Възможно ли е да се променим? – невропластичност

В няколко поредни статии ще разгледам възможна ли е промяната и как от гледна точка на мозъка и промени в структурата му – в невронните пътеки/вериги (във връзките между невроните в него откъм свързаност и сила на свързаността). Първата от тях ще се занимае с въпроса възможна ли е изобщо промяната, докато в следващата ще наблегна на това как може да бъде постигната тя.

Но първо малко уточнения:
Приема се, че зад всички мисли, чувства, емоции, психични процеси и действия стоят електрически и биохимични реакции и процеси в мозъка ни – това са тъй наречените неврални корелати на горепосочените феномени. Тоест всяко наше действие, мисъл и чувство представлява определена невронална активност в мозъка и кореспондиращата му физиологична активност в тялото. Към тази невронална активност се реферира като активация на определени невронни вериги/пътеки (неврони свързани помежду си, оформящи отчетлив път/верига поради общите си функции). Невронните вериги/пътеки могат да са „отъпкани“/подсилени в различна степен – колкото повече бива използвана една верига, толкова повече бива подсилвана – като допълнително бетониране или асфалтиране на път и обратното – колкото по-малко и рядко бива използвана, толкова повече отслабва.
Следователно всеки наш навик/дейност/установен модел на поведение/мислене/чувстване/интерпретиране представлява активност на определени неврони и невронни пътеки/вериги.

Да се върнем на въпроса – възможно ли е да се променяме като възрастни?
ДА, това е възможно благодарение на наличието на свойството на мозъка невропластичност (и разбира се това е трудно, но пък не е по-трудно от това да продължаваш да живееш и да се мъчиш по добре утвърдени начини, знаейки, че би могъл да не го правиш, така че това е относително и е въпрос на перспектива и приоритети).

Какво е невропластичността?

Невропластичността е способността на мозъка и нервната система да се променят вследствие на нов опит/преживявания, която се изразява в премахване на стари или създаване на нови връзки между невроните, промяна в силата на тези връзки, промяна в разпределението им, както и рядко случващо се и ограничено създаване на нови неврони само в изолирани зони и структури на мозъка – увеличаване или намаляване на обема им например на хипокампа или амигдалата.
Това свойство на мозъка дава възможността за промяна на поведенията, моделите ни на мислене, на емоционалните ни реакции спрямо определени стимули и на възприятията и интерпретациите за нас, на случващото се с нас и около нас, тоест на промяна на тези невронни вериги/пътеки, което от своя страна води до промяна в живота ни.

Невропластичността при децата:

Всъщност точно поради свойството невропластичност, мозъкът се оформя първоначално по-определен начин при децата. При тях това се случва автоматично и пасивно, тъй като мозъците им са хиперпластични в тези фази на развитие и освен това нямат особен контрол над средата си и живота си (и не могат да избират в каква среда да са) и просто попиват това, което е наоколо независимо дали е полезно или вредно за тях. При тях това става автоматично и съответно изключително бързо и ефективно поради 2 причини:
1) тогава има много свободно пространство в мозъка за изграждане на връзки, защото няма много налична глия (глиялни клетки, които заемат пространство).
2) по това време в мозъците им се освобождават големи количества невромодулатори като допамин и ацетилхолин, които подпомагат и увеличават пластичността и свързването на мозъка.
Затова децата могат да учат каквото и да е изключително бързо и учат постоянно без дори да се опитват, например могат лесно да овладеят няколко езика или спорта докато станат на 12-15-годишна възраст, да използват най-новите технологии, докато след 15-годишна възраст ученето постепенно става по-бавно и трудно и изисква повече и по-целенасочени усилия.

Невропластичността при възрастните:

