 34-35 часа, а по-преди това около 30 часа гладуване.
Нагънах една ябълка и един банан от плодовете, които бяха оставили шаманите, а след това и малко сурови ядки, които предвидливо си бях донесъл за всеки случай.
Въпреки остатъчните особени, странни, дискомфортни усещания в стомаха и червата – храната се отрази добре. Но и това не ми помогна да заспя – само лежах и се въртях, а ума ми беше много активен – прескачаха всякакви мисли – най-вече за всичко, което се беше случило, кефех се, от време на време мислех и за други неща свързани с живота ми.
Само въртене и лежане без никакъв сън с изключение на две задрямвания по 10-тина минути. На следващата сутрин, което се падаше 2 часа по-късно около 8 – станах, излязох, порадвах се на малките новородени кученца, които бяха малки топчици любов и сладост, а след това се разходихме с една от жените от групата по празните, спокойни улици на селцето.
Въпреки липсата на сън се чувствах изключително свеж, лек и в добра кондиция. А обичайно липсата на сън за мен е пагубна – дори на 6 часа сън се чувствам доста по-зле от нормалното ми (нещо като бавноразвиваща моя версия).
Финалната част от процеса – интеграция: на следващата сутрин към 9 часа шаманите донесоха ободряващи чайове, както и храни за закуска и след като я унищожихме (или поне аз така процедирах) – започна последната част от процеса, а именно интеграцията. Това представлява обратна връзка – споделяне на преживяното от всеки плюс евентуални коментари от шаманите по нещо от казаното. Идеята е всеки да мине мислено през преживяването (да го осмисли по-добре) и да сподели каквото и колкото прецени от него (което също помага за структурирането му, тъй като в главата ни нещата невинаги са добре подредени, но когато трябва да ги изречем на глас или напишем – сме принудени да ги структурираме по-добре).
Та всеки сподели преживяването си, което беше много интересно – да слушаш какво всеки е преживял и колко е индивидуално. Аз споделих всичко, за което се сетих – дори повече от нещата описани тук, но в много по-съкратен вариант.
След това го обърнахме на въпроси и отговори към шаманите за тази, а и за другите церемонии и халюциногени/психеделици, а и други не-психоактивни субстанции, които ползват. Това също беше много обогатяващо и интересно.
Накрая събрахме набързо багажа и тръгнахме като по пътя цялата група се отбихме в един приятен рибен ресторант на подбалканския път, където обядвахме. (почти) всички се чувстваха добре и атмосферата беше много приятна и приповдигната. Някои от нас дори обсъждаха евентуални бъдещи церемонии от този или друг тип.
Завърнахме се в София следобед към 16:30. Оправих багажа, взех душ и се трупирах за двучасова дрямка до към 19:30. След това станах и отново бях силно ентусиазиран и енергезиран въпреки липсата на сън, пътя, някои остатъчни телесни усещания.
Като цяло през целият следващ ден хем имах огромен апетит, хем усещах, че не трябва да ям много, защото може да ми стане лошо и да върна нещо. Беше голяма битка да се спирам на моменти да ям още и още. Не знам откъде идваше този зверски апетит – дали от 38-те часа гладуване или от някакво изчерпване на тялото по време на процеса, а може би и двете, но бях така и следващия ден.
Още неделя вечерта започнах да писа този текст и нахвърлях преобладаващата част и основните точки за допълване – просто не можех да спра, а и преживяването не оставяше ума ми, така че реших, че е най-подходящо да го излея максимално пълно, докато все още не съм загубил отделни части. Причините за това са много – лични – за да имам записки, които да ме връщат към случилото се; за да го излея от себе си, да го дообработя и да остави ума ми да почива; да го споделя публично и други. По принцип писането е страхотна автотерапевтична дейност. Писах до 2 часа през нощта и си легнах.
