Това е състояние, което се появява с течение на времето и се характеризира с емоционално изтощение и негативни нагласи като липса на интерес към работата; неудовлетвореност от работата си и чувство за неефективност; подценяване на работа и на получаваното възнаграждение; чувство за неспособност за справяне със собствените си цели и отчаяние; чувството, че си претрупан с работа и нямаш достатъчно времe, за да се справиш – че нямаш контрол върху работата си; тенденция да си недоволен от колегите; чувството, че не си справедливо възнаграден за усилията си; желание да се откажеш и да се махнеш.
Това води до невъзможност да се работи ефективно и дори да се функционира нормално, най-често вследствие на продължителен професионален или житейски стрес.
Класически бърн-аутът се разглежда като функция от професията и задачите на работата, но като човек преживявал това състояние многократно по мое мнение няма значение дали човек бива емоционално изтощен от работата или от личния си живот или и от двете в комбинация, то резултатът е един и същ/достатъчно сходен. Така че аз ще го разглеждам като генерално състояние на емоционално, физическо и умствено изтощение причинено от продължително ангажиране със ситуации, които са много изискващи независимо дали произхождат работата или от личната сфера или от двете в комбинацията. Това е доста широка дефиниция и може да не е съвсем „правилно“ от теоретична гледна точна, но е полезно практически.
На теория близките и сродни състояние на прегарянето вклюват неудовлетвореност от работата, стрес, депресия, влошено психично здраве, психичен тормоз или погълнатост от работата (работохолизъм). Понякога е трудно да се различат едно от друго, но със задълбаването в състоянието и изясняването на причините, това обикновено става ясно (понякога е налично повече от едно наведнъж).
Обиквено се прави разграничението, че депресията обхваща и други сфери на живота (или всички сфери), докато бърнаутът е свързан само с професионалната сфера, но в реалността ние не сме роботи и е невъзможно да отделим емоционалните си състояния от една сфера в живота, така че да не ни се отразяват в останалите, така че за мен това е малко изкуствено разделение и с повече теоретична отколкото практическа стойност.
Например има данни, че при самотните хора има по-висок риск от бърнаут поради липсата на социална подкрепа – в случая негативните обстоятелства в личната сфера допринасят за по-висок риск от негативен резултат в професионалната сфера (тоест има взаимна преплетеност и двупосочни връзки).
Според мен състоянието на бърнаут е донякъде свързано с рефлекса за отказване, който пък е свързан със заучената безпомощност и депресията, за които съм писал в публикацията Защо се отказваме, какво е издържливостта от неврална гледна точка?
Тоест бърнаута представлява дисбаланс на негативните спрямо позитивните емоции свързани с работата (и/или с живота, защото не сме роботи и ги пренасяме между двете сфери и ни влияят) – недостатъчно положителни емоции спрямо дейността и живота ни. А позитивните емоции са важна движеща сила – те са създадени от природата, за да ни движат и да ни казват, че сме на прав път и да продължаваме в тази посока, докато негативните – че не се движим в правилната посока, нещо не е както трябва, не правим нещо правилно – каквото трябва или както трябва и прочие. Повече за целта на емоциите може да прочетете ТУК.
В случая това състояние е обратна връзка от нервната ни система, че: не правим каквото трябва; не го правим както трябва; не сме на правилен път; ЗАЩОТО не преживяваме награди (положителни емоции) и/или не достигаме целта, въпреки всички усилия, които влагаме. Описал съм как да избегнем това в статия продължение, която ще намерите накрая на тази.
Прояви на бърнаут:
– психически – емоционално изтощение – човек се чувства празен, на ръба на силите си; потиснато настроение или дори чувство за безнадеждност; чувство за неуспех или неефективност; намалена толерантност към фрустрация и негативни емоции – раздразнителност и свръхчувствителност; недружелюбно или безразлично отношение към колегите/работата/клиентите (създаване на психологическа дистанция като защитна реакция); загуба на мотивация и интерес към работата; влошена концентрация, памет и вземане на решения; развиване на негативно отношение към работата/себе си/света/живота.
– физически – проблеми със съня, хронична умора и загуба на енергия, главоболие, загуба на апетит и други.
– поведенчески прояви – хиперактивност/напрегнатост/безпокойство, избухвания, употреба на субстанции (алкохол, кафе, цигари, наркотици/медикаменти).
– социални прояви – междуличностни проблеми, оттегляне от социалните контакти и самоизолация (физически и емоционално), понижена ангажираност в работната среда и вероятно извън нея, пренасяне на проблемите от работното място към вкъщи или обратното)
– организационни прояви – ниска удовлетвореност от работата, намалени постижения и продуктивност, служебни провали, отсъствия, намерение за напускане и дори злополуки.
Типично се смята, че помагащите професии и най-вече тези работещи с хронично болни, нелечимо болни и умиращи хора са най-рисковите, но както казах може да се случи на всеки (особено в комбинация с трудности в личния живот – например ако се грижиш за роднина/партньор, който има големи здравословни проблеми или при отглеждането на деца и т.н.). Емоционалното изтощение е свързано с изчерпване на емоционалните ресурси, при което най-често това води до защитно отдръпване като начин за справяне с пренатоварването или развиване на цинизъм (пак по същите причини).
Процесът на прегарянето (износване, изчерпване, изтощаване) може да продължи дълго във времето без да бъде забелязан, докато вече няма силно осезаеми/видими ефекти (било то за човека или за околните).Постепенно човек започва да се чувства емоционално натоварен, напрегнат и започва да променя своето отношение към работата, колегите, клиентите и се стига до бърнаут. Начинът, по който човек се справя със стреса е от решаващо значение за развитието на бърнаут, който е последната крайна фаза в нарушаването на адаптацията и е резултат от продължителното неравновесие между изискванията на средата и ресурсите за справяне на индивида (т.е. резултат е от продължителен стрес).
Проблемът с бърнаутът (както и с депресията и всякакви други крайни негативни състояния) е, че един път достигнали/изпаднали в такова крайно състояние, то след това възстановяването е много по-трудно и отнема повече време. Именно затова е добре да се „хваща“/осъзнава колкото се може по-рано и на време, за да могат да се направят ранни интервенции. Аз лично знам за крайни случаи, при които вследствие на години пренебрегване на знаците и сигналите на тялото, се стига до крайно изтощение и неработоспособност, при което след това човекът не може да се възстанови месеци наред. Колкото по-далеч се стигне, толкова по-трудно е нормализирането след това.
Има множество теоретични подходи към изучаването на бърнаут – индивидуални, междуличностни, организационни, но няма да цитирам някакви автори и учебници и да ви занимавам с тях, тъй като това не е толкова релевантно за целите на тази статия – кратък обзор преди следващата, в която ще опиша какво да правим, за да можем да работим много (повече) без да прегаряме (стигаме до бърнаут) – Как да работим повече без да бърнаутваме (прегаряме).