При възрастните (над 23-25г възраст) е точно обратното – тогава хората имат възможността съзнателно и целенасочено да избират какво да научават и усвояват от средата си, но пък невропластичността им е доста по-слаба и това прави ученето по-трудно и по-бавно, както и всякакви промени. Именно затова не се променяме постоянно автоматично и лесно като възрастни независимо от новия опит, който придобиваме. Все пак има вратичка към промяната като възрастни, която ще обясня малко по-надолу и най-вече в следващата публикация. Следователно децата биват моделирани и оформени от средата си (това разбира се е преувеличение – роля имат и гените им, инстинктите и драйвовете им, но в тази статия се фокусирам само върху опита от средата и ученето), а възрастните могат да оформят и моделират себе си както искат, но това изисква много повече усилия и време.
Идеята зад всичко това е отначало мозъкът да е изключително гъвкав, за да може да усвои/научи каквото му е нужно в средата, в която се ражда и развива индивида, независимо каква е тя, докато когато е пораснал, човек вече се предполага да е научил това, което му е необходимо за средата му и само да го прилага, и следователно е важно то да е изключително устойчиво и да няма бързи и големи промени. Затова и промените са по-трудно осъществими в зряла възраст (освен това самите неврони вече са свързани по някакъв начин и може да необходимо първо тези връзки да бъдат отслабени и след това да бъдат изградени нови, има много повече глия около невроните и чисто физически няма толкова възможност и пространство за свързване наново). Възрастният мозък до известна степен е ограничен от собствения си минал опит, защото не е еволюирал да се променя особено бързо и лесно (тъй като не се предполага средата му да се сменя постоянно и да се налага това). Това е свързано и с автоматизацията и оптимизирането на работата на мозъка (която съм споменавал ТУК и ТУК). Така че самият мозък и неврохимичните системи в организма ни подкрепят това „нежелание“ да се променяме. Затова ученето на нови неща, което за децата се случва без усилие, за възрастните е трудоемко, изисква големи усилия, силна концентрация и мотивация.
Все пак промяната и ученето при възрастните са възможни благодарение на въпросната невропластичност, която е налична и при тях и до известна степен се запазва през целия живвот. Хубавото е, че вече знаем как можем да задействаме и ускорим този процес на промяна максимално ефективно – механизмите за това ще опиша в следващата статия.
Кратко обобщение – възрастният мозък не иска да се променя, защото е създал определени връзки и невронни пътеки и просто прави това, за което се е свързал (независимо дали е полезно или вредно, добро или лошо) – това е процесът на автоматизация – усвояването на определено поведение до съвършенство и правенето му рефлексно (автоматично като рефлекс) и преместването от съзнавано изпълнение към несъзнавано веднъж след като нещото е добре усвоено. Целта на мозъка е да автоматизира максимален брой обичайно извършвани дейности по този начин, оптимизирайки дейностите на организма и спестявайки му волеви и съзнателни усилия.
Повече за задачите на мозъка и невроразвитието може да прочетете ТУК.

Видове невропластичност:

Както вече споменах има няколко различни вида невропластичност, които ще изброя тук:
1) премахване или създаване на синаптични връзки между невроните
2) промяна в силата на връзките (подсилването или отслабването им)
3) промяна в разпределението на връзките между невроните
4) създаване на нови неврони – това се случва рядко при възрастните и само в изолирани зони например уголемяване на хипокампа. Предполагаемо е възможно да има и уголемяване на амигдалата при страхово-тревожните разстройства или най-малкото става по-чувствителна и бива активирана много по-лесно.
Основните страни на невропластичността са 1) и 2) – създаването или премахването на връзки и усилването или отслабването на връзки, които кореспондират на придобиване и усъвършенстване на умения (може да се отнася до моторни – спорт и сръчности, когнитивни – модели на мислене, афективни – начини на чувстване и преживяване на случващото се в реалността и всякакви други) или на загуба и влошаване на налични умения.
Всъщност когато не практикуваме умение или не използваме част от тялото си – още в първите 48 часа вече се наблюдава известна загуба на невронални връзки в мозъка. За щастие обратното също се случва бързо – при подновяване на дейността или използването на част от тялото – връзките биват възстановени за кратко време. Затова редовното практикуване на важни за нас дейности и умения е важно – за да поддържаме и подсилваме невралните пътеки, свързани с изпълнението им (да се усъвършенстваме в тях).

Невропластичността е възможна и чрез електрическа стимулация на мозъка като това засега тепърва бива изследвано експериментално и прилагано ограничено при хора, но вероятно ще намира приложение все повече.

Приложение в психотерапията и психологическото консултиране:

За подобряването на живота ни е необходимо да установяваме и подсилваме невронни вериги свързани с полезни навици и модели на мислене, чувстване и поведение и да отслабваме такива отнасящи се до вредни навици, импулсивни реакции, негативни ирационални емоции, мисли и интерпретации на случващото се в реалността.
Ако желаете да ви асистирам в този процес – може да се свържете с мен за консултация от ТУК или да прочетете повече с какво бих могъл да ви помогна ТУК.
В следващата статия ще разберете кои са необходимите условия за активиране на невропластичността и как можем да достигнем това селективно подсилване и отслабване, за да постигнем трайна промяна в живота си, което е и основната цел на психологическото консултиране и психотерапията.
Линк към следващата статия – Как се случва промяната – активиране на невропластичността.

Щом си стигнал до тук значи намираш материалите за полезни, интересни и информативни.
Подкрепи създаването на още повече такива чрез малък ежемесечен абонамент в Patreon на този линк и в замяна получи достъп до една моя здравословна практика месечно, обяснение за нейните механизми и имплементация.