Последващи аяхуаска церемонията дни: на по-следващия ден (вече понеделник) също се чувствах странно – хем се чувствах страхотно, ентусиазиран, щастлив, но и на моменти сякаш тялото ми преживяваше моментен спад и бях изтощен, при което пак се радвах, но ми беше изморено сякаш не съм се наспал и отпочинал (въпреки че поспах добре, но аз винаги имам нужда да си наваксам липсващите часове сън), а след това отново ми идваше енергия. И тези двете се редуваха целия ден, както и описаното от предния ден – огромен глад, но и усещане за лек дискомфорт в червата и че не трябва да прекалявам с храната и трябва да внимавам какво консумирам. Впрочем желателно е специфичната диета да се продължи през следващата една седмица след церемонията – аз я спазвах по-стриктно през следващите 3 дни.
Та не се чувствах в най-добрата си кондиция физически и слава богу двама клиенти си отмениха сесиите и имах съвсем малко работа – вселената си знае работата хаха.
Вторник бях още по-добре с редки леки остатъчни странни усещания в корема (червата и стомаха). Бях още по-наспан и възстановен и влязох в пълен работен режим.
Сряда дори си направих пълноправна тежка тренировка в залата.
Единственото известни леко дискомфортни усещания в стомаха, което отчасти може да е плод на непълното спазване на нужната диета след церемонията, но не мисля, че е изцяло от това, тъй като в преобладаващата част все още я спазвах в тези дни с малки изключения.
Равносметка от аяуаска церемонията и ключова задача след нея:
Относно очаквания ми – някой се реализираха, а други не съвсем.
Нямах очакваното сливащо преживяване, но имах по-различно преживяване за свързаност/принадлежност – за част от цяло/парче от пъзела/част от мрежа/игра/вселената, в която всички участваме.
Очакванията ми за силни визуализации не се сбъднаха, а на следващия ден шаманите казаха, че често точно хора, които са много визуални (какъвто съм аз) не преживяват визуализации/видения. И като се замисля е по-добре, че имах преживяване водено от различно от иначе доминиращото ми сетиво/модалност, тъй като него го ползвам така или иначе тоест имам силен достъп. А така имах възможност да добия мощен опит и през друго.
Направих рекордно гладуване – 38 часа гладуване, тъй като преди това бях правил около 34-5 часа максимум.
Общо взето изключително положително преживяване за мен, което обаче отдавам до голяма степен на изградената ми психична/личностова стабилност и зрялост, преработката на съзнавани и несъзнавани страхове през последните 5-6 години плод на терапевтична и автотерапевтична (самостоятелна) работа. Ако бях направил същото нещо преди 5+ години – мисля, че нямаше да имам толкова положително преживяване както по време на самото случване, така и след това. Така че според мен това е изключително важна предпоставка/необходимо условие за увеличаването на шанса за такъв развой и ефект.
Както подчертах няколко пъти, за да извлече максимална полза след церемонията човек има ключовата задача да пренесе придобитото по време на преживяването в церемонията – в ежедневието си, така че да не остане просто преживяване все едно си се надрусал, а да ти послужи като целево състояние, което да се опитваш да постигаш в ежедневието до известна степен – да използваш/прилагаш наученото/придобитото в живота си, така че да живееш по този начин и това да ти носи ползи през целия последващ живот (в контраст с това да е единично преживяване и после да се върнеш към предишното/обичайното).
Според мен би могло да бъде голяма грешка да се разчита и чака само на ефектите от растението и преживяването от церемонията без да се полагат усилия извън приемът за подобряване на живота и постигане на целевите състояния абсолютно самостоятелно без помощта на тази или която и да е субстанция.
Заключение:
Много съм доволен как мина церемонията, от преживяването си и как минах през него (най-вече през най-предизвикателната част свързана с огромен телесен дискомфорт и трудност, който влияеше и на ума/психиката ми – запазвайки стабилност, самообладание и спокойствие без да ме залеят страхове).
Въпреки това не бих казал, че съм станал огромен фен на такъв тип церемонии и ги виждам като епизодично/рядко допълнение на работа по себе си чрез други методи (множество форми на психотерапия).
Вероятно бих направил още някоя церемония през живота си в даден момент – би ми било интересно да направя 2 последователни нощи, тъй като хората, които са правили такива споделят, че на втората нощ преживяването е доста различно – много по-„тихо“, по-медитативно и по-вътрешно/насочено навътре, а не толкова навън.
Обновяване: в крайна сметка 1г. по-късно направих двудневни церемонии, които съм описал в статия-продължение ТУК.